Решение по дело №337/2023 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, във връзка с ал.1 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от К. Г. Х., c постоянен адрес – [населено място], [жк], ***, с [ЕГН], против Заповед №23-0769-000660 от 28.07.2023 год., за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от *** в сектор „Пътна полиция” – [област] към ОДМВР – [област], с която, на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление на водач на жалбоподателя К. Г. Х. – СУМПС [номер], до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18/осемнадесет/ месеца, заради виновно извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2/второ/ от ЗДвП.

Жалбоподателят Х. заявява в жалбата, че обжалва в срок заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, като твърди, че направената му проба за употреба на наркотични вещества от КАТ – [област] не е реална. В жалбата твърди също, че има наложена терапия *** от болница „***“ [населено място] и че представил всички необходими документи, лекарства и резултати от кръвна проба от преди три седмици, но те не били взети под внимание, дори и от лекарите от Окръжна болница – [област], като вместо това бил задържан за 24 часа и дори не го пуснали да си вземе лекарствата от колата.

Жалбата е била подадена в Районен съд – [област], регистрирана с Вх.№30104 от 10.08.2023 год., като по този повод, в този съд е било образувано АНД №3177/2023 год., като с Определение №1738 от 11.08.2023 год., производството по това дело е било прекратено и делото е било изпратено, по подсъдност, на Административен съд – [област].

По този повод, в Административен съд – [област] е било образувано административно дело №1527/2023 год. по описа на съда, като след извършена справка за постоянния и настоящия адрес на жалбоподателя К. Г. Х., с Определение №2180 от 14.08.2023 год., на основание чл.135, ал.2 от АПК, производството по това административно дело е било прекратено и делото е било изпратено по подсъдност, на Административен съд – Кърджали. Делото е изпратено на Административен съд – Кърджали със съпроводително писмо с Изх.№15850 от 15.08.2023 год. на Административен съд – [област] и е постъпило в Административен съд – Кърджали с Вх.№2233 на 21.08.2023 год., като на същата дата е образувано и настоящото административно дело №337/2023 год. по описа на настоящия административен съд.

Призован редовно за съдебните заседания, жалбоподателят К. Г. Х., c постоянен адрес – [населено място], [жк], ***, се явява лично. Заявява, че поддържа жалбата си. Счита, че Заповед за налагане на ПАМ №23-0769-000660 от 28.07.2023 год., с която временно му е отнето свидетелството за управление на МПС, е неправилна. Заявява, че преди да му бъде извършена проверката, бил употребил медикаменти и поради тази причина било отчетено наличие на вещества „***” и „***”, които вещества за него били абсолютно неизвестни. Твърди, че има предписана терапия *** от лекар от *** „***” *** и разполага с рецепта, както и с епикриза, в която е отразено, че трябва да приема ***, като лекарството „***” го приемал постоянно и че въз основа на тази епикриза, когато му се налага, му изписвали лекарствата, без значение от къде. Твърди, че му се налага от време на време да приема лекарства и затова пожелал да му направят кръвна проба и доброволно дал кръв за изследване, за да се докаже, че не е приемал такова вещество, а именно - „***”. В хода по същество заявява, че от Районна прокуратура – [област] получил постановление за прекратяване на образуваното срещу него досъдебно производство №*** - *** год. по описа на РУ – [област], в което било отразено, че не са установени наркотични вещества в кръвната му проба, както и че не е извършил никакво престъпление и поради тази причина е прекратено досъдебното производство. Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменена Заповед за прилагане на ПАМ №23-0769-000660 от 28.07.2023 год., с която временно му е отнето СУМПС, като заявява, че не претендира за разноски по делото.

Ответникът по жалбата – *** в Сектор „Пътна полиция” - [област] към ОДМВР – [област] – В. Н. С., редовно призован за съдебните заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Екземпляр от оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.5/, е връчен лично на жалбоподателя К. Г. Х., на датата 07.08.2023 год., за което е положен подпис на получателя и е отбелязана датата на връчване. Жалбата срещу нея, както вече се посочи по-горе, е била подадена на датата 10.08.2023 год., адресирана до Районен съд - [област] и е заведена в деловодството на съда с Вх.№30104/10.08.2023 год., видно от положения щемпел върху същата/л.4/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 3-ия/третия/ ден след връчването на екземпляр от оспорената заповед за налагане на ПАМ, като разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК, от което следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, т.е. жалбата е подадена в законоустановения срок, в предвидената от закона писмена форма, макар и не по предвидения ред. Същата, освен това, е подадена от лице – К. Г. Х. - неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед №23-0769-000660 от 28.07.2023 год./л.5/, В. Н. С. - *** в сектор „Пътна полиция” – [област] към ОДМВР – [област], е наложил на жалбоподателя К. Г. Х. принудителна административна мярка/ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, а от фактическа страна същата е мотивирана с обстоятелството, че от Л. Т. Л. – *** при ОДМВР – [област], срещу жалбоподателя К. Г. Х. е съставен Акт за установяване на административно нарушение с бланков №[рег. номер] от 28.07.2023 год., за това, че на 28.07.2023 год., около *** часа, в [населено място], по [улица], срещу ***, по посока [улица], управлява собствения си лек автомобил, [Марка], с рег. №[рег. номер], като при проверка водачът бил изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство дрегер „Дръг тест 5000“, с фабр. номер ***, който отчел положителен резултат – ***. На водача бил издаден талон за медицинско изследване номер ***. Описаното деяние било квалифицирано като виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2-ро от ЗДвП.

С разпореждане на съда от 23.08.2023 год. е изискана от административния орган, издал оспорената заповед, в заверен препис цялата административна преписка по издаване на заповедта, като същата е представена със съпроводително писмо Рег.№769000-21904 от 04.09.2023 год./л.20/, постъпила в съда на 07.09.2023 год. Към преписката по издаване на оспорената заповед е представен и е приет като доказателство по делото заверен препис от Акт за установяване на административно нарушение с бланков №[рег. номер] от 28.07.2023 год., съставен от Л. Т. Л. – *** в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], в присъствието на свидетелите – К. Д. Н. и Л. Д. П., и двамата от [населено място]/л.32/, в който е описано, че е съставен срещу К. Г. Х., с постоянен адрес: [населено място], [жк], ***, с [ЕГН], СУМПС [номер], за това, че на 28.07.2023 год., около *** часа, в [населено място], по [улица], срещу ***, по посока [улица], управлява собствения си лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], като водачът бил изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство дрегер „Дръг тест 5000“, с фабр. номер ***, който отчел положителен резултат – ***, с което виновно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Връчен му е талон за изследване №*** и е съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с №***. Така съставения АУАН е бил предявен на соченото за нарушител лице за подпис, който го е подписал без възражение и се е подписал за получаване на екземпляра от акта. В този АУАН е вписано, че като доказателства са иззети СУМПС [номер], контролен талон №***, СРМПС №*** и два броя регистрационни табели с №[рег. номер].

Към преписката по издаване на оспорената заповед е приложено и е прието като доказателство по делото, заверено копие от издадения на жалбоподателя талон за изследване с бл.№***/л.33/, издаден от актосъставителя Л. Т. Л., в който също е отразено, че при извършената предварителна проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с дрегер „Дръг тест 5000“, с фабричен №***, на 28.07.2023 год., в *** часа, на лицето К. Г. Х., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ***, техническото средство е отчело положителен резултат – ***. В този талон за изследвано, проверяваното лице К. Г. Х. е заявил да бъде изследван за употребата на наркотични вещества или техни аналози чрез медицинско и химическо изследване, за което собственоръчно се е подписал в съответната графа от протокола и за което, в талона е отразено, че същият следва да се яви в ЦСМП към УМБАЛ, [населено място], до 45 минути от връчването на този талон, за да даде биологична проба за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. Екземпляр от талон за изследване с бланков №*** е e връчен, срещу подпис, на жалбоподателя Х., в 06:30 часа на 28.07.2023 година.

По административната преписка е приложена и приета като доказателство мотивирана резолюция №23-0769-М000316 от 15.08.2023 год./л.27/, издадена от Б. С. Ж. – *** при ОДМВР – [област], с която, на основание чл.54, ал.1, т.9, във връзка чл.33, ал.2 от ЗАНН и образувано бързо производство №***-*** год. по описа на *** РУ - [област], е прекратено административнонаказателното производство по АУАН с бланков №[рег. номер] от 28.07.2023 год., съставен срещу К. Г. Х., за констатираното с този АУАН административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.2/второ/ от ЗДвП, както е приложено и Писмо с Рег.№431р-17648/28.07.2023 год./л.29/ на началник сектор „***“ в *** РУ – [област], с което, от сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – [област], за нуждите на горепосоченото бързо производство по описа на *** РУ - [област], са изискани набор от справки и документи, като изрично в това писмо е отразено, че лицето/има се на предвид К. Г. Х./ е предоставило кръв за химичен анализ.

По делото, със съпроводително писмо с Рег.№431000-3029 от 27.03.2024 год./л.86/ на *** от сектор „***“ към *** РУ - [област], е представено и е прието като доказателство заверено копие от Съдебна химико-токсикологична/токсикохимична/ експертиза, с Рег.№И-2949/25.03.2024 год./л.87-л.88/, назначена по ДП №***-*** год. по описа на *** РУ – [област], изготвена в специализирана Химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София, от заключението на която се установява, че след извършено изследване на кръвната проба, взета от К. Г. Х. на 28.07.2023 год., получена в химикотоксикологичната лабораторията на 02.08.2023 год., в същата не е установено наличието на наркотични вещества или техни аналози, като са отчетени отрицателни резултати за наличие ***. Пак според заключението по същата тази химикотоксикологична експертиза, в кръвната проба, дадена от жалбоподателя Х., не е открито и наличие на ***.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за налагане на принудителна административна марка жалба се явява доказана и основателна.

Така, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед Рег.№8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи/л.23-л.24/, с която, на основание чл.165, чл.186, ал.1 и чл.189, ал.1, ал. 5 и ал.12 от Закона за движение по пътищата, чл.37, ал.1, б.„б“, чл.39, ал.2а и чл.47, ал.2, във връзка с ал.1, б.„а“ от Закона за административните нарушения и наказания, чл.45, ал.2, т.13 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и чл.33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи, са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, в рамките на обслужваната територия и съответно, съгласно т.1.3.2. – от заемащи длъжност „Полицейски инспектор VI - IV степен“, с функционални задължения по контрол на пътното движение, „Младши автоконтрольор II - I степен“ и командир на отделение (пътен контрол) в ОДМВР и в техните териториални структурни звена, изпълняващи служебните си задължения в звената „Сигма“ в ОДМВР, за дейностите по чл.165 от ЗДвП. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №251з-1821 от 26.04.2022 год. на директора на Областна дирекция на МВР – [област]/л.22/, за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР - [област] да прилагат ПАМ по ЗДвП. С тази заповед, на основание Заповед с Рег.№8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи, чл.72, ал.1 от ЗДвП и чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, с т.1 от същата, са оправомощени длъжностни лица които да прилагат ПАМ по ЗДвП, като на осма позиция/т.1.8/, като такива оправомощени длъжностни лица, са посочени полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“. Действието на тази заповед не е обвързано със срок и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от оправомощен материално и териториално компетентен орган, а именно – от *** в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – [област].

На следващо място, с оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма, изискуема се съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта, като е посочен номер и дата на АУАН, с който се твърди да е установено извършеното от жалбоподателя К. Г. Х. нарушение, посочен е, съответно с трите имена, длъжност и месторабота актосъставителя, който е съставил този АУАН, посочени са трите имена, точен адрес и ЕГН на жалбоподателя, отбелязано е фактическото основание за издаване на заповедта, посочена е и нарушената от жалбоподателя Х. правна норма от ЗДвП – чл.5, ал.3, т.1, предл.2-ро от ЗДвП, както и е посочено правното основание за издаването й – чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП.

По тези съображения съдът в настоящия състав намира, че са спазени изискванията за съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, включително и изискването на т.4 от тази ал.2, като заповедта в достатъчна степен съдържа фактическите и правните основания за издаването й, а освен това, същата е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което се прилага тази ПАМ.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, т.е. относно съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, като за да стигне до този извод, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, в приложимата й редакция (Обн., ДВ, бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 18/осемнадесет/ месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4, установените стойности са определящи. Предписанието, дадено в тази норма, е императивно и само при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон принудителна административна мярка/ПАМ/.

В настоящия случай, с оспорената заповед за налагане на ПАМ №23-0769-000660 от 28.07.2023 год., на жалбоподателя К. Х. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“, като от описаната в нея фактическа обстановка е видно, че органът е приел за доказана една от регламентираните с горната разпоредба хипотези, а именно управление на моторно превозно средство от водач, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като е ясно, че така описаното кореспондира с нормата на чл.5, ал.3, т.1, предл.II/второ/ от ЗДвП, съгласно която, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тази конкретна хипотеза на чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ е установяване по надлежния ред на факта на употреба от водача на МПС на наркотични вещества или техни аналози, като анализа на цитираната разпоредби сочи, че в същата тази норма, в условията на алтернативност, са предвидени две самостоятелни възможности за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

Във връзка с горното следва да се посочи, че според чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, като в случая това е Наредба №1/19.07.2017 год. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози.

Така, в чл.3, ал.1 от горецитирана наредба е регламентирано, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест, като същевременно, разпоредбата на чл.3а, т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. гласи, че когато лицето не приема показанията на теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Пак в тази връзка, съгласно чл.23, ал.1, изр.2/второ/ и 3/трето/ от Наредба №1 от 19.07.2017 год., употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. В настоящия случай, от обсъдените по-горе писмени доказателства, приобщени по делото, става ясно и е безспорно установено, че жалбоподателят К. Г. Х., спрямо когото е приложена процесната ПАМ, на посочената дата, време и място, е управлявал собственото си МПС, описано в оспорената заповед, като след спирането му и при извършената му проверка от контролните органи като водач на МПС, за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“, с фабричен №***, последния е отчел положителен резултат, а именно наличие на ***. От друга страна обаче, безспорно се установява също така, че жалбоподателят К. Х. не е приел показанията на теста, поради което същият е оспорил резултатите чрез даване на кръвна проба за изследване по реда, определен в Наредба №1 от 19.07.2017 год. При това положение, както повеляват горецитираните текстове на посочената наредба, установяването на правнорелевантния факт на употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, каквото към датата на издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ безспорно не е било извършено, респ. не е съществувало, като такова изследване е осъществено едва в хода на настоящото съдебно производство. В случая, от надлежно учреждение по смисъла на чл.20, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. – специализирана химико-токсикологична лаборатория при ВМА - София, е извършено химико-токсикологично изследване на взетата на 28.07.2023 год. от жалбоподателя К. Х. кръвна проба, като резултатите от същото са обективирани в Съдебно химико-токсикологична експертиза, която е била назначена по ДП №***-*** год. по описа на *** РУ – [област]. Видно от експертно заключение, изготвено на 15.03.2024 год. от химици при специализирана Химико-токсикологична лаборатория към ВМА - София, при извършеното, в периода на 02.02.2024 год. – 03.02.2024 год., лабораторно изследване на кръвната проба, иззета от жалбоподателя Х., не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити, като е отчетен отрицателен резултат ***, както и ***. Така посочените резултати от извършената химико-токсикологично експертиза разколебават и оборват по категоричен начин приетата за установена фактическа обстановка, описана в мотивите на оспорената заповед за налагане на ПАМ, а именно - че жалбоподателят К. Х. е управлявал собственото си МПС след употреба на ***. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за категорично доказано, че в случая не са били налице фактическите основания за издаване на такава заповед за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя К. Х., тъй като правнорелевантният факт относно употребата на наркотични вещества или техни аналози не е бил доказан по надлежния ред с химико-токсикологично изследване, доколкото е безспорно от наличните доказателства, че жалбоподателят Х. е дал кръвна проба за лабораторно изследване именно поради това, че същият не се е съгласил с показанията на теста. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него са релевантни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, а не тестът, извършен с техническо средство, като този извод следва от регламентираното в чл.171, т.1, б.„б“, предл. последно от ЗДвП, според което, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4, установените стойности са определящи. При това положение, съдът в настоящия състав намира, че в случая категорично не са били налице материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл.171, т.1, б.„б“, във връзка с чл.5, ал.3, т.1, пред.II/второ/ от ЗДвП, за издаване на заповед за прилагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя К. Х., от което следва, че така издадената заповед е материално незаконосъобразна, т.е. същата е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и по отношение на същата е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.

Съдът намира също така, че оспорената заповед за налагане на ПАМ на *** в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], категорично не е съобразена от страна на нейния издател и с нормата на чл.6, ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017 год., където изчерпателно са изброени хипотезите, при наличието на които, показанията на теста за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози са достатъчни за налагане на ПАМ: при отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая, по делото няма абсолютно никакви доказателствата или данни, а няма дори и твърдения от страна на административния орган, жалбоподателят К. Х. да е отказал да подпише, респ. да получи талона за изследване или че същия не се е явил в указания срок и място за даване на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, или че въобще лицето е отказало даването на такива проби, респ. нито една от посочените хипотези не е била налице, поради което административният орган не е имал основание да се позове на резултата от теста (дрегер тест), установяващ употребата на ***. При това положение и с оглед спазването на правилото на чл.171, т.1, б.„б“, предл. последно от ЗДвП, което вече бе коментирано по-горе, по разбиране на настоящия съдебен състава, следвало е административният орган да изчака резултатите от химико-токсикологичното изследване и съобразно тях да предприеме действия по издаване на заповед за налагане на ПАМ от рода на процесната. Вместо това, същият е издал процесната заповедта без наличието на положителен резултат от химико-токсикологичното изследване, който както се посочи е и отрицателен, с което административният орган не е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, в противоречие с изискването на чл.35 от АПК. Съдът намира, че в случая това нарушение се явява съществено, тъй като ако беше изчакал и взел предвид резултатите от лабораторното изследване, органът би достигнал до различни правни изводи, поради което следва да се приеме, че по отношение на оспорената заповед за прилагане на ПАМ е налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Най-сетне, съдът в настоящия състав намира, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ се явява издадена в несъответствие и с целта на закона, т.е. по отношение на същата е налице отменителното основание и по чл.146, т.5 от АПК. В тази връзка следва само да се посочи, че съгласно чл.22 от ЗАНН, принудителни административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а съгласно чл.23 от същия закон, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ, като това именно е сторено с нормата на чл.171 от ЗДвП, в ал.1 на която е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат изброените по-надолу в нормата принудителни административни мерки. В конкретния случай, обаче, с така приложената ПАМ нито се предотвратява, нито се преустановява административно нарушение, нито пък се отстраняват вредни последици от такова нарушение, още по-малко пък да се осигурява по някакъв начин безопасността на движението по пътищата и да се преустановява нарушение, свързано с тази безопасност. Така издадената по отношение на жалбоподателя К. Г. Х. заповед за прилагане на ПАМ е самоцелна, т.е. с нея по никакъв начин не се постигат целите, формулирани в нормата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, а има по-скоро репресивен характер спрямо това лице, което съставлява основание за отмяната й и по смисъла на чл.146, т.5 от АПК.

Така, предвид всичко изложено по-горе, при извършената служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира и приема, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед с Рег.№251з-1821 от 26.04.2022 год. на директора на Областна дирекция на МВР – [област], при спазване на изискуемата се от закона писмена форма, но същевременно е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, т.е. настоящият съдебен състав счита, че по отношение на същата са налице отменителните основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

По така изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на К. Г. Х., с постоянен адрес - [населено място], [жк], ***, се явява основателна и доказана, а оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0769-000660 от 28.07.2023 год., издадена от В. Н. С. – *** в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – [област], като незаконосъобразна - издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена с решението по настоящото дело.

Независимо от изхода на делото, съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като от страна на жалбоподателя К. Г. Х. изрично е заявено в съдебно заседание, че не претендира такива.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК и във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0769-000660 от 28.07.2023 год., издадена от В. Н. С. - *** в сектор „Пътна полиция” – [област] към ОДМВР – [област], с която, на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, на К. Г. Х., с постоянен адрес - [населено място], [жк], ***, с [ЕГН], е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18/осемнадесет/ месеца и с която са му отнети документи – Свидетелство за управление на МПС №***.

Решението, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.