Р
Е Ш
Е Н И Е
№ 53
13.07. 2018 г. гр.Котел
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Котел, граждански състав в
публично заседание на 13.06.2018 г., през две хиляди и седемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ
При секретар Савка Панова, прокурор ………………………
като разгледа докладваното от Председателя гр. д. № 542 по описа на РС Котел за
2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищците
М.Д.Б. и Г.Д.К. са предявили срещу ответниците М.Г.С.
и В.С.Б. обективно съединени искове, главният от които е по чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на признаване на право на собственост върху недвижим имот при
квоти от по ¼ ид. ч. за всяка една от ищците и
респективно - иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 10, т.
І, рег. № 58, дело № 450/2016 г. и нотариален акт № 59, том І, рег. № 361, дело
№ 47/2017 г. – и двата на нотариус Кр. Панайотов, р-н
на действие РС Котел.
Ищците
сочат, че наследодателя на процесния имот бил техният
дядо В.С. К., който е и дядо на първия ответник и бил собственик по давностно владение и наследство съгласно нотариален акт №
114, том І, дело № 179/1983 г. на РС Котел, на недвижим имот, находящ се в село Градец, община Котел, а именно дворно място, съставляващо УПИ
VIII-133, кв.65 по плана на с.Градец, общ.Котел, състоящо се от 748 кв.м. при
граници и съседи: УПИ XI-132. УПИ VI-879, УПИ VII-137, УПИХ1-136, ведно с построената
в имота паянтова къща, където живял до смъртта си със съпругата си. По това
време техният вече разведен син С. В. С. съжителствал на семейни начала с ответницата
М.Г.С., но едва след смъртта на наследодателя, те се установили да живеят в процесния имот, при възрастната майка и баба М. С. С.. След
време тя получила инсулт. Майката на ищците Р. В. К. и дъщеря на М. С. предложила да я гледа в къщи, но тя
отказала, тъй като искала да остане в дома си, където били и С. В. с ответницата М.Г.С.. Те били поставили условие,
бабата да им прехвърли дела си от къщата, но тя отказала, поради което започнали да я
тормозят, оставяли я сама, поради което нейната дъщеря Р. В. и внучката Г.К. ходили
да се грижат за нея. След смъртта на бабата, първата ответница сключила брак с
бащата на ответника В.Б. – С. Б., с условието той да ú прехвърли неговия
дял от имота. Сделката била осъществена с нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу гледане и издръжка на 21.11.1997 г. №209, том I, дело
№524/1997 г., с който С. В. С. прехвърлил собствеността на неговата ½ ид.ч. от правото на собственост върху
имота, на М.Г.С.. През месец април 2016 г., един месец преди смъртта си С. В. С.
сключил брак с М.Г.С..
На 17.01.2017 г. с нотариален акт №10, том I, рег.№58,
дело №450/2016 г. на основание давностно владение и
наследство ответницата М.Г.С. била призната за собственик и на останалата ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот. Ищците твърдят, че през периода 2006 г. - 2016 г. имотът се обитавал от
вуйчото С. В. (баща
на ответника В.Б.) и съжителката
му М.Г.. В този период майката на ответниците – Р. К.,
нейният брат С. В.Б., както и самите те били в прекрасни отношения – гостували
си, обирали плодовете от двора, гледали съвместно животни – прасета, помагали
финансово на С. и М. – били им купили един камион дърва за огрев. Ищците, а
преди това тяхната майка са заплащали данъка върху тяхната ½ ид. част.
Наскоро били узнали, че ответникът В.С.Б. е станал
собственик на целия имот, което им било потвърдено и от Сл. по вписванията при
РС Котел – с нот. акт №10, т.1, рег.№58, дело
№450/2016 г. от 17.01.2017 г. М.Г.С. била призната за собственик на тяхната
според тях ½
ид.ч.
от недвижимия имот. По късно на 15.03.2017 г. с нотариален акт №59. т.1, рег.№ 631,
дело №47/2017 г. същата, чрез покупко-продажба прехвърлила имота на ответника В.С.Б.
(син на С. В. С.). Твърдят, че никога не се били отказвали Въпреки добрите отношения, в които сме, до
настоящия момент никой не е разговарял с нас по въпроси, свързани с този
недвижим имот. М.Г., като съсобственик на гореописания недвижим имот никога не
била манифестирала пред тях своене на къщата. Молят
съда да ги признае за собственици по отношение на имота на по ¼ ид. част за всяка една, както и да отмени нотариалните
актове, с които са извършени последващите
разпоредителни сделки с имота – този, с който ответницата е призната за
собственица на ½ ид. част на основание давностно владени и наследство и този, с който тя го
прехвърля на заварения си син – ответника В.С.Б.. Претендират се разноските.
В отговора на исковата молба се изразява становище, че
имотът е придобит основателно и нотариалните актове отразяват правилно
обстоятелствата по придобиването му. Изразява се несъгласие с описаните в
исковата молба твърдения, а именно, че дъщерята на наследодателите и майка на
ищците – Р. В. К. от омъжването си през 1964 г. не била живяла процесния имот, както
и самите ищци. Твърди се,че когато бабата и дядото придобили имота, живели сами
в него тъй като техният син работел извън селото. Решението на родителите било
имотът да остане за сина. След смъртта на дядото наследодател, неговият син се
завърнал в бащината си къща, заедно със съжителстващата с него ответница М., за
да се грижат за възрастната майка. Твърдят, че действително отношенията между
страните били много добри, но недвусмислени по отношение на оставащия за сина С.
В. С. имот. Също така преди бабата да заболее тежко, на 07.11.1991 г.
нотариално завещала ½ ид. част от имота на
ответницата М. Г. С., тогава с фамилия Х.. След смъртта на бабата, в имота останали
С. В. С. и М.Г.С., които през 2016 г. сключили граждански брак, от който период
нито майката на ищците, нито пък самите те не били проявявали конклудентни действия за отблъскване на владението.
В началото на 2017 г. ответницата М.Г.С. в изпълнение
на поето устно задължение спрямо починалия си съпруг, прехвърлила целия свой
собствен имот на сина на съпруга си – ответника В.Б., които действия са обективирани в процесните
нотариални актове. Излагат се съображения, че ицщовите
твърдения са неверни и опозоряващи, че дядото никога не бил казвал по отношение
на сина си и ответницата М. Г. С., че кракът им нямало да стъпи там, както и че
последните не са се грижили подобаващо за бабата, че я оставяли сама и пр.
Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските.
В съдебно заседание се явява първата ищца М.Б., заедно
с представляващата двете ищци адвокат В.Д. ***. От ответна страна се явява ответникът
В.Б., заедно с представляващия ги адвокат Е.М. ***.
От събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно се установи по делото,
че ищците не са живеели в имота, а
починалата им майка Р. В. е живяла там до 1964 г. когато се омъжила и заживяла
в дома на съпруга си. Ответницата М. С. и нейния съпруг С. В.са били единствените
останали да живеят в имота след смъртта
на наследодателя В.С. К., заедно с неговата съпруга М. С. С..
Непосредствено преди смъртта на
наследодателя В.С. К. през 1984 г., ищцата М. С. и съпругът ú С. В., все
още съжителстващи на съпружески начала, се върнали от гр. Дебелт, където
работил С. В. и заживели в бащината му къща. По-късно, през същата година умира
наследодателя В.С. К. - бащата на С. В.. Това се установи от показанията на
свидетеля А. Т. Б. който е съсед на процесния имот: „....В. се върнаха още преди да почине дядо В...."
След като починал наследодателя В.С. К., съпругата му баба М. С. С. останала да
живее в имота със сина си С. В. и съжителстващата с него ищцата М. С..
Последната полагала основните грижи за свекърва си, тъй като живеели заедно.
Дъщерята на баба М. С. С. - ответницата Р. К., не се е грижила трайно за майка
си. Тя посещавала дома ú обикновено, за да я види, но не и да полага
грижи за нея. Това се установи от показанията на всички свидетели. Свидетелят А.
Т. който е непосредствен съсед каза: „...Р.някой
път е идвала да я види, но основно я гледаше М....". Свидетелката
Ц. Й., която е непосредствен съсед на имота каза: „След като дядо В. почина, за баба Мария се грижеше приятелката на
Стефан". Свидетелката Кръстинка Костова, която е непосредствен
съсед на имота каза: „Като остана
сама бабата, за нея се грижеше Мария". Свидетелката на ищците
Елена Стайкова, каза: „..след като
получи инсулт баба Мария, дойдоха Стефан и Мария. Да, те се грижеха за нея, а и
Румяна също ходеше всеки ден при нея". Свидетелката на ищците
твърди, че грижите са полагали Стефан и Мария, а Румяна само е ходила при нея.
Тъй
като ответницата Мария С. се е грижила за бабата, последната е направила
саморъчно завещание, с което ú е прехвърлила 1/2 от имота. Тъй като завещанието не било
направено в предвидената от закона форма и съответно не би могло да породи вещноправен ефект, но този документ сам по себе си се явява
един частен документ, който не е оспорен от ищцовата страна по отношение на
неговата автентичност, който има доказателствена
тежест по делото, да покаже и докаже каква е била волята на бабата М. Станчева С.
- не да прехвърли собствеността си на някое от децата си, едно от които е
дъщеря ú Румяна К., а именно на ответницата Мария С., която не е била от
фамилията, което още повече навежда, че именно тя се е грижела за нея, живеейки
съвместно.
След
смъртта на наследодателя В.С. Кехайов през 1984 г. и смъртта на баба М.
Станчева С. през 1992 г. в процесния имот остават да
живеят ищцата Мария С. и наследника Стефан Върбанов. Тогава собственици на
имота са били наследниците на бабата и дядото - Стефан Върбанов и ищцата Румяна
К. - брат и сестра, от който момент в имота са живели единствено Стефан
Върбанов и Мария С..
Безспорно,
страните са поддържали нормални роднински отношения – ходили са си на гости,
извършвали са съвместни битови дейности и пр., като не са имали спорове относно собствеността и в тази връзка добрите
отношения помежду им го доказват. Впрочем това са доказва и от показанията на
всички свидетели. Противно на твърденията на ищцовата страна обаче, че ответниците държали имота за ищците, а не го владеели, е
фактът, че през цялото време от 1984 и майката на ищите
Румяна К., която е била съсобственик тогава, не е ползвала имота. Тя нито е
имала вещи в него, нито е живяла в него, както и нейните дъщери. В същото това
време братът и вуйчото на ищците Стефан Върбанов е извършвал основни ремонти в
този имот, грижил се е за него, като за свой имот. Теглил е заеми за ремонтите,
което се потвърждава от показанията на съседите - свидетели, справката от банка
ДСК и изготвената експертиза, като в същото това време нито е ползвал някаква
помощ от сестра си, нито тя му е давала някакви средства за тези ремонти. Това
по косвен начин доказва, че сестрата Румяна К. (майка на двете ищци) е била наясно, че брат ú
свои имота и само той извършва ремонти, само той го ползва и това в продължение
на много повече от десет години – един твърде продължителен период от време, в
който евентуалният съсобственик не е обезпокоявал другия съсобственик
безпрепятствено да ползва целия имот и това да се счита за държане, не за
владеене.
Законодателят е определил, че държането би било възможно
в период до десет години, а над него
това не би могло да се счита за държане, по-скоро за липса на интерес от
съсобственика и едно вътрешно убеждение, че този имот вече не е негов. Ищците
са чакали твърде много години, без да си потърсят правата върху имот. В
настоящия случай не би могло се докаже държане, тъй като времето елиминира
всички абсурдни твърдения за държане. Държането е упражняване на ограничено
вещно право - ползването от един съсобственик на дела на другия въз основа на
някакъв договор, обикновено наем или заем за послужване. По делото няма данни
да е имало такъв договор между сънаследниците на
имота, а дори и да е имало, то законът поставя ограничения за времето му от десет
години. След този срок такъв договор става недействителен. Периодът от време на
ползване е в основата на това ограничение, същия период от време на придобивната давност. Законодателят е решил, че щом един
имот се владее повече от десет години необезпокоявано,
с демонстриране на поведение на собственик от страна на владелеца, при наличие
на своене, то именно
той е собственика на имота.
Следователно след изтичането на десетгодишния срок на придобивна
давност или през 1994 г. ответницата Р. К. и съпругът ú С. В. стават
собственици на 1/2 ид. част от имота - дела на
наследодателя В.С. К., който са владели от 1984 г. През 2002 г. те придобиват и
другата 1/2 идеална част от имота - дела на наследодателя М. С. С., който са
владели от 1992 г. Още тогава те са били собственици. След 2002 те продължават
да живеят в имота отново необезпокоявани, отново извършващи ремонти и
подобрения, като за свой имот. Това е доказано от свидетелските показания и
експертизата. Свидетелят А. Б. каза: „...къщата
беше в окаяно състояние. Бате С. хвърли целия покрив, купи нови греди и направи
покрива. Ковачницата - издолмиха я и направиха стая
за живеене. След няколко години бате С. отново прави ремонти. Вкараха вътре
вода. Той си поддържаше имота, като свой и т.н."
Малко преди смъртта си С. В. сключва брак с ответницата
М. С., сдобива се с нотариален акт за имота по обстоятелствена проверка и
прехвърля с договор за издръжка и гледане своята 1/2 идеална част, придобита по
наследство и давностно владение на съпругата си М. С..
В последствие тя прехвърля целия имот на втория ответник В.Б., като спазва
уговорката пред съпруга си, че един ден ще прехвърли имота на сина му, тъй като
тя не е имала свои деца.
В опита си да докажат противното ищците разпитаха
свидетеля А.Н., която каза следното: „В
имота имаше орех, голям бор, дюля, плодовете от тези дървета от Р. съм чувала,
че са ги поделяли". Първо тази свидетелка няма преки и
непосредствени наблюдения, защото тя е пощальонка,
т.е. има откъслечни впечатления, за разлика от свидетелите, които са съседи на
имота - тези водени от ответниците. Свидетелката не би могла да бъде очевидка на
подялбата на плодовете, а и да е била, това не означава съсобственост и нейните
впечатленията са по-скоро от това, че са ú казвали, т.е. това са косвени
впечатления дотолкова, доколкото ищцата и е съобщила верни твърдения. Или с
тези показания не се доказва ползването на недвижимия имот от ищцата.
Не се събраха данни от показанията на свидетелите на
ищците, имотът да се е ползвал от тях, т.е. да е било прекъсвано владението за
този 33 годишен период. Опитът
да се докаже ползване на имота, чрез твърденията на свидетелите на ищците, че в
имота се отглеждали животни, които били общи на ищцата Р. К. и брат ú С.
В., който ги отглеждал в наследствения им имот, с нищо не доказва прекъсване на
владението, независимо, че съгласно показанията на другите свидетели - съседите
от страна на ответниците, за такива животни на ищцата
не знаят да са били отглеждани там. Въпреки което, ако допуснем, че С. В. е
отглеждал животни в имота, то независимо чия собственост са те, дори и да са били
ищцови, то с какво този факт говори, че е налице прекъсване
на владението? Не следва да се счита, че щом животните са на ищцата, те държат
имота за нея, щом се намират в него.
В
случая свидетелите на ищцовата страна на първо място са възприели голяма част
от твърденията си косвено, какво чули, какво им казали. Едната от тях е
пощальон, тя дори не живее в селото. Има епизодични наблюдения. От друга страна
свидетелите на ответниците са непосредствени съседи,
не са роднини, имат поглед върху имота и собствениците му през целия период за
който се говори по делото, всеки ден без изключение, не епизодично, не
посредствено, а от преки наблюдения. С този пряк поглед е изграден и разказът
им. Нямат противоречия в показанията си, за разлика на другите свидетели.
Свидетелката
Е. С. твърди, че М. С. и С. В. живели в Жеравна преди да заживеят в процесния имот, а свидетелката А. Н. каза: „Тя М. е от Жеравна, но да е живяла там, не
знам". Едната твърди, че живели в Жеравна, другата, че не
знаела къде. А от показанията на останалите свидетели се изясни, че са живеели
в Дебелт. Това показва, че тези свидетели не са наясно с всички факти по
казуса.
Противоречиви са твърденията на свидетелите по отношение
и на отношенията между наследодателя В.С. К. и синът му С. В.. Дори в исковата
молба се твърди, че те били лоши и отделно дядото не обичал М. С. - приятелката
на сина му. С. В. и М. С. заживяват още преди дядо В.С. К. да е починал. Живели
са в една къща. Синът е водил баща си на лекар в града, М. С. е полагала грижи,
както за баба М. С. С., така и за дядото. Тези факти не предполагат лоши
отношения. Това косвено доказва, че между тях е имало разбирателство и несе
доказаха лоши отношения между дядото и сина, и неговата приятелка, напротив,
дори по-късно бабата прехвърля собствената си идеална част от имота на „чуждата
жена, която не била желана от съпруга ú (дядото), а не на собствените си деца,
който факт навежда на едни нормални отношения във фамилията.
Макар и това да не е релевантното за придобивното
право на собственост на ответниците, то в случая доказва доколко верни и доказани
са всички твърдения на ищците.
Необезпокояваното владение на имота се доказва както от продължителния
период от 33 години, което косвено показва, че дори и да са имали намерение
ищците да упражнят напълно правото си на собственост, то те не са предприели
решителни действия, нито с конклудентни действия,
нито връщането на имота чрез свидетели, нито най-вече по съдебен ред, става
ясно също и от показанията на свидетелите: Свидетелят съсед А. Б. каза: „Не съм чувал ищците да са гонили ответниците от имота". Няма данни от
показанията и на свидетелите на ищцовата страна, ищците да са искали да си
върнат владението на имота. Това доказва, че ответницата и нейния съпруг не са
били обезпокоявани, да владеят и ползват целия имот. По всичко личи, че са
имали разбирателство по отношение собствеността на имота през всичките тези 33
години.
Всички онези твърдения на свидетелката Е. С., която не е
съсед на имота, че имало орех, бор и дюля в имота и ищцата Р. К. ú
давала сладко от тая дюля и си деляла плодовете с брат си, набрани от имота, са
косвено възприети факти, казани ú от ищцата, които нито доказват
препятстване ползването на имота, нито фактическо ползване от ищцата. От
няколко дюли и бурканчета сладко не би могъл да се изведе генералния извод,
незнайно дали еднократно или не е брана дюлята и е правено сладко от нея, не
може да се изведе извод, че този факт доказва прекъсване на владението.
По делото се доказа по несъмнен начин въз основа на
всички писмени и гласни доказателства, които са еднопосочни и безпротиворечиви, че собственици на процесния
имот са ответниците, които придобиват собствеността върху
него от С. В. и въз основа на придобивна давност от
33 години, като през цялото това време С. В. и М. С. са били необезпокоявани в
ползването, не са прекъсвали владението, то е било спокойно, постоянно,
несъмнено и явно, своили са имота, като са извършвали
многократни ремонти в него, полагали са и грижи за предишните собственици до
смъртта им. По всичко личи, че това е класическия пример по обичайното
българско право от миналия век, имотът да се прехвърля на мъжката рожба в
семейството, особено по селата, като женската такава, по презумпция живее при
съпруга си, а цялото бащино имущество се поема от сина. Именно такава е била и
нагласата в цялото семейство и всички са били наясно с това, не са имали
конфликти по този въпрос в продължение на 33 г., затова и няма данни ищцата да
е препятствала това владение на имота. В този дух е и стария Закон за
наследството, където мъжката рожба наследява повече от женската.
При този изход на делото съдът следва да присъди сторените
от ответнците разноски, надлежно предявени, в тежест
на ищците.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявената от ищците М.Д.Б., с ЕГН **********,***
и Г.Д.К., с ЕГН********** *** – и двете чрез процесуален представител адвокат В.Д.
***, искова претенция на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, против ответниците М.Г.С., с ЕГН ********** *** и В.С.Б., с ЕГН **********
***, за признаване на установено, че ищците са собственици на по ¼ идеална част (или общо на ½ ид. ч.)
на недвижим имот, съставляващ УПИ VІІІ-133, кв. 65, по плана на село Градец,
община Котел, с площ 748 кв. м. при граници и съседи: УПИ ХІ-132; УПИ VІ-879;
УПИ VІІ-137 и УПИ ХІ-136, ведно с ½ ид. част
от построената в имота двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 78
кв. м. на първия етаж, състоящ се от три стаи и салон и втори етаж, застроен
върху 78 кв. м., състоящ се от две стаи и тераса и всички подобрения и трайни насаждения в
имота.
ОТХЪРЛЯ предявения на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК от
ищците М.Д.Б. и Г.Д.К. – и двете с посочени по-горе данни, иск за отмяна на
нотариален акт за собственост на недвижи имот, придобит по силата на
наследяване и давностно владение № 10, т. І, рег № 58, дело № 450/2016 г. от 17. 01.2017 г. на нотариус
Красимир Панайотов, с район на действие този на РС Котел.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците М.Д.Б. и Г.Д.К. – и двете
с посочени данни, иск за отмяна на нотариален акт № 59, том І, рег. № 361, дело
№ 47/2017 г.на нотариус Красимир Панайотов, в частта до размера на ½
идеална част от УПИ VІІ-133, в кв.65, по плана на село Градец, община Котел,
състоящо се от 748 кв. м. при граници и съседи: УПИХІ-132; УПИ VІ-879; УПИ
VІІ-137; УПИ ХІ-136, ведно с ½ ид. част от
построената в имота двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 78 кв.
м. на първия етаж, състоящ се от три стаи и салон и втори етаж, застроен върху
78 кв. м., състоящ се от две стаи и тераса
и всички подобрения и трайни насаждения в имота.
ОСЪЖДА М.Д.Б., с ЕГН **********,*** и Г.Д.К., с ЕГН**********
*** – и двете чрез процесуален представител адвокат В.Д. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на ответниците М.Г.С., с ЕГН ********** ***
и В.С.Б., с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 705 лева представляващи
направени от ответниците разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Сливен
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: