МОТИВИ
към Присъда № 192/09.07.2019г. по НЧХД № 919/2019г. по описа на ПРС - ХХІІІн.с.
С тъжба от 11.02.2019г. Р. В Р. *** е
повдигнал обвинение срещу С. Е И. ЕГН ********** *** за това, че на 10.01.2019г. в
гр.Пловдив, пред Районен съд – Пловдив по НЧХД № 5876/2018г. по описа на ПРС,
ІІІ н.с., е казала нещо унизително за честта и достойнството на Р.В.Р., ЕГН: **********
в негово присъствие: „той
се намеси по най-вулгарният начин в живота на внучетата ми, циничен. Той им
съсипа живота. Двете деца не ходят на училище нормално, не се хранят нормално.
Той ги отдели от всичките им роднини…….той отрече баща им, отрече баба им.“;
„Той го писа в 30 молби го писа колко много го е страх. Това, ако го дадете на
един лекар - психиатър той ще сложи диагноза „параноя“; „Той каза, че докато не
ни ликвидира - майка и син няма да миряса“; „В този разговор с него той
прекъсна разговора, писна му, че аз завъртам въпросите все за внучката и все за
децата и ми тегли една майна по най-безцеремонния начин и ми затвори телефона“;
„а той по най-варварския начин се намеси в отношенията между родител и деца“, като обидата е нанесена публично -престъпление по чл.148
ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК.
Тъжителят поддържа така повдигнатото
обвинение, като моли съда да наложи на подсъдимия наказания, отговарящи на
целите по чл.36 от НК.
Подсъдимият С. Е И. не се признава за
виновна и дава обяснения по случая. Упълномощеният от същата защитник – адв. К.,
моли доверителят му да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, въз основа на събраните и приложени
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено от фактическа и правна стрА. следното :
Подсъдимият С. Е. И. е родена на ***г. в гр.
П, живущ ***, б, български гражданин, неженен, неработещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Частният тъжител Р.
упражнявал, а упражнява и понастоящем …..
с кантора в гр. Пловдив. По този повод същият се запознал с подсъдимата И., тъй
като тя била майка на свид. М.П.. Последният бил живял на съпружески начала със
свид. А Б., от чието име тъжителят завел няколко граждански дела срещу П..
Свидетелката Б., от една стрА. и подсъдимата и синът й- свид. П., от друга,
били във влошени отношения, които още повече се изострили във връзка с
образуваните от тъжителя против последния свидетел дела и така се пренесли и
спрямо Р.. Според подсъдимата и синът й именно частния тъжител допринесъл за
влошаване положението на П. и най-вече за отчуждаването му спрямо децата, които
същият имал от свид. Б. – момче на 9 години и момиче на 12 години. Подсъдимата И.
била обезпокоена от развоя на отношенията на децата със синът й, но най-вече от
това, че майката се преместила да живее в гр. Пловдив, което според нея не било
в интерес на децата. Освен това подсъдимата била убедена, че тъжителят и свид. Б.
имат интимна връзка, придружена и с нездрав интерес от стрА. на Р. към децата,
конкретно към дъщерята на Б. и П.. По този повод тя провела няколко разговора
по телефона с Р., в които, според последния му нанесла различни обиди. По този
повод Р.Р. завел частно наказателно дело № 5876/2018г. по описа на ПРС, ІІІ
н.с., като повдигнал обвинение спрямо подс. И за нанесена му обида. По делото
били проведени няколко съдебни заседания, като в последното такова подс. И. се
възползвала от правото си да даде обяснения по повдигнатото й обвинение. Освен
конкретните обстоятелства по случая, в същите И. заявила : „той /тъжителят Р./ се
намеси по най-вулгарният начин в живота на внучетата ми, циничен. Той им съсипа
живота. Двете деца не ходят на училище нормално, не се хранят нормално. Той ги
отдели от всичките им роднини…….той отрече баща им, отрече баба им.“; „Той го
писа в 30 молби го писа колко много го е страх. Това, ако го дадете на един
лекар - психиатър той ще сложи диагноза „параноя“; „Той каза, че докато не ни
ликвидира - майка и син няма да миряса“; „В този разговор с него той прекъсна
разговора, писна му, че аз завъртам въпросите все за внучката и все за децата и
ми тегли една майна по най-безцеремонния начин и ми затвори телефона“; „а той
по най-варварския начин се намеси в отношенията между родител и деца“. Именно
във връзка с така изреченото настоящият състав е сезиран с частната тъжба на Р.
против подсъдимата И..
ГореописА.та фактическа обстановка се
установява по категоричен начин на първо място от обясненията на подсъдимата С.
Е. И., в които същата на практика не отрича извършеното и заявява, че и
понастоящем стои зад думите си. Възприетото от съда се подкрепя изцяло и от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели А.М.Б., М И П.,
както и от приобщените по делото писмени доказателства- НЧХД № 5876/2018г. по
описа на ПРС-ІІІн.с., ВНЧХД № 192/2019г. по описа на ПОС, Решения на ПРС, писма
от ЧСИ, преписка на РУ МВР гр. Хисар, свидетелство за съдимост.
Съдът изцяло кредитира показанията на
горепосочените свидетели и се доверява на обясненията на подсъдимата И., като
счита посочените гласни доказателства за логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, в синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по делото
писмени доказателства. В така цитираните гласни доказателства се констатира
почти пълно припокриване относно обстоятелствата, предхождащи, съпътстващи и
непосредствено последвали самия инцидент.
На практика в целия приобщен доказателствен
материал, а и между страните по делото, не съществува спор или несъответствие
върху голяма част от основните факти, подлежащи на доказване по делото и
конкретните събития, протекли преди, по време и след деянието, вменено във вина
на подсъдимата. Така безсъмнено се установиха датата и мястото, при които са се
намирали на едно и също място тъжителя и подсъдимия. Освен това категорично се
доказа и обстоятелството, че подс. И. е била в конфликт с първия, причината за
това и в последствие част от действията на подсъдимата и изречените от същата
обидни думи по отношение на тъжителя.
Относно конкретните изявления на подс. И.
налице е и безспорно, обективно и безпристрастно доказателство по делото, а
именно протокол от съдебно заседание от 10.01.2019г. по НЧХД № 5876/2018г. по
описа на ПРС-ІІІн.с. В последния еднозначно са инкорпорирани изявленията на
подсъдимата, под формата на обяснения по делото, включващи отправените
квалификации спрямо частния тъжител..
Въз основа на гореизложените гласни
доказателства следва безспорният извод, че събитията на инкриминирА.та дата са
се развили именно по описания в настоящите мотиви начин. В тази връзка както
тъжителя в частната тъжба и допълнението към нея, така и разпитаните свидетели
и писмени доказателства еднопосочно установяват обстоятелствата около спора,
възникнал между тъжителя и подсъдимата. На следващо място посочените доказателства
описват безпротиворечиво обстановката, свързА. с изречените от стрА. на И.
спрямо Р. думи.
С оглед на горното съставът счита, че на
инкриминираните дата и място подс. И. е казала нещо унизително за честта и
достойнството на Р.В.Р., ЕГН: ********** в негово присъствие: „той се намеси по
най-вулгарният начин в живота на внучетата ми, циничен. Той им съсипа живота.
Двете деца не ходят на училище нормално, не се хранят нормално. Той ги отдели
от всичките им роднини…….той отрече баща им, отрече баба им.“; „Той го писа в
30 молби го писа колко много го е страх. Това, ако го дадете на един лекар -
психиатър той ще сложи диагноза „параноя“; „Той каза, че докато не ни ликвидира
- майка и син няма да миряса“; „В този разговор с него той прекъсна разговора,
писна му, че аз завъртам въпросите все за внучката и все за децата и ми тегли
една майна по най-безцеремонния начин и ми затвори телефона“; „а той по
най-варварския начин се намеси в отношенията между родител и деца“, като
обидата е нанесена публично.
Във връзка с горното основен момент е факта
доколко тези изявления на подсъдимия осъществяват от обективна и субективна стрА.
състава на вмененото му във вина престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146
ал.1 от НК, тоест дали те представляват казване на нещо унизително за честта и
достойнството на частния тъжител в негово присъствие. По отношение на тези
факти по делото е необходимо да бъде изследвано съдържанието на употребените от
подсъдимия думи и изрази, отговаря ли изложеното в него на твърденията в
частната тъжба и накърняват ли те доброто име и чест на пострадалия. При
внимателния прочит на вече обсъдените гласни доказателства по делото се
установява, че безспорно на инкриминираните дата и място подсъдимата е изрекла
спрямо тъжителя горецитираните изрази. В настоящите мотиви вече бяха изложени
доводи в потвърждение мнението на съда за доказаност на деянието, които тук не
следва да се преповтарят. На следващо място е необходимо да бъде преценен
характера на употребените изрази и доколко същите характеризират в негативна
светлина пострадалия. В конкретния случай съдът намира, че са налице всички обективни
признаци на деянието. В тази връзка безспорно, бидейки в открито съдебно
заседание в качеството си на стрА. по делото, в непосредствена близост до
подсъдимата, тъжителя Р. директно е възприел обидните действия и е бил изцяло в
състояние да формира чувство за лична чест и достойнство. По същество наричайки
тъжителя с цитираните думи, подсъдимата е изразила своята отрицателна оценка и
мнение за личното достойнство на обидения. Освен това изреченото от нея
притежава и унизителен характер, преценено въз основа на общоприетите морални
норми за нормално човешко общуване, за зачитане честта и достойнството на
всекиго. В този смисъл личната оценка на И. за Р. в случая са без значение, тъй
като изричайки гореописаното, същата е употребила категорично обидни и
унизителни изрази, тъй като от гледна точка на цялото общество те следва да се
използват спрямо недостойни хора, заслужаващи отрицателно оценка от цялото
общество и всички негови членове.
В конкретния казус съдът намира, че е
налице и квалифициращия признак на деянието, вменено във вина на подсъдимия по
чл.148 ал.1 т.1 от НК, а именно обидата е нанесена публично. За наличието на
този признак е необходимо обидата да е нанесена в присъствието на много хора,
извън пострадалия, като не е задължително това да е сторено на публично място.
Достатъчно е обидните думи да са възприети и от други лица, освен пострадалия и
това да се съзнава от дееца. Настоящият случай е именно такъв – подс. И. е
нарекла Р. с гореописаните епитети на обществено място – в Съдебната палата на
гр. Пловдив, по време на открито съдебно заседание и в присъствието на още
няколко лица, работещи в Съда – страните по делото и техните повереници, Р С,
за която е отбелязано в съдебния протокол, че след разпита си поделото е остА.ла
в залата, съдебният състав и съдебния секретар.
Предвид всичко гореизложено съдът намира,
че с действията си подсъдимият С.И. е осъществила от обективна и субективна стрА.
състава на престъпления по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК, тъй като на 10.01.2019г. в
гр.Пловдив, пред Районен съд – Пловдив по НЧХД № 5876/2018г. по описа на ПРС,
ІІІ н.с., е казала нещо унизително за честта и достойнството на Р.В.Р., ЕГН: **********
в негово присъствие: „той
се намеси по най-вулгарният начин в живота на внучетата ми, циничен. Той им
съсипа живота. Двете деца не ходят на училище нормално, не се хранят нормално.
Той ги отдели от всичките им роднини…….той отрече баща им, отрече баба им.“;
„Той го писа в 30 молби го писа колко много го е страх. Това, ако го дадете на
един лекар - психиатър той ще сложи диагноза „параноя“; „Той каза, че докато не
ни ликвидира - майка и син няма да миряса“; „В този разговор с него той
прекъсна разговора, писна му, че аз завъртам въпросите все за внучката и все за
децата и ми тегли една майна по най-безцеремонния начин и ми затвори телефона“;
„а той по най-варварския начин се намеси в отношенията между родител и деца“, като обидата е нанесена публично.
От субективна стрА. деянията са
реализирани от стрА. на подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. И. директно
е съзнавала противоправния характер на извършеното - отправените обидни
квалификации спрямо тъжителя, като непосредствено е искала настъпването на противоправните
последици на поведението си. В този смисъл И. съзнателно, макар в яда си от
проблемите, създадени на синът й, умишлено е заявила всички гореописани
реплики, с цел да унижи тъжителя пред остА.лите присъстващи в съдебното
заседание.
Във
връзка с гореизложеното съдът намира за неоснователни възраженията, наведени от
стрА. на защитата. Както вече беше посочено, ограничението межди свободата на
словото и реализирането на престъпление по чл.146 и следващите от НК
представлява именно това, че казаното от дееца се преценява от гледна точка на
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане
честта и достойнството на всекиго. При това личните възгледи на лицето, към
което се отправя обидата също са без значение за оценката относно характера на
казаното или извършеното.
На следващо място не отговаря на истината
твърдението, че отправените изрази са адресирани спрямо частния тъжител в
качеството му на публична личност – а. Воденото пред ПРС-ІІІн.с. наказателно
производство от частен характер е било образувано и водено от Р. против И. в
изцяло лично качество – като пострадал от отправени му от подсъдимата обиди в
телефонен разговор.
От друга стрА. съдът, с разпореждането си
за насрочване на делото в съдебно заседание е квалифицирал вмененото във вина
на подсъдимата И. деяние като такова по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК. Същевременно, видно от всички приобщени по делото гласни и
писмени доказателства, осъщественото деяние не притежава законоустановените
признаци на продължавано престъпление. По смисъла на нормата на чл.26 ал.1 от НК, такова е престъпление, когато две или повече деяния, които осъществяват
поотделно различни или един състав на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, поради което последващите се явяват от обективна и
субективна стрА. продължение на предшестващите. Действително всяка една от
инкриминираните по настоящото дело реплики на подсъдимата сама по себе си
реализира състав на престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК.
Същевременно всички тези изрази са употребени в един и същи момент – при
депозиране личните обяснения на И. по НЧХД № 5876/2018г. по описа на ПРС, ІІІ
н.с., без между тях да е налице някакво прекъсване, промяна на обстоятелствата
и други подобни. Тоест всички те следва да бъдат обхвА.ти в обективния състав
на едно единствено престъпление по посочената правна квалификация. Поради това
и подсъдимата С. Е. И. следва да бъде призната за НЕВИННА в това да е извършила
деянието по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК при условията
на продължавано престъпление. Поради това и на основание чл.304 от НПК същата
следва да бъде ОПРАВДА. по така повдигнатото й обвинение по чл.26 ал.1 от НК
За извършеното от подсъдимия С. Е. И. престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 НК, се предвижда наказание “глоба”
от 3 000лв. до 10 000лв. и обществено порицание. Видно от приложеното
свидетелство за съдимост същата не е осъждА. за престъпление, не е освобождавА.
от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, и от деянието й няма
настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При
наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че С. Е. И. следва да бъде освободена от наказателна
отговорност, като й се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При
индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички
обстоятелства по делото –оказаното съдействие при разследването, ниската степен
на обществена опасност на дееца, отсъствието на каквито и да било противоправни
прояви до момента, сравнително напредналата й възраст. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се установяват. С оглед на така изложеното, както и предвид
имотно и семейно състояние на подсъдимия, най-справедливо е на С. Е. И. да се
определи и наложи наказание “глоба” в размер, близък на минимално предвидения,
а именно – ХИЛЯДА ЛЕВА.
По
делото няма приложени веществени доказателства.
Предвид признаването на подсъдимия за
виновна по повдигнатото й обвинение по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК, то на
основание чл.189 ал.1 от НПК С. Е. И. следва да бъде ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на
частния тъжител Р.В.Р. сумата от 412лв., представляваща направените от последния
разноски по делото.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
вярно,
секретар Н.Т.