№ 327
гр. Варна, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500157 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство на осн. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЕТ Ивайло Иванов 2000", ЕИК
*********, представлявано от управителя И Н И срещу Разпореждане №
45187/2022г. на ВРС по ч. гр. дело №20223110109002. Жалбоподателят
излага, че с Разпореждането е изменена съществена част от заповед за
изпълнение № 4391 от 13.07.2022г.. представляваща административен адрес
на обекта, за който е претендирано плащане на извършени услуги по пренос и
достъп. Твърди, че промяната, за която е издадено разпореждането не е в
съответствие с нормативното правомощие, тъй като заявителят и последващ
ищец по гр.дело № 11573 от 2022г. на ВРС ясно е заявил адреса на обекта, за
който иска плащане. Счита, че съдът няма правомощието да променя
изявленията на страна в производството. С оглед на което моли да се
обезсили Разпореждане № 45187 от 2022г. на Районен съд - Варна по частно
гражданско дело 20223110109002, а ако съдът не намери за основателно това
искане, моли да бъде отменено разпореждането.
Ответникът по жалбата не е депозирал становище.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок от
1
постановяване на обжалваното разпореждане, като е внесена дължимата ДТ.
По заявление вх. №47382/12.07.2022г. на Енерго Про Продажби АД по
частно гражданско дело № 9002 по описа на ВРС за 2022г. е издадена
ЗАПОВЕД № 4391 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл.
410 от ГПК, с която се РАЗПОРЕЖДА Длъжникът ЕТ ИВАЙЛО ИВАНОВ -
2000, ЕИК ********* и адрес: гр. Варна, ул. Морска сирена № 33, ет. 2, ап.4
да заплати на кредитора „Енерго- про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс,- Г, бул. „Владислав
Варненчик”, № 258 сумите, както следва: 921,84лева, представляваща
незаплатена цена за консумирана ел. енергия и мрежови услуги по партида с
клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за обект на
потребление в гр. Варна, ул. Морска сирена № 33, ет. 2, ап.4, за което вземане
са издадени 11броя фактури за периода 13.08.2020г. до 02.06.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда[1]13.07.2022г. до окончателното погасяване на
задължението и 46,74лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от датата след падежа на вземането по всяка фактура
до 01.07.2022г., както и сумата от 75лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25лева и
50лева юк. възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
С последващо разпореждане №45187 от 11.12.2022г., на осн. т. 7 от
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №4 от 2013 г. ОСГТКВКС вр. чл. 247 ГПК, по
свой почин, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
Заповед №4391/13.07.2022г. за изпълнение на парично задължение въз по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9002 по описа за 2022 г. на ВРС, ХXХ
състав, като вместо: “за адрес на потребление в гр. Варна, ул. „Морска
сирена“ №33, ет.2, ап.4“ ДА СЕ ЧЕТЕ „за адрес на потребление в гр. Варна,
ул. „Морска сирена“ №33 4-1“.
В диспозитива на самото разпореждане е посочено, че то е неразделна
част от Заповед № 4391/13.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение
въз по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9002/2022 г. по описа на ВРС,
ХXХ състав, както и, че не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 247, ал.
4 вр. чл. 413 от ГПК.
Съдът счита, че частната жалба срещу това разпореждане е
2
недопустима по следените съображения:
Безспорно е, че според разясненията, съдържащи се Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., разпоредбите
на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК намират приложение в заповедното
производство.
Следва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 247, ал.4 ГПК
решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда,
по който подлежи на обжалване решението.
По заявлението е издадена заповед за изпълнение, а според чл. 413, ал.1
ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в
частта за разноските.
Следователно, след като самата заповед не подлежи на обжалване, то
съобразно чл. 247, ал.4 ГПК, нейната поправка също не подлежи на
обжалване.
Предвид изложеното, съдът намира, че частната жаба срещу
разпореждане №45187 от 11.12.2022г. следва да се остави без разглеждане
като недопустима.
Водим от горното и на основание чл. 274 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба вх. №87493/16.12.2022г.
на ЕТ „Ивайло Иванов 2000", ЕИК *********, представлявано от управителя
И Н И срещу Разпореждане № 45187/2022г. на ВРС по ч. гр. дело
№20223110109002.
На осн. чл. 274, ал.2 ГПК определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4