Р
Е Ш Е Н И Е № 260104
гр. Сливен, 05.11. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви
наказателен състав, в публично заседание
на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
МАНЧЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от
районния съдия АНД № 618 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 – чл.
63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Д.И. срещу НП № 20-0804-000930 от 22.04.2020 г.
на Началник сектор към ОД на МВР Сливен,
Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, с което на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и чл. 181, т. 1 от ЗДвП му са наложени административни наказания: ГЛОБА в
размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет
месеца, и ГЛОБА в размер на 50 лв., за нарушения на чл. 104Б т. 2 и чл. 147 ал.
1 от ЗДвП. Иска НП да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят, чрез своя
пълномощник – адв. М. П., иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно,
алтернативно да се приеме, че е налице чл.28 от ЗАНН.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не изпраща
представител. По делото от началник сектор „Пътна полиция“ е представено писмено становище.
Съдът като съобрази събраните по делото
гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 09.02.2020
г. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Опел Корса” с рег. № СВ 5822 ВН, собственост на „Ауто
хелп“ ООД в Община Сливен. В 13.30 ч.
на път ОБЩИНСКИ № SLV 1062 на 0,100 км. в посока към м. Меча Поляна, не използвал пътищата отворени за обществено
ползване по предназначение, а за други цел, като дърпал с мека връзка шейна с
качено на нея дете -сина му, с цел пързаляне по заснежена пътна настилка. При извършена проверка служители на ОД МВР –
Сливен установили, че МПС не е представено на задължителен ГТП.
За констатираното на жалбоподателя бил
съставен АУАН № GA175119/09.02.2020 г., с който деянията
били квалифицирани като нарушения по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП и чл. 147 ал. 1от ЗДвП. Актът му бил предявен, който след като се запознал със съдържанието му е
написал, че няма възражения.
На основание така съставения АУАН № GA175119/09.02.2020 е издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установи
по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност.
Съдът даде вяра на атакуваните АУАН № GA175119/09.02.2020 и НП № 20-0804-000930 от 22.04.2020 г.,
кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител Г.С.Г. и
свидетелите Н.Г.П. и М.Г.Г., които не са
заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, те са очевидци на
деянието и съобщават за възприетите от тях факти от първо лице.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
АУАН
и НП са процесуално и материално законосъобразни, те имат необходимото по закон
съдържание съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в обстоятелствената им част ясно и
точно са описани съставите на нарушенията, които водачът е допуснал. Същият на
свой ред съгласно чл.43 от ЗАНН се е запознал със съдържанието на АУАН и е
направил възражения.
По делото по безспорен и
категоричен начин е установено и доказано, че жалбоподателя виновно е извършил
вмененото му във вина нарушение. Според
чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл.11 от ЗАНН по
въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в
ЗАНН не се предвижда друго. Така жалбоподателят, допускайки процесното
нарушение, е действал умишлено, при което е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал
настъпването им. При така приетото за установено от
фактическа страна законосъобразно и обосновано административно-наказващият
орган е приел, че с действията си жалбопод. е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл.
175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12/ дванадесет/ месеца. Съобразно
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва
предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и
товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да
бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места. Посочвайки
като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената частта на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението.
От посоченото се налага извода, че умишленото и съзнателно опасно шофиране
посредством теглене на шейна с качено на нея дете в никакъв случай не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. По
закон шейната не е ППС, т.к. за да е такова средство тя следва да е посочена в Допълнителните разпоредби към
ЗДвП, където в пар.6 т.10. е дадено легално определение на ППС- "Пътно превозно средство" е съоръжение,
придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Шейната няма колела и
не би следвало да се квалифицира като ППС.
Действията на жалбопод. са извършени в заледен участък на междуселски път и
при наличието на други участници в движението и на немалко присъстващи в
непосредствена близост. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол
в процеса на управляване на МПС би могло да има неясно какви последици за
детето. От описаната висока степен на
опасност от това шофиране е изхожда и големият и тежък размер на предвиденото в
санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "лишаване от право да се управлява МПС" за
срок от 12 месеца, както и кумулативно предвиденото наказание "глоба"
в размер на 3000 лева. Административно-наказващият орган е приел, че
жалбопод. не е използвал посочения път,
отворен за обществено ползване по предназначение и му е наложил съответното
наказание. Доколкото в закона не се съдържа примерно изброяване относно
забранените действия на пътищата, отворени за обществено ползване, то следва
същите да се преценяват индивидуално във всеки конкретен случай с оглед
опасността, която създават за околните. Следва да се вземе предвид, че именно
поради зачестилите случаи на ползване на пътищата не по предназначение, което е
за превоз на пътници и товари, законодателят е въвел и нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В настоящия случай и актосъставителят, и административно-наказващият
орган са описали обективната страна на деянието, а именно: "..... не използвал пътищата отворени
за обществено ползване по предназначение, а за други цели:-дърпа с мека връзка шейна с качено на нея дете...“, т. е в
обстоятелствената част на АУАН и НП вмененото във вина на жалбопод. нарушение е
индивидуализирано.
Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган на основание
чл. 175а ал. 1 пр.
3 от ЗДвП е наложил на жалбопод.. административно наказание глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12/дванадесет/ месеца, като е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и
характера и степента на обществена опасност на деянието.
Деянието не може да се квалифицира и като маловажен случай. За да е едно деяние такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици,
или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява
маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона
обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се
квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да
изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на
дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които
се засягат.
В случая се касае за млад 38г. мъж, който е баща на
малко дете, и който съвсем безотговорно е закачил шейна зад автомобила си. Видно
от приложената по делото справка за нарушител е с множество влезли в сила НП и
ЕФ,- 7 НП и 9ЕФ, за различни нарушения по ЗДвП.
За евентуална преценка за маловажност е необходимо
и да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите
водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието
има в обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя не е такова.
Относно второто наказание съда прие, че е
установено и доказано по безспорен начин.
Мотивиран от посоченото съдът
прие, че следва да потвърди НП като правилно и законосъобразно, ето защо:
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0804-000930 от 22.04.2020 г. на
Началник сектор към ОД на МВР Сливен,
Сектор „Пътна полиция“ - Сливен,, с което на С.И.И. с ЕГН ********** ***,
съдебен адрес:*** 3, офис 1, чрез адв. М.П.
му са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 3000 лв. и
ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца и ГЛОБА в
размер на 50 лв., на основание чл.175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и чл. 181 т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: