Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 01.07.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена
Иванова........ …………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 04412 по описа
за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на
управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І,
бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС,
срещу Р.И.А. /след промяна на имената през
2010г. . . И./, ЕГН **********, с адрес: ***, за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи по заповед № 2033 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.08.2018г., издадена по ч.гр.дело № 03491/2018г. по описа на ДРС, сумите: 913,66 лева, представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за
периода от 18.11.2014г. до 14.05.2018г. за обект с адрес: село Черна, общ. Добричка, аб.№ **********, кл. №
**********, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение /датата на пощенското клеймо/ –
23.08.2018г., до окончателното изплащане на задължението; 43,91 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяко
от периодичните задължения до 27.07.2018г. Претендират се съдебните разноски в настоящото производство.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е
клиент на ищцовото дружество, като отношенията се регламентират от ОУ,
действащи към настоящия момент. По заявлението по чл.410 ГПК е издадена заповед, срещу която е подадено възражение, което обосновава
правния интерес от настоящото дело.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът чрез пълномощник е изпратил отговор на
исковата молба. Счита, че искът е допустим и неоснователен. Не се оспорва
размер на претендираната ползвана ел.енергия. Твърди се, че жилището е било
продадено на трето лице през 2012г. и оттогава ответникът не го е обитавал. От събраните по делото доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.дело № 3491/2018г. по описа на ДРС се установява, че със
заповед № 2033 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.08.2018г. длъжникът Р.И.А. /след
промяна на имената през 2010г. Е. А.И./, ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на кредитора „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на
управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І,
бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС
Боряна Димитрова Пенева, Пламен С. Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги
Коршия, следните
суми: 913,66 лева, представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени
за периода от 18.11.2014г. до 14.05.2018г. за обект с адрес: село Черна, общ. Добричка, аб.№ **********, кл. №
**********, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение /датата на пощенското клеймо/ –
23.08.2018г., до окончателното изплащане на задължението; 43,91 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяко
от периодичните задължения до 27.07.2018г.; 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
С възражение вх.№ 17545 от 17.09.2018г. длъжникът е оспорил вземането. С искова молба с вх.№ 20711 от 31.10.2018г., по което е
образувано гр.дело № 04412/2018г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за
съществуване на вземането си.
От представеното извлечение по сметката на ответника към 27.07.2018г. и
извлечение по издадени фактури и плащания към 03.10.2018г. се установява, че
същият дължи сума на обща стойност 913,66 лева по издадени 8 броя фактури както
следва: Ф-ра № ********** от
18.11.2014г. с падеж на 30.12.2014г. на стойност 24,97 лева; Ф-ра № **********
от 17.12.2014г. с падеж на 27.01.2015г. на стойност 15,55 лева; Ф-ра №
********** от 19.01.2015г. с падеж на 26.02.2015г. на стойност 10,51 лева; Ф-ра
№ ********** от 05.03.2015г. с падеж на 05.03.2015г. на стойност 19,00 лева;
Ф-ра № ********** от 17.02.2015г. с падеж на 26.03.2015г. на стойност 11,39
лева; Ф-ра № ********** от 18.03.2015г. с падеж на 28.04.2015г. на стойност
24,31 лева; Ф-ра № ********** от 14.05.2018г. с падеж на 14.05.2018г. на
стойност 19,00 лева; Ф-ра № ********** от 19.04.2018г. с падеж на 25.05.2018г.
на стойност 788,93 лева, както и мораторна лихва в размер на общо 43,91 лева за
периода от падежа на всяка от издадените фактури до 27.07.2018г. От приложената
справка за потреблението към датата 03.10.2018г. се установява, че с изключение
на посоченото по-горе задължение, електромерът на длъжника не е отчел никакви
стойности.
По делото са представени ОУ за продажба на ел.енергия на „Енерго
про-продажби”АД, одобрени с Решение № ОУ-06 от 21.07.2014г. на ДКЕВР и
публикацията им в ежедневници, както и ОУ на договорите за продажба на
ел.енергия на „Енерго про-продажби”АД, одобрени с Решение № ОУ-061 от
07.11.2007г. на ДКЕВР и публикацията им в ежедневници.
Със служебна бележка рег.№ АО-09-73 от 17.09.2016г. кметството в
с.Черна удостоверява, че ***е продал с устна уговорка на А. Я. И. къща,
състояща се от три стаи и салон през 2012г., като след това тя е препродадена и
никой не е плащал ел.енергия.
Съгласно справка от СлВп-Добрич към 31.01.2019г. А. А. С. и А. К. С. са
продали на ***ПИ с пл.№ 138 с площ от 1 520 кв.м, находящ се в с.Черна,
ведно с находяща се в него къща на площ от 50 кв.м на 12.04.2013г.
С Протокол за подмяна на СТИ от 06.02.2009г. служители на „Е-он
България мрежи”АД са демонтирали в с.Черна на аб.№ ********** електромер с №
899440 и са поставили нов с № 01010004.
По делото е допусната съдебно-техническа и икономическа експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице електромер № 01010004,
на който са правени извлечения за имота на ответника в с.Черна, ул.”Първа” №
20, закупен на 12.04.2013г., представляващ ПИ с пл.№ 138, не съвпада с нито
един от електромерите, монтирани в близкото ел.табло. Претендираната сума в
размер на 913,66 лева е дължима от аб.№ **********. Размерът на мораторната
лихва е общо 43,91 лева. Номерът на електромера, отчитащ понастоящем
потреблението в къща в края на с.Черна е 7834510, монтиран на същата дата,
когато е бил демонтиран електромер № 01010004 – на 25.05.2018г., като именно
това е къщата, където е живял ответникът и която е продал според него през
2012г. Електромер № 01010004 е отчитал доставката на ел.енергия в този имот
през периода 18.02.2009г. до 25.05.2018г. В съдебно заседание на поставени
въпроси отговаря по следния начин: Електромерът с № 01010004, който е отчитал
потребената ел.енергия в къща на края на селото, където първоначално е живеел
ответникът, е демонтиран на 25.05.2018г. и е поставен нов. Налице е объркване,
като е записано, че той е по настоящия адрес, после се коригират. Ответникът не
е представил данни за погасяване на задълженията, представил е документи за
фактури на електромер, където живее в момента – на ул.”Първа”, не за този
електромер. В момента имотът е необитаем, ел.захранването е прекъснато.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
С
оглед твърденията на страните и представените писмени доказателства, съдът
намира за безспорно установено сключване на договор между тях за доставка на
ел.енергия. Между тях е възникнало облигационно
правоотношение, чийто източник е сключен помежду им договор, имащ
характеристиките на договора за продажба съгласно чл.183 и сл. ЗЗД, тъй като има за предмет предоставяне на потребителя на определени услуги срещу заплащане на цена. По силата на договора в
правната сфера на всяка от страните са възникнали редица права и задължения, в
това число задължения на продавача да предоставя на купувача ел.енергия съобразно действалите към момента на
сключване на договора ОУ, а за ответника - да заплаща стойността на получените и ползвани услуги. С решение № 798 от 20.01.2017г. на Върховния
административен съд (ВАС) окончателно бе отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014г.
на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия
на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД (влезли в сила на 07.09.2014г.). Оттогава са
приложими в отношенията с клиентите си действалите преди 07.09.2014г., а именно
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007г.
С оглед данните по делото и становищата на
страните съдът намира за безспорно, че ответникът е бил потребител на енергийни
услуги по смисъла на §1, т.41б и краен клиент по смисъла на т.27г от ДР на ЗЕ за обект, находящ се в село Черна, общ. Добричка, с аб.№ **********, кл.
№ **********. Не се спори
между страните по отношение размер на главница и мораторни лихви върху нея.
Спорно между тях е дължимостта на претендираното, с оглед възражението на
ответника, че не е обитавал процесния имот от 2012г., когато го е продал. Налице е признание на факт по смисъла на чл.175 ГПК, който
се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Предвид
изложеното, в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на претенция
за заплащане на претендираната сума по иска по чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД като основание и размер, респективно начислената върху главниците
законна лихва по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В случая ответникът е придобил
качеството потребител при действието на ЗЕ и Общите условия /ОУ/ на договорите за
продажба на ел.енергия на „Е.он България продажби”АД /сега „Енерго про-продажби”АД/. Съгласно
нормата на чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.он
България продажби”АД /сега „Енерго про-продажби”АД/ потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице – собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.он България мрежи”АД, което ползва
ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Е.он
България продажби”АД. Нормата на чл.6, ал.4 от ОУ сочи, че страна в отношенията
с „Е.он България продажби”АД е лицето, явяващо се потребител и всички фактури
се издават на негово име, като тези норми са действали към момента на напускане
на процесния имот от ответника. От това следва, че качеството потребител не се
губи автоматично по силата на това, че лицето е живяло в съответния имот със
съответния абонатен и клиентски номер, за което е заплащало ел.енергията, а
едва след като се прекратят взаимоотношенията между страните и съответният
потребител вече не е носител на това качество.
В процесния случай ответникът не
е загубвал качеството си потребител към датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 23.08.2018г., впоследствие и към датата на подаване
на исковата молба по настоящото дело – 31.10.2018г. От това следва, че
доставеното до имот, находящ се в с.Черна с аб.№ **********, кл. № ********** количество ел.енергия, за което са издадени процесните
фактури на обща стойност 913,66 лева, е дължимо от ответника, въпреки че имотът
не се е обитавал от него, а от друго - неустановено лице, на което е продал с
устна договорка недвижимия имот, което вероятно е действителен потребител на
ел.енергията. Същевременно претендираната сума следва да се редуцира със сумата
от общо 38 лева, начислена по Ф-ра № ********** от 05.03.2015г. с падеж на
05.03.2015г. на стойност 19,00 лева и Ф-ра
№ ********** от 14.05.2018г. с падеж на 14.05.2018г. на стойност 19,00 лева. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбите на чл.20 от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на
„Е.он България продажби”АД /сега „Енерго-про продажби”АД/, дружеството има
право да поиска от „Е.он България мрежи”АД да прекъсне или ограничи
снабдяването с ел.енергия в случай, че битов потребител в срок от 10 дни не
изпълни което и да е свое задължение. В тези случаи следва да се изпрати до
потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения
срок не последва изпълнение или отстраняване на нарушението, ще последва
прекъсване или ограничаване снабдяването с ел.енергия, което може да се поиска
от оператора на мрежата, извън почивен, празничен неприсъствен ден и деня,
който ги предхожда. Тази процедура не се прилага при наличие на оспорване от
потребителя.
Според нормата на чл.87 ЗЗД,
уреждаща развалянето на договора, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,когато
договорът е сключен в писмена форма, а срокът - да бъде ясно определен и
подходящ за съответния вид задължение. Разпоредбата на чл.123, ал.3 ЗЕ също предвижда необходимост от изпращане на
предизвестие при временно преустановяване на снабдяването с електроенергия. В случая ищцовото
дружество по никакъв начин не доказа спазване на определената от него
процедура, поради което съдът намира, че прекъсването на електроснабдяването на
потребителя е извършено неправомерно, поради което не е налице задължение от
негова страна да заплаща каквито и да било разноски за незаконосъобразното
поведение от страна на ищцовото дружество.
Същевременно предвиденото изискване в чл.21 ОУ за компенсиране от потребителя на разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ
„Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”, а именно чл.122-123 ЗЕ, са уредени хипотезите на
преустановяване снабдяването с ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно
чл.123, ал.1 ЗЕ
доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на
електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия.
Според разпоредбата на
чл.124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите
след отстраняване на причините, довели до преустановяването, т.е. предприятието има
задължение да възстанови
снабдяването, като не се сочи друго условие за възстановяването, освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл.123, ал.1 ЗЕ.
Доколкото в посочената правна
регламентация липсва законово основание за доставчика да изисква заплащане на
разноски за прекъсване и възстановяване на снабдяването, а и в предвидените в ОУ на „Е.он България продажби”АД /сега „Енерго-про продажби”АД/
задължения
на потребителите по договора за продажба няма установено такова за заплащане на
такса за включване, то съдът приема, че посочената клауза на чл.21 е неравноправна по смисъла на
чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон. От друга страна и извън изложеното, дори да се извършват някакви
разходи във връзка с възстановяване на снабдяването, то същите са
извършени не от ищцовото дружество, а от „Е.он
България мрежи”АД. В тази връзка не се доказа по никакъв начин, че именно
ищцовото дружество е извършило посочения разход и го е начислило в счетоводните
си книги.
С оглед наличието на договорни
отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по
повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано неизпълнение на
договорно задължение и виновно
поведение на конкретния потребител,
така и спазена
процедура по прекъсване на електроснабдяването, доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие за възстановяването му, които да бъдат заплатени.
С оглед
констатираното по-горе, настоящият състав намира, че искът по отношение на претендираното
вземане по Ф-ра № **********
от 05.03.2015г. с падеж на 05.03.2015г. на стойност 19,00 лева и Ф-ра № ********** от 14.05.2018г. с падеж на
14.05.2018г. на стойност 19,00 лева, е неоснователен и подлежащ на отхвърляне. Искът по
чл.79, ал.1 ЗЗД е основателен до размера от 875,66 лева, като за горницата до
претендираните 913,66 лева следва да се отхвърли като недоказан. От своя страна ответникът
би могъл да защити правата си по исков ред срещу лицето, на което е продало по
устна договорка недвижимия имот, в който е живял до 2012г., което се е обогатило
неоснователно за негова сметка.
Предвид основателността на главния иск до посочения
размер от 875,66 лева, основателен е и акцесорният по чл.86, ал.1 ЗЗД до
размера от 43,91 лева за периода от падежа на всяко от периодичните плащания по
главницата до 27.07.2018г., тъй като в сумата не са включени мораторни лихви,
начислени върху сумата от 38 лева, начислени за възстановяване на
ел.потреблението, която е отхвърлена като недоказана от съда.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят направените
в настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от иска и
представен списък по чл.80 ГПК в размер на общо 312,10 лева. На основание
чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска в размер на 11,90 лева. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г.
т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноските в заповедното
производство в размер на 72,02 лева.
Водим
от горното, съдът :
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК,
че Р.И.А. /след промяна на имената през 2010г. **И./, ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Енерго про-продажби”АД със
седалище и адрес на управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна
Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от
двама от УС, по заповед № 2033 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.08.2018г., издадена по ч.гр.дело № 03491/2018г. по описа на ДРС,
следните суми:
-875,66 лева (осемстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и шест
стотинки) по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща дължима сума по договор за
покупко-продажба на електрическа енергия за обект с адрес: село Черна, общ. Добричка, кл. № **********, аб.№
**********, за което са издадени Ф-ра № ********** от 18.11.2014г. с падеж на
30.12.2014г. на стойност 24,97 лева; Ф-ра № ********** от 17.12.2014г. с падеж
на 27.01.2015г. на стойност 15,55 лева; Ф-ра № ********** от 19.01.2015г. с
падеж на 26.02.2015г. на стойност 10,51 лева; Ф-ра № ********** от 17.02.2015г.
с падеж на 26.03.2015г. на стойност 11,39 лева; Ф-ра № ********** от
18.03.2015г. с падеж на 28.04.2015г. на стойност 24,31 лева; Ф-ра № **********
от 19.04.2018г. с падеж на 25.05.2018г. на стойност 788,93 лева, заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (23.08.2018г.)
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените 875,66
лева до претендираните 913,66 лева;
-43,91 лева (четиридесет и
три лева и деветдесет и една стотинки), представляваща мораторната лихва върху
горната сума за периода от от падежа на всяко от периодичните плащания по главницата
до 27.07.2018г.
-312,10 лева (триста и
дванадесет лева и десет стотинки),
представляваща разноските в производството по гр.дело № 4412/2018г. по описа на
ДРС съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на
управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І,
бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС,
да заплати на Р.И.А. /след промяна на имената през 2010г. **И./, ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 11,90 лева (единадесет лева и деветдесет стотинки), представляваща разноските в производството по
гр.дело № 04412/2018г. по описа на ДРС съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Р.И.А. /след промяна на имената през 2010г. **И./, ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на „Енерго про-продажби”АД със седалище и
адрес на управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І,
бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС,
сумата от 72,02 лева (седемдесет и два лева и две стотинки), представляваща разноските в производството по
ч.гр.дело № 03491/2018г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :