Р Е Ш Е Н И Е № 71
гр.Видин 04.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора……..………...
като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ
гр. дело № 1905 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано по молбата на
С.С.Н., ЕГН ********** *** против М.С.М. ***, ЕГН **********, с която са
предявени искове
с правно основание чл.127 ал. 2 СК вр.чл.143 и чл.149 СК.
Твърди
се от ищцата, че с ответника съжителствали в гр. Монтана в дома на родителите
му в две стаи – 8 човека – родителите му и брат му със семейството си.
Излага
се, че от съжителството си имат родено едно дете – А. М. С. с ЕГН **********.
Сочи
се, че на Никулден през 2019 г. за пореден път нямали ток, дърва и храна и
ответникът не бил у дома, както често му се случвало, както и че с последните
пари, които майката на ищцата й била дала ответникът отишъл да се черпи с
приятелите си. Същият ден вечерта ищцата се обадила на майка си да дойде да я
прибере с детето, като й обяснила, че живее в мизерия, глад и нищета.
Подържа
се, че от 06.12.2019 г. до подаване на исковата молба ищцата живее в дома на родителите
си, където има всички добри условия да отглежда и възпитава дъщеря си А..
Твърди
се от ищцата, че ответникът не се грижел за нея и дъщеря им още от раждането й.
Сочи,
че на 20.09.2020 г. ответникът с помощта на майка си й взели детето, което още
кърмела. Излага, че на същата дата в дома й в с. Арчар дошла майката на
ответника да види детето, като й казала, че ответникът е на площада в с. Арчар
и иска да види детето. Ищцата преценила, че е редно да се видят и е добре за
детето да види баща си и баба си по бащина линия. Твърди, че дала детето на
майката на ответника.
Излага,
че след около един час по телефона й се обадил ответника и й казал, че пътува
за гр. Монтана с детето и няма да й го върне. Поставил й условие, че ако иска
да вижда и да се грижи за детето, трябвало да се върне и да живее в техния дом.
Ищцата подала жалба срещу ответника на 21.09.2020 г. в РП – Видин.
Иска се
от Съда да постанови решение, с което:
- Да
предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете А. М. С.
с ЕГН ********** на неговата майка и законен представител С.С.Н. с ЕГН **********;
-
Местоживеенето на детето А. М. С. с ЕГН ********** да съвпада с местоживеенето
на неговата майка и законен представител Владислава С.С.Н.;
- Да
бъде определен режим на лични контакти на детето А. М. С. с нейния баща М.С.М.,
който да може да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от
месеца без преспиване от 10.00 часа до 18.00 часа;
- Да
бъде осъден ответника М.С.М. с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на
детето А. М. С. чрез нейната майка и законен представител С. Слачвева Н. в размер на 240.00 лв. месечно считано от датата
на подаване на исковата молба /21.10.2020 г./, ведно със законната лихва за
забава при просрочие, до настъпване на обстоятелства за изменение, отпадане или
прекратяване на основанието за заплащането й, както и да бъде осъден ответникът
да заплати месечна издръжка на детето за минало време, считано от 07.12.2019 г.
до 07.12.2020 г. в размер на 240.00 лева или обща сума от 2880.00 лева.
Претендират
се направените разноски.
Ответникът
в едномесечния срок не е подал отговор на исковата молба.
Съдът като взе предвид
постъпилата искова молба, становището на страните и преценявайки събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
От представеното удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0107/20.02.2019 г. на Община-Монтана
се установява, че родители на детето А. М. С., ЕГН ********** са С.С.Н., ЕГН **********
и М.С.М., ЕГН **********.
По делото е представен и социален
доклад от Д”СП”-Димово, съгласно който детето А. от 20.09.2020 г. се отглежда
от своя баща на територията на гр. Монтана и отдела не разполага с данни за
грижата, която полага бащата. В доклада е отразено, че майката С.Н. живее при
родителите си в с. Арчар в едноетажна къща, като жилището е електрифицирано и
водоснабдено. В доклада е отбелязано, че майката на детето С.Н. е безработна,
на социално-подпомагане, получава месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП в размер на
118.25 лв. и месечна помощ по чл. 7 от ЗСПД в размер на 40.00 лв., както и че
получава морална и материална подкрепа от родителите си.
По делото е приобщена преписка №
2413/2020 г. по описа на РП-Видин, образувана по жалба от С.Н., че детето А. С.
е взето от бащата М. Николов на 20.09.2020 г.
Ответника не е ангажирал доказателства
за доходите си, нито за наличието на алиментни задължения.
По делото са допуснати до
разпит свидетелите Н.
М. /майка на ищцата/ и Д. К. /първи братовчед на ищцата/.
Свидетелката М. заявява, че от
връзката на дъщеря й с М.М. се е родила внучката й А.. Сочи, че през декември
2019 дъщеря й и М. са се разделили, като тя лично една нощ, след обаждане на
дъщеря й, е отишла в Монтана, за да прибере дъщеря й и детето. Свидетелката
излага, че след като са се прибрали в Арчар, само дъщеря й се грижи за детето и
че М. не е давал пари за детето. Посочва, че в период на три-четири месеца
веднъж М. е идвал да види детето и те са му го давали.
Свидетелят К. заявява, че през 2018 г. С.
се е оженила за М. и е отишла да живее при него в Монтана и в началото на 2019
г. се е родила дъщеря им А.. Сочи, че през декември 2019 г. С. и детето са се
върнали в Арчар. Свидетелят твърди, че на 20.09.2020 г. М. е дошъл в Арчар
заедно с майка си и е откраднал детето,като то е било при него около три до
четири месеца. Посочва, че не знае дали М. е давал пари за издръжка на детето.
От показанията на свидетелите М. и К.
се установява, че след фактическата раздяла на страните /декември 2019 г./
роденото дете се отглежда от майка му, която е полагала грижите за него.
Съдът дава вяра на свидетелите, като кредитира
показанията им, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондират на
останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка Съдът приема, че исковата претенция е основателна, по следните
съображения:
Съгласно чл. 127 ал. 2 СК, когато
родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се решава от районния съд.
В процесния случай е безспорно,
че родителите на детето А. са се разделили и не живеят заедно.
От ангажираните доказателства се установява,
че грижите за детето по отглеждането и възпитанието му, са полагани предимно от
майката, подпомагана в това от своите родители. Налице са данни, че бащата на
детето не участва в отглеждането и издръжката на детето,с изключение на периода
през който детето е бил при него.
Във връзка с данните по делото
упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката,
като местоживеенето на детето А. се съобрази с този факт.
По отношение на режима на лични
контакти Съдът намира, че претендирания такъв от страна на ищцата е в интерес
на детето, с оглед ниската му възраст и специфичните му нужди,поради което бащата ще
има право да вижда и взима при себе си детето всяка първа и трета събота
от месеца без преспиване от 10:00 часа до 18:00 часа.
Претенцията за издръжка на детето
Съдът счита същата за частично основателна по следните съображения:-съгласно
чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.
Задължението за издръжка спрямо
ненавършилите пълнолетие деца е неотменимо, безусловно задължение на
родителите, независимо от това дали живеят заедно или поотделно.
При определяне размера на
дължимата месечна издръжка Съдът следва да вземе предвид от една страна
възможностите на дължащия издръжка, а от друга страна нуждите на лицето, на
което се дължи издръжка.
В случая е безспорно, че страните
по делото са родители на детето А., както и че грижите по отглеждането и
възпитанието им се поети от майката,
докато бащата не участва в издръжката.
По отношение доходите на бащата
не са представени писмени доказателства, но изложените от него данни сочат, че месечния му доход
възлиза на минималната работна заплата-650 лв..
Относно доходите на майката е видно от социалния
доклад, че същата получава помощи.
Съдът приема, че ответника е в
активна трудоспособна възраст, работи
и реализира доходи.
С оглед изложеното и факта, че и
той е родител на детето, то по отношение на него също се поражда задължение за
осигуряването на издръжката му, като
следва да се посочи, че дори и при липса на доходи, за каквато обаче няма
данни, за ответника съществува не само морално, но и законово задължение да
осигурява част от издръжката на ненавършилото пълнолетие свое дете.
Във връзка с горното и с
обстоятелството, че по делото не се ангажирани доказателства относно
невъзможност за даване издръжка, Съдът приема, че такава се дължи.
Съобразявайки
данните по делото Съдът счита, че за месечната издръжка на детето А., са
необходими 240 лв., от които 170 лв. следва да заплаща ответника, а останалите
ще се осигуряват от майката.
Така определената издръжка е
съобразена с възрастта и ежедневните нужди /храна, облекло/ на детето.
Съдът отчете също и
обстоятелството, че ответникът не участва в издръжката на детето си, както и че
не съществуват данни за други алиментни задължения.
От показанията на свидетеля К. е
видно обаче, че детето е било взето на 20.09.2020 г. от баща си, без съгласието
на майка му, както и че и е останало при него за период от около три-четири
месеца. Свидетелят сочи следното „…На 20.09.2020 г. М. дойде в Арчар и открадна
детето А.. Бяха дошли М. и майка му в с. Арчар и в един момент взеха детето и
заминаха, а детето им беше дадено да го видят, но те го взеха и отидоха в
Монтана. След като взеха детето разбрах, че М. се е обадил на С. и й е казал,
че няма да го върне. …В един момент обаче детето се появи в Арчар, в Монтана е
било може би три-четири месеца…“
Изложените от св.К. данни сочат
за осъществено неправомерно действие от страна на ответника, осигурило престоя
на детето при бащата, което от своя страна не може да послужи като основание за
недължимост на издръжка на детето за периода, през който то е било при него,
поради което възражението на ответника в тази насока е несъстоятелно.
Във връзка с изложеното
ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете, чрез
неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 170 лв.,
считано от датата на предявяване на иска-21.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава при просрочие, до
настъпване на обстоятелства за изменение, отпадане или прекратяване на
основанието за заплащането й, като в останалата част на иска до претендирания размер от 240.00 лв.
същия се отхвърли като недоказан.
По иска с правно основание чл.
149 от СК:
Издръжка за минало време може да
се търси най-много за една година от предявяване на иска.
Заявената от ищцата претенция е
за периода от 07.12.2019 г. до 07.12.2020 г.,а иска е предявен на 21.10.2020 г.,поради
което за времето след последната дата иска е неоснователен.
При данните по делото е безспорно ,че в периода от 07.12.2019 г. до 21.10.2020 г. страните по делото са живеели
разделено и детето е живяло предимно при майка си, като тя е полагала грижата
по отглеждането, възпитанието и издръжката му.
Изложените по-горе мотиви
относно нуждите на детето и възможностите на дължащите издръжка родители,
аргументират съда да приеме, че искът по чл.149 от СК следва да бъде уважен
частично.
В случая размерът на издръжката за минало време също следва да бъде
определен на 170 лева
ежемесечно за периода от 07.12.2019 г. до 21.10.2020 г.,
или за сумата в общ размер от 1773.66
лв., като в останалата част на иска до пълния претендиран размер от 240 лв.
месечно, или общо от 2880 лв., същия се отхвърли като недоказан.
По разноските:
Ищцата претендира присъждане
на направените по делото разноски, а именно за държавна такса-80.00 лв. и 450.00
лв. адвокатско възнаграждение.
В случая искането е
неоснователно, тъй като производството по предявените искове по чл.127 ал.2 СК представлява спорна
съдебна администрация и за разлика от исковото производство, в него не се
решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването
на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник.
Установената трайна съдебна
практика на ВКС, възприета в редица актове, задължителни за съдилищата (напр.
Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. 3423/2015 г., І г.о.,
Определение №№ 62 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д.№ 4351/2014 г., ІІ г.о.,
Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.д. № 444/12 г., ІІ г.о.) е, че правилото за присъждане на
разноски, съобразно изхода на спора не може да намери приложение в
производствата на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права/127 ал.2 СК/, и тъй като решението ползва и двамата
родители, всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила пред
първата инстанция, независимо от изхода на спора.
При това положение
разноските по делото следва да останат
за сметка на страните така, както са сторени. В тази връзка искането на ищцата
за присъждане на направените в производството разноски следва да бъде оставено
без уважение.
С оглед изхода на делото
ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата дължимата се
държавна такса за предявените искове за издръжка.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху малолетното дете А. М. С. с ЕГН ********** на
неговата майка и законен представител С.С.Н. с ЕГН **********, като бащата М.С.М., ЕГН ********** ще има право на
лични контакти с детето си А. М. С. с ЕГН **********,като го вижда и взима
при себе си всяка първа и трета събота от месеца без преспиване от 10:00 часа
до 18:00 часа,след което да го връща на майката по местоживеене.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето А. М. С.
с ЕГН ********** да съвпада с местоживеенето на неговата майка и законен
представител С.С.Н..
ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН **********
да заплаща месечна издръжка на детето А. М. С., ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител С. Слачвева Н. с ЕГН ********** в размер на 170 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба/21.10.2020 г./, ведно със законната лихва за забава при просрочие,
до настъпване на обстоятелства за изменение, отпадане или прекратяване на
основанието за заплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 240.00
лв ., като неоснователен.
ОСЪЖДА М.С.М.
с ЕГН ********** да
заплати на детето си А. М. С., ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител С. Слачвева Н. с ЕГН ********** издръжка за минало време в общ
размер от 1773.66 лв., считано от 07.12.2019 г. до 21.10.2020 г. /или по 170 лв. месечно/, ведно със
законната лихва от датата на влизане на решението в сила до окончателното му
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 2880 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М.С.М. ***, ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на РС-Видин държавна такса върху уважените искове за издръжка в
общ размер от 315.74 лв., а
така също и 5 лв. - в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСТАВЯ
без уважение искането на С. Слачвева Н. с
ЕГН ********** за присъждане на разноски.
Решението може
да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: