Решение по дело №2937/2019 на Районен съд - Пазарджик

 

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

             гр. Пазарджик, 25.10.2019  г.                     

 

                                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

            Пазарджишкият районен съд  гражданска колегия в открито заседание на двадесет и трети октомври,  две хиляди  и  деветнадесета   година  в състав:                

                                                                        Председател : НИКОЛИНА ПОПОВА          

При секретаря Р. Димитрова  и в присъствието на прокурора…………………………….. като разгледа докладваното от съдията Попова  гр. дело № 2937  по описа за  2019  година и за да се произнесе  взе  предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано по исковата молба на С.Г.К., ЕГН ********** ***,   срещу М.К.К., ЕГН **********,***, в която  се излагат обстоятелства, че бракът между страните бил сключен на 05.09.1976 г.От брака си имали три деца-пълнолетни. Твърди се в исковата молба, че до м.декември 2005 година страните са живеели заедно като семейство в бащината къща на ищцата в ****.След смъртта на родителите на ищцата,по силата на договор за доброволна делба,същата била  станала собственик на къщата.

До фактическата раздяла през 2005 г.живота на съпрузите не бил протичал нормално,въпреки трите,родени от брака деца.Ответникът  работил като таксиметров шофьор.При всяко прибиране в къщи след работа,независимо колко бил часа вдигал скандали на ищцата без какъвто и да е повод.След изпиването обаче на една ракия и един галон бира,поведението на ответника   ескалирало, същият  обиждал ищцата с груби изрази,псувал я,посягал  да я бие.Много били случаите,в които  посягал и на децата. Дълги години ищцата търпяла поведението на ответника,едно  заради децата,едно заради възпитанието си,присъщо на нейното поколение. Твърди, че през м.декември 2005 г. по-малката дъщеря на страните   решила да замине на работа в ***и ищцата я   помолила да я вземе със себе си,за да се отърве от кошмара,в който живеела от години.

От 2005 г. ищцата работела и живеела в ***,а ответникът живеел в къщата в ***.Най- голямата дъщеря на страните живеела с баща си,а по-малката дъщеря и синът на страните живеели в отделни техни жилища и имали контакти само с майка си. Счита,че бракът между нея и ответника бил дълбоко и непоправимо разстроен,неговата консолидация била невъзможна,още повече,след четиринадесетгодишна фактическа раздяла,през която нито един от съпрузите не се е поинтересувал от другия.

Във връзка с изложеното, моли съда  да постанови решение,с което да прекрати  брака й с ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен, да обяви,че вина имал ответникът, да бъде предоставено  ползването на семейното жилище в **** на нея, и след прекратяване на брака ищцата  да носи брачното фамилно име- К.. Страните нямали спорове за родителски права.Ищцата не претендира издръжка от ответника. Направено е искане за заплащане на направените  по делото разноски. Представени са писмени доказателства.

         В срока по чл. 131 от ГПК, от процесуалният представител на ответника е постъпил писмен отговор в който от негово име, изразява  се  становище, че не се противопоставя брака да бъде прекратен с развод, но поддържа, че това следва да стане поради изключителната вина на ищцата.

        Фактите, описани в исковата молба не отговаряли на действителните такива. Единствено вярно в било това, че бракът им бил първи и за двамата и бил сключен на посочената дата. Само, че от брака си имали родени четири деца, а не три, както се твърдяло в исковата молба-три дъщери и един син, които към настоящия момент били пълнолетни. Техните имена били Е. М. К., род. на *** г.; Г. М. К., род. на *** г.; К. М. К., род. на *** г. и Н. М. Д., род. на ***г. Твърди се  в отговора, че преди ищцата да замине да работи в чужбина семейството живеело в жилище, което било останало от родителите на ищцата, като след тяхната смърт, тя и нейната сестра направили доброволна делба и ответникът и неговата съпруга са предплатили дела на балдъзата. Парите за това били осигурени от ответника. Преди да се преместят в това жилище семейството е живеело в ****. Тогава той работел като таксиметров шофьор, какъвто работи и към настоящия момент, като  изкарвал добри пари. В същото време ответникът е работел по онова време и една година в ***. През повечето време от денонощието той е отсъствал от дома си предвид трудовите му задължения. Впоследствие ответникът разбира, че между приятелките, с които съпругата му била твърдяла, че се вижда е имало и „приятели“, които в негово отсъствие тя е прибирала дори и в жилището им. Съпругът не отричал, че може да си е попивал по малко, но никога не си е позволявал да я нагрубява и най-малкото да й посяга. Даже, колкото и да му е било обидно от нейните изневери, той е бил този, който си е затварял очите и никога не си е позволявал да й  налага някакъв тормоз, бил той психически или физически, още по-малко пред децата им. В същото време не е посягал и на децата си, нормално било понякога да им е правил забележки или да им се е карал, но това винаги е било с възпитателна цел.

         Напротив, ответникът бил този, който е бил унижаван с изневерите й.  Твърди,че не се е противопоставил, когато тя е поискала да отиде да работи в чужбина, дори й е помогнал финансово, за да се осъществи това. Мислел си е, че така ще се откъсне от средата, в която се е движела и с която е контактувала и по този начин ще запазят съпружеските си взаимоотношения, но уви         тя заминала и забравила изцяло за семейството си и най-вече за съпруга си. Дори за погребението на собствения си баща ищцата не е пожелала да се прибере и ответникът бил този, който е направил всичко възможно, за да бъде изпратен за последно с нужното отдаване на уважение и почит към паметта на нейния баща.

          Твърди се в отговора на исковата молба, че децата им винаги са контактували със своя баща. Единствено най-малката им дъщеря се била поотчуждила от баща си и това било така, защото тя и майка й са заминали заедно за **** и известно време са живеели там, затова донякъде това отчуждение било обяснимо за ответника -тя била под влиянието на своята майка. Що се касаело до сина им, той доскоро непрекъснато  контактувал с баща си и най-голямата си сестра Екатерина, но при последното му прибиране в България, той бил поставил въпроса ответникът да му прехвърли своя дял от дома им. Ответникът бил отказал категорично, тъй като не само той бил негово дете, а и към настоящия момент там живеела със семейството си най-голямата му дъщеря, а тя и нейният спътник в живота, са тези които са направили много подобрения в имота през годините, в които ищцата била отсъствала от страната и за които подобрения и ремонти тя знае, тъй като за някои неща дори се било изисквало и нейното съгласие. Ответникът бил този, който също е помагал при извършването на ремонти и подобрения в семейното им жилище, а тя не била помагала с нищо. В същото време ищцата, заминавайки за ****, в този четиринайсет годишен период, никога не била пожелала да се прибере в България и постепенно загубва пълен интерес към своето семейство и съпруга си. Съпругата била тази, която е правила всичко възможно да няма контакти с ответника. Ответникът многократно се е опитвал да я търси и да разговаря с нея, но тя по всякакъв начин е избягвала да се чува с него. Тя била тази, която не контактувала с всичките си деца и най-вече с две от дъщерите си-Екатерина и Красимира. И до сега те двете не са наясно какви са причините за това нейно отношение.

       Във връзка с изложеното, моли съда да прекрати гражданския брак с ищцата, но вина за това имала изключително съпругата   и ищца в настоящето производство. Счита, че следва ползването на семейното жилище, находящо се в ****следва да бъде предоставено на ответника до разрешаване на въпроса със собствеността върху него. Ответникът също не претендирал издръжка от ищцата. Моли  с произнасяне на съдебния си акт да присъди  и сторените от   съдебно-деловодни разноски в настоящето производство. Представени са писмени доказателсктва.

            В хода на производството по настоящото дело  се излага   споразумение по чл. 49 ал.4 СК, което е отразено в съдебния протокол.   

Като обсъди поотделно и в съвкупност  събраните по делото доказателства , за да се произнесе съдът прие за установено следното :

По делото се установи по безспорен начин , че страните са съпрузи  от  05.09.1976 г. , както и че от брака си съпрузите имат родени четири деца – вече пълнолетни.     

Представеното по делото споразумение по чл. 49 ал.4  СК , с което страните уреждат последиците от прекратяването на брака, съдът намира за пълно и в съответствие  със закона .

При така установената по делото фактическа обстановка  от правна страна съдът приема , че предявеният брачен иск с правно основание чл. 49 ал.1 СК във връзка с чл. 49 ал.4 СК  е основателен. Безспорно се установи , че бракът между страните  е дълбоко и непоправимо разстроен с оглед на факта , че в отношенията между съпрузите  е настъпило трайно отчуждение  и липса на желание за запазване на брачния съюз. Между същите вече не съществува обич, близост и взаимност, тъй като съпрузите  не изпълняват своето съпружеско задължение  за съвместно живеене – чл. 15 СК.

При това положение  съдът счита, че формалното съществуване на брака не е в интерес  както на съпрузите , така и на обществото ,  поради което следва да бъде прекратен с развод.  С оглед искането на съпрузите  и постигнатото по делото споразумение , съдът не  се произнася  по въпроса относно  вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Постигнатото споразумение по чл. 49 ал.4 СК , като пълно и непротиворечащо на закона  и добрите нрави , следва да бъде утвърдено от съда .

Страните ще следва да бъдат осъдени да заплатят допълнителна държавна такса в размер на по 20,00  лв. всеки един от тях.    

Водим от изложеното и на основание чл. 49 ал.5 СК , Пазарджишкият районен съд :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД  брака сключен на 05.09.1976 г.  между С.Г.К., ЕГН ********** *** и  М.К.К., ЕГН **********,*** -  като дълбоко и непоправимо разстроен.

На основание чл. 49 ал.3 от СК съдът не се произнася относно вината за разстройството на брака.

УТВЪРЖДАВА  постигнатото по делото споразумение по чл. 49 ал.4 СК , както следва :

УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И ИЗДРЪЖКА : Не подлежи на уреждане , тъй като родените от брака четири деца са вече пълнолетни.

ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ : Семейното жилище находящо се в **** се предоставя за ползване на ответника М.К.К..

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ : Съпрузите заявяват,че нямат претенции  по отношение на издръжката помежду си.

ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА : След прекратяването на брака, съпругата ще  носи  брачното  фамилно име К. .

ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН ********** *** и  М.К.К., ЕГН **********,*** да заплатят следващата се държавна такса в размер на по 20,00 лв. всеки един от тях.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ПзОС в двуседмичен срок от връчването на преписи от него на страните.                                              

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: