Присъда по дело №3106/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 61
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 30 юли 2021 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20215330203106
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 61
гр. Пловдив , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
Съдебни заседатели:Елка Иванова Георгиева

Зоя Петрова Кузманова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
и прокурора Димитър Желязков Пехливанов (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Наказателно дело от общ
характер № 20215330203106 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. Н. - роден в ***, ***, българско
гражданство, средно образование, осъждан, вдовец, безработен, с адрес: ****,
в момента в ****, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 25.09.2018г.
в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, при условията на
опасен рецидив (след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 НК, е възбудил заблуждение у Е.В.Д. – продавач
консултант в магазин на фирма „Теленор България“ ЕАД в гр. Пловдив, като
се представил пред Д. за лицето А.П.А. ЕГН ***********, след което
сключил от името на А. договор за лизинг и въз основа на него получил
мобилен телефон марка „Хуауей“, модел „Y5 2018”, на стойност 223,72 лв.,
като по този начин причинил имотна вреда на фирма «Теленор България»
ЕАД, в размер на 223.72 лева - престъпление по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1 б. «А» от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2, вр.
1
чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 211, ал. 1, вр.
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. «А», вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 36 от
НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС първоначален
СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. Н. /със снета по делото самоличност/ за
ВИНОВЕН в това, че на 25.09.2018г., в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, когато с две деяния, осъществяващи поотделно
един и същ състави на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, сам съставил
неистински частни документи – договор за мобилни услуги и договор за
лизинг, които употребил на същата дата в гр. Пловдив, пред служител на
„Теленор България“ ЕАД , както следва:
- На 25.09.2018г., в гр. Пловдив, сам съставил неистински частен
документ - договор за мобилна услуга заявка № ********* от 25.09.2018г. на
фирма «Теленор България» ЕАД, на името А.П.А. ЕГН *********** –
потребител, на който е придал вид, че е подписан от А., и го употребил на
25.09.2018г., пред служител Е.В.Д. – продавач консултант в офис на фирма
«Теленор България» ЕАД в гр. Пловдив, за да докаже, че съществува
договорно-правно отношение между А.П.А. ЕГН *********** и фирма
„Теленор България” ЕАД - гр. София.
- На 25.09.2018г., в гр. Пловдив, сам съставил неистински частен
документ - договор за лизинг заявка № ********* от 25.09.2018г. на фирма
«Теленор България» ЕАД, на името А.П.А. ЕГН *********** –
лизингополучател, на който е придал вид, че е подписан от А. и го употребил
на 25.09.2018г., пред служител Е.В.Д. – продавач консултант в офис на фирма
«Теленор България» ЕАД в гр. Пловдив, за да докаже, че съществува
договорно-правно отношение между А.П.А. ЕГН *********** и фирма
„Теленор България” ЕАД - гр. София – престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2, вр. чл. 373, ал. 2,
вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
2
НК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС първоначален
СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС първоначален
СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на така определеното общо най-тежко
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А. С. Н. да
заплати направените по досъдебното производство разноски в размер на
417,60 лева /четиристотин и седемнадесет лева и шестдесет стотинки/ по
сметка на ОД на МВР – Пловдив.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ОС-Пловдив, в
15-дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХІ от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 61 от 14.07.2021 г. по н.о.х.д. № 3106 по описа
на РС-Пловдив за 2021 г.
РП-Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу А. С. Н. от *** за
това че на 25.09.2018г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага, при условията на опасен рецидив (след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, е възбудил заблуждение у
Е.В.Д. – продавач консултант в магазин на фирма „Теленор“ ЕАД в гр.
Пловдив, като се представил пред Д. за лицето А.П.А. ЕГН ***********, след
което сключил от името на А. договор за лизинг и въз основа на него
получил мобилен телефон марка „Хуауей“, модел „Y5 2018”, на стойност
223,72 лв., като по този начин причинил имотна вреда на фирма „Теленор
България“ ЕАД, в размер на 223.72 лева - престъпление по чл. 211, ал. 1, вр.
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. А от НК;
Със същия обвинителен акт РП-Пловдив е повдигнала обвинителен акт
срещу А. С. Н. за това че на 25.09.2018г., в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, когато с две деяния, осъществяващи поотделно
един и същ състави на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, сам съставил
неистински частни документи – договор за мобилни услуги и договор за
лизинг, които употребил на същата дата в гр. Пловдив, пред служител на
„Теленор Бългрия“ ЕАД , както следва:
- На 25.09.2018г., в гр. Пловдив, сам съставил неистински частен
документ - договор за мобилна услуга заявка № **** от 25.09.2018 г. на
фирма „Теленор България“ ЕАД, на името А.П.А. ЕГН *********** –
потребител, на който е придал вид, че е подписан от А., и го употребил на
25.09.2018г., пред служител Е.В.Д. – продавач консултант в офис на фирма
„Теленор България“ ЕАД в гр. Пловдив, за да докаже, че съществува
договорно-правно отношение между А.П.А. ЕГН *********** и фирма
„Теленор България” ЕАД - гр. София.
- На 25.09.2018г., в гр. Пловдив, сам съставил неистински частен
документ - договор за лизинг заявка № ********* от 25.09.2018г. на фирма
„Теленор България“ ЕАД, на името А.П.А. ЕГН *********** –
лизингополучател, на който е придал вид, че е подписан от А. и го употребил
на 25.09.2018г., пред служител Е.В.Д. – продавач консултант в офис на фирма
„Теленор България“ ЕАД в гр. Пловдив, за да докаже, че съществува
договорно-правно отношение между А.П.А. ЕГН *********** и фирма
„Теленор България” ЕАД - гр. София – престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа
1
внесеното обвинение като счита, че същото е доказано с оглед събраните по
досъдебното производство доказателства.
Служебният защитник на подсъдимия адв. Ч. от *** изразява становище
за доказаност на обвинението като моли производството по делото да протече
по реда на гл.ХХVII, чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият А. С. Н. се присъединява към становището на своя
адвокат и заявява производството по делото да протече по реда на гл.ХХVII,
чл.371 т.2 от НПК.
По делото няма конституиран граждански ищец във връзка с
обвинението срещу подсъдимия за престъплението по чл. 211, ал. 1, вр. чл.
209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ от НК.
Съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че
няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното
производство се проведе по реда на гл.ХХVII от НПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, прие за
установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият А. С. Н. е роден на **** в гр. ***, ***, български
граждани, женен, със средно образование, безработен, живущ в *** , а
понастоящем в ***.
Подсъдимият Н. е осъждан многократно за извършени от него
престъпления против собствеността, като от значение за настоящия процес, с
оглед правната квалификация на деянието е дело №758/2010г., по описа на
РС – Габрово, по което на подсъдимия Н. е било наложено едно общо най –
тежко наказание лишаване от свобода за срок от 4 г., за престъпление по чл.
211 НК, изтърпяно на 22.08.2016 г.
Свидетелят А. А. от ***, на 11.01.2017 г. загубил личната си карта в
района на „Събота пазар“ в гр. Пловдив. На 25.01.2017 г., на св. А. бил
съставен АУАН № 45 по ЗБЛД, като на 02.02.2017 г. си извадил нова такава с
№ ***. Междувременно подсъдимият Н. по неустановен с точност начин се
сдобил с изгубената лична карта на св. А.. Притежавайки визирания документ
за самоличност, подсъдимият Н. решил да го използва в магазин за мобилни
услуги, заблуждавайки продавач – консултанта за действителната си личност,
за да сключи договор за мобилни услуги, представяйки чуждия документ за
самоличност и да получи по този начин мобилен апарат, без намерение да
плаща цената му занапред. Воден от това си решение, на 25.09.2018г.
подсъдимият Н. посетил офиса на мобилния оператор „Теленор” ЕАД,
находящ се в гр. Пловдив, площад „Ал. Батенберг” № 35, където бил
2
посрещнат от служителя Е. Д.. Последната работела на длъжност в
дружеството, позволяваща й да се разпорежда с поверени й движими вещи, в
случая мобилен апарат, когато са налице предпоставките за това, например
при сключване на договор за лизинг и пр. Подсъдимият Н. се представил пред
св. Д. със самоличността на св. А., давайки неговата изгубена лична карта,
воден от предварително взетото решение да я заблуди по този начин, за да
получи мобилен апарат на лизинг от ощетеното юридическо лице „Теленор
България“ ЕАД, за да може да не го изплаща изобщо. За тези намерения и цел
подсъдимият Н. съзнателно не представил на продавача своята лична карта, а
изгубената такава на св. А.. Св. Д. взела личната карта на св. А. и попитала
подсъдимия Н. каква услуга желаел да ползва от оператора. Той заявил, че
желае да сключи договор за предоставяне на мобилна услуга с оператора
„Теленор България“ ЕАД, както и да закупи мобилен апарат на лизинг,
собственост на същият мобилен оператор. Свид. Д., мислейки си, че разговаря
със св. А., преценила, че на този клиент може да се предостави ползването на
исканата мобилна услуга, както и закупуването на мобилен апарат на лизинг,
за който подсъдимият Н. нямал изначално намерение да изплаща въобще,
причинявайки по този начин имотна вреда на собственика на вещта – фирма
„Теленор България“ ЕАД. Св. Д. започнала да въвежда данните от
предоставената й лична карта на св. А., като подготвила два договора за
подпис. Така на 25.09.2018г., в гр. Пловдив, подсъдимият Н. сам съставил
неистински частен документ - договор за мобилна услуга заявка № *********
от 25.09.2018г. на фирма „Теленор България“ ЕАД, на името А.П.А. ЕГН
*********** – потребител, на който придал вид, че е подписан от А. / като
положил подписа в графа потребител и изписал ръкописния текст - имената/,
и го употребил на 25.09.2018г., пред служител в офис на фирма „Теленор
България“ в гр. Пловдив - Е.В.Д. – продавач консултант в офис на фирма
„Теленор България“, за да докаже, че съществува договорноправно
отношение между А.П.А. ЕГН *********** и фирма „Теленор България”
ЕАД - гр. София, и на 25.09.2018 г., в гр. Пловдив, сам съставил неистински
частен документ - договор за лизинг заявка № ********* от 25.09.2018г. на
фирма „Теленор България“ ЕАД, на името А.П.А. ЕГН *********** –
лизингополучател, на който е придал вид, че е подписан от А. /като положил
подписа в графа потребител и изписал ръкописния текст/ - имената и го
употребил на 25.09.2018г., пред служител в офис на фирма „Теленор
България“ ЕАД в гр. Пловдив, за да докаже, че съществува договорно-правно
отношение между А.П.А. ЕГН *********** и фирма „Теленор България”
ЕАД - гр. София, за предоставяне на мобилна услуга. На същата дата
25.09.2018г., въвеждайки в заблуждение св. Д. относно действителната си
самоличност, представяйки се за други лице, въз основа на подписания
договор за лизинг от същата дата, от името на св. А., подсъдимият взел
мобилен телефон марка „Хуауей“, модел „Y5 2018”, с ИМЕИ ***** на
стойност 223,72 лв., като по този начин причинил имотна вреда на фирма
„Теленор България“ ЕАД, представлявано от свидетеля К.М., в размер на
223.72 лева. Съгласно погасителния план сумата следвало да се изплати за 24
месеца, като изначално подс. Н. нямал никакво намерение да плаща взетия от
3
него на лизинг мобилен апарат, съзнавайки, че по този начин ще причини
имотна вреда на собственика му, равняваща се на неговата парична
равностойност. Св. Д. предала на подсъдимия Н. мобилния апарат марка
„Хуауей“, модел „Y5 2018”, считайки, че го предава на лицето А., а
подсъдимият от своя страна го взел в себе си и напуснал търговския обект.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели А.П.А., Е.В.Д.,
М.Н.Н., И.А.Х., К.Х. М., обяснения на подсъдимия, копие на договор за
мобилни услуги ********* от 25.09.2018 г., копие на договор за лизинг
********* от 25.09.2018 г, копие на акт за установяване на административно
нарушение № 45/25.01.2017 г., копие на лична карта № *** на името на А. А.,
справка за съдимост, характеристична справка, обяснения на подсъдимия.
От приложените и приети по делото писмени доказателства копие на
акт за установяване на административно нарушение № 45/25.01.2017 г. се
установява, че на св.А. бил съставен АУАН № 45 по ЗБЛД за нарушение на
чл.7, ал.1 от Закона за българските лични документи за самоличност, за това
че на 25.01.2017 г. не е опазил бълг. личен документ за самоличност лична
карта **** .
Видно от приложеното копие на лична карта № ***, издадена на името
на А. А. , на св. А. на 02.02.2017 г. е била издадена нова лична карта.
От показанията на св. Е.В.Д. се установява, че през процесния период
същата е работила в „Теленор България“ ЕАД в офис, находящ се на адрес :
гр. Пловдив, ул.Ал. Батенберг № 35. Според показанията на разпитания в
досъдебното производство свидетел предявенитему в хода на разпита копие
на договор за мобилни услуги *********/25.09.2018 г., копие на договор за
лизинг от *********/25.09.2018 г. ,почеркът в графа служител на дружеството
е положен от посочения свидетел, а именно от св.Е. Д.. Също от показанията
на св. Д. се установява, че от страна на клиент на дружеството е постъпило
оплакване за злоупотреба с личната му карта.
От показанията на св.Е.В.Д., както и на св. М.Н.Н., И.А.Х. , последните
двама свидетели също служители на процесното дружество, се установява
каква е била процедурата при сключен договор за лизинг и договор за
мобилна услуга и каква е била процедурата в случай на просрочени
задължения от страна на клиент на дружеството.
От показанията на св. А. А. се установява как вследствие сключените
договори на негово име същият узнал за просрочени задълженияна негово
име и сигнализирал органите на полицията, както и че подал молба за
анулиране на сключените договори от негово име. В съответствие с
показанията на св. А. е приложената и приета по делото жалба до процесното
дружество.
4
В хода на извършеното разследване е била назначена и извършена
графологична експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
договор за мобилна услуга заявка № ********* от 25.09.2018г., на фирма
„Теленор България“ ЕАД и договор за лизинг заявка № ********* от
25.09.2018г. на фирма „Теленор България“ ЕАД, са с положени подписи в
графа „потребител/абонат/“ от подсъдимия Н., вместо посочения за техен
автор – св. А.. Също така от експертизата се установява, че ръкописният
текст е бил изписан от подсъдимия Н..
За изясняване точния размер на причинената вследствие на
престъплението по чл.211, ал.1, вр.чл.209, ал.1, вр. чл.29 б. „А“ от НК
имуществена вреда на дружеството допринася изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно–оценъчна експертиза, според която
стойността на предоставения мобилен телефон марка „Хуауей“, модел „Y5
2018”, с ИМЕИ ***** е 223,72 лв.
Съдът кредитира напълно изготвените по досъдебното производство
експертизи, като намира същите за съставени от компетентни лица, в
предивдената от закона форма и отговорили на поставените в хода на
разследвването въпроси.
В съответствие със събраните по делото устни и писмени доказателства
и назначената в хода на досъдебното производство графологична и съдебно-
оценъчна експертиза е самопризнанието на подсъдимия, дадено по реда на
чл.371, т. 2 от НПК. Съдът кредитира признанието на подсъдимия и намира
същото за кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.
С оглед изложеното съдът направи следните правни изводи :
Подсъдимият А. С. Н. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. а
от НК, като на на 25.09.2018г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си
имотна облага, при условията на опасен рецидив (след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, е възбудил
заблуждение у Е.В.Д. – продавач консултант в магазин на фирма „Теленор
България“ ЕАД в гр. Пловдив, като се представил пред Д. за лицето А.П.А.
ЕГН ***********, след което сключил от името на А. договор за лизинг и
въз основа на него получил мобилен телефон марка „Хуауей“, модел „Y5
2018”, на стойност 223,72 лв., като по този начин причинил имотна вреда на
фирма „Теленор България“ ЕАД, в размер на 223.72 лева
Субект на престъплението е пълнолетно лице.
С поведението си подсъдимият е засегнал обществените отношения,
които определят непосредствения обект на престъплението измама, а именно
засегнал е свободното упражняване на правото на собственост,
5
принадлежащо единствено на собственика на вещта.
Предмет на престъплението е чужда движима вещ – мобилен телефон
собственост на Теленор България ЕАД.
Предмет на престъплението е и измаменото лице, служител в
процесното дружество.
Престъплението, осъществено от подсъдимия, е довършено, като
вследствие на възбуждането на заблуждение у служителя на процесното
дружество, собственик на вещта, е настъпила имуществената вреда за
дружеството. Вследствие на имущественото разпореждане от страна на
въведеното в заблуждение лице, вещта е преминала от фактическата власт на
това лице във фактическата власт на подсъдимия.
Престъплението е осъществено от подсъдимия при една от проявните
му форми – възбуждане на заблуждение у служителя в дружеството, че той е
притежателят на личната карта, от чието име желае да сключи договор за
лизинг и договор за мобилна услуга с "Теленор България" ЕАД.
Престъплението е извършено от подсъдимия умишлено, при ясно
съзнаване на обществената опасност на деянието, предвиждане на
общественоопасните последици, които ще настъпят в резултат на деянието и
желание същите да настъпят.
Налице е и користна цел при осъществявена на деянието , а именно
набавяне на имотна облага за сметка на подсъдимия.
Налице е и предвиденият квалифициращ признак в чл.211, ал. 1 от НК.
Подсъдимият е извършил престъплението, след като е осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отожено по чл.66 от НК. Обуславящо правната
квалификация на деянието по чл.211, ал.1 от НК вр. чл. 29, ал.1 б.а от НК е
осъждането му по н.о.х.д.№ № 758/2010г., по описа на РС – Габрово,
присъдата в сила на 10.11.2010г., по което на подсъдимия Н. е било наложено
едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от 4 г., за
престъпление по чл. 211 НК, изтърпяно на 22.08.2016 г.
Подсъдимият А. С. Н. е осъществил от обективна и субективна страна и
състава на престъплението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК а именно
на 25.09.2018г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление,
с две деяния, осъществяващи поотделно един и същ състави на едно и също
престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
сам съставил неистински частни документи – договор за мобилни услуги и
договор за лизинг, които употребил на същата дата в гр. Пловдив, пред
служител на „Теленор България“ ЕАД , както следва:
6
- На 25.09.2018г., в гр. Пловдив, сам съставил неистински частен
документ - договор за мобилна услуга заявка № ********* от 25.09.2018 г. на
фирма „Теленор България“ ЕАД, на името А.П.А. ЕГН *********** –
потребител, на който е придал вид, че е подписан от А., и го употребил на
25.09.2018г., пред служител Е.В.Д. – продавач консултант в офис на фирма
„Теленор България“ ЕАД в гр. Пловдив, за да докаже, че съществува
договорно-правно отношение между А.П.А. ЕГН *********** и фирма
„Теленор България” ЕАД - гр. София.
- На 25.09.2018г., в гр. Пловдив, сам съставил неистински частен
документ - договор за лизинг заявка № ********* от 25.09.2018г. на фирма
„Теленор България“ ЕАД, на името А.П.А. ЕГН *********** –
лизингополучател, на който е придал вид, че е подписан от А. и го употребил
на 25.09.2018г., пред служител Е.В.Д. – продавач консултант в офис на фирма
„Теленор България“ ЕАД в гр. Пловдив, за да докаже, че съществува
договорно-правно отношение между А.П.А. ЕГН *********** и фирма
„Теленор България” ЕАД - гр. София .
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
установения държавен ред за съставянето, използването, съхраняването и
документооборота на частните документи.
Субект на престъплението е пълнолетно лице.
Предмет на престъплението са неистински частни документи - договор
за мобилна услуга заявка № ********* от 25.09.2018г. и договор за лизинг
заявка № ********* от 25.09.2018г., на които подсъдимият е придал вид , че
са подписани от св.А..
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия посредством
съставяне от подсъдимия и използване от подсъдимия на вече съставените
неистински частни документи.
Престъплението е извършено от страна на подсъдимия при пряк
умисъл. Същият е съзнавал, че съставените документи не са от лицето,
посочено в тях като техен автор, а от самия подсъдим и е съзнавал
обществената опасност на това деяние.
Престъплението по съставяне и използване на неистински часни
документи е осъществено от подсъдимия с две деяния, през непродължителни
периоди от време – първо подсъдимият е съставил договор за мобилна услуга
заявка № ********* от 25.09.2018 г. и го е използвал като го е представил
пред съответния служител в процесното дружество, а веднага след това и
договор за лизинг заявка № ********* от 25.09.2018 г. И двете деяние
осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са в кратък
период от време и при еднородност на фактическата обстановка и вината.
Следователно и двете деяния са осъществени от подсъдимия при условията
7
на чл.26, ал.1 от НК и обуславят предвиденото в тази разпоредба единство.
За престъплението по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б.
А от НК предвиденото наказание е „лишаване от свобода“ от три до десет
години.
При определяне на размера на наказанието като смекчаващи
обстоятелства съдът отчете ниската стойност на причинените от
престъплението вреди, изразеното от подсъдимия явно съжаление за
стореното.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете предишните осъждания на
подсъдимия извън включеното в правната квалификация.
Поради изложеното и доколкото размера на наказанието не
представлява прост аритметичен сбор от отегчаващите и смекчаващите
вината обстоятелства, съдът определи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ при условията на чл.54 от НК към минимума, предвиден в закона.
При определяне на наказанието на подсъдимия на основание чл.373,
ал.2 от НПК, вр.чл.54 от НК съдът приложи разпоредбата на чл.58А от НК,
като намали така наложеното на подсъдимия наказание от три години
„лишаване от свобода“ с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години.
За престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години.
При определяне на размера на наказанието като смекчаващи
обстоятелства съдът отчете изразеното от подсъдимия явно съжаление за
стореното.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете предишните осъждания на
подсъдимия.
Съдът определи на подсъдимия за това престъпление наказание“при
условията на чл. 54 от НК предвид липсата на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, а именно „лишаване от свобода"за
срок от една година, като след редукцията с 1/3 му наложи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи и наложи едно общо
най-тежко наказание измежду наказанията, наложени за всяко от
престъпленията по чл. 211, ал.1, вр.чл.209,ал.1, вр. чл.29, ал.1 б."а" от НК и
по чл.309,ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок
от две години.
Съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така
8
определеното и наложено на подсъдимия наказание общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години на основание чл.57,
ал.1, т.2 б."б"от ЗИНЗС.
С оглед изхода на делото, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди
подсъдимия да заплати и сторените по досъдебното производство разноски за
изготвената стоково-оценъчна експертиза и съдебнографологична експертиза,
общо сумата от 417, 60 лв. в полза на ОД на МВР Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :.....................
9
Съобщи за изтекли лични данни