№ 397
гр. гр. Д., 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Ж. Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Ж. Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500536 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№2026/06.07.2022г. от Р. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. К., обл.
Д., ул. „Г.С.” №**, чрез адв.И. Р.-ДАК, срещу решение №73/27.06.2022г. по
гр.д.№562/2021г. на КРС, в частта с която се отхвъря искането му за
предоставяне ползването от него след развода сЖ. Д. И. на изградената в ПИ
с идент. *** пристройка с площ около 40 кв.м. състояща се от стая, кухня и
баня с WC.
Съдебният акт в обжалваната част счита за постановен въз основа на
данни и констатации за обстоятелства, които са ирелевантни за произасянето
по чл.56 от СК и по отношение на които компетенциите на КРС не са
сезирани. За да отхвърли искането му за разпреД.е ползването на семейното
жилище, като му предостави за ползване пристройка, изградена към
основното жилище, съдът се позовал на становището на вещото лице относно
незаконността на пристройката и годността и като обект на прехвърлителни
сделки или учредяване на вещни права. Сочи се за неправилно и в
противоречие със съдебната практика съобразяването на тези обстоятелства
по спор за ползване на семейното жилище при развод, при който подлежало
1
на установяване ползването от съпрузите и непълнолетните им деца преди
развода на семейно жилище, техническата възможност за обособяване от него
на две жилища без да се налага ползване на общи части и преустройство на
помещения, жилищната нужда и здравословното състояние на съпрузите,
като при установена техническа възможност за обособяване на два жилищни
обекта не следвало да се съобразяват отношенията на търпимост между
съпрузите. Иска отмяна на решението и постановяване на нова за уважаване
на искането му.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подала Ж. Д. А. с доводи за неоснователност на жалбата и правилност на
съдебното решение. Недопустимо било да се допуска ползване на коя да е
постройка за жилищни нужди, след като за нея нямало строителни книжа,
липсвало становище от инженер-конструктор , че сградата е безопасна и
годна за ползване.
При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на
04.07.2022г., жалбата, депозирана в деловодството на съда на 06.07.2022г. се
явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията за
редовност по чл.260-261 от ГПК.
По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея
оплаквания, становищата на страните и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като
приема за установено следното:
Жалбата е допустима. Подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата
инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на
посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни
оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с
императивните правни норми. В случая решението е постановено от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на
съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Постановено е при надлежно упражнено право на иск от Ж. Д. А., ЕГН
**********, с адрес гр. К., обл. Д., ул. „Г.С.” №**, срещу Р. А. А., ЕГН
2
**********, с адрес гр. К., обл. Д., ул. „Г.С.” №**, за развод, упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете Б. Р. А.а, родена на
02.04.2018 г. и непълнолетното дете А. Р. А., роден на 09.04.2005 г., за
опреД.е режим на контакти на бащата с децата и осъждането му да заплаща
месечна издръжка в размер от 200лева за всяко от тях, за фамилното име на
съпругата, за ползването на семейното жилище. Исковете имат правното си
основание в чл. 49 СК, чл. 56 СК чл. 53 СК.
Районният съд е разгледал предявените искове и е постановил
прекратяването с развод на сключения между страните на 15.11.1997г..
граждански брак, предоставил е , упражняването на родителските права по
отношение децата Б. и А. на майката, пределил е режим на контакти на
бащата с децата и го е осъждил да заплаща месечна издръжка в размер от
200лева за всяко от тях, възстановил е предбрачното фамилно име на
съпругата, предоставил е на съпругата ползването на семейното жилище,
представляващо еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.1 по КК
на гр. К., състояща се от три стаи, салон и маза със застроена площ 89 кв.м.,
ведно с правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***.
Решението на РС-К. се обжалва само в частта относно разпреД.е на
ползването на семейното жилище. В останалата част съдебният акт е влязъл в
сила.
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от
развода между страните - елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака. По правната си същност производството по
претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а
спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в гражданските
правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство,
решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде изменяно
при промяна на обстоятелствата. Като се произнася по мерките относно
ползването на семейното жилище съдът не разглежда и не се произнася по
въпроси, касаещи облигационни отношения между съпрузите или оспорвания
на правото на собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 322, ал. СК
искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск,
поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от
ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или с
3
насрещен иск. След въвеждането му като предмет на делото от една от
страните, становището на насрещната страна относно начина на разпреД.ето
му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява
правен довод, който може да бъде заявен включително и до приключване на
устните състезания по делото. В случая претенция за ползването на семейното
жилище е заявена от съпругата. В първото по делото съдебно заседание
съпругът е поискал разпреД.е на ползването на семейното жилище в пълния
му обем-при наличната жилищна площ към основното жилище на пристройка
със самостоятелен вход, състояща се от стая, кухня и санитарно помещение.
В случая не е било спорно по делото, че по време на брака бившите вече
съпрузи за живели в жилище, придобито от тях в режим на съпружеска
имуществена общност по силата на правна сделка- договор за покупко-
продажба от 22.08.2011 г., сключен с нотариален акт № 129, том II, рег.
№1863, дело 291 от 2011 г. на нотариус П.М., че на 22.08.2011 г., с който
съпругата Ж. Д. А. е закупила /по време на брака с ответника,датиращ от
15.11.1997г./недвижим имот находящ се в гр. К., обл. Д., ул. „Г.С.”№**,
представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.1 по
КККР на гр. К., състояща се от три стаи, салон и маза със застроена площ 89
кв.м., ведно с правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***.
Вещото лице по изслушаното от районния съд заключение по СТЕ е
установило, че в поземления имот с идентификатор *** по КК са заснети и
нанесени четири обекта - масивна едноетажна жилищна сграда с идент. ***.1
с площ 89 кв.м., съдържаща входно антре, две стаи, кухня и баня с WC;
сграда с идент. ***.2 с площ 24 кв.м.; сграда с идент. ***.3 с площ 14 кв.м. –
гараж; сграда с идент. ***.4 с площ 10 кв.м. – стоп.постройка.
При извършения оглед и измервания на място вещото лице е
установило, че освен жилищната сграда с идентификатор ***.1, останалите
сгради отразени в КК са съборени и несъществуват. Установило е още, че към
жилищната сграда незаконно /без строителни книжа/ през 2019 г. е изградена
пристройка с площ около 40 кв.м. Пристройката съдържа: стая, кухня и баня с
WC. Същата няма общи части с основната жилищна сграда и представлява
самостоятелен обект, който може да се ползва самостоятелно.
„Семейно жилище“ по смисъла на пар.1 от ДР на СК е жилището, което
е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца,
4
т.е.семейно жилище са тези помещения, които се ползват от съпрузите и
ненавършилите пълнолетие деца. Не са част от семейното жилище
помещенията, които се ползват самостоятелно от пълнолетни низходящи на
съпрузите, както и помещенията, които се ползват самостоятелно от близки
на съпрузите, освен когато семейното жилище е общо. В случая по време на
брака си съпрузите са обитавали масивна едноетажна жилищна сграда с
идентификатор ***.1 с площ 89 кв.м., съдържаща входно антре, две стаи,
кухня и баня с WC. По време на брака си, през 2019г., са изградили
пристройка с площ около 40 кв.м. от стая, кухня и баня с WC, самостоятелен
обект според заключението на вещото лице. Новоизградената пристройка е
част от наличната притежавана от двамата съпрузи жилищна площ, респ.
общо на двамата съпрузи семейно жилище. При това положение е възможно
всеки от двамата съпрузи да ползва самостоятелно отделно обособено
жилище-съпругата заедно с двете деца да ползва основното жилище, а
съпругът пристройката, за което съпругата писмено пред въззивната
инстанция е декларирала и съгласие. При липсата на необходимост от общо
ползване на помещения, лишено от основание е изследването на отношенията
между страните. Действително, понастоящем със заповед за защита
№2/27.04.2022г. по гр.д.№94/2022г.на РС-К., съпругът е отстранен от
съвместно обитаваното с бившата си вече съпруга жилище на ул.“Г.С.“36 в
гр.К., т.е. от процесното жилище, съвкупност от основното жилище и
пристроеното такова, което обстоятелство рефлектира само по отношение на
възможността за фактическо ползване от съпруга на разпределената му
жилищна площ за срока на отстраняването.
При така установеното, решението в обжалваната част следва да бъде
отменено и постановено ново съобразно гореизложеното.
С оглед изхода от въззивното производство, право на съдебни разноски
има въззивника удостоверил извършване на разходи за адвокатско
възнаграждение от 300лева и държавна такса от 12.50лева.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №73/27.06.2022г. по гр.д.№562/2021г. на КРС, в
частта, с която се отхвърля искането на Р. А. А., ЕГН **********, с адрес гр.
5
К., обл. Д., ул. „Г.С.” №**, за предоставяне ползването от него след развода с
Ж. Д. И. с ЕГН ********** на изградената в ПИ с идент. *** пристройка с
площ около 40 кв.м. състояща се от стая, кухня и баня с WC, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.56 от СК на Р. А. А., ЕГН **********,
с адрес гр. К., обл. Д., ул. „Г.С.” №**, ползването след развода с Ж. Д. И. с
ЕГН ********** на пристройка с площ около 40 кв.м. състояща се от стая,
кухня и баня с WC, изградената към жилищна сграда с идентификатор ***.1,
в ПИ с идентификатор ***по КККР на гр.К..
ОСЪЖДА Ж. Д. А. с ЕГН **********, с адрес гр. К., обл. Д., ул. „Г.С.”
№**, да заплати на Р. А. А. с ЕГН **********, с адрес гр. К., обл. Д., ул.
„Г.С.” №**, съдебно-деловодни разноски в размер на 300лева адвокатско
възнаграждение и 12.50лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6