Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
Гр. София, 05.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5
състав, в публично заседание на седемнадесети декември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
при
секретаря Антоанета Стефанова , като
разгледа докладваното т.д. № 349 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
В исковата
молба се твърди, че ищецът Н.Т. е професионален фотограф и автор на уеб
сайта за професионални фотографии „Sumfinity“, на който
публикува свои авторски снимки. При осъществяване на дейността си създал
снимката „Градините от моста“, снимана в Сингапур и която е разгласена в
авторския сайт на ищеца на 09.12.2017г. Излагат се твърдения, че при
осъществяване на дейността си на туроператор ответното „К.“ЕООД използвал в
сайта си https:******* фотографията
създадена от ищеца, с цел предлагане на екскурзии до Сингапур и онагледяване на
маршрута на съответните пътувания. Снимката била използвана за визуализиране на
офертата „Екскурзия Шанхай, Хонг Конг, Макао, Сингапур“ с цена от 2 160
евро. Ищецът установил ползването на фотографията с помощта на специализирания
софтуер „Photo Claim“. Чрез интернет архиватора „Wayback Machine“ било установено ползването на
фотографията от ответника на 22.04.2019г., като фигурирала на сайта му и на
01.10.2019г., като твърди да е била ползвана от него и в периода между двете
посочени дати. Приложението на интернет архиватора било създадено с
изследователска цел чрез създаване на архивни копия на сайтове по света, при
възможност чрез ползването му да бъде направена справка за това как е изглеждал
даден сайт в определен минал момент. Ищецът твърди, че не е давал съгласието си
за ползване на фотографията от ответника, като последният при публикуването й
не е изложил информация относно нейния автор и източника, от който се е снабдил
със същата. Въпреки опита на ищеца да уредят възникналия в тази връзка спор
между тях доброволно, за което отправил покана на 06.11.2019г., ответникът
категорично отказал. Сочи, че в резултат на поведението на ответника, ищецът
бил лишен от правото си да получи възнаграждение за творчеството и труда си,
като по този начин е претърпял пропусната полза чрез получаване на лицензионно
възнаграждение срещу предоставяне правото на ползване на процесните снимки и
възлизащо в размер на 8 594.94 лв., който размер е определен според
установената тарифа на автора, допълнена от осреднените цени в Германия, където
упражнява дейността си. С цел да защити нарушеното му право ищецът е претърпял
и загуби в размер на 420 лв. за ползваните от него адвокатски услуги при опита
му за доброволно уреждане на спора. Ищецът твърди, че в резултат на
посегателството над изработеното от него, същият е претърпял и неимуществени
вреди, като е приел тежко поредната кражба на труда му, почувствал се унизен и
подценен, изпитвал страдания, стрес и дискомфорт. Претендира ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 95 ЗАПСП в размер на
9 514.94 лв., от които 8 594.94 лв. – пропуснати ползи от ползване на
фотографията „Градините от моста“; 420 лв. – претърпяна загуба в размер на
заплатено адвокатско възнаграждение за доброволно уреждане на спора и 500 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди – частичен иск от пълния претендиран размер
от 1000 лв. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и законната
лихва за забава върху главницата от 8 594.94 лв., начислена за периода от
22.04.2019г. /първата дата от периода на нарушението/ до 13.02.2020г. в размер
на сумата от 723.41 лв. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва предявените искове по основание и размер. В тази връзка
оспорва ищецът да е автор на процесната фотография, както и същата да е била
използвана в сайта на ответника за онагледяване на предлагана от него екскурзия
в Сингапур за периода 22.04 – 01.10.2019 г. Заявява, че не оспорва получаването
на поканата за доброволно извънсъдебно плащане на претендираното обезщетение.
Оспорва на ищеца да се дължи обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, доколкото се твърди да е изработил фотографията в качеството си на
професионалист. Оспорва годността на интернет архиватор „Wayback Machine“ да установи подлежащите на доказване
факти.
Предявени са от Н.Т. против „К.“ЕООД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 95,
ал. 1 ЗАПСП
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е
представено писмо, адресирано от адв. Г.
до „К.“ЕООД, в което сочи, че в качеството си на пълномощник на
фотографа Н.Т., отправя претенция за изплащането на обезщетението дължимо с
оглед използване и публикуване в интернет пространството без съгласието на
фотографа на изработена от него снимка. Заявено е нарушаване на притежаваното
от него авторско право върху фотографията и нарушаването му без съгласие на
притежателя му и без заплащане на насрещно възнаграждение. Изразена е готовност
за извънсъдебно уреждане на спора при доброволно плащане на претендираното
обезщетение за причинените на носителя на авторското право имуществени и
неимуществени вреди, в посочен в писмото размер – съответно 6118.58 лв. –
компенсация за пропусната полза в размер на дължимото лицензионно
възнаграждение; 420 лв. – разноски и 1000 лв. – неимуществени вреди. Изразена е
готовност за опрощаване на последно посоченото вземане при доброволно плащане
на сумите в останалия размер. Приложено е пълномощно за извършените от
пълномощника действия в защита на авторските му права при констатирано
нарушение.
Като част от
кореспонденцията между страните е представен отговор от „К.“ЕООД по
адресираното до дружеството писмо, в който се заявява, че не се установява
посоченото лице да е автор на фотографията, поради което и да е нарушено
авторското му право, за което да се дължи обезщетение.
Представен е и
Договор за правна защита и съдействие от 10.09.2019г., сключен между ищеца Н.Т.
и АД“Г. и Г.“, с предмет на договора – оказване на правна помощ във връзка със
засечено нарушение на авторски права на клиента чрез URL;
откриване на нарушителя; правна квалификация на нарушението; преговори,
представителство и подготовка за сключване на споразумение за доброволно
уреждане на спора във връзка с увреждане авторските права на клиента. В
договора е предвидено възнаграждение за услугите от 400 лв., като е
обективирано волеизявление, че е платено към момента на сключването на
договора, служещ за разписка.
Представени са в
превод интернет извадки от електронния сайт „Съмфинити“ с изложение от
посочения като автор – Н.Т. и публикувани фотографии.
Представена е
извадка от електронния сайт на ответното „К.“ЕООД, с нотариална заверка на
съдържанието с публикация в него от 22.04.2019г. и 01.10.2019 г. на процесната
фотография като илюстрация на предлагана от туристическата агенция екскурзия –
Шанфай, Хонг Конг, Макао и Сингапур.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В нормата на чл.
3, ал. 1 от Закона за авторските права и сродните им права /ЗАПСП/ са изброени
обектите на авторското право, подлежащи на закрила съобразно разпоредбите на
специалния закон, като в т. 7 като такива са посочени фотографските произведения
и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския, какъвто е и
настоящия случай според предявената искова претенция.
Носителите на
авторско могат да бъдат авторите на
произведения, създадени при упражняване на творческата им дейност – чл. 5 ЗАПСП, както и други лица в случаите предвидени в закона.
За да обоснове
активната си материално правна легитимация, ищецът е заявил, че е автор на
фотографията и създател на сайта „Съмфинити“, в който публикува своите
фотографии. По делото са представени интернет извадки от публикациите в сайта,
като с оглед обществената достъпност до същия, при служебно извършена справка в
интернет пространството, беше установена идентичност между публикациите в сайта
и представените извадки от същия на хартиен носител. С оглед на това, и
доколкото в посочената електронна страница за автор на същата е посочен ищецът Н.Т.,
съдът приема, че същият се явява такъв и на фотографиите поместени в него, с
каквато цел е и създаден, предвид публикациите, съдържащи фотографии и
изложение в кратко резюме относно заснетото в тях. Прави впечатление, че
тематиката на фотографиите е заснемане на интересни и забележителни места по
света, като част от тях е и процесната фотография „Градините от моста“ – като
част от албума „Сингапур“. При това положение и доколкото съдът прие за
доказано обстоятелството относно притежателя на уеб сайта, в който е била публикувана
фотографията и с която цел е бил създаден, настоящият съдебен състав приема, че
авторът на сайта се явява автор и на публикациите в него.
По делото е
безспорно осъществяваната от ответното дружество туроператорска дейност по
занятие, свързана с организиране, осъществяване на пътувания и екскурзии в
чужбина. Представените на хартиен носител интернет извадки от сайта на Карта
Холидей – администриран от ответното дружество, съдът приема за идентични с
отразеното в интернет пространството, предвид нотариалното удостоверяване на
този факт, като заверката в този смисъл имаща характер на официален документ не
е била оспорена в хода на производството. Видно от изложеното върху хартиения
носител, на сайта на ответника е била публикувана обява за предлагана екскурзия
с дестинации, една от които Сингапур, като в обявата се съдържа фотография
идентична с тази в сайта на ищеца. В този смисъл съдът приема за установено, че
ответникът е ползвал фотографията.
Правото да
ползва произведението подлежи изключително на неговия автор, който може да
разреши използването му и от други лица, освен случаите, за които законът е
предвидил изключения. В ал. 2 на чл. 18 ЗАПСП са посочени действията, чрез
които се смята за извършено ползването, сред които разпространение пред
неопределен брой лица на оригинала или на екземпляри от него, публично
показване на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него
начин и други. В чл. 19 ЗАПСП е предвидено правото на възнаграждение на автора
при всяко ползване на произведението му от друго лице.
С оглед
установените публичност на сайта на ответника и дейността му по занятие, съдът
приема, че фотографията е била разпространена публично, като по делото е
безспорно, че от страна на автора не е било предоставено съгласие за това и
което е породило спорът между тях.
Съгласно чл. 95г ЗАПСП, за нарушителите на авторското право се носи гражданска отговорност от
юридическите лица, когато действието в тази връзка е извършено от лицата които
ги представляват, съответно от техни служители или лица, наети от тях. За
реализиране на гражданската отговорност, в тежест на нарушителя е предвидена
санкционната последица да заплати обезщетение за ползване на авторското
произведение без разрешението за това и с оглед предвидената възможност за
овъзмездяването му.
При установена
основателност на иска, в компетентността на съда е да определи дължимия размер
на обезщетението за нарушеното авторско право , като при налични данни може да
бъде взета предвид равностойността на предмета на нарушението при цени на
дребно на правомерно възпроизведени екземпляри.
От значение е
периодът на извършването на нарушението, който съдът приема, че е продължил
между двете посочени дати и на които се установи да е била налична публикацията
при ответника, доколкото не се ангажираха доказателства за опровергаване на
този факт. Предвид и осъществяваната от ответника дейност на туроператор, съдът
приема, че поначало обявите за предлаганите пътувания и екскурзии би следвало
да се задържат в период на няколко месеца, с оглед необходимостта от набиране
на клиенти, които да се включат, като едва ли се организират еднократно. В този
смисъл и предвид така възприетите за обществено известните факти, съдът приема за доказан и спорният такъв по
делото, а именно наличието на публикацията на електронната страница на
ответника – туроператор в периода от 22.04.2019г. – 01.10.2019 г. В подкрепа на
това е и изложеното в писмото от ответника в отговор на предложението за
извънсъдебно уреждане на спора. Видно от съдържанието на същото, оспорва се
единствено авторството на фотографията и в този смисъл правото на сочения като
автор да получи обезщетение в предложения размер.
Взаимстването на
фотографията съдът приема, че е било сторено от ответника с ясното съзнание, че
ползването на същата може да бъде преотстъпено срещу възнаграждение в определен
размер, доколкото в сайта на ищеца в заглавната му страница е била предвидена
възможността за това. Поради това, дължимото му обезщетение съдът намира за
справедливо да бъде определено в размер на ползата, която е пропуснал при
неполученото от него възнаграждение срещу това при сключен лицензионен договор.
Видно от
публикувания на сайта на ищеца ценоразпис, съдържанието на който не е било
оспорено, за онлайн употреба е предвидена цена срещу предоставена лицензия в
размер на 1 465 евро за период до 6 месеца. Доколкото е била установена
цена срещу предоставеното право в определен размер, съдът намира, че не следва
да бъдат начислявани допълнителни такива, съобразно установени тарифи в
Германия за предоставяне на подобни права, като съдът приема, че ищецът е
оценил изработеното от него на съответната стойност. Начисляването на допълнително
възнаграждение би довело до неоснователното му обогатяване, доколкото при
сключен договор за лицензия, имуществото му би се увеличило до установения в
тарифата размер. Не се твърди, а и не се и установява в предлаганите от него
условия да са включени и допълнителни такси и възнаграждение, определени според
установените като приложими тарифи в страната, в която осъществява дейността
си.
При това
положение, настоящият съдебен състав намира предявения иск за присъждане на
обезщетение в размер пропуснатите ползи от неправомерно ползване на авторската
фотография за основателен до размера от 1 465 евро, при левова
равностойност от 2865.29 лв., за който следва да бъде уважен, като бъде
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 8 594.94 лв.
С оглед
характера на обезщетението като такова за причинени вреди в размер на
пропуснатите ползи на притежателя на авторското право, законната лихва за
забава следва да бъде начислена за периода от увреждането, предвид характера й
на компенсаторна такава, който съдът приема, че започва да тече от началната
дата на периода в който е било реализирано – 22.04.2019г., и считано до 13.02.2020
г. /дата, предхождаща депозиране на исковата молба/, като в приложение нормата
на чл. 162 ГПК съдът определи размера й, начислен за този период върху
главницата от 2865.29 лв. възлизащ на 237.16 лв., за която сума искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен като основателен, като бъде
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 723.41 лв.
В нормата на чл.
95, ал. 2 ЗАПСП е предвидено, че обезщетение се дължи за всички вреди, които се
явяват пряка и непосредствена последица от нарушението. Такава вреда се явяват
и извършените от ищеца разноски в опит да защити нарушеното му право, като
негов е изборът по какъв начина да бъде упражнена – по съдебен ред или
доброволно уреждане на възникналия спор. Правото на обезщетение за претърпяна загуба в случая се равнява на
заплатеното адвокатско възнаграждение за предоставена защита при опит за
извънсъдебно уреждане на спора.
За
удостоверяване извършените разноски за осъществяване на представителство чрез
адвокат за разрешаване спора между страните преди сезирането на съда, по делото
е представен договор за правна защита и съдействие и от който се установява
заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 400 лв. Безспорно е
извършеното нотариално удостоверяване върху съдържанието на документ – снет
върху хартиен носител от електронен сайт, като не се спори и относно размера на
начислената такса, за установяването му е представена фактура от 02.10.2019г. за извършено плащане на нотариална такса в
общ размер от 124.80 лв. За дължимата такава за нотариалното удостоверяване
според твърденията на ищеца, съдът направи служебно справка в приложимата за
определянето й Тарифа за нотариалните такси към ЗННД, като счита претендирания
размер за съответен на дължимия такъв за предоставената нотариална услуга.
При това
положение, основателен се явява искът за обезщетение в размер на разноските за
уреждане на спора с ответното дружество във връзка с нарушеното авторско право
на ищеца, което съдът прие че е налице и възлизащи в размер на сумата от 420
лв.
Предявеният иск
за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 500 лв. - частичен
иск от пълния претендиран размер от 1000 лв. съдът намира за недоказан и в този
смисъл за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло. В хода
на производството не бяха събрани доказателства относно претърпените от ищеца
психически болки, страдания, стрес и дискомфорт, в което твърди да се изразяват
претърпените от него вреди в резултат на неправомерното поведение от ответника.
Не се установи дали същият е претърпял подобни страдания и дали посегателството
срещу законоустановеното му право се е отразило на вътрешното му състояние по
заявения начин.
Относно разноските: С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените от него разноски за производството съобразно
уважената част от исковете в размер на 618.80 лв. от общо сторените възлизащи
на 1 820 лв. /от които 430.60 лв. – държавна такса и 1400 лв. – адвокатско
възнаграждение/.
Въпреки
наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника не се дължат
разноски, доколкото не се установи такива да са били сторени от него в производството.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „К.“ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, ат. 4, да заплати на Н.Т.,
гражданин на ФР Германия, роден на *** г., с адрес – Германия, гр. Берлин 13507, ул. „*********,
обезщетение за имуществени вреди, причинени при нарушаване на авторските му
права върху фотографията „Градините от моста“, снимана в Сингапур и която е
разгласена в авторския сайт на ищеца на 09.12.2017г., извършено чрез
публикуване й в сайта https://********
с
цел предлагане на екскурзии до Сингапур и онагледяване на маршрута на
съответните пътувания, в размер на 3285.29
лева,
на основание чл. 95 ЗАПСП, както и сумата
в размер на 237.16 лв. – обезщетение за забава, начислено върху главницата от
2 865.29 лв. за периода 22.04.2019г. до 13.02.2020 г., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ главния иск
за разликата до пълния претендиран размер от 9 514.94 лева (от които 9014.94
лева за имуществени вреди и 500 за неимуществени вреди – предявен частичен иск
от пълния претендиран размер от 1000 лв.), както и акцесорния иск за разликата до пълния претендиран размер от 723.41
лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА „К.“ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, ат. 4, да заплати на Н.Т.,
гражданин на ФР Германия, роден на *** г., с адрес – Германия, гр.****, ул. „*********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 618.80 лв.
– съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: