РЕШЕНИЕ
№ 1203
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330116904 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл. 235 от ГПК, решение по исков спор.
Искова молба на „Угренова естейт“ ЕООД /с предишно фирмено наименование „ЮБЦ“
ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №
81, вх.В, ет.8, депозирана против Б. Й. Т. , ЕГН **********, от
**************************, и иск с правно основание в чл.422 ГПК във връзка с чл. 92
от Закона за задълженията и договорите, вр. чл. 99 от същия закон.
Според изложеното в исковата молба , между ответника и трето на спора лице, „Българска
телекомуникационна компания “ АД, ЕИК ********* и ответника имало сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № *************** от дата
09.08.2017г. По силата на договора , на ответника бил предоставена телекомуникационна
услуга , телефония , ползвана чрез мобилен номер, като от своя страна Т. се задължил да
заплаща месечна абонаментна такса от 21.80 лв. с ДДС ( 18.17 лева без ЗЗД ). Дължимите
абонаментни такси за месеците от август 2017г до октомври 2017г. били фактурирани във
фактурите № **********/15.08.2017г., **********/15.09.2017г. и **********/15.10.2017г.,
но останали незаплатени от абоната. Това обусловило правото на телекомуникационния
оператор да прекрати едностранно договора между страните и да начисли в тежест на Т.
предвидената в договора неустойка за прекратяване по вина на абоната на стойност от 54.51
лв., изчислена като еквивалент на трикратния размер на месечната абонаментна такса (без
ДДС). За неустойката , „ БТК „ АД издало и крайна фактура от дата 15.11.2017г. ( с падеж на
плащане 02.12.2017г).
1
Неустойката също останала неплатена .
С договор за цесия от дата 16.10.2018г., вземането на телекомуникационния оператор за
неустойката било прехвърлено на „С.Г. Груп„ ООД , ЕИК *********. С друг договор за
цесия от дата 01.10.2019г. това дружество прехвърлило вземането си на ищеца , който на
свой ред се снабдил със заповед за плащането му, под номер 150/08.01.2021г., издадена по
частното гражданско дело № 214 по описа на РС Пловдив за 2021г. Заповедта се връчила
на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което се иска от съда да постанови по реда
на чл. 422 от ГПК решение , с което да признае за установено , че вземането за неустойка
съществува , и да присъди направените по делото разноски.
Ответника оспорва иска .
Искът е допустим, има идентичност между заповяданото за плащане вземане и това ,
предмет на исковата молба. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По същество е неоснователен, макар съдът да не отрича прехвърлителния ефект на
договора за цесия , респ. това , че ищеца е носител на спорното вземане.
Договора между „БТК „ АД и ответника е сключен в писмена форма, копие от него е
налично по частното дело № 15585 /20 на РС Варна, образувано в ПРС под № 214/ 21г. По
силата на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите , при неизпълнение на писмен
договор , кредиторът е длъжен да даде на длъжника подходящ срок, в който да изпълни, и
това предупреждение трябва да бъде направено писмено. По делото такова писмено
предупреждение липсва. Няма предвидено в договора право на оператора да прекрати
договора без такова предупреждение преди изтичането на срока му. Затова съдът не може
да формира воля, договорът да е развален поради неизпълнение от ответника. Неустоечното
задължение обаче е уговорено само в случай, че договорът бъде “ прекратен по вина на
длъжника „ , тоест , има се предвид хипотезата на разваляне, и след като договора не е
развален , задължението за неустойка не е възникнало изобщо.
Искът следва да бъде отхвърлен.
Разноски съдът няма да присъди: ищецът няма право на такива, а ответникът не е направил
разходи по защитата си , бил е представляван от особен представител.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на „Угренова естейт“ ЕООД /с предишно фирмено наименование „ЮБЦ“
ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №
81, вх.В, ет.8, да се признае за установено по отношение на Б. Й. Т. , ЕГН **********, от
******************, че ответника дължи на ищеца сумата от 54.51 лв., неустойка по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ************* от
дата 09.008.2017г., за която е издадена заповед за плащането № 150/08.01.2021г. по
частното гражданско дело № 214 по описа на РС Пловдив за 2021г. , като неоснователен.
2
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3