РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 4.11.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 12857 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 и чл. 436 ГПК.
Образувано е по частна жалба от 14.08.2019г. на „Ч.Р.Б.“ АД срещу приетите от ЧСИ разноски, посочени като дължими суми в поканата за доброволно изпълнение до длъжника по изпълнително дело № 20198500400591/2019г. на ЧСИ разноски. В жалбата се твърди, че „Ч.Р.Б.“ АД е получило поканата за доброволно изпълнение на 07.08.2019г. и съгласно текста дължи разноски за адвокатско вънаграждение в размер на 1458 лв., както и такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 5832,33 лв. Твърди, че на 08.08.2019г. от „Уникредит Булбанк“ АД са преведени дължимите суми за взискателя по изпълнителното дело М.Н.Д.по банкова сметка ***ия по изпълнителното дело запор. В тази връзка, счита, че от страна на адвоката на взискателя не са извършвани правни действия, които да обосноват приемането на разноски в по-голям размер от 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Иска съответно намаление на начислените такси в размер на 5832,33 лв. до размер от 5300 лв. Претендира разноски по делото.
ЧСИ Александър Б.депозира пред съда мотиви, съгласно които жалбата е неоснователна.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
От фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано по молба с вх. № на ЧСИ от 07.08.2019г., депозирана от процесуалния представител на взискателя М.Н.Д.. Видно от депозираният титул, длъжникът „Ч.Р.Б.“ АД е осъден да плати на М.Н.Д.сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 27.07.2012г. до окончателното изплащане. С молбата за образуване на изпълнителното дело, освен тези суми, са претендирани и разноски за образуване и водене на изпълнително дело в размер на 1458 лв. с ДДС. С молбата е поискано извършване на справки, налагане на запори върху банкови сметки на длъжника, ЧСИ е оправомощен с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата е приложено пълномощно от взискателя за представителство от адвокат и договор за правна защита и съдействие, съгласно който договорът е скл‘ючен на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 Закона за адвокатурата. Представено е и удостоверение за регистрация на адвоката по ДДС.
На 07.08.2019г. на длъжника е връчена покана за доброволно, а до няколко банки – са връчени запорни съобщения. Един ден след връчване на поканата за доброволно изпълнение (на 08.08.2019г.) от „Уникредит Булбанк“ АД, в изпълнение на наложен запор, са преведени по сметка на ЧСИ Б.посочените в поканата за доброволно изпълнение суми, а именно: 50 000 лв – главница, законна лихва в размер на 35 756,925 лв. за периода от 27.07.2012г., сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1458 лв., 252 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, 5580,33 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Спорът по делото се отнася до това дали е дължимо по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания и какъв е размерът на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Не се спори дали е платено присъденото адвокатско възнаграждение и дали е дължима такса по т. 26 от Тарифата.
При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
По допустимост на Жалбата:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
По основателност на Жалбата:
Жалбата е частично основателна по следните съображения:
По разноските за адвокатско
възнаграждение:
Уважаването на искането за намаляването на възнаграждението на адвокат, платено във връзка с воденето на изпълнителното производство, предпоставя възнаграждението да е съобразено с фактическата и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал.5 от ГПК), както и с правния интерес, за защита на който е ползвана правната помощ на адвокат (арг. от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата).
По Изпълнителното дело процесуалният представител на взискателя
е представил пред съда молба за образуване на изпълнително дело с посочени
изпълнителни способи – запор на банкови сметки. Въпреки, че сумите в поканата
са преведени от приложен изпълнителен способ – запор на банкови сметки на
длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, изпълнението е
извършено в срока за доброволно изпълнение за длъжника, поради което, съдът
намира, че следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело и че не се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение за защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., а в т.2 – т.5 са посочени минималните размери на адвокатското възнаграждение за защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания като съгласно т. 2 размерът на възнаграждението е съобразно материалния интерес на вземането. Тълкуването на разпоредбата на чл. 10 от Наредбата води до извода, че размерът на адвокатския хонорар за образуване на изпълнително дело не е обусловен от стойността на вземането, предмет на изпълнение, а представлява твърд размер. Това решение намира резон и в обстоятелството, че и критериите към молбата за образуване на изпълнително дело са еднакви независимо от стойността на вземането или броя на взискателите.
Ето защо, съдът приема, че жалбата е основателна в частта за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение и че следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер от 200 лв. без ДДС, т.е. 240 лв. с ДДС.
Относно пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата:
Разпоредбата на т. 26 от Тарифата ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се определя върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма следва да се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не следва да се дължи. Съгласно забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Поради това, и пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не следва да се начисляват и събират (в т. см. Решение от 08.03.2018г. по ч.гр.д. № 666/2018г. на СГС, ГО, I-20 с-в, Решение от 05.06.2018г. по ч.гр.д. № 6778/2018г. на СГС, ГО, I брачен въззивен с-в).
Следователно, дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от Тарифата се формира на базата на сумата от 85 756,92 лв., представляваща главница и законна лихва, изчислена към 07.08.2019г. съгласно поканата за доброволно изпълнение. Съгласно т. 26, б. д) от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 50 000 до 100 000 лв. - 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв. Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. д) от Тарифата върху това парично вземане е в размер на 4650,28 лв., върху която сума следва да се начисли ДДС, т.е. 5580,33 лв. с ДДС. Поради съвпадение със сумата, посочена в поканата за доброволно изпълнение, настоящият състав счита, че жалбата в тази й част се явява неоснователна.
По претенцията за разноски в
настоящото производство:
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което, с оглед изхода от спора, се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждането за разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение по Изпълнително дело № 20198500400591 на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ, в частта, в която съдебният изпълнител е определил адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за сумата над 240 лв. с ДДС до сумата от 1458 лв.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по Изпълнително дело № 20198500400591 на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ в размер на 240 лева с ДДС, представляващи разноски за образуване на изпълнителното дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Ч.Р.Б.“ АД срещу разпореждането за разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение по Изпълнително дело № 20198500400591 на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ, в частта, в която съдебният изпълнител е определил пропорционална такса в размер на сумата от 5580,33 лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.