РЕШЕНИЕ
№ 1380
гр. Пловдив, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300502399 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Н. Д. от *** срещу решение №
237/30.06.2024г. по гр.д. № 76/2023г. по описа на РС Карлово, с което е
отхвърлен иска на К. Н. Д. от *** с ЕГН ********** против К. Л. Н. от *** с
ЕГН **********, иск с правно основание чл.30, ал. 1 във връзка с чл. 22, ал. 2
от СК и чл. 86 от ЗЗД, с което съдът да приеме, че със своя принос, изразяващ
се в личен труд, собствени средства, грижите за родените от брака им деца - Л.
К. Н., роден на ***г. с ЕГН ********** и Б. К. Н., родена на ***г. с ЕГН
**********, и работата в домакинството, ищцата е допринесла за
придобиването от страна на ответника К. Л. Н. с ЕГН **********, в
качеството му на земеделски производител, по време на брака им, сключен на
23.08.2008г., за който е съставен акт за граждански брак № 0082/23.08.2008г.
на Община ***, прекратен с развод с влязло в сила на 03.01.2023 г. Решение №
3/03.01.2023г., постановено по гр.д. № 1295/2022г. по описа на КрлРС, на
процесните движими вещи - селскостопански животни, уточнени с
допълнителна молба, вх. № 5023/02.05.2024г. на 41 бр. говеда, отглеждани в
1
животновъден обект с peг. № 4330-0137, находящ се в гр. Сопот, пасищен
район „Амбарица пасище“ Конарско, както и селскостопанските животни - 17
бр. говеда и 2 бр. коне, отглеждани в животновъден обект № 4330-0056, които
към датата на подаване на исковата молба са с обща пазарна стойност 48
400.00 лв., като приносът й е в размер на 50%, както да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата сумата от 24 200.00 лв., представляваща
половината от стойността на движимите вещи - животни, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е отхвърлен предявения от К. Л. Н. от *** с ЕГН
********** против К. Н. Д. от *** с ЕГН **********, насрещен иск, с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца
сумата от 21 500 лева, представляваща стойността, с която тя се обогати, без
правно основание, за негова сметка, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на насрещния иск до пълното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
Решението се обжалва само по отношение на иска по чл.30 от СК
предявен от К. Н. Д., като се сочи, че в тази част решението е неправилно и
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че
Районен съд - Карлово не е отчел елементарния принос за грижите за едно
семейство, както по отглеждане на децата, така и за грижите по семейната
селскостопанска ферма. Сочи се, че бившият й съпруг 24 часа в денонощието
се е занимавал с въпросните животни и грижите за децата са падали
единствено върху жалбоподателката. Сочи се, че жалбоподателката е
изтеглила личен потребителски кредит за нуждите на сина й за постоянното
му ходене на проби до ПФК Лудогорец в гр.Разград, като са заплащани всички
разноски на детето за тези пътувания и пребивавания в гр.Разград. Сочи се, че
жалбоподателката е давала пари лични нейни за издръжката на децата. Иска
се отмяна на съдебното решение, уважаване на предявения иск. Претендират
се разноските.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от К. Н., чрез
адв. Д., с който се иска потвърждаване на обжалваното съдебно решение като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
2
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Д., че Районен съд
- Карлово не е отчел елементарния принос за грижите за едно семейство,
както по отглеждане на децата, така и за грижите по семейната
селскостопанската ферма. Сочи се от жалбоподателката, че бившият й съпруг
24 часа в денонощието се е занимавал с въпросните животни и грижите за
децата са падали единствено върху жалбоподателката. Въззивният съд
намира, че от събраните по делото устни доказателства по делото не може да
се направи категоричен извод, за това кой от съпрузите е полагал по-голяма
грижа за отглеждането на децата на страните по делото. Показанията на
свидетелите изхождат от две силно заинтересувани групи свидетели -
родителите на единия съпруг и родителите на другия съпруг, както и по един
техен близък роднина /Н. И., сестра на ищцата и К. Г., приятел на ответника/.
При тези крайно противоречиви показания съдът не може да направи извод, че
само майката на децата, ги е гледала по 24 часа, а бащата денонощно е гледал
процесните крави в местност в Стара Планина, която се намира на отдалечено,
високо и трудно достъпно място. Безспорно по време на брака страните са
живеели съвместно и заедно с децата си в едно домакинство. Видно от
показанията на възможно най-незаинтересувания свидетел от страна на
съпруга - К. Г. /л.368/ бащата е карал сина си да тренира от семейното жилище
в Сопот до стадиона в Карлово, който там е играел футбол, поне до
навършване на 12 години, когато същият е пътувал с градския транспорт.
Същият свидетел знае, че бащата К. е карал сина си и до Пловдив във връзка с
тренировките му по футбол. Като безспорно по делото е доказано, е синът на
страните е тренирал футбол освен в Карлово, но и в отбора на „Локомотив“
Пловдив, като на тези спортни мероприятия го е водил баща, а му не майка
му, която не е управлявала лек автомобил. Към настоящия момент синът учи
3
и тренира футбол в Стара Загора, но там същият живее на общежитие и никой
не го вози до там и обратно. Пробите на сина им в отбора на „Лудогорец“
Разград са били идея на майката, с която бащата не е бил съгласен и поради
това същият наистина не е оказал помощ на жена си в реализирането на тази
идея, която в крайна сметка се е оказала неудачна и синът им не е взет в този
отбор. По отношение на ремонтите на семейното жилище и отглеждането на
децата не се установява майката или бащата да са имали някакъв
изключителен принос в това отношение и да са изземвали обичайните
семейни роли, утвърдени в българското общество. Според въззивният съд не
се доказа по делото ищцата да е помагала в нещо на мъжа си в отглеждането
на кравите в планината. Не се доказа и същата да му е готвела и да му е носела
храна в планината. Единственият член на семейството му, който е виждан на
пасбището с кравите е синът му. Ето защото изводите по фактите на РС
Карлово са напълно правилни и обосновани и въззивният съд напълно ги
споделя.
При тези факти правилни са и правните изводи на първата инстанция за
недоказаност на предявения иск по чл.30 от СК. За да се уважи иска по чл.30
от СК следва да се докаже, че съпругът е допринесъл за придобиването на
вещите част от селскостопанска дейност на мъжа й като регистриран
земеделски стопанин. Този принос, следва да се е реализирал от другия съпруг
в различни форми предвидени от закона. Първата е приноса да е реализиран с
труд. По делото изобщо не се доказа жената някога да е полагала труд по
отглеждането на говедата в планината. Втората форма на принос е със
средства. По делото не се доказа ищцата да е влагала нейни лични парични
средства за купуването или отглеждането на кравите. Не се доказва същата да
е влагала и други материални средства за тази стопанска дейност. Спорно е по
делото дали същата не е допринесла за придобиването на кравите с грижите за
децата и работата в домакинството. Според настоящият съд, за да е налице
тази хипотеза трябва не просто съпругът да се грижи за децата и
домакинството, но и да замести необходимата грижа за това от страна на
другия съпруг, като остави същия само да се грижи за стопанската си дейност
или това да е преобладаващата функция на съпруга, за сметка на неглижиране
на грижите за децата и съпругата. Принципно по силата на чл.17 от СК и
двамата съпруга имат задължение с общи усилия да се грижат за децата и
домакинството. Като при това изпълнението на тези задължения по чл.17 от
4
СК не влекат след себе си приложението на нормата на чл.30 от СК. Същата
следва да се приложи когато единият съпруг е поел изцяло грижата за децата и
домакинството и е освободил другия съпруга да се занимава изцяло или
преобладаващо със стопанска дейност. Ако това не беше така, а и нормалното
изпълнение на задълженията по чл.17 от СК водеше до приложение на
нормата на чл.30 от СК, то законодателя нямаше да изисква да се доказва
приноса на съпруга. Освен това подобен принос специално за законовия
режим на общност в брака си е и презумпиран – чл.21 ал.3 от СК. По иска по
чл.30 от СК обаче такива презумпции законодателя не е въвеждал.
Освен това в иска по чл.30 от СК се доказва принос за придобиването на
вещите, предмет на иска и то по време на брака. В казуса се твърди
придобиването на 58 говеда и 2 коня. В исковата молба не сочи, точно на коя
дата и с каква правна сделка са придобити горните селскостопански животни.
Но по делото от показанията на свидетеля Л. Н. /л.366/ се събраха
доказателства, че първото прехвърляне на 10 крави на сина му К. Н. е
извършено през 2005 година, тоест преди сключването на брака между
страните през 2008г. Ясно е че за вещи придобити от съпруга преди брака
никакъв принос не може да има съпругата от последващия по време брак.
Освен това от показанията на този свидетел и баща на съпруга и ответник по
процесния иск се вижда, че той е „отстъпвал“ кравите на сина си
безвъзмездно, тоест подарявал му ги е. След като вещите предмет на иска по
чл.30 от СК са придобити от съпруга безвъзмездно, то дори и това да е
станало по време на брака, то отново съпругата не може да има принос за
придобиването им. Ето защо дори и само на това основание искът е
неоснователен.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемия
К. Н. с оглед отхвърляне на въззивната жалба следва да се присъдят
разноските направени за това производство на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Такива направени пред въззивната инстанция са 1500 лв. за адвокатски
хонорар за въззивната инстанция /л.31/. Възражението за прекомерност на
този хонорар също е неоснователно, защото в настоящото производство
отново се преценяват и коментират същите факти и правни въпроси предмет
на делото пред първата инстанция, който оправдават размера на платения
5
адвокатски хонорар, според настоящия въззивен съд.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 237/30.06.2024г. по гр.д. № 76/2023г. по
описа на РС Карлово, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен иска на К. Н. Д.
против К. Л. Н. от *** с ЕГН **********, иск с правно основание чл.30, ал. 1
във връзка с чл. 22, ал. 2 от СК и чл. 86 от ЗЗД, с което съдът да приеме, че със
своя принос, изразяващ се в личен труд, собствени средства, грижите за
родените от брака им деца - Л. К. Н., роден на ***г. с ЕГН ********** и Б. К.
Н., родена на ***г. с ЕГН **********, и работата в домакинството, ищцата е
допринесла за придобиването от страна на ответника К. Л. Н. с ЕГН
**********, в качеството му на земеделски производител, по време на брака
им, сключен на 23.08.2008г., за който е съставен акт за граждански брак №
0082/23.08.2008г. на Община Карлово, прекратен с развод с влязло в сила на
03.01.2023 г. Решение № 3/03.01.2023г., постановено по гр.д. № 1295/2022г. по
описа на КрлРС, на процесните движими вещи - селскостопански животни,
уточнени с допълнителна молба, вх. № 5023/02.05.2024г. на 41 бр. говеда,
отглеждани в животновъден обект с peг. № 4330-0137, находящ се в гр. Сопот,
пасищен район „Амбарица пасище“ Конарско, както и селскостопанските
животни - 17 бр. говеда и 2 бр. коне, отглеждани в животновъден обект №
4330-0056, които към датата на подаване на исковата молба са с обща пазарна
стойност 48 400.00 лв., като приносът й е в размер на 50%, както да бъде
осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 24 200.00 лв.,
представляваща половината от стойността на движимите вещи - животни,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. Н. Д. от *** с ЕГН ********** да заплати на К. Л. Н. от
*** с ЕГН ********** сумата от 1 500 лева, представляваща разноски за
адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7