ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1530
02.08.2018г.
гр.Бургас
Бургаският окръжен съд Първо
гражданско отделение
Втори август две хиляди и осемнадесета
година
В закрито заседание в следния
състав :
Председател: ДАРИНА КОСТОВА
като разгледа докладваното от
съдията Костова
гр.д..№ 1568 по описа за 2014 година,за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е с правно
основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, във вр. с § 5 от ПЗР на
ЗОПДНПИ и е образувано по мотивирано искане на Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество/КОНПИ/- гр. София, с адрес за призоваване: : гр. Бургас,
ул.Филип Кутев №26 А , ет.3 , за отнемане в полза на държавата на имущество на
обща стойност 1 279 871,83 лева, подробно описано в искането,
придобито от Р.Т.К., ЕГН **********, М.Х.К.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** и „ВЕЕР 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ж.к. „Изгрев" № 53, вх. 2, ет. 12, ап. 35, с
ликвидатор Дора Гарелова.
С Решение №246 от 16.06.2016год.,
съдът е уважил частично предявените с мотивираното искане претенции и е
постановил следните диспозитиви по съществото на спора :
„ОТНЕМА в полза на държавата от
Р.Т.К., ЕГН **********, сумата от 5472,10лв лв. , представляваща пряка
облага от извършваната престъпна дейност
по чл.255 от НК , посочена като
такава в мотивите на присъда по по НОХД
№882/2012год. по описа на Бургаския окръжен съд
и сумата от 49036,12лв. – представляващи стойността на получените
косвени доходи от престъпна дейност , състоящи се в стойността на придобити и
отчуждени МПС и получени суми по банкови сметки.
ОТНЕМА в полза на държавата от
М.Х.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 71 517,08 лв. –
представляващи стойността на получените косвени доходи от престъпна дейност на Р.Т.К.,
състоящи се в стойността на получени суми по банкови сметки и вноски по
погасени кредити през периода на престъпната дейност.
ОТХВЪРЛЯ мотивираното искане за отнемане на движими и недвижими
вещи и парични суми от ответниците над
уважената част.“
На 01.07.2016год. е постъпила въззивна жалба обща за всички ответници, чрез процесуалния им представител в
производството. С разпореждане от 04.07.2016год., на ответниците е указано, че
следва да посочат в коя част се обжалва решението, с оглед определяне на
дължимата държавна такса. На 26.07.2016год. е постъпило уточнение от
процесуалния представител, от текста на
което може да се направи извод, че всеки от ответниците обжалва с общата
им въззивна жалба решението в „неговата цялост“.
С Определение № 1362/04.08.2017год.
е върната въззивната жалба на На 29.07.2016год. на на адв.П.М., в качеството й
на процесуален представител „ВЕЕР 1 „ЕООД - ответник по гр.д.№1568/2014год. и въззивната жалба на
адв.П.М., в качеството й на процесуален представител М.Х.К. - ответница по гр.д.№1568/2014год. Със същото определение
е оставена без уважение молбата на адв. П.М., в качеството и на процесуален
представител на М.Х.К. и Р.Т.К. –
ответници по делото, за разрешаване на извършване на плащане или на други
разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезепечителни
мерки, подадена на основание чл.23, ал.4, т.7
от ЗОПДИППД/отм./.
С предходно Определение №2129
/21.10.2016 год., съдът е освободил Р.Т.К.
– ответник по делото, от внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба
против Решение №246 от 16.06.2016год. по настоящото дело, като е администрирал
жалбата му.
Определение № 1362/04.08.2017год е
отменено от въззивната инстанция, като са дадени указания на първоинстанционния
съд да укаже на всеки от двамата въззивници, които не са освободени от държавна
такса, да посочат изрично кои части от решението обжалват, да определи
обжалваемия интерес, да изчисли дължимата държавна такса и да укаже на страните
какъв е дължимият размер на държавната такса, съобразно обжалваната от тях част
от решението, като определи нов срок за представяне на доказателства за
заплащането на дължимата държавна такса.
С оглед изпълнението на
задължителните указания на въззивната инстанция, съдът е постановил
Разпореждане №5392 от 28.11.2017год. , връчено на процесуалния представител на
ответниците на 08.12.2017год. , с което е указал на жалбоподателя„ВЕЕР 1“ЕООД,
че в седмодневен срок следва да посочи изрично кои части от Решение №246 от
16.06.2016год обжалва, с оглед определяне
на обжалваемия интерес и изчисляване на дължимата държавна такса, в противен
случай жалбата ще бъде върната, както е указал и на на жалбоподателя М.Х.К., че
в седмодневен срок следва да посочи изрично кои части от Решение №246 от
16.06.2016год обжалва, с оглед определяне
на обжалваемия интерес и изчисляване на дължимата държавна такса, в противен
случай жалбата ще бъде върната.
С „уточнение“ от 15.12.2017год. е
изпълнено указанието на съда по отношение на жалбоподателката М.Х.К., като е
посочено, че тя обжалва решението в частта , с която се отнема в полза на
държавата сумата от 71 517,08лв., съответно дължимата от нея държавна
такса по въззивната жалба е в размер на 1430,34лв.
По отношение на молбата на
жалбоподателите за отмяна на наложени обезпечителни мерки, с оглед заплащане на
държавната такса и ангажиране на адвокатска защита, в изпълнение на
задължителните указания на въззивната инстанция, съдът е указал на жалбоподателката, че в седмодневен
срок от връчване на настоящото разпореждане следва да представи доказателства
за невъзможността да заплати указаната държавна такса и да ангажира адвокат за
процесуално представителство.
Жалбоподателят „ВЕЕР 1“ЕООД не е
изпълнил указанието на съда и не е посочил, в коя част обжалва решението, в
което не се съдържа осъдителен диспозитив против този ответник, но поддържа
искането си за отмяна на обезпечителна мярка „запор“, за да заплати държавна
такса по въззивната жалба и да ангажира адвокатска защита, поради което за
пореден път, съдът е указал на жалбоподателя „ВЕЕР 1“ЕООД, че в седмодневен срок следва да
посочи изрично кои части от Решение №246 от 16.06.2016год обжалва, с оглед определяне на обжалваемия
интерес и изчисляване на дължимата държавна такса, в противен случай е указано,
че жалбата ще бъде върната, като в същия седмодневен срок от връчване на разпорежданете е указано, че следва да
представи доказателства за невъзможността да заплати указаната държавна.
С Разпореждане №450/08.02.2018год.,
съдът е дал указания на ответниците „ВЕЕР 1“ ЕООД и М.К. в гореизложения
смисъл.
Разпореждането е връчено на
13.02.2018год. и на 21.02.2018год. са постъпили две молба от адв. М., в
качеството й на представител на М.К. и на Р.К., но не е постъпила молба от „ВЕЕР
1“ ЕООД, включително и чрез адв. М..
С оглед на последното, съдът е
указал на „ВЕЕР 1“ ЕООД, че следва да представи доказателство за внесена по
сметка на АС-Бургас държавна такса за въззивното производство в размер от 2520,51лв.
По отношение на ответницата М.К., с
оглед направеното уточнение, съдът е указал, че следва да представи
доказателство за внесена по сметка на АС-Бургас държавна такса за въззивното
производство в размер от 1430,34лв.
По отношение на направените искания
за освобождаване от внасяне на държавна такса за двамата ответници, съдът е констатирал,
че въпреки дадените указания не са представени доказателства за невъзможността
да заплати указаната държавна такса и да ангажира адвокат за процесуално
представителство.
Получените, след връчване на указанията на съда, две молби от адв.М. са
били без приложения и в тях не са се излагали твръдения и доводи, които да
могат да бъдат тълкувани като изпълнение на указанията на съда. Поради това,
съдът е приел, че не са налице доказателства, от които да може да бъда направен
извод, че страните са в затруднение да заплатят дължимата държавна такса за
въззивното производство и е отхвърлил молбите им за освобождаване от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски във въззивното
производство.
В посочените две молби от 21.02.2018год.
е направено за пореден път искане за вдигане на наложените обезпечителни мерки,
представляващо искане по чл.23, ал.4,т.7 от ЗОПДИППД/отм./ и искане за отмяна
ва всички наложени обезпечения поради предявяване на иска след посочения в
определението , с което са допуснати обезпеченията срок.
С Определение №502/15.03.2018год.
съдът е отказал на ответниците както освобождаване
от внасяне на държавна такса, така и
отмяна на обезпеченията по чл.23, ал.4,т.7 от ЗОПДИППД/отм./. С
Определение №184/11.06.2018год., връчено на процесуалния представител на
ответниците на 22.06.2018год., Определение№502/15.03.2018год. е обезсилено в
частта на отказа за освобождаване от внасяне на държавна такса , като
въззивната инстанция е приела, за такава молба няма подадена от ответниците и е
потвърдено в частта на отхвърлянето на молбата по чл.23, ал.4,т.7 от
ЗОПДИППД/отм./.
С Определение№502/15.03.2018год.
съдът е указал на жалбоподателката М. Милова, че следва да представи
доказателство за внасяне по сметка на Апелативен съд-Бургас на държавна такса
по въззивната жалба в размер на 1430,34лв., в противен случай жалбата ще бъде
върната а на жалбоподателя
„ВЕЕР 1“ЕООД е указано, че в
седмодневен срок от връчване на определението
следва да представи доказателство за внесена държавна такса в размер на
2520,51лв., в противен случай жалбата ще бъде върната.
Видно от отбелязването на
съобщенията за връчване на Определение №184/11.06.2018год., същото е връчено на
процесуалния представител на ответниците на 22.06.2018год. Следователно на
29.06.2018год. е изтекъл срокът за
обжалването му. От тази дата до 15.07.2018год., когато спират да текат
сроковене за страните, съобразно разпоредбата на чл.61, ал.2 от ГПК в
действащата до 01.09.2018год. редакция, са изминали повече от седем дена , но и
до настоящия момент по делото не е постъпило доказателство за поправяне на
недостатъците на въззивната жалба на ответниците М.Х.К., понастоящем с фамилно
име Милова и ВЕЕР 1ЕООД, поради което въззивните жалби на тези двама ответника
следва да бъдат върнати.
Ответникът Р.К. е освободен от
заплащане на държавна такса пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание
чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА въззивна жалба на
адв.П.М., в качеството й на процесуален представител „ВЕЕР 1 „ЕООД -
ответник по гр.д.№1568/2014год.
ВРЪЩА въззивна жалба на
адв.П.М., в качеството й на процесуален представител М.Х. Милова -
ответница по гр.д.№1568/2014год.
Да се изпрати делото на БАС по
компетентност, след влизане в сила на настоящото определение.
Да се връчат на страните и прокурора преписи от настоящето
определение.
Определението за връщане на въззивните
жалби, е обжалваемо с частна жалба в седмодневен срок от връчването му
пред Апелативен съд - Бургас.
СЪДИЯ: