Присъда по дело №224/2022 на Районен съд - Разлог

М О Т И В И
от 15.08.2022 г. по НОХД № 224 от 2022 г.
по Присъда № 20 от 27.07.2022 г., по описа на Районен съд - Разлог

Производството е инициирано е въз основа на обвинителен акт, внесен от РП-Б., ТО-Р., с
който е поискано И.Г.И., ЕГН*, родена в г.Р.г, о.Б., с адрес: г.Р., о.Б., у.„И.“№35. българка, с
българско гражданство, неомъжена, с основно образование, неосъждана, да бъде призната за
виновна в това, че за периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г. включително, в г.Д., о.Б., о.Б.,
след като е осъдена с определение №500988/2021 г., постановено но гр. д. №1214/2020 г. по
описа на Рг.РС, влязло в сила на 24.02.2021 г. и с определение №500137/2022 г.,
постановено по гр. д. №1214/2020 г. но описа на Рг.РС, влязло в сила на 10.03.2022 г., да
издържа свой низходящ - дъщеря си Р.Г.М., съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 15 месечни вноски по 165.00 лева
месечно, в общ размер на 2`475.00 лева. Така описаното в обвинителния акт деяние според
прокуратурата представлява престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В проведеното на 27.07.2022 г. открито съдебно заседание се явяват прокурор от РП-Б., ТО-
Р., подсъдимата, законният представител на частния обвинител Р.Г.М. – нейният баща
Г.Б.М. и повереникът на частния обвинител – адв. К..
Представителят на държавното обвинение заявява, че от събраните в хода на наказателното
производство доказателства безспорно се установява, че подсъдимата е извършил
престъпление по чл.183, ал.1 от НК и моли да бъде призната за виновна. Пледира, че
подходящо наказание в случая е наказанието „пробация“.
Частният обвинител, посредством своя повереник, заявява, че повдигнатото обвинени е
доказано. Претендира сторени по делото съдебни разноски.
Подсъдимата, в предоставената й възможност за лична защита в хода на съдебните прения,
заявява, че няма какво да каже и сочи, че е в майчинство от 01.07.2021 г. за отглеждане на
второто й дете.
В предоставената й последна дума подсъдимата сочи, че няма какво друго да каже.
Относно установената от съда фактическа обстановка
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, в това число и
събраните доказателства и след като изслуша доводите на страните и съобразявайки
разпоредбите на чл.14, чл.18 и чл.19 от НПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата И.Г.И., ЕГН*, е родена в г.Р., о.Б., с адрес: г.Р., о.Б., у.„И.“№35, българка,
българско гражданство, неомъжена, с основно образование, неосъждана, в отпуск по
мойчинство.
В периода от 2016 г. до 2020 г. подсъдимата и свидетелят Г.Б.М. живеели във фактическо
съжителство в дома на М. в г.Д., о.Б., о.Б.. По време на съвместното им съжителство им се
родило едно дете - Р.Г.М.
Между И.И.а и Г. М.в настъпила фактическа раздяла през м.08.2020 г„ когато обвиняемата
напуснала семейното жилище. Г.М. и детето Р.М. продължили да живеят в г.Д., о.Б., о.Б., у.
„Г.Б.“№3.
С влязло в сила на 24.02.2021 г. Определение №500988/2021 г., постановено по гр. д.
№1214/2020 г. по описа па Рг.РС, подсъдимата е осъдена да заплаща издръжка на
малолетното си дете Р.М., чрез нейния баща и законен представител Г.М., в размер на
165.00 лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 26.11.2020
г., до приключване на гражданското производство с влязъл в сила съдебен акт. С
последващо Определение №500137/02.03.2022 г., постановено по гр.д. №1214/2020 г. по
описа на Рг.РС, е одобрена постигната спогодба, като И.И. е осъдена да заплаща на дъщеря
си Р.М., чрез нейния баща и законен представител Г.М., издръжка в същия размер - 165.00
1

лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.11.2020 г., до
настъпване на обстоятелства, обуславящи прекратяване или изменение на дължимата
издръжка. След одобряване на постигнатата спогодба производството по гражданското дело
е прекратено.
След влизане в сила на посочените по-горе съдебни актове, обвиняемата не изплатила нито
една месечна вноска по дължимата издръжка на детето си. В хода на образувано пред ДСИ
при Рг.РС изп. дело №184/2021 г. от запор по банкови сметки на подсъдимата Иванова са
постъпили суми, впоследствие наредени на бащата на детето. С тези суми са покрити
задължения за издръжка за миналия период - от датата па депозиране па исковата молба в
съда - 26.11.2020 г., до м.01.2022 г. включително.
За периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г. включително, задълженията за издръжка не са
били изплатени от подсъдимата И.И..
Относно доказателствата и доказателствените средства
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от следните доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на наказателното производство
От представен препис от Удостоверение за раждане и видно, че родители на детето Р.Г.М.,
родена на *, са подсъдимата И.Г.И. и Г.Б.М..
Като писмено доказателство по делото е приобщен протокол от съдебно заседание,
проведено на 24.02.2021 г. по гр.д. №1214 от 2020 г. по описа на Рг.РС, в който е
обективирано и определение №500988 от 24.02.2022 г., с което, по повод постановени
привременни мерки по чл.323 от ГПК, И.Г.И. е осъдена да заплаща издръжка на Р.Г.М., чрез
нейния баща Г.Б.М. в размер на 165.00 лева месечно, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 26.11.2020 г., до приключване на гражданското производство с
влязъл в сила съдебен акт.
Като писмено доказателство е приобщен и протокол от съдебно заседание, проведено на
02.03.2022 г. по гр.д. №1214 от 2020 г. по описа на Рг.РС, в който е обективирано и
определение №500137 от 02.03.2022 г., с което определение е одобрена постигната съдебна
спогодба, по силата на която И.И. е осъдена да заплаща на дъщеря си Р.М., чрез нейния
баща и законен представител Г.М., издръжка от 165.00 лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.11.2020 г., до настъпване на обстоятелства,
обуславящи прекратяване или изменение на дължимата издръжка.
Като свидетел по делото е разпитан Г.Б.М. Същият заявява, че от 2016 г. до 2020 г. той и
подсъдимата не живеят заедно, тъй като последната е напуснала семейното жилище.
Заявява, че е водено гр. дело за изплащане на издръжка от майката на дъщерята. Свидетелят
сочи, че повече от година И.И. не е изплащала издръжка на дъщеря си, като уточнява, че
само веднъж или два пъти е имало плащания във връзка със задължението за издръжка.
Като свидетел е разпитана и Р.И.М. – майка на Г.М.. Свидетелката сочи, че Г.М. работи и
издържа дъщеря си, а така също и че майката на детето –подсъдимата И., от 2021 г. не
изплаща издръжка. Допълва, че майката и детето се срещат извън къщата на бащата.
От постъпило в хода на досъдебното производство писмо от О.Б. става ясно, че на Г.Б.М. не
е изплащана издръжка от страна на общинската администрация на основание НОРИДПИ.
От издадено от О.Р. удостоверение е видно, че подсъдимата И.И. не е декларирала
придобити от нея движими или недвижими вещи.
По делото е постъпила и справка от НОИ, в която е отразено, че по отношение на И.И. има
отразено съществуващо трудово правоотношение по повод сключен трудов договор на
16.04.2021 г., като не е отбелязано същото да е прекратено.
В хода на съдебното следствие подсъдимата дава обяснения. От същите става ясно, че от
м.07.2021 г. тя е в майчинство за отглеждане на второто й, родено през 2021 г. Подсъдимата
сочи, че знае, че във връзка с водено гражданско дело е осъдена да заплаща издръжка.
Заявява, че преди да излезе в майчинство е работила по трудово договор до април 2021 г. и е
получавала възнаграждение от 570.00 лева, а след излизане в майчинство получава
2

обезщетение от 710.00 лева.
Като доказателство по делото е приобщено и писмо от ДСИ към Рг.РС. В писмото е
отразено, че срещу И.И. има заведено изпълнително производство, с взискател Г.М.,
действащ като баща и законен представител на Р.М.. Предмет на изпълнителното дело е
изплащане на месечни издръжки. В писмото е отразено и че до момента по изпълнителното
дело от наложени запори са постъпили следните суми: на 08.07.2021 г. - 81.00 лева, на
02.08.2021 г. - 56.73 лева и на 02.09.2021 г. - 165.00 лева и че със същите са погасени
задължения за издръжка за месеците ноември и декември 2020 г. и януари 2021 г.
Приетата по делото справка за съдимост дава информация, че подсъдимата не е осъждана и
спрямо нея не е налагана разпоредбата на чл.78а от НК.
От правна страна
Съгласно нормата на чл.183, ал.1 от НК, който, като е осъден да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с
пробация. За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по
силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко
от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно.
Престъплението по чл.183 от НК, е типично продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, което бездействие е трайно и
непрекъснато в определен период от време.
В настоящия случай, въз основа на обсъдените по-горе доказателства и доказателствени
средства, безспорно се установява, че подсъдимата И., за периода от м.02.2021 г. до
м.04.2022 г. включително, след като е осъдена с определение №500988/2021 г., постановено
но гр. д. №1214/2020 г. по описа на Рг.РС, влязло в сила на 24.02.2021 г. и с определение
№500137/2022 г., постановено по гр. д. №1214/2020 г. но описа на Рг.РС, влязло в сила на
10.03.2022 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Р.Г.М., съзнателно не изпълнила
задължението си за изплащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а
именно - 15 месечни вноски по 165.00 лева месечно, в общ размер на 2`475.00 лева.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл.
Подсъдимата е осъзнавала факта на влезлите в сила определения, но въпреки това и
съзнавайки общественоопасния характер на деянието си, не е престирал надлежно своето
задължение.
По този начин подсъдимата извършила от обективна страна престъпление по чл.183, ал.1 от
НК.
От значение е и обстоятелството, че от доказателствата по делото, в това число от
показанията на подсъдимата, става ясно, че същата до април 2021 г. е работила и е
получавала трудово възнаграждение, а след това, поради излизането си в отпуск по
майчинство, получава обезщетение в размер на 710.00 лева месечно. Поради тези
обстоятелства, съдебният състав приема, че майката е имала доходи и е могла от същите да
отделя средства за изплащане на издръжка на първото си дете Р.М.
Относно вида и размера на наказанието
За престъпление по чл.183, ал.1 от НК, законодателят е предвидил при условията на
алтернативност, наказания „лишаване от свобода“ до 1 година или „пробация“.
Съгласно текста на чл.54, ал.1 от НК, съдът определя наказанието в пределите, предвидени в
закона, като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Видът и размерът на наложеното наказание трябва в максимална степен да
спомогнат за поправяне и превъзпитаване на осъдения, за предупреждаването на
подсъдимия, че при извършване на друго престъпление ще понесе наказателна отговорност,
за отнемане възможността на подсъдимия да върши други престъпления и за възпитателно и
3

предупредително въздействие върху другите членове на обществото. Всяко наложено
наказание следва да е съответно на извършеното престъпление и на обществената опасност
на деянието и дееца.
В настоящия случай смекчаващи отговорността обстоятелства са доброто процесуално
поведение на подсъдимата, чистото й съдебно минало, младата й възраст, а така също и
фактът, че същата има и второ дете /родено през 2021 г./, за което също полага грижи.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е сравнително дългият период от време, през
който не е изплащана издръжката.
Отчитайки горното, настоящият съдебен състав приема, че справедливо наказание, което
трябва да се наложи на подсъдимото лице, е наказанието „пробация“, включващо следните
пробационни мерки: 1) задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
2 пъти седмично за срок от 6 месеца и 2) задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 месеца.
С така определеното по вид и размер наказание в най-пълна степен биха се постигнали
целите, визирани в чл.36 от НК.
Относно разноските
По делото, в неговата съдебна и досъдебна фаза, не са сторени съдебни разноски от съда и
от разследващите органи.
В съдебната фаза на процеса обаче, пострадалото лице е конституирано като частен
обвинител, като същото е било представлявано от адвокат К. От представен в съдебното
производство договор за правна защита и съдействие е видно, че на адвокат К. е заплатен
адвокатски хонорар от 500.00 лева. Именно тази сума, на основание чл.189, ал.3 от НПК,
следва да бъде присъдена в тежест на подсъдимата.
По изложените по-горе мотиви, съдът постанови присъдата си.
Страните да бъдат уведомени за постановените мотиви.
15.08.2022 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………….
4

Номер на акта:	20
Дата:	27 юли 2022 г. (в сила от 11 август 2022 г.)
Съдия:	Александър Трионджиев

Дело:	20221240200224
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 май 2022 г.

Присъда по дело №224/2022 на Районен съд - Разлог

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите