№ 14184
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110106165 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 33427/02.02.2024г. на
ищеца „**** с която е предявил срещу ответника Б. ДТ.И положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 4 019,78 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ***** ведно със законна лихва за период от 26.10.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 645,09 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2020 г. до 11.10.2022 г., сумата от 40,47 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
8,85 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до 11.10.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 57923/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот – апартамент
С, находящ се в ***** като за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ищецът е доставил
топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на 4 019,78 лева, върху която
поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 645,09 лева. за периода от
15.09.2020 г. до 11.10.2022 г., като се дължала и сумата от 40,47 лева - главница за дялово
разпределение за периода от за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 8,85 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до 11.10.2022 г. Твърди се, че
ответницата е вещен ползвател на процесния имот и в това й качество се явява клиент на
топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били
регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
1
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което
претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.
Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.
Поради неплащане на сумите, въз основа заявление на ищеца от 26.10.2022 г., по ч.гр.д. №
57923/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
съгласно която спрямо ответника са претендирани процесните суми. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Б. ДТ.И, с
който оспорва основателността на предявените срещу нея искове. Оспорва наличието на
качеството потребител на топлинна енергия, оспорва писмените доказателства (договор
между ищеца и Техем сървисис ЕООД така и протокола от ОС на ЕС за избор на ФДР.
Оспорва ищецът да е доказал действителния клиент на топлинна енергия. Оспорва
представените счетоводни документи. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Възразява срещу искането за допускане на СТЕ и ССчЕ. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – „***** който
счита, че предявените от ищеца искове са основателни.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 57923/2022г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление на ищеца ****** е издадена заповед за изпълнение, с която е
разпоредено длъжникът Б. ДТ.И да заплати на заявителя сумата от 4 019,78 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, ап.С, аб.
№ 373496, ведно със законна лихва за период от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 645,09 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
11.10.2022 г., сумата от 40,47лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,85 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до 11.10.2022 г., както и държавна такса в размер
на 94,28 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Препис от заповедта
е връчен на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на 12.01.2024г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу Б. ДТ.И,
като е представил такива на дата 02.02.2024г.
По делото са приети удостоверение за идентичност на адрес от 22.04.2013г. и препис от
нотариален акт за продажба на недвижим имот и учредяване на вещно право на ползване №
170, том IV, рег. № ***, дело № 928/2001г, от които се установява, че на 20.12.2001г. ***** е
учредил в полза на ответницата пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
процесния недвижим имот - апартамент С, находящ се в ******, като е продал апартамента
на ******
Като писмени доказателства са приети още решение на общото събрание обективирано
в протокол от 10.02.2022 за избор на третото лице помагач **** за лице, което да извършва
услугата топлинно счетоводство, договор № 1262 от 17.04.2002 г. между представител на
етажната собственост и топлинния счетоводител за монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение.
2
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2020г., в което е
отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2019г. –
30.04.2020г. възлиза на сумата от 2018,56 лева. Представено е и съобщение към фактура №
**********/31.07.2021г., в което е отразено, че дължимата сума за доставената топлинна
енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. възлиза на 1976,28 лева.
Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния
период, от които е видно, че за процесния имот е начислявана топлинна енергия за
отопление, за подгряване на вода, както и такава, отдадена от сградната инсталация.
Представени са и два броя протоколи за неосигурен достъп за отчет на уредите за топлинна
енергия.
Ищецът е представил договор за извършване на услугата дялово разпределение от
03.06.2020г., сключен с „***** както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
******** на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г., които
съдът е обявил за служебно известни.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил „***** което дружество е издавало изравнителни сметки. За
имота служебно е начислявана топлинна енергия за отопление, поради неосигурен достъп,
както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите. Доставяна е и енергия за битово горещо водоснабдяване, която
отново е начислявана служебно въз основа на 1 брой ползвател, предвид липсата на
осигурен достъп за отчет на уредите. Не е начислявана топлинна енергия за отопление на
общи части. Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления,
които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Посочено е, че за периода от 11.01.2020г. до
08.09.2020г. (241 дни) общият топломер е работил без годно свидетелство за съответствие
след метрологичен контрол, като за този период стойността на топлинната енергия възлиза
на сумата от 425,23 лева. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през
процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на
3965,87 лева, която подлежи на намаляване със сумата от 425,23 лева, предвид липсата на
годно свидетелство за метрологичен контрол за периода от 11.01.2020г. до 08.09.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната
сума, както и че за ответника е възникнало задължение за заплащане на нейната стойност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в
забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да
докаже положителния факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по
давност - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията
са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че ****** е енергийно
3
предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за
енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението на
техническата експертиза и от представените изравнителни сметки, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
4
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може
да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ответницата Б. ДТ.И е била клиент на топлинна
енергия в качеството й на вещен ползвател на имота, като възраженията за противното са
неоснователни. При формиране на този извод съдът съобрази приетия по делото препис от
нотариален акт за продажба на недвижим имот и учредяване на вещно право на ползване №
170, том IV, рег. № ***, дело № 928/2001г., от който се установява, че на 20.12.2001г. в полза
на ответницата е било учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
процесния недвижим имот - апартамент С, находящ се в ******. В действителност със
същия нотариален акт правото на собственост върху апартамента е прехвърлено на трето за
спора лице - ****** Въпреки това именно ответницата (като вещен ползвател) се явява
клиент на топлинна енергия, а не това трето за спора лице (като собственик). В този случай
и на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия има именно вещният
ползвател, а не „голият собственик. При конкуренция между гол собственик и титуляр на
ограниченото вещно право, именно вторият от тях е пасивно материалноправно легитимиран
да отговаря за разходите относно потребена топлинна енергия. Това е така, тъй като
правомощията владение и ползване на собственика, се упражняват единствено от
ползвателя, чрез служене и получаване на доходите – чл.56, ал.1 ЗС. Затова чл.57, ал.1 ЗС
възлага в негова тежест разходите, свързани с ползването, включително данъците и другите
такси, наред с поддържането на вещта. Диспозитивната разпоредба, уреждаща отношенията
между гол собственик и ползвател, е съобразена с предположението за фактическо
използване на вещта от ползвателя. Съгласно чл. 59 от ЗС, правото на ползване се погасява
със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок. По делото няма нито
твърдения, нито ангажирани доказателства така учреденото вещно право на ползване на Б.
ДТ.И да е погасено (липсват данни за извършен отказ от вещното право, а от съдържанието
на нотариалния акт не се установява правото на ползване да е било учредено за по – кратък
срок – дори напротив, същото е пожизнено). При това положение, съдът намира, че е
доказано съществуването на облигационно правоотношение през процесния период между
насрещните спорещи страни на основание чл.153 от ЗЕ, като ответницата, в качеството й на
вещен ползвател, дължи заплащането на стойността на потребената в имота топлинна
енергия за процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най
- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично им писмено приемане от потребителите. За процесния период между страните са
действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
ДКЕВР, в сила от 11.07.2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по
съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ. В случая е несъмнено, че Общите
5
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма
данни и не се твърди ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца Общи условия,
нито да е поискал прилагането на специални такива, поради което, по смисъла на закона
общите условия са влезли в сила спрямо ответника и го обвързват. Тази разпоредба е
специална по отношение на разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ,
предвиждащи, че договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е
подписал. В тази връзка се явява неоснователно възражението на ответницата, че не е
обвързана от общите условия на ищеца. Поради това, съдът приема, че през процесния
период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание е
уредено в Общите условия на ищеца от 2016г., одобрени от ДКЕВР през юли 2016г.
Фактът, че до процесния имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и нейното количество се установяват от
заключението на съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило, че общата
стойност на доставената топлинна енергия до имота възлиза на сумата от 3965,87 лева и
същата включва енергия за отопление, за подгряване на вода, както и такава, отдадена от
сградната инсталация. По отношение на топлинната енергия за отопление на имота следва
да се посочи, че нейната стойност за процесния период възлиза на сумата от 2609,52 лева, а
стойността на топлинната енергия за подгряване на вода възлиза на сумата от 1259,37 лева,
като от заключението на вещото лице се установява, че същата е начислявана служебно
(водата е на база 1 ползвател), тъй като до имота не е осигурен достъп за отчет на уредите и
на водомера, което се потвърждава от представените в този смисъл протоколи. Съдът
намира, че така извършеното служебно начисляване на топлинна енергия съответства на
нормативните изисквания, доколкото в чл.70, ал.4 от от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването (Наредбата) е предвидено, че на клиентите, неосигурили достъп за
отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди (прилага се екстраполация по максимален специфичен разход на
сградата), а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на
чл. 69, ал. 2, т. 2 - при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на
обитател за едно денонощие. В случая са възникнали основания за прилагане на
компенсаторните механизми за определяне на потреблението на топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация през
процесния период, е на обща стойност от 96,98 лева. Сградната инсталация в сграда - етажна
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване
или неползване на топлинна енергия от потребителите. То следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и е
изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект - всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда етажна
собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че
сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по
одобрен проект. Съдът намира, че от общата стойност на доставената топлинна енергия в
размер на 3965,87 лева следва да се приспадне сумата от 425,23 лева, предвид липсата на
годно свидетелство за метрологичен контрол за периода от 11.01.2020г. до 08.09.2020г., т.е.
общата дължима сума за процесния период възлиза на 3540,64 лева. По делото липсват
доказателства, а и твърдения, че претендираните от ищеца суми за топлинна енергия са
заплатени от ответницата, поради което съдът намира, че за ответницата Б. ДТ.И, в
6
качеството й на вещен ползвател на процесния топлоснадбен имот, е възникнало
задължение да заплати посочената стойност на доставената топлинна енергия.
Ответницата се е позовала на изтекла погасителна давност. Съгласно чл.116, б.“б“ от
ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК е подадено на 26.10.2022г., като от тази дата назад следва да се брои и
специалният тригодишен давностен срок за вземанията за доставена топлинна енергия,
доколкото се касае за периодични плащания, по отношение на които приложение намира
чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Следователно,
погасени по давност се явяват всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
26.10.2019г. По отношение на предявените вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
При това положение, погасени по давност се явяват вземанията на ******** за
топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.08.2019г. на стойност от 238,10 лева. Извън
погасителната давност остават вземанията на ищеца за заплащане на доставена до имота
топлинна енергия за периода от м.09.2020г. до м.04.2021г., поради което за този период искът
по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, предявен срещу ответницата, се явява
основателен до размера на сумата от 3302,54 лева и за периода от 01.09.2019г. до
30.04.2021г. За горницата над 3302,54 лева до 3540,64 лева и за периода от м.05.2019г. до
м.08.2019г. искът подлежи на отхвърляне – като погасен по давност, а за горницата над
3540,64 лева до пълния предявен размер от 4019,78 лева за периода от м.09.2020г. до
м.04.2021г. - искът подлежи на отхвърляне – като неоснователен.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване на установено,
че ответницата дължи заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение
следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото (съдебно –
техническа експертиза, изравнителни сметки и протоколи за неосигурен достъп), че такава
услуга в действителност е била извършвана. Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от
продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите, като същите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата за "дялово
разпределение", извършена от избрания от тях търговец. От представеното от ищеца
извлечение от сметки, се установява, че стойността на възнаграждението за извършената
услуга дялово разпределение за процесния период от 01.09.2020г. до 30.04.2021г. е в размер
на 40,47 лева. Начислените от ищеца суми са между 1,99 лева и 2,05 лева месечно. Тази
сума, при съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението,
съдът приема че съответства на извършена работа. Частично основателно е възражението за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за дялово разпределение. Посочи
се вече, че заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е подадено на 26.10.2022г.,
поради което погасени по давност биха били всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 26.10.2019г. Доколкото не е предвиден срок за заплащане на таксата за
дялово разпределение, то на основание чл.114 от ЗЗД задължението става изискуемо от
момента на възникването му. Най – старото задължение за дялово разпределение, което се
претендира, касае м.09.2019г. на стойност от 1,99 лева и същото е възникнало, респ. е
станало изискуемо на 01.10.2019г., поради което е погасено по давност. Извън погасителната
7
давност остават вземанията за възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода
от м.10.2019г. до м.04.2021г. в общ размер на 38,48 лева, за чието заплащане отговаря
ответницата. Последната не твърди да е платила така посочената сума и липсват
доказателства в този смисъл.
При това положение, съдът приема, че искът, предявен срещу Б. ДТ.И за признаване за
установено, че дължи на ищеца възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение,
е основателен до размера на сумата от 38,48 лева и за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г.
За горницата над сумата от 38,48 лева до пълния предявен размер от 40,47 лева и за
м.09.2019г. искът следва да бъдат отхвърлен.
Неоснователен е искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен срещу ответницата,
за признаване за установено, че последната дължи заплащането на обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020г. до 11.10.2022г. в размер на 645,09 лева. В случая приложими са
Общите условия от 2016г., съгласно които за изпадането в забава не е нужно да се отправя
покана от ищеца. Уредбата на изпадането в забава и възникването на вземане за
обезщетение за забава се съдържа в разпоредбите на чл. 32 и на чл. 33 от ОУ. С тях е
направено ясно разграничение между месечните вземания, които са прогнозни и тези, които
са определени на месечен реален отчет. За първите обезщетението за забава съгласно чл.32,
ал.1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4 , пр. 1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода на
изравнителната сметка. За вторите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33,
ал. 4, пр. 2 се дължи след изтичане на 45 дни след периода, за който се отнасят. Тези ОУ не
уреждат възникване на вземане за обезщетение за забава върху суми, които са определени
прогнозно. В случая приетите по делото съобщения към фактури, изравнителни сметки и
извлечение от сметките на ищеца, установяват, че за имота начисленията са правени
ежемесечно по прогнозни суми, като след изравнителната сметка са издавани обобщени
фактури. Краят на отчетния период по изравнителната сметка и обобщената фактура е април
месец на съответната година. Така срокът за плащане на задълженията по изравнителните
сметки изтича 45 дни след края на април, тоест на 15.06. от съответната година. Към този
момент обаче по делото е установено, че обобщените фактури за процесните отчетни
периоди не са били издадени, не е установено и изравнителните сметки да са били връчени
на потребителите и на абонатите и да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл срокът за
възражения срещу тях и такива да не са подадени. Доколкото не е установено възможното
изпълнение на задължението в уговорения в чл. 33, ал. 4 от ОУ срок - до 45 дни след
периода за който се отнася изравнителната сметка, то изтичането на този срок не е поставил
в забава ответника за плащането на задълженията. Налице е хипотезата на чл. 95 и чл. 96 от
ЗЗД - забава на кредитора, която освобождава длъжника от последиците от собствената му
забава. Това е така, защото точното изпълнение на длъжника е било възможно само при
съдействие от страна на кредитора-измерване на потреблението и разпределяне на
енергията, посочването на дължимата сума за реално потребената сума в издадена за същото
фактура след стабилизирана изравнителна сметка. Неиздаването на изравнителна сметка и
на фактура по нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни след края на
съответния отчетен период, прави невъзможно точното изпълнение на задължението на
длъжника да плати в уговорения в ОУ срок. Така кредиторът е изгубил привилегията по
общите условия за уговорения падеж за плащане на задълженията по изравнителните
сметки. В такава хипотеза, за да изпадане потребителят в забава при плащането на
главницата за топлинна енергия, той е следвало да бъде уведомен от кредитора, че е
преустановил забавата си, тоест че е издал фактура за сумите по изравнителните сметки,
съответно да изпрати покана за плащане. Последното не се твърди и не се установява по
делото, поради което ответникът не е поставен в забава и обезщетение за забавено плащане
на главницата за топлинна енергия не се дължи.
Неоснователен е и искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че Б. ДТ.И дължи заплащането на сумата от 8,85 лева, представляваща
8
обезщетение за забава върху задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г. и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж
на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това положение, за да
изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД.
По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е
отправил подобна покана до ответника за плащането на цената за дялово разпределение,
поради което същият не е изпаднал в забава за тези плащания и не дължи обезщетение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 144,28
лева, поради което в негова полза на основание чл.78. ал.1 ГПК се следва сумата от 80,99
лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 1132,83 лева
(118,13 лева за държавна такса, 600 лева за депозит за особен представител, 414,70 лева за
депозит за вещо лице), като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение, като съдът
определи, че такова следва да бъде присъдено в размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, за исковото
производство в полза на ищеца се следва на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на
873,72 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
Ответникът не е доказал да е сторил разноски и такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
********, ЕИК *****, срещу ответницата Б. ДТ.И, ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ, че Б. ДТ.И
дължи на ******** сумата в размер на 3302,54 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент С, находящ се в ***** за
периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 26.10.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 38,48 лева, представляваща главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от 26.10.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.11.2022г. по ч.гр.д. №
57923/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца ********, ЕИК *****,
срещу ответницата Б. ДТ.И, ЕГН **********, положителни установителни искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Б. ДТ.И дължи на ******** заплащането на следните суми: 1) заплащането на
сумата над размера от 3302,54 лева до размера от 3540,64 лева за периода от м.05.2019г. до
м.08.2019г. – като погасен по давност, както и на сумата над размера от 3540,64 лева до
пълния предявен размер от 4019,78 лева и за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2021г. - като
неоснователен, които суми представляват цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент С, находящ се в ****** аб. № 373496; 2)
заплащането на сумата над размера от 38,48 лева до размера от 40,47 лева за м.09.2019г. -
като погасен по давност, която сума представлява главница за извършена услуга дялово
разпределение; 3) заплащането на сумата в размер от 645,09 лева, представляваща
9
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.10.2022 г., начислено върху
главницата за топлинна енергия; 4) заплащането на сумата в размер от 8,85 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.10.2019 г. до 11.10.2022 г., начислено
върху задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение.
ОСЪЖДА Б. ДТ.И, ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
********, ЕИК *****, сумата в размер на 80,99 лева, представляваща сторени разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 57923/2022г. по описа на СРС, 27 състав, както и
сумата в размер на 873,72 лева, представляваща разноски в исковото производство пред
Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „***** ЕИК ***** - трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10