Присъда по дело №3432/2021 на Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 52/13.09.2021 г. по НОХД 3432/2021 г. по описа на
Районен съд - Бургас, LI наказателен състав
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП, с който срещу А. Т. Т., ЕГН **********, е повдигнато обвинение за това, че на
28.02.2021 г., в гр. Бургас, ж.к. **********************************************, в
посока бул. “Д.Д.“, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„Мазда“, модел „ЦХ 5“, с рег. № ..., след употреба на наркотични вещества, а именно:
тетрахидроканабинол и кокаин, установено с химикотоксикологична /токсикохимична/
експертиза № 2352/2021 г. на Военномедицинска академия - гр. София - престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 1 от НПК подсъдимият А. Т. Т. и неговият упълномощен
защитник – адв. П. Д. от БАК, дадоха съгласие да не се провежда разпит на всички
свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство.
В хода на съдебното следствие подс. Т. не дава обяснения.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че изложената от подсъдимия версия на ДП и
показанията на св. К не кореспондират с доказателствения материал и не следва да бъдат
кредитирани, тъй като защитната версия на подсъдимия за присъствието на лице с име А.,
което е оставило наркотични вещества в наргилето, без знанието на подсъдимия, е
ненаказуемо и е израз на защитната версия. Счита, че спрямо подсъдимия следва да се
наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение да се
отложи с изпитателен срок от три години, наказание „Глоба“ от 1000 лв., както и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. П. Д. от БАК застъпва, че в случая
не е доказана субективната страна на деянието. От разпита на полицейските служители не
ставало ясно как се обосновава субективния елемент; въпросните технически средства не
били достоверни и можели да допуснат грешка; свидетелят К споделил с подсъдимия, че
лицето А., при подготовката на наргилето за пушене е сложила допълнителни добавки,
освен аромат и тютюн, като искала да види как подсъдимият ще се почувства. В случая
липсвал субективния елемент на деянието и след като подсъдимият не е съзнавал, че
управлява МПС след употреба на наркотични вещества, той нямало как да носи наказателна
отговорност. Твърди се, че единствено полицейските служители сочат за наличие на
притеснение при извършване на проверката, като това било нормално и закономерно. В тази
връзка пледира за признаване на подзащитния му за невиновен и оправдаването му по
повдигнатото обвинение.
Подсъдимият А.Т. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че желае да бъде признат за
невиновен.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият АЛ. Т. Т. е роден на
1

************************************************
На 28.02.2021 г., свидетелите И Ч, К К и Х Д. – и тримата полицейски служители при
05 РУ - Бургас, били на работа за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч., в състава на автопатрул,
обслужващ територията на ж.к. “Изгрев“ в гр. Бургас. Около 14.10 ч., изпълнявайки
служебните си задължения, свидетелите решили да извършат проверка на водача на товарен
автомобил марка „Мазда“, модел „ЦХ 5“, с рег. № .... Въпросният автомобил се движил в
ж.к. “Изгрев“ по ул. “Д.А.“ между ************* в посока ул. “Д.Д.“, като след подаден
светлинен и звуков сигнал същият спрял и служителите установили самоличността на
водача – подсъдимият АЛ. Т. Т.. В проведен разговор с подсъдимия Т., на свидетеля Х Д. му
направило впечатление, че подсъдимият Т. бил силно притеснен и разтревожен.
Полицейските служители решили да предприемат действия по проверка на водача А.Т. за
употреба на алкохол и наркотични вещества, като за целта поискали съдействие от
служители при Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Бургас. На място пристигнали
свидетелите Х ... - младши автоконтрольори при Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Бургас,
като след извършена проверка за алкохол техническото средство отчело отрицателен
резултат. При проверката за употреба на наркотични вещества с техническо средство
“Drager Drug Test 5000” с фабричен № ARLB 0021 и номер на пробата 337, бил отчетен
положителен резултат за „кокаин (СОС)“ и „канабис 25 (ТНС 25)“. На подсъдимия А.Т. бил
издаден талон за изследване № 0067478, в който отразил, че не приема показанията на
техническото средство, след което бил отведен в УМБАЛ – Бургас, където му била взета и
кръвна проба.
От заключението на вещите лица по назначената химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза на Военномедицинска академия гр. София се установява, че
при извършените изследвания на предоставената проба кръв е доказана употреба на
наркотични вещества - тетрахидроканабинол (THC, марихуана, канабис) и кокаин от АЛ. Т.
Т..
По случая било образувано бързо производство № 103/2021 г. по описа на 05 РУ - гр.
Бургас, в хода на което подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в
хода на производство доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, а именно от приобщените по реда на чл. 373, ал. 1 НПК вр. с чл. 283
НПК показания на свидетелите Д /л. 9 от ДП/, Х К /л. 10 от ДП/, К К /л. 11-12 от ДП/, И Ч /л.
13-14 от ДП/, Х Д. /л. 15-16 от ДП/, както и частично от показанията на свидетеля Н. К /на
л. 81 от ДП/; справка за съдимост /л. 13 от съдебното производство/, протокол за медицинско
изследване /л. 25 от ДП/, протокол за предаване и приемане на документи и биологични
проби /л. 29 от ДП/, справка за нарушител/водач /л. 46-47 от ДП/, АУАН /л. 48, 56 от ДП/,
талон за изследване /л. 49 от ДП/, заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /л. 50 от ДП/, методически указания, издадени от главния секретар на МВР /л. 51-54 от
ДП/, резултат от “Drager Drug Test 5000” с фабричен № ARLB 0021 и номер на пробата 337
/л. 55 от ДП/, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози /л. 57 от ДП/, Заповед № 8121з-1186/13.09.2017 г. /л. 60 от ДП/, протокол за
сервизна проверка /л. 61 от ДП/, справка /л. 63 от ДП/, от вещественото доказателство -
тестовата касета, както и от химикотоксикологичната експертиза на л. 21-24 от ДП.
Показанията на свидетелите Д, Х К, К К, И Ч и Х Д., приобщени по реда на чл. 373,
ал. 1 НПК вр. чл. 283 от НПК, са логични, последователни, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което и съдът им се доверява изцяло. Те допринасят за
изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията при извършването на
деянието, като установяват отделни елементи от състава на престъплението - времето,
2

мястото, начина, по който е извършено, начина на неговото установяване, неговото
авторство. И петимата свидетели са категорични, че при извършената проверка на
подсъдимия апаратът е отчел положителна проба за кокаин и канабис. Видно от показанията
на св. Х Д. при проведения разговор с подсъдимия, същият е бил силно притеснен и
разтревожен, което го е усъмнило и това е наложило извършването на проверката за
употреба на наркотични вещества. Това се потвърждава и от показанията на св. И Ч,
заявявайки на ДП, че „поради държането на водача“ са поискали съдействие от Сектор ПП.
Всички тези техни съмнения са били основателни видно от положителната проба за
наркотични вещества, потвърдена по безспорен начин и от химикотоксикологичната
експертиза. По делото не се установяват и основания, от които да се приеме, че свидетелите
са били предубедени по някакъв начин.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. К само в частта относно заявеното на
ДП, че са много добри приятели с подсъдимия, както и че счетоводната къща на майка му, в
която работи и подсъдимия, обслужва фирмата на свидетеля. Съдът обаче не кредитира
свидетелките му показания /на л. 81-гръб и л. 82 от ДП/ във връзка с обстоятелствата, че
докато подсъдимия А.Т. е бил в тоалетната, лице на име А. му споделила, че когато
зареждала наргилето в другата стая освен тютюн сложила и някакви добавки за да провери
какво ще му стане на А., като на другия ден свидетелят К предположил, че вътре е имало
кокаин и марихуана, като нито свидетелят К, нито подсъдимият Т., са разбрали за това, тъй
като зареждането на наргилето ставало в другата стая, в тяхно отсъствие. Показанията на св.
К, че подсъдимият не е знаел за употребата на наркотичните вещества са в пълно
противоречие със събрания по делото доказателствен материал и в частност с показанията
на полицейските служители - св. Х Д. и св. И Ч, които са установили на място и то
непосредствено след спирането на МПС и преди извършването на тестуването, притеснение
и разтревоженост у подсъдимия, като поведението му е направило силно впечатление у
проверяващите. Относно тези факти съдът, както вече беше разяснено, дава вяра на
показанията на длъжностните лица – свидетелите Д, Х К, К К, И Ч и Х Д., доколкото не
намира причини да се осъмни в думите им и на тяхна база гради вътрешното си убеждение.
Следва да се отчете и факта, че свидетелят Н. К е дългогодишен приятел на подсъдимия и
неговото семейство, както и че счетоводната къща „...“, обслужва сметките на фирмата му.
По мнение на съда това сочи на субективност и пристрастност, както и лесно обясним
стремеж за представяне на фактите в максимално изгодна за подсъдимия светлина. Поради
това и съдът не цени показанията на св. К относно изградената версия за липсата на знание
у подсъдимия за употребата на наркотичните вещества. В този смисъл съдът счита, че
свидетелските показанията на К са опит за изграждане на защитна позиция за своя приятел,
поради което и не ги кредитира.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по
предвидения за това ред, кореспондират с останалия доказателствен материал и по никакъв
начин не са оспорени от страните.
При изпробване на подсъдимия за употреба на наркотични вещества е ползвано
техническо средство “Drager Drug Test 5000” с фабричен № ARLB 0021 и номер на пробата
337, което видно от Заповед № 8121з-1186/13.09.2017 г. e одобрено от министъра на
вътрешните работи, каквото е изискването на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Видно от протокола за сервизна проверка на Drugertest 5000 с
фабричен номер №ARLB 0021, техническото средство е минало проверка към датата на
деянието и е било годно за употреба. Ето защо, видно и от постигнатия положителен
резултат от теста, е доказана употребата на тетрахидроканабинол и кокаин, което не би било
възможно ако не са спазени правилата за правилно експлоатиране на техническото средство.
Нещо повече, резултатът е потвърден и от изготвената по делото химикотоксикологична
3

експертиза, която съдът кредитира, доколкото заключението е обосновано, компетентно и
неоспорено от страните по делото. С оглед на това, съдът намира за неоснователни
възраженията на защитата, че резултат на техническото средство е недостоверен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б,
ал. 3 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане
на автомобила в движение и придвижването му в пространството представлява
„управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните
указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието "управление",
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място, от обективна страна, няма спор, че товарният автомобил марка
„Мазда“, модел „ЦХ 5“, с рег. № ..., който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно
средство” по смисъла на § 6, т. 11 от ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване
и не е релсово превозно средство.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява, след като същият е употребил наркотични
вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е
налице, доколкото, видно от приложените доказателствени материали – след направен тест с
годно и калибрирано техническо средство “Drager Drug Test 5000” с фабричен № ARLB
0021 и номер на пробата 337, както и от експертизата на Военномедицинска академия -
София, безспорно се установява, че подсъдимият е бил употребил два вида наркотични
вещества, а именно: тетрахидроканабинол и кокаин, представляващи високорискови
наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1, Списък I - „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към
чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че
е употребил наркотичните вещества, както и че с действията си същият привежда в
движение МПС и го предвижва в пространството, но въпреки това - от волева страна
подсъдимият е искал да управлява МПС и то след като е употребил наркотичните вещества.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до три години и „Глоба” от
петстотин до хиляда и петстотин лева, а съгласно чл. 343г от НК, вр. чл. 343б, ал. 3 от НК,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, и наказание „Лишаване от право да управлява МПС”. Въпреки че
за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е предвидено наказание "Лишаване от свобода"
за срок до три години, с оглед забраната по чл. 78а, ал. 7 от НК, неприложим се явява
4

институтът на освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.
В случая съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното
престъпление е несъразмерно тежко, поради което при определяне на наказанието
приложение следва да намерят правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК. В полза на
подсъдимия следва да се отчете факта, че същият е с чисто съдебно минало и до настоящия
момент няма каквито и да е данни за извършени криминални прояви. Не може да се подмине
обстоятелството, че подсъдимият е трудово ангажиран, както и че в хода на производството
е оказал съдействие на компетентните органи. Всичко това кара съдът да приеме, че
подсъдимият е лице с ниска степен на обществена опасност, като настоящото деяние е
инцидентна проява в живота му. От една страна, с оглед конкретиката на извършеното
престъпление, а от друга страна, намирайки, че и най-лекото предвидено наказание ще се
окаже несъразмерно тежко, настоящият състав намира, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на
400 лв., на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 от НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще му въздейства предупредително и
възпиращо. Това наказание съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална
степен на обществената опасност на деянието и на дееца. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се
въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на горните цели и преди всичко за
поправянето на подсъдимия не е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода за
срок от 6 месеца да се изтърпи ефективно, доколкото настоящото деяние се явява изолиран
случай в живота на подсъдимия. Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК,
доколкото към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а срокът на наложеното наказание е
до три години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от 3 /три/
години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Съгласно разпоредбата на чл. 343г от НК, вр. чл. 343б, ал. 3 от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т.
7 от НК – когато признае подсъдимия за виновен, съдът във всички случаи следва да му
наложи и наказание лишаване от право. При определяне на конкретния срок, през който
подсъдимият следва да бъде лишен от това право, съдът отчита, че управлението на МПС
след употреба на наркотични вещества, потенциално застрашава живота и здравето на
всички участници в движението, поради което и времето, през което подсъдимият следва да
се лиши от възможността да управлява МПС следва да е в размер на 12 месеца, който срок
по мнение на настоящия състав се явява съразмерен на обществената опасност на
извършеното и извършителя. Тук, като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът
отчете, че подсъдимият Т. има наложени глоби за различни нарушения по ЗДвП.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай,
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР - Бургас сумата от 376
лева, представляваща направените разноски в хода на досъдебното производството.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на
РС-Бургас сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на един
брой изпълнителен лист.
5

По веществените доказателства:
По делото има приложено веществено доказателство - 1 бр. тест касета „Drug test
5000” с проба 337, която поради характеристиките си и на основание чл. 111, ал. 1 от НПК,
следва да остане приложена по делото в срока на съхранение на същото, след което да бъде
унищожена с него съгласно правилата на ПАС.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
Вярно с оригинала: /п/
КС

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
6

Номер на акта:	52
Дата:	13 септември 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия:	Андон Вълков Вълков

Дело:	20212120203432
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юли 2021 г.

Присъда по дело №3432/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите