РЕШЕНИЕ
№ _________
гр. Варна _____________2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, двадесет и втори състав,
в публичното заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия: ЯНКА
ГАНЧЕВА
при секретаря Анна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 1794 на
Административен съд - Варна по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
депозирана от Г.И.Г. ***, против Заповед № 19-0460-000107/7.06.2019г. на Началника
на V РУ към ОДМВР – Варна, упълномощен със Заповед № 365з-2747/20.07.2017г. на
Директора на ОДМВР – Варна, с която за това, че на 6.06.2019 г. в КК „Св. Св.
Константин и Елена“ на КПП – Летовище, посока изход управлява товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № *******,
собственост на „Тимбилд“ ЕООД, с управител Г.Г., след като водача не притежава
СУМПС и на осн. чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца, като са отнети и СРМПС № ********* и 2 бр.
регистрационни табели с № ******.
Жалбоподателите твърдят,
че оспореният акт е незаконосъобразен. Неправилно административния орган е
квалифицирал установените факти. С нормата на чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП е
предвидено прекратяване на регистрация на ППС на собственик, който управлява
без да е правоспособен водач, какъвто настоящия случай не е. Не са налице
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ – собственикът да управлява
МПС без да е правоспособен водач, да е лишен от това право или др. В случая ПАМ
е приложена за управление на МПС от трето лице, различно от собственика,
непритежаващо СУМПС. В АУАН е посочено, че МПС е управлявано от Т., този факт
се потвърждава и от представеното по делото свидетелство за регистрация.
Адресат на заповедта не е собственикът на автомобила. При извършване на
нарушението МПС не е предоставяно на Т., по изложените доводи моли да се отмени
ПАМ. В с. з. процесуалния представител
на жалбоподателя поддържа жалбата, сочи, че в оспорения акт не е посочен закона
въз основа на който се налага мярката, не е посочена ясно и правната норма
която е нарушена. Собственика на МПС не е знаел и не е разрешавал на Т. да
управлява ППС, Г. не е надлежен адресат на акта, тъй като същия не е собственик
на ППС, в случая адресат на акта следва да е търговското дружество, чиято
собственост е превозното средство. По изложените доводи моли да се отмени
оспорения акт.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. По същество излага доводи, че
акта е правилен и законосъобразен. От текста на заповедта се установява, че
административния орган е установил чия собственост е МПС, ако са налице
последващи корекции в собствеността, то те не са отразени в базата данни на КАТ. В заповедта ясно е посочено на кого се
издава. Факта, че собственикът не е знаел, че автомобила се ползва от
неправоспособно лице е ирелевантно. По изложените доводи моли да се отхвърли
жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна,
следното:
На 6.06.2019 г. около 16
часа в КК „Св. Св. Константин и Елена“ на КПП – Летовище, посока изход, П. Т. управлявал товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ******,
собственост на „Тимбилд“ ЕООД, с управител Г.Г.. Т. бил спрян за проверка, при
която било установено, че същият не притежава СУМПС. За констатираното
нарушение е съставен АУАН № 125410, с който е прието, че лицето е осъществило
нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
На 7.06.2019 г. Началникът
на V РПУ при ОД на МВР - Варна наложил на Г. принудителна административна мярка
по чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца. Въз основа на ПАМ са
отнети двете регистрационни табели и СРМПС.
От представената
разпечатка от системата на КАТ е видно, че МПС с ДК№ ***** е собственост на
„Тимбилд“ ЕООД, същото се установява и от приложеното по делото свидетелство за
регистрация част първа.
По делото е разпитан
свид. Т.. Видно от показанията на същия на 6.06.2019 г. бил на работа на обект
– вила „Чайка“, като полагал труд като общ работник. Тодоров нямал шофьорска
книжка, на обекта имало паркиран служебен бус, който свидетеля взел за да се
придвижи с него, в последствие бил спрян за проверка.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежни страни, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. Директора на ОДМВР – Варна е оправомощил лица
да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 т.2а от ЗДвП, сред
които са и началниците на РУ при ОД на МВР Варна. Предвид изложеното, съдът
приема, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен
орган.
Наложената принудителна
административна мярка е незаконосъобразна, тъй като Заповед №
17-0819-003217/17.10.2017 г. е издадена при допуснати съществени процесуални
нарушения и не е съобразена с целта на закона.
Разпоредбата на чл.171
от ЗДвП предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените
в закона принудителни административни мерки, една от които по т.2а – прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171 т.1 или 4 или
по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
В конкретния случай, ПАМ
е наложена, заради това, че на 6.06.2019 г. около 16 часа в КК „Св.
Св. Константин и Елена“ на КПП – Летовище, посока изход, П. Т. управлявал товарен автомобил „Ивеко“ с рег. №
*******, собственост на „Тимбилд“ ЕООД, с управител Г.Г.
Принудителните
административни мерки са действия на администрацията, чрез които се упражнява
държавна принуда за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения в
сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Най-общо същите са насочени
към предотвратяване и преустановяване на административни закононарушения, както
и към отстраняване на вредните последици от тях. Процесната ПАМ може да се
причисли към категорията на преустановителните административни мерки, целта на
които е пресичане на закононарушения - в случая прекратяване регистрацията на
ППС, чрез отнемане на 2 бр. регистрационни табели и отнемане на свидетелството
за регистрация на МПС.
С фактическото прилагане
на тази мярка собственикът на автомобила се лишава от възможността да се ползва
от превозното средство, съобразно неговото предназначение. С тази мярка по
същество се разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по
пътищата, като ограничението от същата рефлектира пряко и непосредствено в
правната сфера на собственика на автомобила, поради което и именно собственикът
е адресат на акта, с който се налага ПАМ. Самата разпоредба на чл.171, т.2а от ЗДвП указва, че този вид ПАМ се налага на собственик.
В случая още при
проверката е установено, че автомобилът, управляван от Т. не е негова
собственост, а е собственост на дружеството „Тимбилд“ ЕООД. При това положение неправилно
ПАМ е приложена спрямо Г. и само на това основание се явява незаконосъобразна.
Обстоятелството, че Г. е управител на дружеството е ирелевантно, т.к.
дружеството е самостоятелно юридическо лице. Съгласно нормата на чл. 171 от ЗДвП Г. очевидно не може да бъде субект на процесната ПАМ.
Така, прилагайки ПАМ –
прекратяване на регистрацията на ППС, собственост на трето лице – в случая
дружеството, е извършена недопустима намеса в правната сфера на собственика на
автомобила и на това основание мярката се явява несъразмерна и в противоречие
на целта на закона.
Съдът не споделя
доводите на ответника, че ПАМ е приложена именно към собственика на МПС, ясно в
оспорения акт е посочено, че издава против Г.Г., в диспозитива на ПАМ също е
посочено, че ПАМ се налага на Г., а не на дружеството собственик на МПС.
По така изложените
съображения, оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да се
отмени.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, административният
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.И.Г. *** Заповед № 19-0460-000107/7.06.2019г. на
Началника на V РУ към ОДМВР – Варна, упълномощен със Заповед №
365з-2747/20.07.2017г. на Директора на ОДМВР – Варна, с която за това, че на
6.06.2019 г. в КК „Св. Св. Константин и Елена“ на КПП – Летовище, посока
изход управлява товарен автомобил
„Ивеко“ с рег. № ******, собственост на „Тимбилд“ ЕООД, с управител Г.Г., след
като водача не притежава СУМПС и на осн.
чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП му е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8
месеца, като са отнети
и СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели с № *******
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: