РЕШЕНИЕ
Номер 51115.10.2020 г.Град гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ХасковоVІІ граждански състав
На 18.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
Секретар:Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20205640101797 по описа за 2020 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация, подадена от Х. Ф. , ЕГН **********, с която моли да бъде
допусната промяна на имената му от Х. Ф. в З.Г.А.. В молбата са изложени подробни
мотиви относно искането за допускане на промяната. Те са свързани със самоопределянето
на молителя като българин, макар да носи турски имена, тъй като на ранна детска възраст (4-
годишен) е напуснал Република Турция и от тогава живее в Република България. Поради
тази причина от самото раждане на молителя и към датата на подаване на молбата се
възприема със собственото име З.. По този начин към него се обръщат всичките му близки и
приятели. Името Х. молителят определя като формално и единствено създаващо пречки от
административен характер. На следващо място изтъква, че чрез имената човек демонстрира
принадлежност към определен род. Бащата на молителя е със собствено име Г. и поради
тази причина същият иска да носи презиме Г. В молбата се излагат доводи и относно
допускането на промяна на фамилното име на молителя. Посочва, че родителите му са с
фамилия А.и и желае да носи същата фамилия, а не различна от тяхната. Не на последно
място молителят изтъква, че още от самото му раждане е трябвало да носи имената З.Г.А.,
но тъй като е роден в гр. Чорлу, Република Турция това било отказано на родителите му.
В съдебно заседание молителят Х. Ф. , редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат Ина Вескова, редовно упълномощена по делото. Процесуалният представител
на молителя поддържа молбата, моли да бъде допусната промяна в имената на доверителя й
от Х. Ф. на З.Г.А. и да бъде разпоредено на заинтересованите общини да впишат промяната
в регистъра на населеното място. Счита, че от събраната доказателствена съвкупност по
безспорен начин се установява, че са налице важни обстоятелства, обосноваващи допускане
на промяна на имената на молителя по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
Заинтересованите страни по делото Община Хасково и РП-Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител и не взимат становище.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:
1
От представените удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№ 1187 от ********г. от община Хасково, и акт за раждане № 1187 от ********г., издаден
от община Хасково въз основа на писмен превод от акт за раждане, заверен в Министерство
на външните работи, се установява, че Х. Ф. е роден на *********. в гр. Чорлу, Република
Турция с родители – майка Х.Ю.Ф. и баща Г. М. А..
Видно от удостоверение за сключен граждански брак серия КМР № 16484 от
29.10.2003г., издадено въз основа на акт за граждански брак № 62 от 29.10.2003г. в гр.
Омуртаг, област Търговище родителите на молителя Х. Ф. са с фамилия А.и.
Представена е справка за съдимост рег. № 24143/09.09.2020г. от Министерство на
правосъдието, Централно бюро „Съдимост“, от която се установява, че Х. Ф. е неосъждан.
Приложени са писма от Районна прокуратура – Хасково с вх. рег. № 13677 от
10.09.2020г. и от Министерство на вътрешните работи – ОД на МВР Хасково с вх. рег. №
13974/17.09.2020г. от които се установява, че няма да данни за образувани и водени срещу
Х. Ф. досъдебни производства, както и принудителни административни мерки и санкции по
реда на Глава VII, раздел I и II от Закона за български документи за самоличност, с
изключение на съставен акт за установяване на административно нарушение № 1174 от
31.05.2016г. на РУ-Хасково на основание чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД за изгубена лична карта №
*********.
С цел изясняване на делото от фактическа страна са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля С.Р.Б.. В съдебно заседание, провело се на 18.09.2020г.,
свидетелят, калеко на молителя, посочва, че го познава от самото му раждане. Заявява, че
родителите на молителя искали да го запишат с имената З.Г.А., но турските власти не им
били разрешили. Въпреки това Х. бил познат в обществото с имената З.Г.А. и сам се
представял с тях. Бащата на молителя се казвал Г. М. А., поради което Х. искал да носи тези
имена. Свидетелят уточнява, че макар и роден в Република Турция, Х. се определял като
българин, имал българско гражданство и иска да бъде с български презиме и фамилия, както
баща си. Свидетелят разказва, че освен поради посочените причини, молителят искал да
промени имената си и по друг повод - Х. имал приятелка, с която живеел на семейни начала
и двамата желаели да имат дете. Семейството на приятелката на молителя не било съгласно
бъдещото дете да бъде с фамилия Ф..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Подадената молба е частично недопустима досежно исканата промяна на бащиното
име, поради следните съображения:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗГР собственото име на всяко лице се избира от родителите
му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне
на акта за раждане, а според чл. 13 и чл. 14 от ЗГР - бащиното име на всяко лице се образува
от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола
на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези
окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите, а фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с
наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
В настоящия случай актът за раждане е съставен по реда на чл. 72 от ЗГР (в редакция
обн. ДВ бр. 67 от 1999г.), а именно длъжностното лице в общината по постоянния адрес на
2
майката съставя акт за раждане по получения в министерство на външните работи препис,
като данните в акта се вписват без изменение въз основа на получения препис. Приложима е
била и разпоредбата на чл. 9 от ЗГР (в редакция обн. ДВ бр. 67 от 1999г.), според която
името на гражданите на Република България и на чужденците, родени на територията на
Република България се състои от собствено, бащино и фамилно име, като трите части на
името се вписват в акта за раждане, а името на чужденците и на българските граждани,
родени извън територията на Република България, се вписва в регистрите за гражданско
състояние и в регистрите на населението, както е изписано в националния им документ за
самоличност или в акта за раждане, независимо от колко части се състои. Едва с
изменението на ЗГР с ДВ бр. 96 от 2004г. е предвидена възможност при съставяне на акт за
раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България,
бащиното и фамилното му име да могат да се впишат с наставки –ов или –ев и окончание
съобразно пола, а за първи път с изменението на ЗГР с ДВ бр. 91 от 2017г. е създаден начин
за вписване на бащино име при съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден
извън територията на Република България, когато в преписа по чл. 72, ал. 1 от ЗГР липсва
такова. Посочените два способа за вписване на презиме и фамилия с наставки –ов или –ев са
били неприложими към момента на съставяне на акта за раждане на молителя – ********г.
Ето защо молителят макар и български гражданин има само собствено и фамилно име.
След като молителят не притежава бащино име искането за промяната му по
съществото си представлява искане за добавяне на бащино име. Към датата на съставяне на
акта за раждане на молителя не е съществувала правна уредба, даваща възможност за
добавяне на бащино име на български граждани, родени в чужбина. Такава е предвидена
едва с изменението на ЗГР с ДВ бр. 91 от 2017г., а именно съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗГР при
съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на Република
България, бащиното му име, когато липсва в преписа по чл. 72, ал. 1, се вписва в акта, ако
това е писмено заявено от родителите на лицето или друг законен представител.
Законодателната промяна е отразена и в подзаконовия нормативен акт – Наредба № РД-02-
20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация.
Според чл. 12, ал. 1 от посочената наредба при регистриране на раждане, настъпило в
чужбина, данните за името на титуляря, датата и мястото на раждане, полът и установеният
произход се вписват в акта за раждане така, както са вписани в представения препис или в
превода на български език на чуждия документ, като ако преписът не съдържа бащино име
на титуляря, същото може да се добави в акта за раждане с писмено заявление. От
редакцията на цитираните правни норми следва, че този ред за добавяне на бащино име е
приложим при съставянето на акт за раждане, но не и когато такъв вече е бил издаден.
Раздел VIII от глава трета „Актове за гражданско състояние“ предвижда условията и
реда за извършване на отбелязвания, допълнения и поправки на актове за граждански
състояние, тоест на вече съставени такива. Разпоредбата на чл. 73 от ЗГР посочва, че
промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско
състояние се извършва по съдебен или административен ред, като в следващите правни
норми са детайлизирани конкретните случаи на отбелязване, допълнение или поправка на
акт за гражданско състояние и съответния ред, по който следват да бъдат извършени.
Съгласно чл. 76, ал. 3 по административен ред български гражданин, роден извън
територията на Република България, може да поиска бащиното му име да бъде вписано в
акта за раждане, ако то липсва в съставения акт. Следователно съдът не е компететният
орган да се произнесе по молбата за добавяне на бащино име, тъй като делото не му е
подведомствено, тоест съдът не е овластеният орган да разглежда и решава исканията за
добавяне на бащино име във вече съставен акт за раждане на български гражданин, роден в
чужбина. Ето защо по отношение на искането за промяна на бащино име производството
следва да се прекрати като недопустимо.
3
Молбата в останалата си част е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирано лице, с правен интерес, пред компетентния съд да разгледа делото
съобразно правилата за определяне на родовата и местната подсъдност. Съгласно
разпоредбата на чл. 5, т.1 от КМЧП българските съдилища и други органи освен въз основа
на чл. 4 са компетентни и по делата за промяна или защита на името, когато лицето е
български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България. Съгласно
чл. 53, ал.1 от КМЧП пък името на лицето и неговата промяна се уреждат от отечественото
право на лицето, а според общата разпоредба на чл. 48, ал.1 от КМЧП по смисъла на този
кодекс отечествено право на лицето е правото на държавата, чийто гражданин е то. В
настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от КМЧП доколкото с молбата
се твърди, че молителят има двойно гражданство (българско и турско), а именно
отечественото право на лице с две или повече гражданства, едното от които е българско, е
българското право. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Конституцията на Република България
български гражданин е всеки, на който поне единият родител е български гражданин. Видно
от удостоверението за раждане и преписа от акта за раждане родителите на молителя Х. Ф.
са български граждани, следователно и молителят има българско гражданство и промяната в
имената му се урежда според българското право.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се
допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат промяната. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което е
уредено с императивни правни норми и представлява основен индивидуализиращ белег на
всеки гражданскоправен субект. Промяната на име е регламентирана като възможност,
която възниква при определени от закона основания с оглед принципа за стабилност на
носените имена.
В ЗГР липсва легална дефиниция на понятието „важни обстоятелства“, поради което
на съда е предоставена преценката дали изложените обстоятелства могат да се
квалифицират като важни и съответно да обосноват допускането на исканата промяна в
имената. Преценката на съда е обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от
ЗГР относно начина на формиране на бащиното и фамилното име на физическите лица.
В този смисъл е и практиката на Европейски съд по правата на човека, която намира,
че правото на име е включено в обхвата на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека
и попада в сферата на правото на семеен и личен живот и държавата има позитивно
задължение за зачитане на това право. Наред с позитивните задължения за държавата
съществуват и негативни задължения по отношение на това право и критерият за преценка
за всеки отделен случай е балансът между конкуриращите се интереси на индивида и
обществото като цяло (Stjerna v. Finland, Guillot v. France, Johansson v. Finland, Burghartz v.
Switzerland и други).
Следователно като важни могат да се приемат единствено такива обстоятелства, при
наличието, на които изискването за стабилитет на правната индивидуализация на
физическите лица следва да отстъпи пред интереса на отделния член на обществото, като
този превес на личния интерес е ограничен от нормите на Закона за гражданската
регистрация относно образуването на имената на физическите лица в Република България.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че изборът на
родителите на молителя за име на тяхното дете е бил ограничен от администрацията на
държавата, в която е роден. Поради тази причина същият не е бил записан с имената З.Г.А.,
4
а с имената Х. Ф. . Същевременно се констатира, че молителят се възприема с имената
З.Г.А. и по този начин се представя на всички в обществото и съответно е познат с тях. От
друга страна посочените имена се характеризират като български заради наставките –ов на
презимето и фамилията, а молителят желае именно това – демонстриране на българското си
гражданство. От събраните доказателства по делото се установява, че молителят се
възприема повече като български гражданин, а не като турски, макар да има двойно
гражданство. От ранна детска възраст живее единствено в Република България, без да я е
напускал като обичайно местопребиваване, и желае да продължи да живее в страната и дори
да създаде семейство.
Посочените обстоятелства могат да се квалифицират като важни по смисъла на чл.
19, ал. 1 от ЗГР и съответно да обосноват допускането на исканата промяна на имената.
Важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. Като такива могат да
бъдат определени известността на лицето в обществото с определено име, носенето на
различни имена в различни периоди от време и други. Важно обстоятелство представлява и
субективното желание на молителя да носи определени имена, тъй като имената са част от
личностното самоопределяне на лицата. Исканата промяна е мотивирана от желанието на
молителя да демонстрира принадлежността към рода си и българското си гражданство.
Установено е индентифициране на молителя с имената З.Г.А., което е свързано със
съображения относно даване превес на едно от гражданствата, които притежава лицето.
Субективното желание на едно лице да носи определено име е включено в понятието важни
обстоятелства и според изложените мотиви в решение № 19 т 08.02.2012г., постановено по
гр.д. № 486 по описа за 2011г. на ВКС, III г.о., решение № 450 от 28.11.2012г., постановено
по гр.д. № 1777 по описа за 2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 77 от 16.02.2012г.,
постановено по гр.д. № 344 по описа за 2011г. на ВКС, IV г.о, решение № 1426 от
10.12.2008г., постановено по гр.д. № 396 по описа за 2008г. на ВКС, V г.о. и други.
Исканата промяна в имената не противоречи и на императивните изисквания на чл.
14 от ЗГР, а именно фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата
с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
Видно от представените писмени доказателства бащата на молителя носи имената Г.
М. А., следователно по правилото на чл. 14 от ЗГР фамилното име на молителя следва да
бъде Г. или А.. Точно в тази насока е исканата от молителя промяна. Едновременно със
спазването на изискванията на чл. 14 от ЗГР относно формирането на фамилията на
българските граждани е налице и една от предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ЗГР, а именно
важни обстоятелства. Фамилното име на лицето може да показва произхода по баща и
родовата принадлежност. Имената на молителя Х. Ф. не демонстрират по никакъв начин
нито принадлежността му към семейството му, към рода му, нито произхода му по баща.
Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, което сочи родствената
им връзка в обществото. Разликата във фамилните имена на членовете на едно семейство
може да се окачестви като важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, тъй като
създава затруднения както в социален план, така и при индивидуализацията им и
обозначаването на родовата им принадлежност. В този смисъл следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че молителят е мъж, следователно неговите деца, при спазване на
изискванията на чл. 14 от ЗГР, ще имат за фамилно име неговото бащино или фамилно име.
Нормално и житейски логично е желанието на молителя за промяна на фамилното му име
така, че те да посочва принадлежността му към семейната му общност и по този начин да
осигури възможност и бъдещите му деца да носят фамилното име на рода.
На следващо място съдът няма основание да приеме, че молбата за промяна на
5
имената е подадена от молителя с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда
или други институции, тъй като от приложените по делото справки се установява, че Х. Ф.
не е осъждан и срещу него няма образувани производства за престъпления от общ характер.
С оглед изложеното съдът намира, че подадената молба е основателна и като такава
следва да бъде уважена и да бъде допусната исканата промяна в собственото и фамилното
име на молителя от Х. Ф. на З. А., а по отношение на искането за промяна на бащиното име
производството следва да се прекрати.
Така мотивиран и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 Закона за гражданската регистрация
промяна в собственото и фамилното име на Х. Ф. , ЕГН **********, с двойно
гражданство и постоянен адрес в Република България, община Хасково, село Тракиец от
Х. Ф. на З. А..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1797 по описа за 2020г.. на Районен
съд – Хасково досежно искането за промяна на бащиното име на Х. Ф. , ЕГН **********,
с двойно гражданство и постоянен адрес в Република България като недопустимо.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на
общинската администрация по постоянния адрес на молителя за отбелязване в актовете
за гражданско състояние.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, с изключение на частта, с
която производството се прекратява, имаща характера на определение, подлежащо на
обжалване пред Окръжен съд – Хасково с частна жалба в едноседмичен срок, считано от
съобщаването му.
/п/ не се чете
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
6