№ 383
гр. Пазарджик , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201256 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. С. Д., с ЕГН- **********, с адрес с. Д., обл.
Пазарджик, ул. „2-ра“ № 28, против Наказателно постановление № 20-1006-001600 от
22.06.2020 г. издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик,
с което за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
В жалбата бланкетно се твърди, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на процесуалния закон и се оспорва извършването на вмененото
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с
процесуален представител, като само в последното заседание не се явява и се
представлява от пълномощника. Чрез последния се поддържа жалбата и се ангажират
доказателства. Процесуалният представител излага обосновано становище за
незаконосъобразност на НП, като пледира за неговата отмяна в цялост. Прави искане за
присъждане на направените разноски в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
1
представител. По делото не е депозирано писмено становище по същество, с което се
излагат аргументи за законосъобразност на НП, като се иска потвърждаването му.
Прави се искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Съдът провери основателността на жалбата, като съобрази изложените в същата
доводи и като взе предвид становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на 23.05.2020 г., в 01,20 часа,
в гр. Пазарджик, на бул. „Стефан Стамболов“ в посока от кръстовището образувано с
ул. „Струма“ към кръстовището образувано с ул. „Болнична“, е управлявал лек
автомобил „***“ с рег. № *** собственост на Г. АТ. М., като е нарушил пътен знак В2,
с който е въведена временна организация на движението със Заповед на Агенция пътна
инфраструктура.
Всичко това било възприето от автопатрул на РУ- Пазарджик, на които била
оказано съдействие от мл. автоконтрольори от сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик, в
чиито състав бил актосъставителят св. Е.Т.. Той съставил срещу жалбоподателя АУАН
с бл. № 558834/23.05.2020 г. за извършено от него нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, след
което му го предявил и връчил срещу подпис. В акта било отразено, че водачът нямал
възражения по направените констатации.
Въз основа на акта на 22.06.2020 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на жалбоподателя на 28.07.2020 г., видно от разписката към НП.
Жалбата срещу последното била подадена от надлежно упълномощен от
санкционираното лице адвокат чрез АНО до съда, като била входирана в
деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 31.07.2020 г., видно от входящия номер на
жалбата (л.3), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Е.Т., ИВ. ЯНК. и Б.И..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
2
следните съображения:
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са били
допуснати съществени процесуални нарушения, драстично засягащи правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
На първо място е неясно точното място на извършване на нарушението. В
описанието е посочено- гр. Пазарджи8к, на ул. „Стефан Стамболов“ и е указана
посоката от кръстовището й с ул. „Струма“ към кръстовището с ул. „Болнична“. Не е
ясно обаче точно в кой участък, на кой км от гл. път І-8, част от който е бул. „Стефан
Стамболов“. Това обстоятелство е от значение с оглед преценката дали този участък е
бил в ремонт, респ. да за него е действала забрана на пътен знак В2.
На следващо място в описанието на нарушението не е посочено къде е бил
поставен на пътя (в пътния участък) знак В2. Това обстоятелство също е от съществено
значение относно преценката за обхвата на действие на забраната, въведена с този
пътен знак.
Не е посочено още едно съставомерно обстоятелство, освен визираните две, а
именно не е конкретно посочена заповедта, с която е въведена временна организация
на движението, нито пък е посочена за който участък от пътя е действала същата.
Всички тези обстоятелства са елементи от фактическия състав на нарушението и
следва да бъдат посочени в неговото описание, тъй като липсата им води до непълнота
и неяснота на нарушението.
Следва да се отбележи и това, че в описанието на нарушението е посочено, че
жалбоподателят е нарушил знак В2, с който е въведена временна организация на
движението със заповед на АПИ. Разпоредбата обаче въз основа, на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, предвижда санкция с глоба и лишаване
от правоуправление на водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на
съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. При
това положение отново е неясно тази временна организация на движението дали се е
изразявала във въведена временна забрана за движение.
Освен това и правната квалификация на нарушението в АУАН и НП не точно и
конкретно посочена, тъй като не е визирано кое предложение от т.1 на чл.6 от ЗДвП е
нарушено, понеже тази разпоредба има няколко хипотези, всяка от които съставлява
отделно нарушение. Тоест следва да има съответствие между фактическото и
юридическото обвинение.
3
Изложеното до тук показва, че е налице допуснато нарушение на чл.42 т.4 и т.5
от ЗАНН, съответно чл. 57 ал. 1 т.5 и т.6 от ЗАНН, изискващи пълно, ясно и точно
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните
разпоредби, които са били нарушени. Допуснатите нарушения са от категорията на
съществените, тъй като са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя
и възможността му да я реализира в пълен обем, поставяйки го в невъзможност да
узнае какво нарушение му се вменява, при какви обстоятелства е осъществено то и
законосъобразно ли му е наложена санкция, което пък предпоставя необходимостта от
отмяна на НП.
Дори и обаче хипотетично да се приеме, че не са допуснати визираните СПН, то
е налице още едно основание за отмяна на НП, тъй като не е извършено вмененото на
жалбоподателя нарушение.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че на посочената дата и
час, по бул. „Стефан Стамболов“ жалбоподателят е управлявал процесното МПС. По
това време главен път І-8 от км 188+685 до км 191+795, съвпадащ с трасето бул.
„Стефан Стамболов“ в гр. Пазарджик е бил в ремонт, който е започнал през м.
февруари 2020 г. За изпълнението на СМР е била въведена временна организация и
безопасност на движението, като към датата на деянието е действала такава
организация въведена с Протокол за приемане на ВОБД/22.05.2020 г. само за участък
от км 190+600- вход/изход на магазин „Практикер“ до км 191+085- пътно кръстовище с
ул. „Димчо Дебелянов“. визираният път е бил в ремонт и то само в лявата част на
пътното платно, т.е. в посока от входа за гр. Пазарджик (пътя за гр. Пловдив) за
кръговото кръстовище на моста на р. Марица.
На жалбоподателя е вменено нарушение, че се е движил по бул. „Стефан
Стамболов“ в участъка от кръстовището с ул. „Струма“ в посока към кръстовището с
ул. „Болнична“, т.е. в посока към изхода за гр. Пловдив. Според свидетелските
показания именно в този участък жалбоподателят е управлявал автомобила, когато е
бил спрян за проверка. Както се посочи по-горе обаче този участък, в който се е
движел управлявания от жалбоподателя автомобил не е била въведена временна
организация на движението, т.е. към тази дата въпросният участък вече не е бил в
ремонт. В този смисъл са и приетите по делото писмени доказателства- справка от
ОПУ- Пазарджик към АПИ и чертеж на въпросния етап от ремонта (л.84-85). Освен
това остана недоказано и обстоятелството имало ли е в този участък поставен знак В2
и къде е бил разположен. Нито един от полицейските служители не можа да посочи с
категоричност това обстоятелство. Вярно е, че от гласните доказателства се установи,
че първоначално жалбоподателят е управлявал лекия автомобил именно в
ремонтирания участък от пътя, където е имало въведена забрана за навлизане в
4
участъка със знак В2 и това е било констатирано от полицейските служители, но Д. е
обвинен, че е извършил нарушението, движейки се в съвсем друг, участък където не е
била въведена такава забрана със знак В2.
При това положение съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят не е
осъществил състава на вмененото административно нарушение. В този смисъл АНО
необосновано и незаконосъобразно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, което е основание за отмяна на НП.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските за заплатен
адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това е искане е направено
своевременно, а именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право
на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от
ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие (л.5), от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят Д. е заплатил в брой на адвокат
С.Ч. от ПзАК. При това положение ОД на МВР Пазарджик, чието структурно звено е
Сектор ПП (органът издал НП) следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в
полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски, като ЮЛ разполагащо
със собствен бюджет. Затова и с оглед разпоредбата на чл.37 ал.2 от ЗМВР следва
разноските сторени от жалбоподателя да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-
Пазарджик, която има статута на ЮЛ. Направеното възражение за прекомерност на
претендираните разноски от страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като
претендираният размер на адвокатското възнаграждение е под минимално предвидения
в разпоредбата на чл.18 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Направеното искане за присъждане на разноски за процесуално
представителство на АНО следва да се остави без уважение с оглед изхода на делото-
отмяна, а не потвърждаване на НП.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- Пазарджик, в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1006-001600 от 22.06.2020 г.
издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик, с което на Т.
С. Д., с ЕГН- **********, с адрес с. Д., обл. Пазарджик, ул. „2-ра“ № 28, за нарушение
5
на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300
лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ
на Т. С. Д., с ЕГН- **********, с адрес с. Д., обл. Пазарджик, ул. „2-ра“ № 28, разноски
в размер на 100 (сто) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6