№ 97
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500386 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 386/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на П.Б. Б. – Ч. и ХР. Р. БР.,
подадена чрез адв. Н.Т., против решение № 260026/11.03.2021 г., поправено с
решение № 260231/05.07.2021 г., постановено по гр.д. № 1485/2017 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което е уважен, предявеният от ИВ. С.
П., действащ със съгласието на попечителя си С. ИВ. П., срещу тях и при
участието на третите лица – помагачи ИВ. Д. Д. и КР. ОЛ. Г. иск по чл. 108 от
ЗС, като е признато за установено, че ИВ. С. П. е собственик на ОФИС,
находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, район „Одесос" ул.
„Цар Асен" № 24, партерен етаж, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.1505.192.1.12 по КК на гр. Варна, със застроена
площ от 30.30 кв. метра при граници: обекти с идентификатори с №№
10135.1505.192.1.11, 10135.1505.192.1.18, 10135.1505.192.1.19,
10135.1505.192.1.15, 10135.1505.192.1.14, 10135.1505.192.1.2 и
135.1505.192.1.1, ведно с 3.013% идеални части от общите части на сградата с
идентификатор № 10135.1505.192.1 и 39.68 кв. метра идеални части от
1
дворното място с идентификатор №10135.1505.192 по КК на гр. Варна с площ
от 231 кв. метра, при граници: ПИ с №№ с №№: 10135.1505.189,
10135.1505.190, 10135.1505.251, 10135,1505.198, 10135.1505.193,
10135.1505.164, 10135.1505.250 по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № 20, том VІІІ, рег. № 9462, дело № 1348/2008 г. на
нотариус Д.С., рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС и ответниците П.Б.
Б. – Ч. и ХР. Р. БР. са осъдени да му предадат владението върху имота, както
и да заплатят разноските: на ищеца -сумата в размер на 135,44 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; - в полза на Държавата по сметка на съдебната
власт сумата от 459,37 на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК; и на адв. Г.М. Г. - сумата
от 1908,11 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Жалбоподателите са настоявали, че решението е неправилно -
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
довело до неправилно приложение на материалния закон и е необосновано,
като са молили за отмяната му и за отхвърляне на иска с присъждане на
разноските. Развили са съображения по същество за приложимостта на
разпоредбата на чл. 17, ал.2 ЗЗД и за запазване правата им на собственост
върху имота, в качеството на трети добросъвестни лица, закупили го преди
предявяване на иск за разкриване на симулацията, като са навели и
оплаквания за липсата на изложени мотиви от съда по възраженията им в тази
връзка.
ИВ. С. П., чрез адв. Г.М., е подал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по съображения за правилността на обжалваното решение
и с доводи по всяко от оплакванията в жалбата, е молил за потвърждаване на
решението на окръжния съд и за присъждане в полза на процесуалния
представител – адвокат на възнаграждение по чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивниците П. Б. –Ч.
и Х.Б., чрез адв. Т., са поддържали въззивната жалба и са молили за
присъждане на разноските. Въззиваемият И.П., чрез адв. М., е подържал
отговора си, оспорвал е въззивната жалба, като адв. М. е претендирала за
присъждане на възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца по делото. Помагачите И.Д. и К.Г. не са взели
становище по делото.
Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение
2
за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания
и след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:
Производството пред Варненския окръжен съд се е развило, след
отделянето му от гр.д. № 2528/2016 г. по описа на ВОС, по предявения от ИВ.
С. П., действащ със съгласието на попечителя си С. ИВ. П., против П. Б. –Ч. и
Х.Б. иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик
на офис, находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, район
„Одесос" ул. „Цар Асен" № 24, партерен етаж, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор № 10135.1505.192.1.12 по КК на гр. Варна, със
застроена площ от 30.30 кв. Метра, ведно с 3.013% идеални части от общите
части на сградата с идентификатор № 10135.1505.192.1 и 39.68 кв. метра
идеални части от дворното място с идентификатор №10135.1505.192 по КК на
гр. Варна с площ от 231 кв.м. по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № 20, том VІІІ, рег. № 9462, дело № 1348/2008 г. на
нотариус Д.С., рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС и за осъждане на
ответниците П.Б. Б. – Ч. и ХР. Р. БР. да му предадат владението върху имота.
Изложил е твърдения, че не е загубвал собствеността чрез осъществената въз
основа на нищожното пълномощно от 11.10.2011 г. сделка по продажбата на
имота на 26.10.2011 г. с нотариален акт № 118, том III, per. № 9408, дело
392/2011 г. на нотариус с район на действие ВРС, поради
недействителността й - сключването й при липса на представителна власт на
основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД и липса на потвърждаване, евентуално че
продажбата е нищожна поради липса на съгласие и поради накърняване на
добрите нрави - чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД, а поради
липса на прехвърляне на собствеността със същата недействителна сделка, не
са станали собственици и последващите приобретатели – последните от тях са
и ответниците по делото.
Ответниците П.Б. Б. – Ч. и ХР. Р. БР. са подали писмен отговор на
исковата молба, с който са оспорили иска и са молили за отхвърлянето му.
Навели са възражения за придобиване собствеността на процесния имот по
силата на договор за покупко-продажба, сключен на 23.12.2014 г. с
нотариален акт № 10/23.12.2014 г. на нотариус № 332 с район на действие
ВРС, с който третите лица – помагачи са го прехвърлили на П. Б. Б., по време
на брака му с Х.Б. и в евентуалност - по давност чрез осъществяване на
добросъвестно владение, вкл. чрез присъединяване на владението на всеки
3
един от предходните праводатели, считано от 26.10.2011 г. до предявяване на
иска. В хода на производството са развили съображения за приложимостта на
разпоредбата на чл. 17, ал.2 ЗЗД и за запазване на правото на собственост в
качеството им на трети добросъвестни лица, придобили имота от последващ
приобретател след предходно привидно съглашение и преди предявяване на
иска за установяване на привидността.
По делото в качеството на третите лица – помагачи на ответниците са
привлечени ИВ. Д. Д. и КР. ОЛ. Г.. Последните не са изразили становище по
делото.
Относно следните, установени от първата инстанция факти, страните не
са спорили, като те се и доказват от събраните по делото доказателства.
С договор за покупко –продажба, обективиран в нотариален акт № 20,
том VІІІ, рег. № 9462, дело № 1348/18.11.2008 г. на нотариус № 192 с район
на действие ВРС, ИВ. С. П. е придобил процесния имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1505.192.1.12, находящ се на
партерен етаж по документ за собственост, на етаж 0 по кадастрална схема в
жилищна сграда с идентификатор №10135.1505.192.1, със застроена площ
30.30 кв.метра, ведно с 3.013% идеални части от общите части на сградата и
39.68 кв.метра идеални части от дворното място, представляващо
самостоятелен обект с идентификатор №10135.1505.192, съставляващ по
документ за собственост УПИ № V-5, попадащ в кв.445 по плана на 1
микрорайон на град Варна с площ по документ за собственост 277 кв.м., а по
кадастрална скица 231 кв. метра, находящ се в гр. Варна, община Варна,
област Варна, ул. „Цар Асен" № 24.
На 11.10.2011 г., с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. №
4537/2011г. на нотариус № 363 с район на действие ВРС, ищецът П.
упълномощил Е.К.К. да го представлява пред нотариус като „подаде, дари
или замени“ от негово име офиса, като в същия ден К. преупълномощила
К.И.И. със същите права, а последната на следващия ден - 12.10.2011 г. е
преупълномощила Л.Н.П. с тях. На 26.10.2011 г. офисът е бил продаден с
договор, сключен с нот. акт № 118/2011 г. на нотариус № 363 с район на
действие ВРС чрез пълномощника Л.П. – на Ж.Т.Н.. На 09.12.2011 г. офисът е
бил продаден от Ж.Н. - на ЕООД „Екотехника“ с договор, обективиран в нот.
акт № 34/2011 г. на нотариус № 363 с район на действие ВОС, на 18.12.2012 г.
4
– той е бил заменен от дружеството срещу други имоти с договор за замяна,
сключен с И.Д. и К. Д.а и обективиран в нотариален акт № 143/2012 г. на
нотариус № 561 с район на действие ВРС, а последните приобретатели на
23.12.2014 г. са го продали на ответника П. Б. Б., по време на брака му с
ответницата Х. Б., с договор за продажба, сключен с нотариален акт №
10/23.12.2014 г. на нотариус № 332 с район на действие ВРС. Съгласно
представения брачен договор от 25.06.2010 г. с нотариална заверка на
подписите и съдържанието, недвижимите имоти придобити по време на брака
от някой от съпрузите Б.и, след сключване на договора, не са обща семейна
собственост.
С влязло в сила на 04.11.2014 г. решение № 614 от 23.04.2014 г. по гр.д.
№ 3450/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, ищецът е поставен под
ограничено запрещение, като за негов попечител органът по
настойничеството и попечителството при Община Варна е назначил С. ИВ.
П..
С влязла на 22.06.2016 г. в законна сила присъда № 436/26.11.2015 г. по
НОХД № 79/2015 г. по описа на ВРС, пълномощничката Е.К.К. (заедно с К.
И.), е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 211 вр.
чл. 210, ал.1 т.2 и т.3, пр. 2 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК , за това че
през периода от началото на м. 09.2011 г. до 18.11.2011 г. в гр. Варна с цел да
набави за себе си и за К.И.И. имотна облага възбудила и поддържала
заблуждение у И.С. П., относно възможността да продаде собствените му
имоти, находящи се в гр. Варна, бул. „Христо Ботев“ № 18, вх. 5, ап. 114; в
гр.Варна, ул. „Цар Асен „ № 24 /офис/, и гр.Варна, ул. „Нидерле“ № 2
/магазин/, „фиктивно“, след което собствеността да му бъде прехвърлена
обратно и да получи възнаграждение за тази „услуга“, като с това му
причинила имотна вреда в размер на 218 120 лева.
По останалите като предмет на гр.д. № 2528/2016 г. по описа на ВОС
искове на настоящия ищец за нищожност, евентуално - унищожаемост на
пълномощното и при участието по тях в качеството на помагачи на
настоящите ответници, е постановено и влязло в сила на 07.01.2020 г.
решение на ВОС, с което е прогласено за нищожно пълномощното с per.
№№4537 и 4538, том 2, акт № 6/11.10.2011 г. на нотариус В.П., per. № 205 на
НК, район на действие ВРС, с което ИВ. С. П. е упълномощил Е.К.К. да
5
продаде, дари или замени процесния имот, като абсолютно симулативно, на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД.
Не е било спорно по делото, че от датата на сделката 23.12.2014 г.,
двамата ответници осъществяват фактическата власт върху имота.
Искът е по чл. 108 от ЗС и за основателността на същия следва да бъде
установено по делото, че ищeцът е собственик на имота на соченото от него
основание и че ответниците го владеят без правно основание за това.
Със задължителна за страните по настоящото дело сила, с решението по
гр.д. № 2528/2016 г. по описа на ВОС, е установена и прогласена
нищожността на пълномощното от 11.10.2011 г. на нотариус В.П., per. № 205
на НК, район на действие ВРС, с което ИВ. С. П. е упълномощил Е.К.К. да
продаде, дари или замени процесния имот, като абсолютно симулативно, на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД. Липсата на представителна власт на
пълномощника влече такава и за последващите преупълномощени лица, а
първият договор за продажба от 26.10.2011 г., като сключен от мним
представител и без последващо потвърждаване (с иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД
ищецът е заявил отказ за потвърждаване - така ТР № 5 от 12.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК), се явява недействителен на основание чл.
42, ал. 2 от ЗЗД и не поражда правни последици. Този договор няма и
транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД, поради което и първият
приобретател договарял с мнимия пълномощник не придобива вещни права,
нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно
основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС.
Доколкото никой не може да прехвърли права, които няма, той не е
прехвърлил собственост и на последващите купувачи и последният от тях –
ответникът Б. -Ч. не е станал собственик по силата на договора за покупко-
продажба. Неговата съпруга изобщо не е могла да придобие права по силата
на СИО и защото спрямо съпрузите важи уговорката за имуществена
разделност съгласно сключения между тях брачен договор.
В случая не може да намери приложение и хипотезата на чл. 17, ал.2 ЗЗД,
която гласи, че правата, които трети лица са придобили добросъвестно от
приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до
права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за
установяване на привидността. Това е така, тъй като ответниците не са
6
придобили имота от страна –приобретател по привидно съглашение, нито са
последващи правоприемници (на материалното право) на такава страна по
привидно съглашение. Първият договор за продажба на имота от 26.10.2011
г., сключен въз основа на нищожното пълномощно не е бил привиден, а
недействителен по чл. 42, ал.2 ЗЗД, а разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД е
специална и се отнася единствено за привидните договори. Именно, защото
ответниците не са придобили право на собственост от приобретател по
привидно съглашение, то те не могат да запазят такова, а оплакванията им във
въззивната жалба в тази връзка са неоснователни.
По възражението за придобивна давност: Фактическата власт върху
имота на ответниците е от момента на сключване на договора за продажба на
23.12.2014 г. Ответникът Б. –Ч. е придобил владението по договора за
продажба от несобственик, но е добросъвестен владелец по см. на чл. 70, ал.1
ЗС, тъй като не е знаел, че праводателят му не е собственик, т. е. - че първият
приобретател е договарял с мним представител при сключването на
предходния недействителен договор по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. За него давността
е 5 годишна. Тя не е изтекла, считано от установяване на владението му върху
имота на 23.12.2014 г. до датата на исковата молба 24.10.2016 г. С
присъединяване на владението на предходните добросъвестни приобретатели
– считано от първия добросъвестен владелец „Екотехника“ ЕООД на
09.12.2011 г. – до предявяване на иска на 24.10.2016 г., петгодишният
давностен срок не е изтекъл. Ответникът Б. – Ч. не може да присъедини на
основание чл. 82 от ЗС към добросъвестното си владение владението на
първия купувач на имота – Ж.Т.Н. от 26.10.2011 година, защото тя не е била
добросъвестен владелец (съгласно т. 2 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.
д. № 5/2014 г., ОСГТК, висящо недействителният договор няма вещно-
прехвърлително действие и не е годно основание за придобиване на
собственост, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от
ЗС установеното въз основа на този договор владение е недобросъвестно).
Заради договорката в брачния договор на съпрузите, ответницата Б. не е
придобила процесния имот след сключване на договора за покупко-продажба
от 23.12.2014 г. по силата на СИО, поради което тя може да се позове само на
недобросъвестно владение от 10 години, който срок не е изтекъл към датата
на подаване на исковата молба.
Предвид изложените съображения, ищецът е доказал по делото, че е
7
придобил правото на собственост на соченото от него основание - договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 20, том VІІІ, рег. № 9462, дело
№ 1348/2008 г. на нотариус Д.С., рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС,
както и че ответниците владеят имота му без правна основание, поради което
и искът по чл. 108 ЗС е основателен. Като е достигнал до идентичен извод,
окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Предвид изхода от спора, отговорността за разноските за
първоинстанционното производство не подлежи на промяна. За въззивното
производство, въззивниците – ответници следва да заплатят на адв. М. -
процесуалния представител на въззиваемия - ищец сумата от 1908,11 лв. за
оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
което обстоятелство е доказано с договора за правна и защита и съдействие от
19.10.2021 г., като възраженията на насрещната страна за липсата на
предпоставки за осъществяване на такава са неоснователни.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260026/11.03.2021 г., поправено с
решение № 260231/05.07.2021 г., постановено по гр.д. № 1485/2017 г. по
описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА П.Б. Б. – Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“ 41, вх. 2, ет. 2, ап. 28 и ХР. Р. БР., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. „Аспарухово“, ул. „Народни будители“ № 13, вх. Б, ет. 4, ап. 22 да
заплатят на адв. Г.М. Г., ЕГН **********, със служебен адрес: гр. Варна, ул.
„Баба Тонка“ № 14Б сумата от 1908.11 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението е постановено при участието на ИВ. Д. Д. и КР. ОЛ. Г.- трети
лица помагачи на ответниците.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ,
в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280
ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9