27.10.2021 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №293 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на глава Деветнадесета
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ПСК В.“ ЕООД
против РА № Р-16001619002610-091-001 от 10.12.2019г., издаден от В. И.,
Началник на сектор и възложил ревизията и Р.Т.на
длъжност гл. инсп. по приходите- ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 112/06.03.2020г. на Директор ДОДОП Пловдив.
Жалбоподателят счита фактическите и правните
констатации на органите по приходите за недоказани и не отговарящи на
обективната истина. Оспорва приетото от органите при приходи, че на
жалбоподателя не се следвало право на пълен
данъчен кредит по посочени фактури,
издадени от доставчиците „Пътстрой“ООД, „Виа транс СЗ“ЕООД и „А.С.Е.“ ЕООД“.
По отношение на първия доставчик и
издадена от него фактура № 2257/28.04.2017г. със заплатен ДДС в размер на 28 770лв.
ответникът отказвал, като се основал, че нямало приложени актове и други
документи, които да доказвали извършена доставка по тази фактура. Нямало
актуване на СМР или последващо фактуриране от ревизираното лице към негов клиент.
Тези твърдения обаче не отговаряли на обективната действителност, тъй като
между оспорващия и „С.А“ ЕООД бил сключен договор за извършване на СМР от
19.04.2017г. и издадени фактури за извършени услуги към получателя, вкл. СМР,
представени при ревизията. Услугите по този договор били превъзложени
от „ПСК В.“ ЕООД на „Пътстрой“ ООД, каквато била практиката между страните.
Това дружество притежавало кадрови и технически ресурс, за да извърши СМР,
поради което било нелогично само няколко седмици след това доставчикът да не
можел да извърши договорените СМР със „С.А“ ЕООД. Тъй като имало реално
извършени доставки по посочените фактури била налице хипотезата на чл.69, ал.1,
т.1 от ЗДДС и ревизираното лице имало право да ползва пълен данъчен кредит за
услугите, които „Пътстрой“ ООД доставило.
На второ място се сочи, че правото на
данъчен кредит било отказано и по три броя фактури, издадени от „ВИА ТРАНС СЗ“
ЕООД на стойност 36 814,97лв., които имали за предмет транспортни услуги,
тъй като органите по приходите отново приели, че тези услуги не били извършени,
тъй като доставчикът не разполагал с кадрови и материален ресурс да ги достави.
Органите по приходите обаче изцяло пренебрегнали наличието на договор за наем
на машини от 20.11.2017г., сключен между „Инфраструктурни проекти СЗ“ЕООД и
доставчика „Виа транс СЗ“ ЕООД, съгласно който
последното дружество наело пет броя товарни автомобили, заедно с техните
водачи, което означавало, че към 20.11.2017г. доставчикът „Виа
транс СЗ“ ЕООД безспорно притежавало ресурс за осъществяване на транспортните
услуги, за които в последствие бил сключен договор между оспорващия и „Виа транс СЗ“ ЕООД. Договорът бил изпълнен и при
изпълнението на всяка доставка били съставяни пътни листи и приемо
–предавателни протоколи за предаване на превозваната стока. Всички тези
документи били представени на проверяващите органи. Също не било вярно приетото
от приходния орган, че „Инфраструктурни проекти СЗ“ЕООД не било собственик на
отдадените под наем МПС. Това дружество било собственик и за това се прилагал договор
за покупко-продажба от 31.01.2014г.
Като несъстоятелни се възприемат и
доводите, че пътните листи били създадени за целите на ревизията, тъй като
подписите върху тях не били поставени от шофьорите на превозните средства.
Органите по приходите разполагали с редица процесуални способи да установят
тези обстоятелства и било недопустимо изводите им да се градели на
предположения. Следвало е да се приемат всички представени писмени
доказателства, от които се установявало извършването на доставки, документирани
с фактурите на обща стойност 36 814,97 лв., тъй като тези услуги
действително били доставени и била налице хипотезата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС оспорващият да приспадне данъчния кредит за услугите доставени от „Виа транс СЗ“ ЕООД. Цитира се и практика на СЕС и ВАС, като
се обобщава, че правото на приспадане на данъчния кредит може да бъде отказано
единствено при положение, че по безспорен начин се установи знанието на
получателя на доставката за участие чрез извършената доставка в схема за
данъчна измама. Всичко друго водело да противоречие с правото на ЕС. Ето защо
само декларирането на липса на кадрови и технически възможности у доставчика не
било достатъчно за отказване правото на данъчен кредит. Следвало да има
твърдение от приходната администрация за измама или злоупотреба /а такова
липсвало/ и то следвало безусловно и убедително да се докажело, вкл. и как
ревизираният субект знаел за нея.
В допълнителна молба /л. 834, т.3/
оспорващият сочи, че обжалва изцяло РА, като сочи, че неправилно органите по
приходите не признали право на данъчен кредит по фактура №
**********/30.03.2018г., издадена от доставчика „А.С.Е.“ ЕООД за данъчен период
м. 3/2018г., по фактура № 2257/28.04.2017г., издадена от „Пътстрой “ ООД за
данъчен период м. 04/2017г. и фактури без номер от 22.12.2017г. за данъчен
период м.12.2017г. и с №№ 23, 24, съотв. от
31.01.2018г. за данъчен период м.01./2018г. и от 28.02.2018 г. за данъчен
период м. 02/2018г., издадени от „Виа строй СЗ“ЕООД.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з. се представлява от пълномощник. Поддържа жалбата си и
моли съдът да я уважи изцяло, като отмени изцяло процесния РА.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
От името на такъв се прилага писмена защита, в която подробно се мотивират
фактически и правни доводи за неоснователност изцяло на подадената жалба против
процесния РА.
Съдът, като съобрази събрания по делото
доказателствен материал по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 21.10.2015г. между „ПСК Виа строй“ ЕООД като Възложител и „Пътстрой“ ООД като
Подизпълнител бил сключен договор за възлагане на дейности на подизпълнител /л.
261-265/. Съгласно чл. 1 от договора, Подизпълнителят приемал да изпълнява
срещу възнаграждение дейности по обществена поръчка с предмет „Асфалтиране, преасфалтиране, асфалтови крепежи
и локален ремонт, както и дейности по превантивно поддържане на гр. Созопол,
гр. Черноморец, с. Равадиново, с. Атия, с. Росен, с. равна гора, с. Присад, с.
Зидарово, с. Вършилово, с. Габър, с. Крупец, с. Индже войвода, общински и местни пътища на
територията на Община Созопол и други. Срокът бил определен на 365 дни. За
изпълнение на договорените работи било определено възнаграждение в размер на
801 617,27 лв. без ДДС, платими от Възложителя ведно с ДДС. По преписката
се прилагат издадени във връзка с този договор - акт, обр. №19 за установяване
на извършените и подлежащи на заплащане видове СМР /л.265-273, л. 285-293, л.
654-663; л.674-678/, приемо-предавателни протоколи между ПСК В.“ ЕООД и
„Пътстрой“ ООД /л.294-298/; фактури, сред които и процесната с №2257 от
28.04.2017г. /л.645-650, т.2/; заявки.
Между същите страни на 14.07.2016г. бил
сключен и договор за производство и продажба на асфалтови смеси между „ПСК В.„
ЕООД като възложител и „Пътстрой“ ООД като изпълнител за производство и
периодични продажби на 80 000т. асфалтови смеси, от които 36 786 т. битумизирина балстра и
43 214т. полиермодифициран биндер
/л.663-665/. Било договорено периодичност на доставките по подадени заявки от
Възложителя. Срокът на договора било определен на една година. В чл.7 от
договора била определена цена без ДДС на двата вида смеси, а в чл.8 начин на
заплащането й. Като част от преписката се прилагат приемо-предавателни
протоколи /л.294-298, л.670-674/ и заявки по договор за производство и продажба
на асфалтови смеси от 16.04.2017г. /л.298-302, л.665-671/;
На 01.01.2017г. между „ПСК В.„ ЕООД като
възложител и „Пътстрой“ ООД като изпълнител бил сключен договор за услуга /л.
320-321/, съгласно който изпълнителят се съгласявал да извърши доставки и СМР с
персонала си – работници и служители, съгласно Приложение №1, като възлагането
на конкретните доставки и СМР ставало по устна и/или писмена договорка между
страните. Срокът на договора бил определен на една година. В чл.3 от договора
била договорена цена за положения труд от предоставения персонал от изпълнителя
на обща стойност от 49 000 лева за целия период на действие на договора.
Договорената цена била заплатено, за което била издадена ф-ра
№ 100..100 от 31.12.2017г. /л. 321, гръб/. На 01.01.2018г. между „ПСК В. „ЕООД
като възложител и „Пътстрой“ ООД като изпълнител бил сключен договор за услуга
/л. 323 и л.705/, съгласно който изпълнителят се съгласявал да извършва
доставки и СМР с персонала си – работници и служители, съгласно Приложение №1,
като възлагането на конкретните доставки и СМР ставало по устна и/или писмена
договорка между страните. Срокът бил определен на една година. В чл.3 от
договора била договорена цена за положения труд от предоставения персонал от
изпълнителя на обща стойност от 49 000 лева за целия период на действие на
договора. По делото се прилага издадена от „Пътстрой“ ООД на „ПСК В.“ ЕООД
фактура с № 2257/28.04.2017г. за СМР на стойност 172 620лв. с ДДС /л.964/.
Извън горепосочения и съдържащ се по
административната преписка договор, от жалбоподателя се представя договор за
услуга от 01.01.2017г. сключен между „ПСК В.„ ЕООД като възложител и „Пътстрой“
ООД като изпълнител, л. 1477-480, съгласно който изпълнителят се съгласявал да
извършва услуги и СМР с персонала си – работници и служители, строителна
техника и МПС, съгласно Приложение №1 и Приложение №2 за срок от една година. Съгласно
чл.3 от договора цената за положения труд на предоставения персонал се
договаряла за отработени човекочаса през целия период на действие на договора,
цената на извършваните СМР се уточнявала допълнително в писмена форма е се
заплащали в края на всеки месец, в който се извършвала услугата и по приложена
справка за отработени човекочаса. На 21.04.2017г. бил сключен Анекс № 3 към
този договор /л.1481/, с приложена справка за стойността на извършените СМР. В
анексът било посочено, че общата цена на възложените ремонтни работи, изчислена
по видове, количества и единични цени били посочени в Приложение № 1,
неразделна част от договор от 19.04.2017г. между „С.А“ ЕООД и „ПСК В.“ ЕООД.
Между „С.А“ ЕООД като възложител и „ПСК В.“
ЕООД като изпълнител на 19.04.2017г. бил сключен договор за извършване на СМР
или услуги на обект „преустройство на складова база – ЕТАП I от обект Складова
сграда, сграда за съхранение и администрация на стоково тържище, УПИ 010025, м.
Бозалъка, с. Плодовитово, като видовете и
количествата СМР, ведно с единичните цени били представени в Приложение 1,
неразделна част на договора. Срокът на договора бил определен до 30.04.2017г.,
а общата цена на възложените ремонтни работи била посочена в Приложение 1, като
цената на СМР по договора възлизала на 124 800 лв. с ДДС, като не било
уговорено авансова плащане, а цената на всички извършени СМР следвало да бъдат
извършени най-късно до 7-мо число на следващия месец /л. 959-961/. Съгласно
Приложение 1 към договора /л.962/ било договорено доставка на несортиран трошен
камък за пътна основа фракция 0,40 и 0,63, съотв. в
количества 2000т. и 6000т. на цена 13,00лв. без ДДС, като било посочено, че към
датата на договора изпълнителят вече бил доставил 1000 тона от фракция 0,63 и
оставали за доставка 5000 тона. От „ПСК В.“ ЕООД като доставчик били издадени
ф-ра № 139/12.04.2017г. на стойност 35000лв. с ДДС за
изкоп с механизация /л. 963/, фактура 138/20.04.2017г. /л.965/ отбелязана като
анулирана, ф-ра № 141/20.04.2017г. относно доставка
на фракция за обща стойност 124 800лв. с ДДС /л.966/, ф-ра
№ 143/09.05.2017г. за изкоп с механизация на стойност 10 000,00лв. с ДДС
/л.968/, ф-ра № 146/06.06.2017г. за транспортни
услуги на земни маси на стойност 21 021,00 лв. с ДДС /л. 967/. Прилагат се
по делото и ежедневни отчети – експлоатация с бланкови номера, издадени от
„Пътстрой“ ООД за м. 03-04/2017г. и м. 04/2015г. /л.969-979, л.994-996,
л.997-1029/, пътни листи с товарителници /л.980-993 и л. л.1030-1149/.
На 01.01.2017г. /л.621-622/ между
„Инфраструктурни проекти СЗ“ ЕООД като наемодател и „ПСК В.“ ЕООД като наемател
бил сключен договор за временно и възмездно ползване на МПС, предоставени
от наемодателя и строителна техника,
подробно описани в Приложение 1, срещу наемна цена на наетите МПС и строителна
техника в размер на 20 000 лева за целия период на наемане. Била издадена
фактура /л.623, гръб/ от 31.12.2017г. На 01.01.2018г. между същите страни и в
същото им качество бил сключен договор за наем на за временно и възмездно
ползване на МПС, предоставени от
наемодателя и строителна техника, подробно описани в Приложение 1, срещу
наемна цена на наетите МПС и строителна техника в размер на 20 000 лева за
целия период на наемане.
На 20.11.2017г. между „Инфраструктурни
проекти СЗ“ЕООД като наемодател и „Виа транс СЗ“ ЕООД
като наемател бил сключен договор за временно и възмездно ползване на
собствените на наемодателя машини, подробно описани в Приложение 1, като
наемодателят се задължавал да осигури водач на машините. /л.324 – 326/. На
същата дата бил сключен и Анекс към договора, с който страните договорили
месечна наемна цена в размер на 5000 лв. без ДДС. /л.365, т.2, гръб/. По
преписката се прилагат четири фактури, издадени за заплатения наем. /л. 363, гръб
– 365/.
На 20.11.2017г. между „ПСК В.“ ЕООД като
възложител и „Виа транс СЗ“ ЕООД като изпълнител, бил
сключен договор за транспортна услуга по маршрут гр. Ахелой до гр. Созопол и
гр. Бургас до гр. Созопол- община Созопол на обект /л. 362-363/ за срок от една
година. Съгласно чл.4 от договора за извършените транспортни услуги възложител
се задължавал да заплати на изпълнителя сумата 219 089,84
лв. с ДДС еднократно към 2017г. В Приложение № 1 /л. 366/ се сочели по марка и
рег. номер ППС и техните водачи. От „Виа транс СЗ“ на
„ПСК Вистрой“ ЕООД били издадени ф-ри с №№22/28.12.2017г.,
23/30.01.2018г. и 24/28.02.2018г. за транспортни услуги /съотв.
л.361, гръб, л. 415, гръб и л.389/. Част от преписката са и пътни листи за
извършения транспорт за м.12/2017г., товарителници и приемо-предавателни
протоколи за м. 02/2018г. /л.327, т.1 – 361, т.2; л. 389, гръб-415, л.
416-511/.
На 25.11.2017г. между „ПСК В.“ ЕООД като
възложител и „Виа транс СЗ“ ЕООД като изпълнител бил
сключен договор за транспортна услуга. С Анекс от 25.11.2017г. ПСК В.“ ЕООД
като възложител и „Виа транс СЗ“ ЕООД като изпълнител
/л.810/ се споразумели всички разходи за горива и консумативи, свързани с
обслужването на транспортната техника на Изпълнителя да са за сметка на Възложителя.
На 01.01.2017г. и на 01.01.2018г. между „Инфрастуктурни проекти СЗ“ ЕООД като наемодател и „ПСК В.“
ЕООД като наемател били сключени договори за временно и възмездно ползване на
МПС и строителна техника, съгласно Приложение № 1 за срок от една година и за
наемна цена от 20 000 лева, платима еднократно до кроя на съотв. календарна година. /л.621-624/. Въпросните договори
били приложени по преписката и изпратени като отговор на ИПДПОЗЛ от
31.08.2018г.
Със ЗВР № Р-16002418002862/18.05.2018г. и
последващи ЗИЗВР на „ПСК В.“ ЕООД била възложена ревизия от екип в състав,
Ръководител на ревизията Т. Б. и П. К. – гл. инсп. по
приходите. На 12.11.2018г. бил издаден РД № Р-16002418002862-020-001. Против РД
било подадено възражение рег. № 70-00-14806/28.12.2018г. /л.257-261/, към което
били приложени писмени доказателства. На 10.01.2019г. бил издаден РА №
Р-16002418002862-091-001, с който били установени задължения за ДДС в размер на
402 576,43лв. главница и 82 911,10 лв. прилежащи лихви за периода м.06/2016
– м.03/2018. С Решение № 233/15.04.2019г. Директорът на ДОДОП Пловдив отменил
изцяло РА № Р-16002418002862-091-001 и върнал преписката за ново произнасяне. В мотивите на отменителното решение било посочено,
че ревизиращият екип, макар и да събрал редица писмени доказателства за
релевантните факти и обстоятелства, то той не ги обсъдил задълбочено и в
тяхната съвкупност, като горестоящият данъчен орган
указал, че при новото разглеждане и произнасяне от страна на ревизиращия екип
същият следвало да установи обстоятелствата и фактите, имащи отношение към
фактурираните услуги, свързани със СМР, транспортните услуги, наемането на
персонал и строителна механизация, изработката на дограма по договор, което
било от значение за формиране на извод, дали преките доставчици са разполагали
с технически и кадрови ресурс, необходим за реалното изпълнение на
фактурираните СМР и транспортни услуги към оспорващото дружество, явяващо се от
своя страна изпълнител по договор за обществена поръчка с Община Созопол.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-16001619002610-020-001/22.04.2019г., издадена от Началник на сектор В. И. и
подписана с електронен подпис, била възложена ревизия на „ПСК В.“ ЕООД относно
установяване на задължения за ДДС за периода 01.06.2016 – 31.03.2018г. и бил
определен срок от три месеца за извършване на ревизията. ЗВР била връчена по
електронен път на 05.06.2019г. /л.100/. Със ЗИЗВР №
Р-16001619002610-020-002/28.08.2019г. срокът на ревизията бил продължен до
04.10.2019г., като документът бил издаден чрез ИС“Контрол“
и подписан с електронен подпис от В. И. и връчен по електронен път на
02.09.2019г. /л.96-97/. Със ЗИЗВР Р-16001619002610-020-003/03.10.2019г. срокът
отново бил продължен и определен до 04.11.2019г., като заповедта била връчена
по електронен път на 10.10.2019г. /л. 93-94/.
В хода на ревизионното производство били
извършени редица действия по установяване на факти и обстоятелства. С Протокол
№ Р-16001619002610-ППД-001/06.08.2019г. били присъединени в това производство
документи, събрани в хода на ревизия, приключила с издаване на РА №
Р-16002418002862-091-001/10.01.2019г. отменен с Решение на ОДОП № 233/15.04.2019г.
и имащи значение за настоящото производство по отношение на ревизираното лице
„ПСК В.“ ЕООД. До ревизираното лице били отправяни и изпращани по електронен
път ИПДПОЗЛ /л.787, л. 800, л.816/, съдържащи конкретни доказателствени
указания до страната, касателно взаимоотношенията й с „Пътстрой“ООД,
„ВИА ТРАНС СЗ“ЕООД и „А.С.Е.“ ЕООД.
До „Пътстрой“ООД
били отправяни ИДПОЗЛ от 09.08., 12.08 /л.178/ и от 18.10.2019г. за представяне
на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица /л.160/, с които били
изискани документи, доказващи извършването на СМР и други съпътстващи документи
относно доставката по фактура № 2257/28.04.2017г. на стойност 143 850,00 лв. и
ДДС в размер на 28 770,00лв., като бил определен 7 дневен срок за представянето
на такива. По отношение на насрещна
проверка, извършена на „Пътстрой“ ООД бил съставен и Протокол №
П-16002419135348-141-001/19.09.2019г. /л. 162-163/.
Относно извършена насрещна проверка на „Виа транс СЗ“ ЕООД бил съставен Протокол № П-16002419135346-141-001/19.09.2019г.,
/л.196/. Към дружеството било отправено ИДПОЗЛ от 09.08.2019г. за представяне
на всички пътни листове и товарителници, на база на които били издадени фактури
№№22, 23 и 24, съотв. от 31.12.2017г., 31.01.2018г. и
28.02.2018г., ведно с други документи и данни. Съгласно Протокол
№1573725.19.09.2019г. /л.198-199/. към тази дата не били представени от „Виа строй СЗ“ ЕООД документи, справки и пр. по ИДПОЗЛ от
09.08.2019г. /л. 210/.
Относно извършена насрещна проверка на „А.С.Е.“
ЕООД бил съставен Протокол № П-16002419136248-141-001/20.08.2019г., /л.218/.
Към дружеството било отправено ИДПОЗЛ № П-02000219136248-040-001 от
09.08.2019г. /л. 226/, във връзка с което от управителя на дружеството били
подадени в ТД на НАП Бургас обяснения /л. 220 и л. 522/ и приложени писмени доказателства.
На осн.
чл.117 от ДОПК и съгласно ЗВР и ЗИЗВР от определения с тях екип от ревизори Р.Т.и И. У. бил съставен ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001619002610-092-001/18.11.2019г. Съгласно приложеното удостоверение на л.
67 РД бил връчен по електронен път на ревизираното лице на 19.11.2019г. От В. И.
възложил ревизията и Р. Т., ръководител на ревизията бил издаден чрез ИС“Контрол“ по отношение на „ПСК В.“ ЕООД ревизионен акт
/РА/ № 16001619002610-091-001 на 10.12.2019г., с който били установени
задължения за ДДС за данъчен период м. 04/17г. в размер на 28 770,00лв. и
прилежащи лихви, за м.12/17г. в размер на 17 904,00лв. и прилежащи лихви, за м.
01-03/18г. в размери съотв. 14 973,70лв., 3637,27лв.
и 7064,58лв., ведно с прилежащите лихви или общо 87 911,48лв. РА бил
подписан от издателите си с електронен подпис. РА, ведно с лихвен лист, били
връчени на ревизирания по електронен път на 11.12.2019г. на адрес accvia@gmail.co., като доказателства за датата и начина на подписване
и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са
представени по делото на оптичен носител.
От „ПСК В.“ ЕООД била подадена
жалба по пощата на 27.12.2019г., /л. 51/ против РА №
Р-16001619002610-091-001/10.12.2019г. с вх. № 70-00-15608/30.12.2019г., входирана в ДОДОП Пловдив под № 20-28-7/07.01.2020г. /л.
33-35/, с която дружеството оспорило отказания данъчен кредит по ф-ра № 2257/28.04.2017г. с доставчик „Пътстрой“ ООД за ДДС в
размер на 28 770лв., отказан данъчен кредит по три фактури, издадени от „Виа Транс СЗ“ ЕООД на обща стойност 36 814,97лв. С Решение
№ 112/06.03.2020г. Директорът на ДОДОП Пловдив потвърдил в обжалваната част РА
№ Р-16001619002610-091-001/10.12.2019г. за непризнат данъчен кредит в общ
размер на 72 349,55 лв. с прилежащи лихви в размер на 15 561,53 лв.
/л.22-31/. Решението било връчено по електронен път на 11.03.2020г. /л.31/.
В своите
актове органите по приходи приели, че от извършената проверка на събраните
документи, търговски и счетоводни на ревизираното лице, събраните при извършени
насрещни проверки такива констатирали наличие на обстоятелства, свързани с
липса на реално осъществени доставки на услуги, поради което на осн. чл.70, ал.5 от ЗДДС, вр. с
чл.68, ал.1-2 и чл.69, ал.1, т.1 и чл.9 от ЗДДС отказали правото на приспадане
на данъчен кредит по следните фактури:
1.
Фактура
№ **********/30.03.2018г., издател „А.С.Е.“ ЕООД за данъчен период м.03/2018г.,
отказан ДДС в размер на 7 064,58лв.
2.
Фактура
№ 2257/30.03.2018г., издател „ПЪТСТРОЙ“ ООД за данъчен период м.04/2017г.,
отказан ДДС в размер на 28 770,00лв.
3.
Три
броя фактури, издадени от „Виа Транс СЗ „ЕООД за
данъчен период м.12/2017, м.01/2018 и м.02/2018г. и общ размер на отказан
данъчен кредит 26 514,97лв.
В решението на Директора на ДОДОП Пловдив
били изложени конкретни фактически и правни доводи защо по визираните по-горе
фактури на ревизираното лице не се следва правото на ползване на данъчен кредит.
По делото се прилагат още: заповеди за
оправомощаване на органи по приходите /л. 90-92/; справка за действащи трудови
договори за периода 01.01.2017-31.12.2018г. на „Пътстрой“ ООД /л.152-153/;
справки – данни за осигуряването на ФЛ /л. 154-158/; обяснения от „Пътстрой“ ООД /л.165-166/; жалба
на „ПСК В.“ ЕООД против РА № 16002418002862-091-001/10.01.2019г., /л.231-237/;
възражение против РД № Р-16002418002862-020-001/18.05.2018г. /л.257-264/; фактура
№2257/28.04.2017г. /л. 303, гръб/; трудови договори /л. 308 -315/; договор за
покупко-продажба от 16.12.2014г. /л. 625-627; договор за покупко-продажба на
пътно строителни машини и оборудване от 16.12.2014г. /л. 627, гръб-629/;
договор за послужване от 03.01.2016г. /л. 643/; справки по образец /804-809/;
хронология на см. см. 30101 за период 01.06.2016г.-31.03.2018г. /л. 755-782/;
оборотни ведомости /л.738-754/; главна книга /л.733-737/; хронология по см. 422
за периода 01.06.2016-31.03.2018г. / л. 721-732/; оборотна ведомост за периода 01.12.-31.12.2016г.
на „Пътсрой“ ООД /л.679-688/; акт, обр. №19 /л.674-678/;
договор за послужване от 03.01.2016г. /л.643/; трудови договори /л. 629-634/;
договор за покупко-продажба на пътно строителни машини и оборудване от
16.12.2014г. /л. 627-628/ договор за продажба на МПС от 16.12.204г.
/л.625-627/; отговор от управителя на „А.С.Е.“ ЕООД и приложения /л.522-526/; приемо-предавателни
протоколи между „Виа транс СЗ“ ЕООД и „ПСК В.“ ЕООД
за периода м.12/2017 и м.01/2018г. /л. 476-511 и л. 372-388/; товарителници и
пътни лист от 2017г. и 2018г. /л.389-476, т.2 и л.327, т.1 – 361, т.2, 367-371/;
фактури издадени от „Пътстрой“ ООД през 2017г. за извършени СМР /л. 303-308/; договор
за обществена поръчка рег. № 8-543/10.10.2017г. между Община Созопол и „ПСК В.“
ЕООД /л.238-242/;
По делото Съдът
назначи основна и допълнителна съдебно-строителни експертизи, изготвени от ВЛ
инж. К.. Съгласно заключението по основната ССЕ от данните от фактура
№2257/28.04.2017г., издадена от „Пътстрой“ ООД на „ПСК В.“ ЕООД не можело да се
заключи какви по вид и количества строителни дейности са извършените от
„Пътстрой“ ООД за „ПСК В.“ ЕООД. От приложените дневни отчети индиректно можело
да се установи, че от „Пътстрой“ ООД били извършени посочените в изложението на
експертизата дейност /описани в отговор по въпрос 1 от ВЛ/, които дейности не
били описани във фактурата и/или приемателно-предавателните протоколи за
извършени СМР. В отговора по въпрос 2, експертът посочва, че доставените от
„Пътстрой“ ООД на „ПСК В.“ ЕООД СМР били извършвани на обект „Преустройство на
складова сграда, етап 1 от обект Складова сграда, сграда за съхранение и
администрация на стоково тържище в УПИ 010025, м. Бозалъка,
с. Плодовотиво, общ. Братя Даскалови за периода
20.03-25.04.2017г., общо 28 работни дни. В заключение ВЛ обобщава, че от
анализа на проверените от него налични писмени доказателства, услугите, за
които от „Пътстрой“ ООД е издадена фактура на „ПСК В.“ ЕООД не отговарят по вид
и количество на услугите, предоставени от „ПСК В.“ ЕООД на „С.А“ ЕООД.
Съгласно допълнителната ССЕ изготвена от
инж. К. и при отчитане на допълнително приложени по делото писмени
доказателства, ВЛ в констативно-аналитичната
част
на експертизата сочи, че видно от същите „ПСК В.“ ЕООД изцяло е превъзложило на „Пътстрой“ ООД СМД на обект „Преустройство
на складова сграда, Етап 1 в УПИ 010025, с Плодовитово съгласно Анекс №
3/21.04.2017г., като на 19.04.2017г. бил сключен договор между „С.А“ ЕООД, с
който това дружеството възложило на „ПСК В.“ ЕООД извършване на СМР по
горепосочения обект, а в Приложение №1 към договора било описано, че „ПСК В.“
ЕООД се задължавало да достави на въпросния обект и 8000 тона фракция 0-40/0-63
на стойност 124 800 лв. с ДДС. ВЛ сочи още, че дейности и посочени СМР не
били описани в договора от 19.04.2017г., а били изцяло превъзложени
от „ПСК В.“ ЕООД на „Пътстрой“ ООД чрез анекс № 3 от 21.04.2017г., като отново
видно от този анекс дейностите по транспорт на трошена фракция също били превъзложени от „ПСК В.“ ЕООД на „Пътрстой“ООД.
ВЛ сочи и, че към Анекс №3 към
договора от 01.01.2017г. били приложени два бр. справки за остойностяване на
извършени СМР и справки-разбивки по различни дейности и механизация, като eкспертът установил
съответствие между описаните в справката брой машиносмени,
превозни километри и работни човекодни. Съгласно тези
справки, общата цена на строителните дейности била 106 180 лв. без ДДС и
цена на транспортните дейности 37 670лв. без ДДС, така общата цена
калкулирана от „Пътстрой“ ООД, съгласно Анекс № 3 между „ПСК Виайстрой“ ЕООД и „Пътстрой“ООД
била 143 850 лв. без ДДС, за която била издадена фактура
№2257/28.04.2017г. на обща стойност 172 520 лв. с ДДС. Цената на
изпълнение на СМР по договора от 19.04.2017г. между „С.А“ ЕООД и „ПСК Виайстрой“ ЕООД била 124 800 лв. с ДДС. Фактурите,
издадени от „ПСК Виайстрой“
ЕООД с №№139/12.04.2017г., 141/20.04.2017г. и №146/05.06.2017г. били на
стойност 180 821,40лв, като за разликата от 56 021,40лв. не били
представени анекси /или допълнителни приложения към основния договор.
В заключителната част експертът дава
отговори, както следва: по въпрос 1 – издадената фактура №2257/28.04.2017г. от
„Пътстрой“ ООД на „ПСК В.“ ЕООД не може да се заключи какви по вид и количества
СМД за извършени от „Пътстрой“ ООД на „ПСК В.“ ЕООД, като от приложените допълнителни доказателства се
установяват такива, надлежно описани от ВЛ, но същите не били описани във
фактурата и/или актове и приемно-предавателни протоколи за извършени СМР; по
въпрос 2 – доставените от „Пътстрой“ ООД на „ПСК В.“ ЕООД услуги /СМР/ били
извършени на обект „ Преустройство на складова сграда – ЕТАП 1 от обект
Складова сграда, сграда за съхранение и администрация на стоково тържище в УПИ
010025, м. Бозалъка, с. Плодовитово за период от
20.03. – 25.04.2017г. или 28 работни дни; по въпрос 3 – услугите, за които от
„Пътстрой“ ООД на „ПСК В.“ ЕООД била издадена фактура не отговаряли по вид и
количество на услугите, предоставени от „ПСК В.“ ЕООД на „С.А“ ЕООД.
Услугите по изграждане на обекта в с.
Плодовитово изцяло били превъзложени от „ПСК В.“ ЕООД
на Пътстрой“ ООД.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства и във връзка с направените в жалбата оплаквания, отчитайки доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт намира от
правна страна следното:
По допустимостта: Оспорването на РА
№ Р-1600161900260-091-001/10.12.2019г., потвърден с Решение № 112/ 06.03.2020г.
на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, след
приключен инстанционен контрол, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна.
Ревизионното производство е образувано и
проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.90-92 от делото/. В
случая Заповедта за възлагане на ревизия № Р-16001619002610-020-001 от 22.04.2019г.,
издадена след от В. И. И. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като
издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност,
е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора
на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР.
Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418007271-020-001 от
28.11.2018г. и последващата я Заповеди за изменение на ЗВР от 28.08.2019г. и от
03.10.2019г., следва да се считат издадени от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им
квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП
Пловдив – В. И..
Възложената ревизия е извършена от
определените със ЗВР № Р-16001619002610-020-001 от 22.04.2019г. органи по
приходите – Р. Б. Т.на длъжност главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и И. Д. У. – главен
инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях
длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК
със ЗВР, разполагат с необходимата материална компетентност за провеждането на
ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16001619002610-092-001/ 18.11.2019г.
/чл.117, ал.1 от ДОПК/.
Съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с
акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на
ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16001619002610-091-001
от 10.12.2019г. е издаден от В. И. на длъжност Началник на сектор и възложил
ревизията на „ПСК В.“ ЕООД и от Р.Т.на длъжност
главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със
заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/.
Издателите
на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. Посочените по-горе, ЗВР, заповедите за
изменението й, съставения въз основа на ревизията Ревизионен доклад № Р-16001619002610-092-001/
18.11.2019г. и РА № Р-16001619002610-091-001 от 10.12.2019г., са издадени чрез
информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани
с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител
като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни
документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с
административната преписка CD-R в т. I от делото/. От същите се установява, че
подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното,
Съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени
като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден
в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и
при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният
Ревизионен доклад, е неразделна част от него.
Не се установяват при извършената
служебна проверка допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК.
Последната ЗИЗВР и от 03.11.2019г. и с определен в нея срок на приключване на
ревизионното производство до 04.11.2019г. РД е съставен от ревизиращите органи на 18.10.2019г.,
т.е. в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена
проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2
от ДОПК за издаването на ревизионния акт, който е издаден на
Относно материалната законосъобразност
на процесния РС, Съдът намира следното:
Жалбоподателят оспорва
извода на ревизиращият, че не му се следва правото на пълен данъчен кредит
/ПДК/ по фактури, издадени от доставчиците „Пътстрой“ ООД,
„А.С.Е.“ ЕООД и „Виа транс СЗ“ ЕООД в ревизирания
период. Определените с процесния РА задължения за ДДС са в общ размер на 72
349,55 лв. и прилежащи
лихви в размер на 15 561,53 лв., които се явяват резултат на отказано право на пълен
данъчен кредит за данъчни периоди м.04/2017г., м.12.2017 г., м.01.2018 г. -
м.03.2018 г. по фактури, издадени от „А.С.Е.“ ЕООД, „Пътстрой“ ООД и „Виа Транс СЗ“ ЕООД. Отказът е правно основан на чл.70, ал.5 от ЗДДС, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, а от фактическа страна се основава на съображения за липса на доказаност
на реалното извършване на доставките от посочените във фактурите доставчици.
1.Относно възражението за неправилно
непризнато право на ПДК по фактура №**********/30.03.2018г. с издадел „А.С.Е.“ ЕООД на доставка на алуминиеви профили,
ПВЦ профили-бели, ПВЦ профили-цветни и аксесоари на стойност /л.514, т.2/: Спорният в случая
въпрос дали има възникнало за „ПСК В.“ ЕООД право на данъчен кредит за доставката
по тази фактура, се свежда до това, дали от посочения доставчик има реално
осъществена доставка на услугата изработка на дограма за ревизираното дружество,
доколкото по делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за
упражняване на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл.69, ал.1, т.1 и
чл.71, т.1 от ЗДДС.
Съгласно чл.68,
ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице
/каквото се явява жалбоподателя/ има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка. Легална дефиниция за „услуга“ по см. на ЗДДС е всичко, което има
стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната
валута, използвани като платежно средство /чл.8 от ЗДДС/, а „доставка на
услуга“ е извършване на услуга /чл.9, ал.1 от ЗДДС/. Според чл.12, ал.1 от ЗДДС
облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и
чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на
изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева
ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този
закон предвижда друго. Данъчно събитие
по см. на ЗДДС, съгл. чл.25, ал.1 ЗДДС, представлява доставката на стоки или
услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното
придобиване, както и вносът на стоки по чл.16, което данъчно събитие възниква
на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена (чл.25, ал.2 ЗДДС). В разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е
предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните
от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка
за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице,
му е доставил или предстои да му достави. Нормите на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69
ал.1 т.1 от ЗДДС, регламентират, наред с чл.71 от ЗДДС, предпоставките, при
наличието на които следва да се признае правото на приспадане на данък върху
добавената стойност и транспонират разпоредбата на чл.168, б. „а“ от Директива
2006/112/ЕС, според която, доколкото стоките и услугите се използват за целите
на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в
държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък
върху добавената стойност, който то е задължено да плати, дължимия или платен
ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или
услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено
лице.
От така
посочената регламентация и установените факти следва извода, че наличието на
действително осъществена доставка с предмет извършване на услуга, е законовото условие
/предпоставка/ за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на
тази предпоставка следва да бъде проверена при извършване на преценка дали
ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който декларира в
подадената от него справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка
на услуга /съотв. стока/ няма да е налице една от
предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1
във вр. с чл.69, ал.1, т.1 във вр.
с чл.9, ал.1 от ЗДДС, респ. по чл.168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС,
съответно такова право няма да възниква по доставка, която съществува само
документално, но не е реална осъществена. Съгласно практиката на СЕС, за да се
признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на
доказване, установени в националното законодателство, да провери дали
доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са
използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки / т.31 и т.32
от Решение от 06.12.2012г. на СЕС по дело С-285/11/.
Макар
жалбоподателят да поддържа оспорването в тази част и пред горестоящия
административен орган, и пред съда, същият не излага конкретни фактически
съображения, защо счита, че нему се следва признаване на правото на ПДК в
размер на 7064,58лв. по тази фактура. Данните, събрани в ревизионното
производство /вж. л.218, т.1 и л.522, т.2/ еднопосочно сочат, че между оспорващия
и „А.С.Е.“ ЕООД не се доказва документално наличие на договор за изработка и
доставка на посочените във въпросната фактура количества алуминиеви профили,
ПВЦ профили и аксесоари. Еднопосочно и без противоречиво пред органа, а и пред
съда се удостоверява, че издателят на фактура №**********/30.03.2018г. анулира
същата, че по нея няма извършена реална доставка на услугата изработка на
дограма и нейната доставка, и монтиране в обект на „ПСК В.“ ЕООД, нито от
страна на жалбоподателя има извършено плащане /вкл. и авансово/ по тази фактура,
съотв. тя не е включена от издателя си в дневниците
за продажби за данъчния период или следващите му такива, нито в дневниците за
покупки от страна на оспорващия. Пред съда тези установявания не се оборват от
жалбоподателя, тъй като той не представя допълнително писмени доказателства сочещи
на реалност на доставката на описаните в процесната фактура количества дограма
и нейното монтиране.
При това положение изцяло материално
правилен се явява изводът на ревизиращият орган /РО/, че не се доказва от
ревизираното лице /РЛ/ реална доставка по см. на чл.9, ал.1 от ЗДДС на услугата
изработка на дограма, за което е издадена фактура №**********/30.03.2018г. , съотв. на получателят не му се следва ползване на правото
на ПДК в размер на 7 064,58лв. за данъчен период м.03/2018г. по фактура
№**********/30.03.2018г., издадена от „А.С.Е.“ ЕООД. В тази част жалбата се
явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
2. Относно
доставката по фактура №2257/28.04.2017г. с издател „Пътстрой“ ООД и отказан ДДС
в размер на 28 770,00 лв. за данъчен период м. 04/2017г. :
От фактическа
страна ответникът приема, че между оспорващият и Община Созопол били сключени
два договора да обществена поръчка за извършване на дейности по асфалтиране, преасфалтиране и пр. от жалбоподателя, който поема
задължението да не прехвърля поетите от него задължения по тези договори на
трето лице. Същевременно обаче се установява такова прехвърляне на задълженията
от „ПСК В.“ЕООД към „Пътстрой“ ООД, което е свързано лице с жалбоподателя,
съгласно договор №1 от 21.10.2015г. Допълнително са установени и договори за
извършване на услуги /СМР/ от 01.01.2017г. и 01.01.2018г., сключени между „ПСК В.“
ЕООД /възложител/ и „Пътстрой“ ООД /изпълнител/ с персонал, работници на
„Пътстрой“ ООД. От извършената насрещна проверка в Община Созопол и събраните
доказателства се установява, че фактурираните видове и обеми СМР по 10 б. от
общо издадените от „Пътстрой“ ООД 11бр. фактури към „ПСК В.“ ЕООД са съразмерими с префактурираните от
„ПСК В.“ към Община Созопол СМР услуги, т.е. налице са последващи облагаеми
доставки. Въпреки отправено искане до „Пътстрой“
ООД за прилагане на документи за извършени СМР по фактура
№2257/21.04.2017г. от това дружество такива не са представени в хода на
ревизионното производство. В заключение ревизиращият екип приема, че доставката
по тази фактура не е реална и няма как да е в изпълнение на единия от
договорите за обществена поръчка, сключен с Община Созопол, че нито от
„Пътстрой“ ООД, нито от „ПСК В.“ ЕООД се представят съпътстващи документи,
които да удостоверяват извършване на доставка на услуга СМР.
В решението на
Директора на ДОДОП Пловдив се мотивира извод за неоснователност на доводите на
РЛ в насока, че между него и „С.А“ ЕООД имало сключен договор за извършване на
СМР от 19.04.2017г. и ималоиздадени фактури за
извършените услуги, които били превъзложени на
„Пътстрой“ ООД, тъй като такава била практиката между оспорващия и това
дружество. Горестоящият орган приема, че услугата СМР
по тази фактура не е реално доказана, а е налице само документалното й
оформяне, че прекият доставчик на услугите само издал фактурата, но не изпълнил
дейностите, вписани в нея. Конкретно ответникът сочи в решението, че нямало
представени съпътстващи документи, които да удостоверявали реално извършени
услуги, обр. №19, приемо-предавателни протоколи, отчитащи действителни
извършените СМР.
Пред съда се
удостоверява, че действително на 19.04.2017г. между „С.А“ ЕООД и жалбоподателя
е сключен договор за извършване на СМР от последния на обект „Преустройство на
складова база – ЕТАП 1 от обект Складова сграда, сграда за съхранение и
администрация на стоково тържище в УПИ 010025, м. Бозалъка,
с. Плодовитово /л.959-962/, като видовете и количествата, ведно с единичните
цени са в Приложение 1 към договора. Видно от същото страните договорят
доставката на несортиран трошен камък за пътна основа фракция 0,40, количество
2000 тона, цена 13 лв. без ДДС и фракция 0,63, количество 6000т., 13лв. без
ДДС, франко обект – Тържище, с. Плодовитиво. В
Приложението не се определят по вид, количество и единични цени отделни СМР. Цената
на този договор е 124 800лв. с ДДС. Твърдението на жалбоподателя, че между
него и „Пътстрой“ ООД има договор за превъзлагане
извършването на договорените между „С.А“
ЕООД и „ПСК В.“ ЕООД услуги се удостоверява с документ /л.1477 и сл./ като така
приложените с молба рег. № 2846/13.05.2021г. допълнителни доказателства не се
оспориха от ответника. Същите сочат на сключен на 01.01.2017г. договор за
услуга между „ПСК В. „ЕООД като възложител и „Пътстрой“ ООД като изпълнител на
СМР услуги с персонал, строителна техника и МПС на изпълнителя за срок от една
година. Цената на договорените СМР не се урежда изрично, като се препраща към
подписване на допълнителни писмени споразумения, неразделна част от основния
договор. Налице е Анекс № 3/21.04.2017г. към договора за услуга между „ПСК В.
„ЕООД и „Пътстрой“ ООД, с който последният се задължава да извърши СМР на обекта
в с. Плодовитово, като тяхната стойност се определя съгласно справка,
неразделна част на анекса, а общата цена на възложените ремонтни работи,
изчислена по видове, количества и единични цени се сочат в Приложение №1 на
договора от 19.04.2017г. между С.А“ ЕООД и „ПСК В.“ ЕООД. Тези допълнително
представени пред съда писмени доказателства са отчетени от ВЛ при изготвянето
на неговата допълнителна експертиза, като от констативно- аналитичната част на заключението
и самото заключението на експерта се установява, че несъмнено дейностите,
договорени между „С.А“ ЕООД и „ПСК В.“ ЕООД в договора от 19.04.2017г. са превъзложени от „ПСК В.“ ЕООД на „Пътстрой“ ООД /двете
дружества са свързани лица по см. на закона/. В този договор обаче няма никаква
яснота какви по вид, количества, единична стойност са тези СМР, тъй като видно
от Приложение №1 към което се препраща в договор, там се сочат единствено
количествата натрошен камък, който ще се доставя от „ПСК В.“ ЕООД и техните
единични цени. По делото липсват други писмени данни относно вида, количества и
единична цена на така договорените СМР. По несъмнен начин по делото се
удостоверява документално и чрез назначената ССЕ, че от изпълнителя по договора
от 19.04.2017г. и настоящ жалбоподател са издадени на възложителя „С.А“ ЕООД
пет бр. фактури с №№138, 139, 141, 143 и 146 на обща стойност от
190 821,40лв. с ДДС, като доставката на трошен камък е фактуриран с
фактура № 141/20.04.2017. Чрез експертизата се удостоверява също, че товарителници
и пътни листи са издадени само от „ПСК В.“ ЕООД и описват количествата фракции
натоварени и превозени от кариерата до обекта, като документално се
удостоверява за около 1300 тона от двете фракции или разлика с общо договорените 8000 т. в размер
на 6713 тона. ВЛ установява разминавания в изминатия километраж на
транспортната механизация според проверените пътни листи, както и че дневните
отчети са издавани основно от „Пътстрой“ ООД, описващи визираните на стр. 5 от
основното заключение дейности. Експертът изрично сочи, че по преписката няма
приложени актове, обр. 19, каквито се издават за така извършвани СМР и това
прави трудно определянето на точните количества СМР по вид и дейности, тяхната
единична стойност и обща стойност, а в заключението си по въпрос 3 отговаря, че
услугите, за които от „Пътстрой“ ООД е издадена процесната фактура №2257 на
„ПСК В.“ ЕООД не отговарят по количество и вид на услугите, които „ПСК В.“ ЕООД
предоставя на „С.А“ ЕООД; че за извършените от „Пътстрой“ ООД дейности на „ПСК В.“ ЕООД няма количествена
сметка за необходимите видове и количества СМР, за които е издадена фактура
№2257/28.04.2017г. на стойност 172 620,00лв. с ДДС.
Като се съобразят
представените писмени доказателства и неоспорените
заключения на ВЛ, Съдът намира, че същите не удостоверяват реалност на
доставката на услуги /СМР/, ца които от „Пътстрой“
ООД е издадена процесната фактура №225728.04.2017г. Едва пред съда се
представят въпросните приложения към договор за услуга от 01.01.2017г., сключен
между „Пътстрой“ ООД и жалбоподателя, но видно от тези приложения същите
удостоверяват вида на използваните
машини и транспортни средства, осъществени строителни дейности /л.1482/, която
справка не съдържа единични цени на тези дейности. По същият начин стоят нещата
и от приложените други доказателства /л. 1484-1490/. Т.е. дори и да се приеме,
че има някакви първични писмени данни за договорените СМР, за които е сключен
Анекс №3, то липсват надлежни писмени доказателства /образци, издавани в
строителството, приемо-предавателни
протоколи, количествено стойности сметки и пр./, които да удостоверяват по
несъмнен начин, че така договорените СМР действително са извършени от лицето,
на което са превъзложени тези дейности, като в тези
документи следва да има яснота относно вида, количеството, единична и обща цена
на тези дейности, дори и те да нямат своето надлежно и ясно описание в
издадения от доставчика на тези услуги счетоводен документ. Безспорно е видно,
както от наличните по преписката и представените пред съда писмени
доказателства, че такива документи няма издадени от „Пътстрой“ ООД, нито
впоследствие и от „ПСК В.“ ЕООД към „С.А“ ЕООД.
Както се посочва и по-горе, за да се признае
право на приспадане на данъчен кредит по доставки на услуги по смисъла на чл.9,
ал.1 ЗДДС и чл.24 § 1 от Директива 2006/112, е необходимо да бъде доказано
извършването на услугите. Това е юридическият факт, който поражда изискуемост
на данъка върху добавената стойност и съответно възникването на правото на
данъчен кредит за този вид доставки /арг. чл.68, ал.2
във връзка с ал.1 ЗДДС/. По делото обаче не се ангажират такива доказателства,
а напротив, представените писмени и от заключенията на двете съдебни експертизи
по безспорен начин се установяват, че СМР, за които е издадена процесната фактура
№ 2257 не могат да бъдат индивидуализирани като вид, количество и единична
стойност, т.е. не се доказва въпросните СМР действително да са извършени, тъй като макар да се установява
тяхното превъзлагане, то не се установява реално
тяхното отчитане, предаване и приемане, както тяхното заплащане и надлежно
осчетоводяване, мака доказването на извършено плащане по фактурата да не е
задължително условие за доказаност на реалност на доставката, но съставлява индиция за това. Още повече, че договорът за услуга от
01.01.2017г. и Анекс №3, който касае обекта в с. Плодовитово са сключени между
свързани лица. При липсата на достатъчно безспорни доказателства относно извършване,
получаване и приемане на услугите, и последяващата им реализация, органите по
приходите обосновано приемат, че реалност на доставките не се доказва.
С оглед на
горното, правилно ответникът приема, че е налице хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, вр. с чл.68, ал.1 във вр.
с чл.69, ал.1, т.1, във вр. с чл.9 ал.1 от ЗДДС, на
основание на които на „ПСК В.“ ЕООД се установяват задължения по ЗДДС в
резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура
№2257/28.04.2017г., издадена от „Пътстрой“ ООД, в размер на 27 880,00лв., ведно
с прилежащите лихви, считано от датата
на издаване на РА, поради което обжалваният ревизионен акт и в тази му част се
явява законосъобразен, а жалбата неоснователна.
3.Относно три
броя фактури, издадени от „Виа Транс СЗ“ ЕООД, с
предмет доставка на транспортни услуги и с данъчен кредит на обща стойност от
36 514,97лв.
Ревизиращият екип
приема от анализа на събрания в хода на ревизионното производство доказателствен материал, че по
фактури №№22/28.12.2017г. на стойност 89520,00лв. и ДДС 17904,00лв.;
23/31.01.2018г. на стойност 74868,50лв. и ДДС 14973,70лв и №24/28.02.2018г. на
стойност 18186,37 и ДДС 3637,27лв. с предмет и на трите фактури доставка на
транспортна услуга, на РЛ не се следва правото на пълен данъчен кредит в общ
размер на 36514,97лв.
Ответникът
установява, че на 01.01.2017г. и 01.01.2018г.
са сключени договори между „Инфраструктурни проекти“ ЕООД, като наемодател и
„ПСК В.“ЕООД като наемател за възмездно ползване на МПС и строителна техника.
На 20.11.2017г. между „Инфраструктурни проекти“ ЕООД и „Виа
Транс СЗ“ЕООД е сключен договор за отдаване под наем на товарни машини /5
броя/, л.324-326 на стойност 5000лв., като в приложение към договора се сочат и
имената на водачите. Установява се и сключен договор между жалбоподателя като
възложител и „Виа Транс СЗ“ЕООД, като изпълнител
/л.362-363/ от 20.11.2017г. за извършване на транспортна услуга по маршрут гр. Ахелой до гр. Созопол и р.
Бургас до гр. Созопол- Община Созопол на обект. В договора се определя, че
превозът ще бъде на асфалтови смеси и фрезован
материал. Приложени са фактури за транспортни услуги и пътни листи, подробно
описани в РД /стр.17-23/. По отношение на всеки от описаните пътни листи в РД
се съдържат данни относно липса на определени реквизити в тези документи. В
една част от пътните листи ревизиращите установяват липса на висна начален и
краен километраж, а в други се установява и липса на вписан маршрут и изминати
километри. Всеки пътен лист се придружава от съотв.
товарителница, но се установява, че при част от пътните листове се описват
повече от един курс, а има издадена само една товарителница. Допълнително в РД
се сочи, че има приложени приемо-предавателни протоколи, съставяни между тези
два търговеца относно предоставяни количества асфалт и фрезован
материал, като същите по количества отговарят на описаните такива в съответните
пътни листове. Ревизиращите също така приемат,
че шофьорите, посочени в пътните листове не са назначени на трудов договор във
„Виа Транс СЗ“ЕООД или на друг вид договор, както и
че това дружество няма свои собствени превозни средства, няма закупувано
гориво, както и това, че ревизиращото лице не представя доказателства за
покупка на асфалт и камък, които да налагат транспортирането ми от мястото на
покупка. Според РД част от описаните превозни средства все още се водели в
собственост на „Пътстрой“ ООД не на „Инфраструктурни проекти“ ЕООД.
Допълнително се мотивира, че лицата, посочени като шофьори по издадените
пътни листи не били в трудови отношения с „Виа Транси СЗ“ ЕООД и с „Инфраструктурни проекти СЗ“ЕООД, че
има разминаване в подписите им, поставени в пътните листи и тези в договорите
им, че нямало данни за закупени количества горива
Съдът намира за
безспорно обстоятелството, че доставчикът на транспортните услуги /“Виа Транс СЗ“ ЕООД/, който е издател и на процесните три
броя фактури за данъчни периоди м.12/2017, м.01 и м.02./2018г., действително не
разполага със собствен кадрови и технически потенциал, за да извършва
транспортни услуги, нито притежава лицензия за такава дейност, каквато по
силата на закон се изисква. По делото не се и удостоверява доставчикът по
процесните фактури да има сключен договор за ползване под наем на такива от
друго дружество, нито да ползва нает персонал. Данните сочат еднопосочно, че
цялата верига от търговски отношения е между свързани лица. Все пак Съдът
намира за оборено твърдението на органа, че отдадената под наем техника и МПС
не са собственост на „Инфраструктурни проекти“ ЕООД, тъй което се прилага неоспорен договор за покупко-продажба с нотариална заверка
на подписа от 2014г., въз основа на който това дружество придобива в
собственост от „Пътстрой“ ООД посочените ППС. По делото и преписката не се съдържат
доказателства за твърденията в РД, че тези превозни средства са собствени на „Миратранс“ ООД /също свързано лице с жалбоподателя/, че то
е дерегистрирано
по ДДС, че въпросните активи с запорирани.
Независим от това, съществените изводи, които се следват от наличните писмени
доказателства е, че същите не удостоверяват реалност на извършвани транспортни
услуги, за които са издадени процесните три фактури от „Виа
Транс СЗ“ЕООД.
Не се
удостоверяват никакви данни, че „Виа Транс СЗ“ЕООД
има законово /договорно/ право да ползва транспортните средства, чрез които се
претендира чрез приложените пътни листи, че са извършвани транспортни услуги по
превоз на асфалт или фрезован материал. Не се прилагат доказателства, че това дружество има
свои или наети работници /шофьори/, които да извършват транспортните дейности.
Видно е, че има сключен договор за услуга между „ПСК В.“ ЕООД и Пътстрой ООД за
извършване на СМР и предоставяне на персонал, сред които /вж. л.1480/ се сочат
и шофьорите П., П., Д., Д., Р., но как те извършват и дейност за „Виа Строй СЗ“ЕООД не става ясно. Дори и да се касае за
свързани лица, каквито де факто са всички, визирани и обследвани в ревизионното производство, то
това не освобождава доставчикът на услугата да притежава писмени доказателства,
които да удостоверяват реалност на доставката. Напълно недоказано остава
обстоятелството как е формирана стойността за тези транспортни услуги, какво се
включва в нея, предвид липсата на данни за закупувани количества гориво. Дори и
да се отчита фактът на наличие на договорката, че горивото ще е за сметка на „ПСК В.“ЕООД
/вж. анекса на л. 810/, то отново не се установяват данни, които да сочат
тогава как е формирана тази услуга от доставчика. Съдът намира, че приложените
в том 3 приемо-предавателни протоколи за предаване на различни количества
асфалт и фрезован материал за периода
м.12/217-м.02/2018г. сами по себе си не подкрепят тезата на оспорващия за
реалност на доставката на транспортната услуга. Това е така, защото приложените
пътни лист и придружаващите ги товарителници по никакъв начин не допринасят за този
извод, а именно реалността на въпросните доставени транспортни услуги. На първо
място самите пътни листи не са водени надлежно, в част от тях дори не се
съдържа маршрут, а в други дори няма и посочване на изминати километри, в нито
един от приложените пътни листи няма посочване на началния и краен километраж,
за да може да се извърши засичане с последващия издаден пътен лист. Невъзможно
е да бъде извършен адекватен контрол и засичане по поредност и по изминатия
километраж на извършвания транспорт по така приложените пътни листове и придружаващите
ги товарителници, а от там е невъзможно да се приеме, че поне част от тях сочат
или поне индицират на реалност на извършения
транспорт, още повече и като липсват данни как е формирана цената на услугата,
за която са издадени процесните три фактури с обща стойност на ДДС
36 514,97лв. Няма приложен
и договор за 2017г. и за 2018г. за производство и продажба на асфалт, т.е. на
стоките, които ще се транспортират от „Виа транс
СЗ“ЕООД и които следва да се предоставят от „ПСК В.“ЕООД, който също да индицира на реалност на процесната доставка, тъй като взе
пак транспортната услуга касае превоза на асфалт. Наличният по делото
/л.663-664/ е сключен пред 2016г. и важи
за една година, т.е. до 14.07.2017г., като не се съдържа клауза за неговото
автоматично подновяване за нов период.
С оглед на горното, правилно ответникът
приема, че и по отношение на тези доставки е налице хипотезата на чл.70, ал.5
от ЗДДС, вр. с чл.68, ал.1 във вр.
с чл.69, ал.1, т.1, във вр. с чл.9 ал.1 от ЗДДС, на
основание на които на „ПСК В.“ ЕООД се установяват задължения по ЗДДС в
резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури №22/28.12.2017г., №23/31.01.2018г. и №24/28.02.2018г., издадени
от „В. СЗ“ ЕООД, в общ размер на на ДДС
от 36 514,97лв.,
ведно с прилежащите
лихви, считано от датата на
издаване на РА, поради
което обжалваният ревизионен акт изцяло се явява законосъобразен, а жалбата
изцяло е неоснователна.
При този изход на
спора, с оглед материалния интерес от делото, изчислен върху общия размер на
установените с ревизионния акт публични вземания от 87 468,90 лева, на НАП
се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 3154,07 лева,
на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователна жалбата
на „ПСК В.“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. Гълъбово, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Б., против
Ревизионен акт № Р-16001619002610-091-001/ 10.12.2019г., издаден от В. И. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и Р.Т.на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 112 от 06.03.2020г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив при ЦУ на Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА „ПСК В.“ ЕООД, ХХХХсъс
седалище и адрес на управление гр. Гълъбово да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата 3 154,07 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: