№ 270
гр. Дупница, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20251510100040 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-
р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу К. В. В., ЕГН:
**********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от
ГПК.
Ищецът твърди, че на 06.09.2022г. между „Силвър проджект“ АД /с предишно
наименование „Мъни плюс мениджмънт“ АД/, в качеството на заемодател, и К. В. В., в
качеството на заемател, е сключен Индивидуален договор за заем № 10164419/06.09.2022г.
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Размерът на предоставения заем е 511.29 EUR, като срокът на заема е 10 месеца,
броят на погасителните вноски е 10. Предоставянето на посочената сума съставлява
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на
заемателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по дата, размер /главница,
лихва, неустойка/ и брой, съгласно погасителния план, неразделна част от договора за заем.
Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният процент по заема е 39.73%,
а ГПР 40.84 %, при което обшият размер на всички плащания по заема е 608.95 EUR
(1191.00 ВGN), при първа погасителна вноска 06.10.2022г.. Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 06.07.2023 г. (дата на последна погасителна вноска
съгласно погасителен план, неразделна част от договора за заем).
1
На 20.12.2023г. е подписано Приложение № I към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания, сключен между „Силвър проджект“ АД /с предишно наименование „Мъни
плюс мениджмънт“ АД/ и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от дата 20.12.2023г., по
силата на който вземането, произтичащо от Индивидуален
договор за заем № 10164419/06.09.2022г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
от името на първоначалния кредитор с Уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на
пълномощник на цедента.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на задълженията от ответника, е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което
заявлението е образувано ч.гр.д. 2160/2024г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена
заповед за изпълнение в полза на ищеца, срещу която ответницата е възразила в
законоустановения срок.
Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че същата му дължи следните суми: 486.55 евро-
главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното плащане; 82.95 евро-договорна лихва и 91.35 евро-лихва за забава.
Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощника адв.
Г. Ч., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът
прави възражение за недействителност на клаузите за неустойки и такси от сключения
договор за потребителски кредит, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК.
Счита, че клаузите за неустойка за неизпълнение на задължение за представяне в срок на
обезпечение и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение-за
неравноправни по смисъла на ЗЗП и следователно-нищожни. Излага подробни съображения
в тази насока. Счита, че ответницата дължи само чистата стойност на кредита, съобразно
чл.23 от ЗПК, в случай, че не е погасила изцяло всичките си задължения към ищеца с
направените от нея плащания по кредита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства,
както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, се
установява следното: на 06.09.2022г. между „Силвър проджект“ АД /с предишно
наименование „Мъни плюс мениджмънт“ АД/, в качеството на заемодател, и К. В. В., в
качеството на заемател, е сключен Индивидуален договор за заем № 10164419/06.09.2022г.
Размерът на предоставения заем е 511.29 EUR (1000.00 лв.), за срок от 10 месеца.
Погасителните вноски (10 на брой в размер на 60.89 EUR всяка) съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, като
2
лихвеният процент по заема е 39.73%, а ГПР-40.84 %, при което обшият размер на всички
плащания по заема възлиза на 608.95 EUR (1191.00 лева), при първа погасителна вноска
06.10.2022г. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 06.07.2023г.
(дата на последна погасителна вноска съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за заем).
В чл. 12, ал. 1 от договора с посочено, че Заемателят се задължава на основание чл. 23
от ЗЗД, в срок от седем дни след сключването на договора, да осигури действието на трето
физическо лице, отговарящо на изрично изброени условия, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни
вноски, лихви, разходи и неустойки. В ал. 4. от същия член е посочено, че страните се
съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в този член ще
причини на Заемодателя вреди, изразяващи се в извършването на допълнителни разходи,
свързани с обезпечаването на риска от просрочие по погасителните вноски, дължими от
страна на Заемателя, които неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети.
Посочено е, че в случай, че Заемателят в определения срок не изпълни задължението си,
посочено в чл. 12, ал. 1 от договора, за когото да са изпълнени условията на чл. 12, ал. 3 от
договора, същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 423.86 евро /829.00 лева/.
На ответницата е начислена неустойка в общ размер на 423.86 евро /829.00 лева/, тъй
като същата не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение,
посочени в процесния договор, като общата сума която следва да върне К. В. В. е в размер
на 935.15 евро или 2020.00 лева, съгласно Погасителния план към Договор за потребителски
кредит, инкорпориран в Приложение № 1 към същия.
В изпълнение на чл.2 от Договора, от предоставена Разписка № К10164419 от ищеца
се установява, че на 06.09.2022г. в гр. Дупница, К. В. В. е удостоверила чрез подписа си, че е
получила лично и в брой сума в размер на 1000.00 лв. във връзка със сключен Договор за
паричен заем № 10164419.
На 11.10.2022 г. ответницата е извършила едно плащане в размер на 202.00 лв.
На 20.12.2023г. е подписано Приложение № I към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания, сключен между „Силвър проджект“ АД /с предишно наименование „Мъни
плюс мениджмънт“ АД/ и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от дата 20.12.2023г., по
силата на който вземането, произтичащо от Индивидуален
договор за заем № 10164419/06.09.2022г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
от името на първоначалния кредитор с Уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на
пълномощник на цедента.
След направени изчисления съгласно нормативно установената формула в
Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при условия: размер на главница от 1 000.00 лв., срок
3
на кредита - 10 месеца, лихвен процент - 39,73 %, неустойка - 829,00 лв., вещото лице по
назначената експертиза сочи, че действителния Годишния процент на разходите по
процесния договор за кредит е в размер на 122,40 %.
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за дължимите му се суми, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №
2160/2024г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата е
възразила в законоустановения срок.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно е установено по делото, че по силата на сключен договор за паричен заем
от 06.09.2022г. дружеството „Силвър проджект“ АД /с предишно наименование „Мъни плюс
мениджмънт“ АД/, е дало в заем на ответницата сумата от 1000.00 лева, при посочени в
договора условия. Установява се от представените от ответницата писмени доказателства с
депозираното възражение по чл. 414 от ГПК, както и от заключението на вещото лице по
назначената счетоводна експертиза, че ответницата е внесла сумата от 202.00 лв. за
погасяване на задължението.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2023г.
към него, „Силвър проджект“ АД /с предишно наименование „Мъни плюс мениджмънт“
АД/, е прехвърлило на ищеца вземането си от ответницата по процесния договор.
Представено е потвърждение за сключената цесия. Представено е и пълномощно, с което
първоначалният кредитор е упълномощил цесионера с права да уведоми от негово име
всички длъжници по вземания на дружеството за извършената цесия, във връзка с чл.99,
ал.3 ЗЗД. Представено е уведомително писмо от упълномощения цесионер до ответницата, с
което я уведомява за цесията.
Безспорно се установи по делото, че ответницата е получила дадената в заем сума по
договора за паричен заем. В предоставена Разписка № К10164419 от ищеца се съдържа
волеизявлението й, че е получила заемната сума в брой. Ето защо следва да се приеме, че е
налице валидно сключен договор за заем. В тази клауза от договора, имаща сила на
разписка, ответницата признава, че е получила сумата по сделката в размер на 1000.00 лв.,
поради което съдът приема, че договорът, като реален такъв, е породил действие.
Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било
направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и
съгласно чл. 24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143-чл.148 ЗЗП. В отговора на исковата
молба са
На първо място следва да се отбележи, че макар и поместени в индивидуалния
договор с ответницата, а не в общите условия към него, клаузите на същия не са
4
индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори
за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно
известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между
същия заемодател и различни потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е
доказал условията по договора да са били уговорени с ответницата индивидуално. По тези
съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната
равноправност – аргумент от чл.146, ал.1 ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК е уредено
задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи
следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с
цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл.12 от договора за заем, според която се
дължи неустойка при неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора
на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице или банкова гаранция в полза на
заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в
ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение, след като кредита е отпуснат, като ако не го стори,
дългът му нараства, тоест опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност
замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и
изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит. В конкретния случай проверката за
кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от ответницата формуляр и след
като й е разрешено е неразбираемо защо от ответницата се изисква да представя обезпечение
и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителните
вноски, ако не осигури такова.
На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за ищеца да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г.,
ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
5
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 ЗПК,
който текст предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на
ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1
ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този
смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна,
няма да се дължи и на основание чл. 83, ал.1 ЗЗД. Според тази разпоредба, ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може
да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй
като ако беше изпълнил задължението си да проведе добросъвестна проверка на
кредитоспособността на ответницата съгласно чл. 16 ЗКП, ищецът сам щеше да стигне да
заключението, че със същата не следва да бъде сключван договор за кредит преди да бъде
предоставено обезпечението.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за
посочване на годишния процент на разходите по кредита, договорът за потребителски
кредит е недействителен. В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/-40,84%, поради което договорът формално отговаря на изискването на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Размерът на посочения в договора ГПР обаче не съответства на
действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата
на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Видно от
представения по делото договор за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплати
неустойка при неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечение чрез поръчителство на физическо лице или банкова гаранция в полза на
заемодателя, като вещото лице по назначената ССчЕ изчислява, че ГПР по кредита, в случай
че се добави и коментираната неустойка, е в размер на 122,40 %. По делото се установява от
съдържанието на договора, а и по това няма спор между страните, че размерът на
посочената неустойка не е включен в посочения в договора годишен процент на разходите
6
по кредита, въпреки че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит
и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е
следвало да бъдат включени при изчисляването му.
Предвид горното, посоченият в договора годишен процент на разходите не
съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ
общите разходи по кредита. Налага се изводът, че в договора за кредит е налице неточно
посочване на ГПР по кредита, в резултат на което потребителят е въведен в заблуждение
относно действителната му цена, което следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда посочването в договора за кредит на годишен
процент на разходите, различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не
съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК води
до неговата недействителност.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид горното ищецът има право да
претендира от ответницата връщане само на предоставената главница по кредита, която е
безспорно установено, че е в размер на 1000.00 лв. Като се приспадне платената до момента
сума в размер на 202.00 лв., остатъкът от дължимата сума по главницата е в размер на 798.00
лв.
Предвид всичко гореизложено следва да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество единствено сума в размер на 798.00 лв.,
представляваща остатък от дължимата главница по сключения между ответницата и „Силвър
проджект“ АД договор за паричен заем. В останалите части, искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Предвид частичното уважаване на иска и съобразно дадените задължителни указания
с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца и направените по заповедното производство разноски в размер на 60.53 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
По настоящето производство, ищецът е доказал разноски в размер на 325.00 лева-
заплатени държавна такса (25.00 лв.) и възнаградждение на вещото лице по назначената
ССчЕ (300.00 лв.). На същият се дължи и сумата от 100.00 лева- юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. На
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на
339.15 лева.
Ищецът должи на ответницата сторените разноски по делото за адвокатско
7
възнаграждение (в размер на 400.00 лв.), съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно
сума в размер на 80.80 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата К. В. В., ЕГН:
**********, с адрес: ***, че същата дължи на ищеца Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 798.00 лв. (седемстотин
деветдесет и осем лева), представляваща остатък от дължимата главница по сключен
на 06.09.2022г. между „Силвър проджект“ АД (с предишно наименование „Мъни плюс
мениджмънт“ АД), в качеството на заемодател, и К. В. В., в качеството на заемател,
Индивидуален договор за заем № 10164419/06.09.2022г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-30.09.2024г. до окончателното плащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над сумата от 798.00 лв. (седемстотин
деветдесет и осем лева), до пълния предявен размер от 486.55 евро-главница, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното плащане; 82.95 евро-договорна лихва и 91.35 евро-лихва за забава, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от
60.53 лв. (шестдесет лева и петдесет и три стотинки), представляваща сторените разноски
по ч.гр.дело № 2160/2024г. по описа на ДРС и сумата от 339.15 лв. (триста тридесет и
девет лева и петнадесет стотинки), представляваща сторените разноски по настоящото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на К. В. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в
размер на 80.80 лв. (осемдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща сторените
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8