РЕШЕНИЕ №
гр.Плевен,
15.05.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на девети май
, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора ………….. като разгледа докладваното от
съдията Данчев в.гр. дело № 271
по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и Закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно обжалване.
С решение №
36/01.03.2019г. постановено по гр.д.№ 630/ 2018г. Районен съд-Л. ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на малолетното дете Й. Й. Н., ЕГН ********** на неговата майка В.Н.Н.
с настоящ адрес:***, ЕГН ********** и определя местоживеенето на детето на
адреса на майката, която към настоящия момент е с настоящ адрес:***. ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Й.Г.Н.,
ЕГН ********** *** с малолетното дете Й. Й. Н., ЕГН ********** както следва:
БАЩАТА Й.Г.Н. има
право да вижда и взема малолетното дете Й. Й. Н. при себе си в 8.00 часа
сутринта на всеки първи и трети съботен ден на месеца, като същото преспива в
дома му в гр. Плевен и следва да връща детето в дома на неговата майка в 18
часа в неделния ден.
ДАВА възможност на бащата да взема детето при себе си в
продължение на 3 дни по време на Коледните празници за времето от 8 часа
сутринта на 24 декември до 18 часа на 26 декември всяка нечетна година, както и в продължение
на 3 дни по време на Новогодишните празници всяка четна година за времето от 8
часа сутринта на 31 декември до 18 часа на 2 януари. ДАВА възможност на бащата
да взема детето при себе си два пъти в годината по 15 дни, през време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Й.Г.Н. /със сочена по-горе самоличност/, да ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка за малолетното дете Й.
Й. Н. с ЕГН ********** в размер по 300 (триста) лева, считано от 14.09.2018 г.
/датата на предявяване на иска/ до настъпване на причини за изменение
или прекратяване на издръжката, платима чрез неговата майка В.Н.Н. /със сочени
по-горе данни/, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, считано от датата на дължимост на съответната вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Й.Г.Н. /със сочена по-горе самоличност/, да ЗАПЛАТИ на
малолетното дете Й. Й. Н. с ЕГН ********** чрез неговата майка В.Н.Н. /със
сочени по-горе данни/ сумата от 2740
лв., представляваща издръжка за периода 14.09.2017 г. до 13.09.2018 г. , ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2018 г. до окончателното
й изплащане.
РАЗРЕШАВА на
основание чл. 127а ал.2 от СК В.Н.Н. с настоящ адрес:***, ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Й. Й. Н. с ЕГН
********** да представлява еднолично детето в производството по издаване на
необходимите лични документи за пътуване в чужбина, без да се иска съгласието
на неговия баща Й.Г.Н., ЕГН ********** ***.
РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а ал.2 от СК детето Й. Й. Н. с
ЕГН ********** до навършване на пълнолетие придружено само от своята майка и
законен представител В.Н.Н. с настоящ адрес:***, ЕГН ********** или
упълномощено от нея лице, без да се иска съгласието на бащата Й.Г.Н., ЕГН **********
*** по време на ваканциите си да пътува с цел екскурзия или почивка до различни
държави от Европейския съюз и до
съседните на Република България - Сърбия, Македония и Турция и обратно, както и
да пребивава на територията им.
РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а ал.2 от СК детето Й. Й. Н. с
ЕГН ********** до навършване на пълнолетие, по време на ваканциите си,
придружено само от своя баща Й.Г.Н., ЕГН ********** ***, без да се иска
съгласието на неговата майка и законен представител В.Н.Н. с настоящ адрес:***,
ЕГН ********** по време на ваканциите си да пътува с цел екскурзия или почивка
до различни държави от Европейския съюз,
както и до съседните на Република България - Сърбия, Македония и Турция и
обратно, както и да пребивава на територията им.
НА ОСНОВАНИЕ
чл. 242 ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка.
НА ОСНОВАНИЕ
чл. 127а ал. 4 от СК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
относно даденото разрешение за пътуване на детето в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това. ДЕЛОВОДНИТЕ РАЗНОСКИ остават за всяка от
страните така както ги е направила.
ОСЪЖДА Й.Г.Н. /със сочена по-горе самоличност/ да ЗАПЛАТИ
държавна такса върху размера на издръжката, а именно д.т. в размер на 432 лв.
Това решение е било
съобщено на Й.Г.Н. , чрез пълномощника му адв.К. , на
18.03.2019г.
На 26.03.2019г., е подадена въззивна жалба
от Й.Г.Н. , чрез пълномощника му адв.М.К.
срещу решението на РС-Л. .
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и отговоря на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК. Решението се обжалва само в частите му, касаещи размера на определената
издръжка за бъдеще време за разликата над 180 лв. до 300лв. , както и
размера на издръжката за минал период
от време,каквато жалбоподателят счита ,че не дължи изобщо . В жалбата са били
направени доказателствени
искания :
1.искане за допускане на повторен разпит като свидетел на А.Н. ,като не е посочено дали се иска това да
стане чрез призоваване на свидетелката или при нейното довеждане .
2.искане да бъде задължена майката В.Н. да се яви в съдебно
заседание и да отговори на въпроса дали е получавала от свидетелката Н. / нейна майка / сума в
размер на 1271,64 лв. като издръжка или не и какъв е точният размер на сумата
,която и е предадена от майка и.
3.представят се и документи – удостоверение от ВПТК *** „ с.***
за изплатени на А.Н. суми по договори за наем на земя ; удостоверение от ОББ АД
за притежавана от А.Н. банкова сметка ; *** „***“ ЕООД относно
изплатена рента за собствени на Й.Н. земеделски земи в землището на с.***
и РКО № 496/ 17.07.2017г. Представени са и двете молби от Й.Н. относно
изплатена рента , отправени съответно до ВПТК“*** „ и до „*** „ЕООД .
4.прави се искане и за изслушване на жалбоподателя ,тъй като
такава възможност не му е била дадена пред РС -Л..
Постъпил е писмен отговор от противната страна по
делото- В.Н.Н. ,според който въззивната жалба е допустима ,но е
неоснователна.Изразено е подробно становище по всички развити във въззивната
жалба оплаквания.По представените с въззивната жалба документи се възразява ,че
те не са относими към предмета на делото , а пък някои , които са посочени като
представени със жалбата ,в действителност липсват в комплекта книжа ,който е
връчен на ответника по жалбата. Заедно с
това В.Н. също така представя пред ПлОС документи ,които иска да бъдат приети
като писмени доказателства в случай, че бъдат приети представените от
жалбоподателя документи. Това са сигнал от 07.02.2019г. от А.Н. до председателя
на ВПТК“*** „ с.*** и удостоверение от
ВПТК“***„ изх.№ 5/10.04.2019г. ,както и разпечатка от съобщения между
страните по делото от „*** „ . Ответникът по жалбата не възразява за изслушване
както на жалбоподателя ,така и на самата нея в съдебно заседание пред
ПлОС. Не възразява и срещу искането да
бъде задължена да се яви в с.з. и да отговори на поставения от жалбоподателя
въпрос ,като заедно с това дава отговор на този въпрос в писмения си отговор. Възразява срещу повторния разпит на А.Н. като
свидетел по делото ,тъй като счита ,че отношенията между майка и ,
жалбоподателя и други страни по договорите за наем , които той е сключвал не са
предмет на делото.
Плевенски окръжен
съд е намерил ,че следва да бъдат приети
като писмени доказателства по делото както представените с въззивната
жалба от жалбоподателя документи ,така
и тези документи , които са
представени с писмения отговор от ответника по жалбата ,тъй като тези документи
имат отношение към спорния въпрос какви суми е получила майката на В.Н. / свидетелката А.Н. / вместо
жалбоподателя Й.Н. като рентни плащания от ВПТК“*** „ с.*** и от „*** „ ЕООД за
притежаваните от него земеделски земи и
дали те са били предадени на дъщеря и
като издръжка за детето Й. Й. Н. за периода за който се търси издръжка
за минало време.Този въпрос е бил повдигнат и пред РС-Л. и е бил частично
изследван чрез разпита на свидетелката А.Н. ,но въззивната инстанция е
счела ,че се налага неговото
допълнително изследване с оглед твърденията на жалбоподателя за по –голям
размер на тези суми , отколкото се
признават от ответника по жалбата В.Н..
В т.см. и за тези обстоятелства , ПлОС
е приел ,че следва да се допусне и
повторен разпит на свидетелката А.Н. .Съдът
също така е приел ,че следва да се
извърши изслушване на двете страни по делото на осн. чл. 59, ал. 6 от СК
,каквото изслушване действително не е било извършено пред РС-Л.. С оглед
депозирания писмен отговор от страна на В.Н. на изрично зададения и въпрос от
жалбоподателя по отношение размера на
получената от майка и, но за сметка на Й.Н. като издръжка за детето, сума –дали е в размер на 1271,64лв. или в друг
размер, Плюс е приел , че не се налага изрично задължаване на В.Н. да се явява
за да отговори на този въпрос.
При това положение
,въззивната инстанция следва да направи своите изводи за фактическата
обстановка, като съобрази освен събраните пред РС-Л. доказателства ,така също и
приетите от въззивната инстанция писмени
доказателства ,свидетелските показания на А.Н. при повторния и разпит
,както и обясненията на страните по делото ,дадени при изслушването им на осн.
чл. 59, ал. 6 от СК.
След извършената преценка на събраните по делото
доказателства , за ПлОС се налага извод ,че РС-Л. при определяне размера на
издръжката както за минал период от време за една година назад ,така и за в
бъдеще от предявяването на исковата
молба е
възприел размер на издръжката ,който съществено надвишава минималните
размери на дължимата издръжка за тези периоди от време ,без това да е
обосновано с установяването на някакви особени
нужди на детето ,които да разкриват специфика на конкретния случай и да
обуславят определянето на издръжка в размер толкова значително надвишаващ минималната дължима издръжка. Разбира се
,това не означава ,че издръжката следва да се определя в минималните размери без
оглед на възможностите на родителите , но тези размери следва да бъдат
съобразени като отправна точка/начално ниво /
от която да се извърши определянето на конкретния размер на дължимата
издръжка . При това следва да се има предвид ,че от 01.01.2018г. определената
съобразно чл. 142 , ал.2 от СК минимална издръжка на едно дете е равна на около
128 лв. / 1/ 4 от МРЗ която тогава е в размер на 510 лв./ , а от
01.01.2019г.минималната издръжка за едно дете става 140лв. / 1 / 4 от МРЗ в
размер на 560лв. / От това следва ,че определяйки издръжка в размер на 300лв. месечно, РС-Л. е присъдил месечна издръжка ,
повече от два пъти по –голяма от актуалната
минимална дължима издръжка, а заедно с
това представлява един
значителен за нашите обществено-икономически условия размер на
издръжката ,какъвто обичайно не се определя за дете на посочената възраст. Следва
да се има предвид ,че се касае за дете на девет години /навършени на
27.09.2018г. / на което му остават още девет години до пълнолетие ,докогато неговите
нужди ще растат ,което ще обуслови и
последващо увеличаване размера на дължимата месечна издръжка. В т.вр. следва
да се отбележи ,че сочената от РС-Л. сума от 600лв. ,приета според социологическите проучвания като
необходима средно за месечната издръжка на един човек/ на чиято база РС-Л. е
определил общият размер на необходимата за издръжка сума/, се отнася за издръжката на възрастен човек ,
а не за издръжката на дете на деветгодишна възраст . При това ,както беше отбелязано и по –горе
,конкретният случай не разкрива никакви специфични нужди на детето Й. Й. Н.
,които да изискват осигуряването на повече средства за посрещането им и да обуславят определяне на издръжка в
по-висок от обичайния за дете на такава възраст размер ,който според съда е в общ размер около 400лв., които да се
осигуряват поравно от двамата родители ,като в дела на майката влизат и се
оценяват и полаганите от нея непосредствени грижи по отглеждане и възпитание на
детето. Поради тези съображения ,
Плевенски окръжен съд намира ,че издръжката ,дължима от бащата за бъдеще време ,
след завеждане на делото, следва да бъде определена в размер на 200лв. ,
считано от 14.09.2018г. до настъпването на причини и условия за нейното
изменяване или прекратяване. За горницата над 200 лв. до определените от РС-Л.
300лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен за тази разлика.
Що се отнася до
издръжката за минало време за една година преди предявяване на исковата молба
,то освен изложените по –горе съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че
следва да се отчете и обстоятелството ,че съгласно решение № 549/ 10.12.2008г. Й.Г.Н.
е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв. за другото си дете
от друг брак-Глория Начева ,родена на ***г. Това негово задължение е
съществувало през целия минал
период за който се търси издръжката – от
14.09.2017. до 13.09.2018г. , вкл. и до
15.01.2019г. ,когато Глория Начева навършва пълнолетие / 18 години/.То
безспорно се отразява върху възможностите на ответника да осигурява издръжка и
за второто си дете –Й. и това следва да
бъде отчетено при определяне на издръжката за минало време. Разбира се,това не
означава непременно намаляване на
дължимата за детето Й. издръжка
номинално с размера на дължимата
към другото дете издръжка ,но все пак дължимата за минал период от време
издръжка следва да бъде определена в по-малък размер , а именно – 180 лв.месечно
за периода от 14.09.2017. до 13.09.2018г. По този начин за процесния
минал период общият размер на издръжката се равнява на 2160 лв. от който общ
размер ,обаче следва да бъдат приспаднати сумите ,които бащата е дал на майката
за издръжка на детето за този период , както и тези суми ,които обективно са
отишли в полза на детето и са били изразходвани
за неговата издръжка през
процесния период и чиито произход е рента за земеделска земя притежавана от
ответника Й.Г.Н. и дадена под наем във
ВПТК „*** „ с.*** и в „*** „ЕООД . Въпреки
допълнително приетите от въззивната инстанция писмени доказателства и повторния
разпит на свидетелката А.Н. пред ПлОС,съдът счита ,че не се установява по
–голям размер на сумите ,които следва да бъдат приспаднати от общия размер на
издръжката за минало време , отколкото е приел РС-Л. , а именно- общо сумата от
860 лв., от които около 500лв. по признание на ищцата ,което се подкрепя и от
свидетелските показания на А.Н. представляват получена от последната вместо
титуляра на правото Й.Н. рента за земеделски земи ,която той е разпоредил да
бъде предадена на майката на малолетното дете за неговата издръжка. Дори да се
приеме ,че А.Н. е получила по-голяма сума от въпросните 500лв. рента вместо Й.Н.
,то за тази по –голяма сума/над 500лв./ не се установява да е отишла за покриване
нуждите на детето за процесния период за които се търси издръжка за минало
време - за периода
14.09.2017 г. до 13.09.2018 г.,поради което тя не следва да се приспада от
общия размер на дължимата издръжка за минал период . При това положение ,
остава дължима за миналия период от време сумата 1300лв. вместо посочените от РС-Л. 2740 лв.
По тези съображения претенцията за издръжка на детето Й. за една година назад
преди завеждане на исковата молба е основателна
до размер на 1300лв. ,като за
разликата над 1300лв. до 2740лв. искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Що се отнася до
присъждането на разноски ,ПлОС намира ,че няма пречки такива да бъдат
съобразени и присъдени с оглед изхода на въззивното производство ,тъй като то е
висящо пред ПлОС не по исковете по чл. 127,ал.2 респ. по чл. 127а , ал.2 от СК
, а само по отношение размера на
дължимата издръжка,която предполага
определен материален интерес в
какъвто случай следва да намерят приложение правилата на чл. 78 от ГПК.
В т.вр.
следва да бъде разгледано възражението от адв.Р. за прекомерност на заплатеното
от въззивника адвокатско възнаграждение за адв.М.К. ,което според представените
по делото доказателства е в размер на 720 лв. /с ДДС / или 600лв. /без ДДС/.
Съгласно чл.7, ал. 1 т. 6 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,на
адвоката-повереник на ответник по дело за издръжка минималното възнаграждение е
300лв. Както се вижда в конкретния случай е договорено възнаграждение в двоен
на минималния размер-600лв. Вярно е ,че
по конкретното дело за издръжка е
предявен иск за издръжка за бъдеще време ,както и иск за издръжка за една
година назад и това ,заедно с по
–широкия кръг на изследваните в рамките на този процес обстоятелства определя и
по –голяма фактическа сложност на спора ,но все пак въззивната инстанция
намира ,че договореното адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция е
прекомерно високо и следва да бъде редуцирано до 400лв. върху които да се начисли
и ДДС в размер на 20% ,което в случая означава
върху редуцирания размер на
възнаграждението от 400лв. ,представляващо данъчната основа , да се добавят и 80 лв. –ДДС или общият размер на
адвокатското възнаграждение след неговата редукция ,който следва да бъде
съобразен при присъждане на разноските според ПлОС става 480лв. , а не 720лв.
Що се касае за това следва ли въззивникът да
представя актуално удостоверение за това ,че адвокатът който е упълномощил по
делото все още е регистриран по ЗДДС ,то
ПлОС счита ,че след като вече по делото пред РС-Л. са били представени
доказателства в тази насока – за наличие на регистрация на адв.К. по ЗДДС , то тежестта за
доказване на другия положителен факт –за евентуална последваща дерегистрация , пада върху този
,който твърди ,че такава дерегистрация е настъпила , а това в случая е
въззиваемата страна чрез нейния пълномощник адв.Р. .В т.см., след като не са ангажирани
от нея доказателства за твърдяната дерегистрация на адв.К. ,съдът приема,че тя
все още е регистрирана по ЗДДС.
Към посочения по
–горе редуциран размер на адвокатско възнаграждение /480лв.с ДДС/ следва да се
прибавят и другите направени във въззивното производство деловодни разноски
,които са 86,40лв.- държавна такса за в.обжалване и 20 лв. - депозит за разпит
на свидетел или общата сума на разноските става 586,40лв. Именно тази сума
следва да бъде съобразена и от нея да се присъди в полза на въззивника част,съразмерна на уважената част от
въззивната жалба. Тази съразмерна част ,според съда се равнява на 488,67лв.
Поради тези
съображения, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
обжалваното решение №
36/01.03.2019г., постановено по гр.д.№ 630/ 2018г. на Районен съд-Л. в следните обжалвани части :
1. В ЧАСТТА с която е
ОСЪДЕН Й.Г.Н. ,с ЕГН ********** *** да
ЗАПЛАТИ на малолетното дете Й. Й. Н. с ЕГН ********** ,чрез неговата майка В.Н.Н.
издръжка
за периода 14.09.2017 г. до 13.09.2018 г. за разликата над 1300лв. до
2740 лв., ведно със
законната лихва върху тази разлика , считано от 14.09.2018 г. до окончателното
й изплащане ,както и
2. В ЧАСТТА с която е ОСЪДЕН Й.Г.Н. /със сочена по-горе самоличност/, да
ЗАПЛАТИ на малолетното дете Й. Й. Н. с ЕГН ********** ,чрез неговата майка В.Н.Н. месечна
издръжка за РАЗЛИКАТА НАД 200 ЛВ. ДО 300ЛВ., считано от 14.09.2018
г. /датата на
предявяване на иска/ до настъпване на причини за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от датата на
дължимост на съответната вноска до
окончателното й изплащане, както и В ЧАСТТА с която е определен размера на дължимата от Й.Г.Н. държавна
такса от 432 лв. върху определените
размери на издръжката , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Н.Н. с настоящ адрес:***, ЕГН ********** ,като майка и законен представител на малолетното дете Й. Й. Н. с ЕГН ********** против Й.Г.Н., ЕГН ********** *** , иск за присъждане на издръжка за периода от 14.09.2017 г. до 13.09.2018 г. за разликата над 1300 до 2740 лв./която разлика е 1440лв./, ведно със законната лихва върху тази разлика , считано от 14.09.2018 г. до окончателното й изплащане,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Н.Н. с настоящ адрес:***,
ЕГН ********** ,като майка и законен представител на малолетното дете Й. Й. Н.
с ЕГН ********** против Й.Г.Н., ЕГН ********** *** , иск за присъждане на
месечна издръжка за РАЗЛИКАТА НАД 200лв. ДО
300 лв.., считано от 14.09.2018
г. /датата на предявяване на иска/ до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, считано от датата на дължимост на съответната вноска до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.Г.Н., ЕГН **********
*** да заплати държавна такса върху размера на издръжката, в размер на 340лв.
В останалите обжалвани части – в
частта с която е присъдена издръжка за минал период / от 14.09.2017 г. до
13.09.2018 г./ в размер на 1300лв. ,ведно
със законната лихва върху тази разлика , считано от 14.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и в
частта с която е присъдена издръжка за в бъдеще –след 14.09.2018г., за
разликата над 180 лв. до 200 лв. ,потвърждава
обжалваното решение на РС-Л..
ОСЪЖДА В.Н.Н. с настоящ адрес:***, ЕГН **********
,като майка и законен представител на малолетното дете Й. Й. Н. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Й.Г.Н., ЕГН ********** ***
направените от него деловодни
разноски за въззивната инстанция съразмерно с уважените части на
въззивната му жалба и след редуциране на адвокатското възнаграждение за адв.М.К. , в размер на 488,67лв.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.3 т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :