О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2029
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на двадесет и трети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря
и
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1518 по описа
за 2019 година.
С Решение № 1634
от 26.06.2019г., постановено по гр. дело № 5516/2018г. по описа на Районен съд
– Бургас са отхвърлени исковете на „Топлофикация Бургас“ ЕАД със седалище гр.
Бургас против Виктория Костова Иванова за установяване по отношение на последната,
че дължи на ищцовото дружество сумата от 447, 77 лева – стойността на доставена
топлинна енергия за периода от 01.08.2015г. до 31.03.2018г., ведно с мораторна
лихва в размер на 58, 68 лева, начислена върху главницата за периода от
01.10.2015г. до 26.04.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 27.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които по частно гр.
дело № 2971/2018г. по описа на Районен съд - Бургас е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Изрично е посочено, че решението е постановено
при участието на „Белчевстрой“ ЕООД, като подпомагаща страна на ищцовото
„Топлофикация – Бургас“ ЕАД.
След
постановяване на цитираното първоинстанционно решение с Определение №
5950/29.07.2019г., постановено по гр. дело № 5518/2018г. по описа на Районен
съд – Бургас е констатирано, че ответната страна – Виктория Костова Иванова е
починала непосредствено след приключване на първоинстанционното производство,
същата е заличена като страна по делото и на нейно място са конституирани
нейните наследници – М.И.И. и С.И.И..
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Топлофикация – Бургас“
ЕАД със седалище гр. Бургас, с която се претендира да бъде отменено атакуваното
първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата
се посочва, че атакуваното решение е незаконосъобразно, необосновано и
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В жалбата се
посочва, че в противоречие със законовите изисквания и процесуални правила,
съдът е основал решението си само на част от приетите писмени доказателства. В жалбата се отправя искане да бъде задължена
ответната страна да представи по делото Договор № 632 от 19.04.1991г., издаден
от ОбНС. В жалбата се посочва, че в първоинстанционното производство е
отправено искане да бъде задължена ответната страна да представи по делото
цитирания договор, но това искане и оставено без уважение от страна на съда с
мотив, че назначения особен представител няма връзка със страната по делото.
Депозираната
въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и е подадена от
лице, което има правен интерес да го атакува. Дължимата държавна такса е
заплатена, жалбата е депозирана в преклузивния срок за атакуване на решението и
процесуалният представител на въззивното дружество разполага с валидна
представителна власт да я депозира пред въззивната инстанция.
Ответната
страна по въвзивната жалба – М.И.И. и С.И.И. – двамата в качеството им на
наследници на починалата ответна страна в първоинстанционното производство –
Виктория Костова Иванова не изразяват конкретно становище по основателността на
депозираната въззивна жалба, не представят писмен отговор на жалбата и не
отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са
няколко обективно кумулативно съединени иска от „Топлофикация - Бургас“ ЕАД със
седалище гр. Бургас против Виктория Костова Иванова (починала в хода на
първоинстанционното производство), с които се претендира да бъде прието за
установено, че Виктория Костова Иванова дължи сума в размер на 447, 77 лева,
представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода
от месец август – 2015г. до месец март – 2018г., мораторна лихва за забава в
размер на 58, 68 лева за периода от 01.10.2015г. до 26.04.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Безспорно е, че
предявеният иск е по реда на чл. 422 от ГПК след депозирано възражение и
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1472
от 30.04.2018г., постановена по частно гр. дело № 2971/2018г. по описа на
Районен съд – Бургас.
По отношение на
отправеното искане на въззивното дружество да бъде задължена ответната страна
да представи по делото Договор № 632 от 19.04.1991г., издаден от ОбНС, съдът
намира, че още с отговора на исковата молба ответната страна чрез назначения й
особен представител е оспорила обстоятелството, че ответната страна е
собственик на топлоснабдения обект, за който се претендират сумите и изрично е
посочено, че по делото не е представен документ, от който да се направи извод
за собствеността на недвижимия имот. При наличието на това оспорване, направено
своевременно от ответната страна, първоинстанционният съд е следвало да даде
изрични указания на ищцовата страна, че фактът, касаещ правото на собственост
на топлоснабдения недвижим имот се нуждае от доказване и тежестта се носи
именно от ищцовата страна, но това не е сторено в изготвения от
първоинстанционния съд доклад с Определение от 22.11.2018г. постановено по гр.
дело № 5518/2018г. по описа на Районен съд – Бургас. Мотивиран от изложеното,
съдът намира, че по отношение на исканото доказателство не е настъпила
преклузията по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК и искането за представяне на
цитирания договор относно правото на собственост на ответната страна следва да
бъде допуснато. С оглед обстоятелството обаче, че ответните страни по делото са
призовани по реда на чл. 40, ал. 2 от ГПК – тоест – намират се в чужбина, то е
безспорно, че дори и да бъдат задължени да представят по делото исканото
доказателство, те обективно няма да са в състояние да го изпълнят. При това
положение, настоящата инстанция намира, че на въззивното дружество следва да
бъде указано, че може да се снабди с това писмено доказателства след оказване
на съдействие от страна на съда чрез издаване на специално за целта съдебно
удостоверение.
Мотивиран от
изложеното, Окръжен съд - Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 32536/26.07.2019г. по описа на Районен съд – Бургас
от „Топлофикация - Бургас“ ЕАД със седалище гр. Бургас против Решение № 1634 от
26.06.2019г., постановено по гр. дело № 5516/2018г. по описа на Районен съд –
Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззивното дружество да бъдат задължени ответниците – М.И.И. и С.И.И. да
представят по делото копие от Договор № 632 от 19.04.1991г., издаден от ОбНС.
УКАЗВА на въззивното дружество –
„Топлофикация – Бургас“ със седалище гр. Бургас, че може да се снабди с копие
от Договор № 632 от 19.04.1991г., издаден от ОбНС, за да бъде представен този
документ като писмено доказателства посредством издадено от страна на Окръжен
съд – Бургас съдебно удостоверение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от
определението да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.