РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. М.а
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000746 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от „О.-З.“ АД, ЕИК *********, гр.
С. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 183/2020 г. по описа на
Х.О.С. решение в частта, с която „О.-З.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено
да заплати на Н. П. А.., ЕГН **********, **** сумата от 100 000 лв.
равняваща се на разликата между присъдените от ХОС 150 000 лв. и
дължимите според жалбоподателя 50 000 лв. за обезщетяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди от ПТП на 01.01.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2020 г. до
окончателното й изплащане. Решението се обжалва и в частта осъждаща
дружеството да заплати държавна такса, разноски и адв. възнаграждение по
чл. 38, ал.2 от ЗА съразмерно на обжалваната част.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в тази му част, иска се отмяната му и
постановяване на друго отхвърлящо иска в посочения по- горе размер.
1
Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 05.10.2020 г. в ХОС е постъпила изходяща от Н. П. А.., ЕГН
**********, гр. Х. искова молба против „О.-З.“ АД, ЕИК *********, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 01.01.2020
г. в гр. Х. около 01, 20 часа настъпило ПТП между автомобили „О.“, модел
„З.“, рег. № * **** ** управляван от М. В. М., лек автомобил „Б.“, модел „***
*“, рег. № * **** **, управлявано от П. И. П. и лек автомобил марка „Д.“,
модел „К.“, рег. № *******, управлявано от Х.С.Ч.. Причина за
произшествието била поведението на водача М.М., който управлявайки
автомобила с алкохол в кръвта от 1 ,72 промила преминал през кръстовище
при червен сигнал на светофарната уредба и блъснал движещите се по пътя с
предимство други два автомобила.
Във връзка с произшествието бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №1 от 01.01.2020 г., бил съставен А. на М.М. , били
образуване досъдебно производство № 1/2020 г. по описа на РУ на МВР Х. и
пр. преписка № */**** г. по описа на РП Х..
В следствие на ПТП-то пострадала пътувалата в лекия автомобил „Б.“
пътничка Н. П. А...
След инцидента тя била откарана в МБАЛ „Х.“, където след прегледи и
изследвания били установени Политтравма, Контузио капитис, Комоцио
церебри, Контузио торацис, Фрактура косте -7 - 8 вдясно, Пневмоторакс
вдясно, Торакоцентеза вдясно, Контузио абдомис, Травматична абрупция на
плацента. А. в този момент била бременна в 9 - ти месец, като вследствие на
настъпилото произшествие се наложило извършване на „спешно оперативно
родоразширение секцио цезареа“, при което плодът бил изваден без признаци
на живот.
Престоят на ищцата в болницата в гр. Х. продължил до 02.01.2020 г.,
след което била преведена в К.А.И.Л. при УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. П. за
периода 02.01.2020.09.01.2020 г.
При прегледите в тази болница било установено, че ищцата има и
оскъден плеврален излив в дясно, с наложен дрен от същата страна, Силни
2
сенки от електроди, фрактура нарамус мандибуле вляво (задната част на
челюстта), фрактура на процесус трансверзус (страничен израстък на
прешлен) на Л5 вляво, нефролитиаза вдясно с уретепохидронефроза II-ра
степен.
На 09.01.2020 г. ищцата била прехвърлена в отделение по лицево -
челюстна хирургия, където й била поставена диагноза „Счупване на долна
челюст, закрито. Фрактура комплета клауза про кондиларис синистра“. Била
извършена оперативна интервенция „репозиция на фрактурата с поставяне на
метални шини на горната и долна челюст междучелюстна фиксация“.
В първите месеци след катастрофата тя се нуждаела постоянно от
чужда помощ, изпитвала болки по цялото тяло, които продължавали и
понастоящем. Вследствие на настъпилото ПТП и най – вече от загубата на
детето си в 9 - тия месец ищцата станала подтисната, постоянно плачела, не
можела да спи, загубила апетит, имала чести главоболия, загубила желание за
социална дейност и контакт. Това наложило посещение на психиатър, който
установил, че вследствие на емоционалната и физическа травма от пътния
инцидент за Н.А. са налице: антиципация към негативни събития, тревожни
опасения, рекурентни припомняния на събитията около пътно транспортното
произшествие, руминации в депресивен стил във връзка със загубата на
детето. Състоянието й било определено като лека хипобулия. При него се
наблюдавали отслабени психически и физически реакции, психично
отклонение, изразяващо се в изхабяване на психическата енергия на човек и
на цялостния биотонус.
На 13.08.2020 г. А. посетила специалист невролог с оплаквания за
постоянно главоболие, световъртеж, безсъние, напрегнатост, слабост и
изтръпване на левите крайници. Той поставил диагноза: „главоболие“,
„световъртеж и нарушение на устойчивостта“, които били последица от
счупване на черепа и костите на лицето.
Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди от страна на виновния за
инцидента водач. Неимуществените вреди са оценени на 300 000 лв.
В ИМ са изложени твърдения, че за лекия автомобил управляван от
виновния за произшествието водач е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество със срок на
3
валидност от 03.12.2019 г-до 02.12.2020 г., което ангажира отговорността на
застрахователя за описаните по-горе неимуществени вреди.
По този повод се споменава за предявяване на претенция до
застрахователя на 21.02.2020 г. Той образувал щета № ****-***-****/2020 г.
и по нея на 26.05.2020 г. постановил отказ.
На таза база се излагат доводи, че за ищцата е налице интерес от
претендиране на обезщетението по съдебен път. Отправено е искане за
осъждане на застрахователя да заплати сумата от 300 000 лв. ведно със
законната лихва от 27.05.2020 г./денят следващ този на отказа/.
В срока за отговор ответното застрахователно дружество е подало
такъв.
С него то не оспорва, че управляваният от М. автомобил е бил
застрахован при него.Оспорва се обаче обстоятелството М. да има
изключителна вина за настъпването на вредоносния резултат, като в тази
връзка се излагат доводи, че за тях е допринесла и пострадалата, която се е
движела без поставен предпазен колан. Оспорено е също възникването на
описаните в исковата молба увреждания за пострадалата, тяхната
продължителност и наличието на причинно следствена връзка между същите
и ПТП-то. Изрично е акцентирано за липсата на такава между катастрофата и
раждането на мъртъв плод. На последно место са изложени доводи и за
прекомерност на претендираното обезщетение.
Изложено и становище за неоснователност на акцесорната претенция
за лихва. Твърди се, че ответникът не е изпадал в забава, както и че
отговорността му е договорна , а не деликтна.
ДИМ , респ. отговор на същата не са подавани.
Така след събиране на поисканите и относими към спора доказателства
съдът е постановил решението предмет на обжалване.
Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен
материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя за репариране на причинени на ищцата неимуществени вреди
с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.Формиран е извод за липса
на съпричиняване.
Направен е анализ на уврежданията, които ищцата твърди да са й
4
причинили неимуществени вреди и на база съпоставка на същите със
събрания по делото доказателствен материал е посочено кои са факт и са във
връзка с ПТП-то и кои не. Така искът за неимуществени вреди е бил уважен
за 150 000 лв. и отхвърлен до пълният му предявен размер. Върху тази сума е
присъдена и законна лихва от посочения в ИМ момент-27.05.2020 г.
Недоволни от решението за присъденото обезщетение над 50 000 лв. е
останал застрахователят и е подал жалбата станала причина за започване на
настоящето производство.
В жалбата се излагат подробни съображения за необоснованост и
неправилност на решението. Същите се базират на становището, че някои от
уврежданията, за които съдът е приел, че са получени от ищцата първо не са
факт или пък не са в причинно следствена връзка с ПТП-то. Изложени са
доводи, че размерът обезщетението е завишен и не е съобразен с принципите
за справедливост, които следва да се спазват съобразно текста на чл.52 от
ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност
не може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
5
спора по същество.
В случая съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищцата е изпратила по пощата молба до ответното дружество за
обезщетяване на претърпени от нея неимуществени вреди. Същата е получена
на 24.02.2020 г. С писмо от 26. 05.2020 г. застрахователят е уведомил ищцата,
че с оглед непредставянето на изискания от нея допълнителни документи към
момента на база наличните такива не следва да й се изплаща обезщетение.
Това обуславя интересът от търсене на обезщетението по съдебен ред.
В случая съдът е разгледал тези искови претенции, като предмет на
преценка са били фактите и обстоятелствата изложени в исковото молба във
връзка с тях. Решението не е постановено и от съд, който с оглед
6
разпоредбите на ГПК /чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия
правен спор, т.е. следва извод за допустимост на същото.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спорът относно дължимостта на обезщетение за
неимуществени вреди по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното
решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
7
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по- горе съдържание на въззивните жалби става
ясно, че по делото не се оспорва наличието на сключен договор за
застраховка със собственика на участвалия в ПТП-то автомобил. Не се
оспорва и това, че водачът на същия е от кръга лица посочени в разпоредбата
на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това съобразен и с факта, че решението на ХОС за
присъдените неимуществени вреди от 50 000 лв. е влезнало в сила прави
безспорен и извода,че е налице СПН по въпроса за наличието на всички
елементи обуславящи отговорността на деликвента, респ. на неговия
застраховател с оглед споменатите по- горе разпоредби на чл. 432 от КЗ.
Това съобразено с разпоредбата на чл.269 от ГПК и приетото в ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС сочи, че предмет на преценка в настоящето
производство следва да бъде въпросът за това дали ищцата следствие на
произшествието е получила сътресение на мозъка и счупване на срамната
кост, дали уврежданията от произшествието са станали причина за загуба на
плода на бременната ищца, дали е изпилата психо-емоционални травми
следствие на инцидента и това какъв е справедливия размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди на база реално претърпените от ищцата
травматични увреждания.
По отношение на мозъчното сътресение доводите за липса на такова се
извеждат от дадените от вещото лице д-р Е. обяснения в заседанието на
01.02.2021 г., когато е било прието заключението му. Там според
жалбоподателят той споменал, че ищцата нямала фиксирани черепно-
мозъчни травми, промени в съзнанието и оплаквания към лекуващите лекари
по този въпрос и нямало данни да е сигнализирала лекарите, че има
сътресение в мозъка.
По този повод на първо место следва да се посочи, че поставянето на
диагноза е от компетентността на лекарите, а не на пациента. Той единствено
може да спомене за симптоми, които пък да доведат до извод за наличие или
8
липса на сътресение. В тази връзка следва да се посочи, че всички обяснения
на вещото лице дадени в заседанието са свързани не с това е или не е налице
сътресение, а по скоро е или не е налице черепно мозъчна травма, която да е
причинила уврежданията описани в представен по делото амбулаторен лист
от август месец на 2020 г. Именно в тази връзка се говори за липса на черепно
мозъчни травми, като вещото лице свързва същото с по-тежка КОНТУЗИЯ
на черепа, а не с обикновено комоцио. По повод на същото е нужно да се
спомене, че и на неспециалист е известно, че то може да бъде факт и без
наличие на тежки черепни контузии. До извод в тази смисъл се стига и от
данните в заключението на вещото лице невролог д-р Василева/стр. 197 от
делото на ХОС, абз.1/, които реално се затвърждават и от дадените от нея
обяснения при приемането му в заседанието на 17.05.2021 г.
Всичко това съпоставено с факта, че данни за мозъчно сътресение се
съдържат в документите на МБАЛ „Х.“, а и в заключението на в.л. Е. сочи, че
то е било факт и следва да се вземе предвид при определяне на дължимото
обезщетение.
Доводите за липса на счупване на срамната кост жалбоподателя вади
също така от обясненията на д-р Е. при приемане на първоначалното му
заключение. По повод на тези обяснения на вещото лице му е поставена
допълнителна задача именно във връзка с това счупване и той в заключението
си от 05.03.2021 г. прието от съда в заседанието на 22.03.21 г. прави извод, че
счупването е било факт и е видимо.
Реално основното оспорване в жалбата, а и пред ХОС е било това дали
раждането на мъртъв плода е следствие на настъпили травми от
произшествието или не.
По този повод ПАС намира за нужно да посочи, че по делото е
безспорно обстоятелството, че към момента на произшествието ищцата е
била бременна в 9 месец. В заключението си д-р Е. съответно говори, че
водите на ищцата се изтекли в момента на катастрофата, т.е. че това е
момента на започване на раждането. Безспорно е, че същото е продължило
доста дълго и е завършило с изваждане от утробата на майката на мъртъв
плод. В случая за ПАС е без значение дали увредата на плода довела горния
резултат е настъпила следствие на травми от катастрофата или от събития
станали факт след това в болницата. Това е така по причина , че до действия
9
по израждане на плода в болница, респ. до постъпване в болница не би се
достигнало ако не бе противоправното поведение на застрахования при
ответника водач и настъпилият следствие на същото сблъсък. Всичко това за
ПАС създава предпоставки за извод, че причинната връзка между
катастрофата и събитията след това е факт и деликветнта, респ.
застрахователят следва да отговоря за тях. Това от своя страна изключва
нуждата от търсене в настоящето производство и на други виновни лица по
причина, че съгласно чл. 53 от ЗЗД отговорността е солидарна.
Освен оспореното с жалбата мозъчно сътресение, счупване на срамната
кост и раждане завършило с изваждане на мъртъв плод следствие на
инцидента ищцата е получила и неоспорените от застрахователя счупване на
ребра 7 и 8 вдясно, колекция от въздух в дясната гръдта кухина наложило
извършване на торакоцентеза, счупване на левия страничен израстък на
поясен прешлен 5, счупване на ставен израстък на долната челюст, контузия
на корема.
Всички тези травми видно от данните по делото са били свързани с
продължителен период на възстановяване и оперативни интервенции. Това от
своя страна прави логичен извода, че освен физически ищцата е получила и
редица психически травми следствие на ПТП-то. В случая настъпването им
се оспорва в жалбата с довода, че в заседанието от 01.02.2020 г. вещото лице
Д. казала, че всичките й емоционални травми са от загубата на плода. В тези
обяснения обаче реално е казано, че тази травма е погълнала и притъпила
всички останали, а не се прави извод за липса на други. Това следва и от
съдържането на самото заключение на това вещо лице, където е направено
едно комплексно изследване на всички психични и психологични
изживявания на ищцата.
Това води до извод, че предмет на обезщетяване следва да бъдат
неимуществените вреди на ищцата в следствие на неоспорените от
жалбоподателя увреждания, които ХОС е приел за настъпили, така и тези от
уврежданията за съществуването, на които спорът е бил пренесен и пред
ПАС.
Що се отнася до размера на дължимото обезщетение следва да се
посочи, че според чл. 52 от ЗЗД то се определя от съда по справедливост.
Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от
10
вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е
изградено на база събрания по делото доказателствен материал установяващ
характера на увреждането, начина, по който то се е отразило на физическото,
духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
върху физическото и психичното състояние следва да се има предвид и
периода, за който са били влошени.
В случая от споменатото до тук е безспорно, че ищцата в следствие
произшествието е получила множество травматични увреждания довели до
физически наранявания на всички части от тялото й. Безспорно е и че
катастрофата е предизвикала започване на родилен процес, който е завършил
с раждане на мъртъв плод. В случая е без значение дали при определено
поведение на лекарите поели ищцата след постъпване в болницата би се
достигнало до раждане на мъртъв плод или не по причина, че до нуждата от
действия на медиците в тази насока не би се достигнало ако не бе
катастрофата. Без нея ищцата би се прибрала в къщи и би отишла да
предприеме едно планирано и спокойно раждане в някои от следващите дни.
От друга страна при определяне на дължимото обезщетение водещо
следва да бъде именно това последно обстоятелство - загубата на бебето.
Реално това е травма, която никога няма да бъде изтрита от съзнанието на
една майка независимо от това вдали в последствие ще има други деца още
повече, че тази загуба е настъпила на края на бременността и при липса на
данни за проблеми за самия плод.
Това съотнесено със споменати по- горе множество счупвания,
оперативни интервенции, изпитани болки и влошено психологично състояние
води до извод, че размера на обезщетението следва да се определи на 150 000
лв.
Върху сумата безспорно се дължи и законна лихва. При определяне на
момента, от който същата се начислява следва да се изхожда от разпоредбата
на чл. 429 КЗ. В ал.2, т. 2 на същата е предвидено, че при застраховане на
гражданската отговорност в застрахователното обезщетение се включват и
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. В ал. 3 на чл. 429 от КЗ съответно се сочи, че те се плащат
от застрахователя в рамките на лимита на отговорност считано от по - ранната
11
дата измежду датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 и тази на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице. При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвентът дължи законна лихва
от момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент и се начислява върху дължимото обезщетение за
НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди по чл. 45 от ЗЗД.
В случая лихвата се претендира от по-късен момент и респективно
съдът ще следва да съобрази с това обстоятелство, т.е. горната сума ще се
дължи със законната лихва от 27. 05. 2020 г.
В този смисъл е решението на ХОС и същото следва да се потвърди в
обжалваната му част, вкл. и в частта за разноските.
Съответно с оглед изхода на прозиводството пред ПАС жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на адв. А.Е.М. и възнаграждение по чл. 38,
ал.2 от ЗА в размер на 3530 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 183/2020 г. по описа на
Х.О.С. решение в частта, с която „О.-З.“ АД, ЕИК *********, **** * е
осъдено да заплати на Н. П. А.., ЕГН **********, **** сумата от 100 000 лв.
равняваща се на разликата между присъдените от ХОС 150 000 лв. и
дължимите според жалбоподателя 50 000 лв. за обезщетяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди от ПТП на 01.01.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и в частта осъждаща го да плати ДТ и
разноски по сметка на ХОС и адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА на
адв. А.М..
ОСЪЖДА „О.-З.“ АД, ЕИК *********, **** * да заплати на А.Е.М.,
адвокат от АК, гр. С. с личен номер ********** сумата от 3 530 лв. , адв.
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за осъществено процесуално
представителство на Н.А. в производството пред ПАС.
12
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13