Р Е Ш Е Н И Е
№4432/2.11.2017г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на десети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 9944
по описа на Варненски районен съд за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба вх. № 40214 от 17.07.2017 год. от Ф.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.Х.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което
да:
1) прекрати
сключеният между страните на * год. граждански брак в гр. Д., за което е
издаден Акт № */* год., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство;
2) предостави на ответника ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. Д., ул. „*“ *.
3) постанови, след
прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – „Д.“.
В
исковата молба се излага, че страните са сключили граждански брак на * год.,
като от брака нямат родени деца. Няколко месеца след сключване на брака,
финансови затруднения налагат отпътуване на съпругата в РГ., за да работи, като
повече от десет години страните са разделени.
Ответникът – Н.Х.А., чрез процесуален представител, депозира
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи за основателност
на исковете, като сочи, че повече от десет години страните са във фактическа
раздяла.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представеното на л. 5
Удостоверение за граждански брак, Н.Х.А. и Ф.С. Д.
са сключили граждански брак на *
год. в гр. Д., за което е издаден Акт № */* г.
За изясняване на спора от фактическа
страна са ангажирани гласни доказателствени средства, посредством разпита на свидетеля
В. А. С. – сестра на ищцата, които се кредитират от съда, до колкото същите
отразяват преки и непосредствени впечатления на лицето, което ги депозира.
В показанията си свидетеля излага, че страните
са във фактическа раздяла от повече от десет години. След сключване на брака,
страните са живяли заедно за няколко месеца. Към настоящия момент ищцата живее
в Г., страните не поддържат връзка.
Така установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
По
отношение на прекратяване на брака:
Твърдения на ищеца, изложени в исковата молба, а и в съдебно заседание, както и преценката на събраните по делото гласни доказателства
налага извода, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени. Бракът на страните е изпразнен от дължимото си съдържание, не
изпълнява своята социална функция, като запазването му би било вредно за страните,
тъй като от значителен период от време (повече от три години) между
тях не съществува физическа и духовна близост,
изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. Ето защо бракът между
страните следва да бъде прекратен с развод, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
В предвид липсата на изрично отправено искане, съдът не дължи произнасяне
по въпроса за вината, по арг. от чл. 49, ал. 3 СК.
Относно
ползването на семейното жилище:
Между страните
не се спори, че семейното жилище по смисъла на § 1 ДР на СК, е това,
находящо се в гр. Д., ул. „„*“ *. Липсва и спор, че
същото е индивидуална собственост, като същото се обитава от него, вкл. и към
настоящия момент.
Ето защо, с оглед изричното заявеното в
исковата молба искане, семейното жилище следва да се предостави на съпруга – Н.Х.А..
Относно фамилното име:
Съгласно чл. 53 от Семейния кодекс, след развода съпругът може
да възстанови фамилното си име преди този брак.”
С решение № 245/ 17.05.2012 г.,
постановено по гр.д. № 1058/2011г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, представляващо задължителна за
съда съдебна практика е прието, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не
заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва
брачното си фамилно име.
В настоящата хипотеза, е налице изрично отправеното от ищцата искане,
следва да бъде постановено след прекратяване на брака същата да носи предбрачното
си фамилно име – Д., на основание чл. 53 СК.
Разноски не следва да се присъждат, с оглед липсата на отправено искане в
тази насока.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак между Ф.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
сключен на * год. в гр. Д.,
за което е издаден Акт № */* год., поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Д.,
ул. „*“ * на съпруга - Н.Х.А., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Ф.С.А., ЕГН **********, с адрес:
*** да носи предбрачното
си фамилно име – „Д.“, на основание чл. 53 СК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: