РЕШЕНИЕ
№ 30
гр.Поморие,
02.03.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 31 октомври през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Й.Т., като
разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 322 по описа за
Производството е образувано по искова молба от „М. и.Д.”ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр.София против ответниците „В.” ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр.Поморие и Д.Р.Д. . В молбата се твърди ,че на 13.05.2009 г. бил сключен
договор за финансов лизинг между Сдружение с нестопанска цел „Б.Ц.И Б.И.А.”/СНЦ БЦБИ / в
качеството на лизингодател по договора и
„В.”ЕООД,в качеството на лизингополучател . В чл.13,ал.2 от договора за
лизинг била предвидена неустойка в размер 0,5 % на ден върху просрочената
лизингова вноска .На 15.02.2011 г. между
ищеца и СНЦ „Б.Ц.И Б.И.А.” било сключено споразумение по силата на което
СНЦ прехвърлило на ищеца правата си на
вземания от лизингополучателите,както и всички други права по договорите за
финансов лизинг описани в приложение №1 към споразумението ,сред които вземания
,в т.14 от приложението били и тези по договор за финансов лизинг №3/13.05.2009
г. сключен между СНЦ БЦБИ и „В.”ЕООД
.На 17.02.2011 г. било сключено споразумение между ищеца ,СНЦ и „В.”ЕООД ,с
което страните по него се съгласили ищеца да замести СНЦ БЦБИ в качетството му на
лизингодател по посочения по-горе
договор за финансов лизинг .На 10.02.2012 г. между ищеца, „В.”ЕООД и „К.Т.”
ООД било сключено споразумение по силата ,на което страните се съгласили „К.Т.
„ООД да замести „В.”ЕООД в качеството му на лизингополучател по
горепосочения договор за финансов лизинг
,като за обезпечаване изпълнението на задълженията на лизингополучателя по
договора ,на същата дата бил сключен и договор за поръчителство между ищеца и
ответниците „В.”ЕООД представлявано от Д.Д. и последния лично .По силата на
договора за поръчителство ответниците се задължили да отговарят солидарно пред
ищеца за изпълнението на задълженията на „К.Т. „ООД произтичащи от договора за
финансов лизинг ,както и за последиците произтичащи от неизпълнението на тези
задължения .Поради преустановяване на плащанията по договора за финансов лизинг ищеца , с
покана от 26.09.2013 г. поканил лизингополучателя и ответниците-поръчители да изпълнят задълженията си като заплатят дължимите по договора суми –
главница 20938,94 лв. .Твърди се ,че ответниците не изпълнила задължението си
да заплатят посочената сума на ищеца . Сочи се , че за
тази сума в производството по ч.гр.д. №399/2015 г. по описа на ПРС,образувано
по заявление на ищеца е издадена заповед
по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение №228/01.09.2015 г. за
дължимите по посочения договор за финансов лизинг суми,която е била оспорена от
ответниците .Иска се да се приеме за установено по отношение на ответниците ,че
дължат на ищеца 20938,94 лв. за парично вземане произтичащо от неизпълнение
на парично задължение –неплащане на вноски
по договор за финансов лизинг №3/13.05.2009 г. , от които
12280 лв.неплатена главница за периода от
20.12.2012 г. до 20.05.2015 г. и 2646,69 просрочена лихва за
периода от 20.06.2011 г. до 20.05.2015
г. ,както и2725,25 лв. в заповедното
производство ,за които суми била издадена заповед по чл.410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение №228/01.09.2015 г. по ч.гр.д. №399/2015
г. по описа на ПРС . Претендират се и направените по делото
разноски . Представя доказателства .
Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е по чл.422,ал.1 от ГПК , вр. с 79 ,ал.1 ,вр. с чл.138 и чл.122, ал.1 от ЗЗД .
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали , отговор на исковата молба .В
отговора се излага становище за недопустимост на иска , а отделно от това същият се оспорва изцяло по основание и
размер .Твърди се ,че правото на иск срещу ответниците поръчители е погасено
поради това ,че искът е предявен след изтичането на 6 месечния срок по
чл.147,ал.1 от ЗЗД ,без в рамките на този срок да е предявен иск против главния
длъжник .Също така се сочи ,че в исковата молба ищецът неправилно е приел
датата 20.05.2015 г. като дата на падежа
на цялото задължение по договора ,тъй като с
погасителния план по договора били договорени падежи за плащане на всяка
от дължимите по договора лизингови вноски ,включително и неплатените такиа
,които падежни дати били различни от сочената от ищеца и именно тези дати
следвало да се считат за падеж на изпълнението на задълженията по договора и
считано от тези дати следва се изчислява
срокът по чл.147,ал.1 от ЗЗД .Сочи се също ,че ответниците не са давали
съгласие отговорността им на поръчители да остане и след изтичане на срока по
чл.147,ал.1 от ЗЗД ,поради което и отговорността им на поръчители била погасена
. Също така в тази връзка се сочи , че
със споразумението от 10.02.2012 г. ,с което „К.Т.” е заместил „В.” ООД по
договора за лизинг бил договорен нов погасителен план за изплащане на
задълженията , който отменял първоначално договорения и с новия план се
удължавал срока на договора , което влошавало положението на поръчителите
,поради което и договорът за поръчителство следвало да се счита за прекратен . Също така се твърди ,че ответниците не са
получавали покана от ищеца да изпълнят задълженията си , а представената по
делото била връчена на лице ,което не било служител на „К.Т. „ ,нито негов
пълномощник. Също така се прави
възражение за изтекла погасителна давност по чл.111 ,б.”в” от ЗЗД , тъй като
плащанията по договора
били периодични плащания
доколкото правилата за договор за наем се прилагали и по отношение на договора
за лизинг . Представя доказателства .
Предявеният
от ищеца иск за установяване на вземането
, е допустим , предвид това ,че e
постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на парично задължение
№228/01.09.2015 г. по ч.гр.д. №399/2015 г. по описа на ПРС и искът е предявен в
срока по чл.415 от ГПК .
За
да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе предвид следното:
По делото е представен договор за финансов лизинг №3/13.05.2009
г. сключен между СНЦ БЦБИ в качеството на лизингодател по договора и „В.”ЕООД в качеството на лизингополучател .
Съгласно договора лизингодателят се задължил да придобие за сумата 24340 лв. описаните
в договора вещи-обект на договора , а именно –машина за монтаж/демонтаж на гуми
Allegro
14-26 ,баланс машина Unitrol 2162 , двубутален въздушен компресор 22-530 , хидропневматичен нисък крик 20т.
,гайковерт Kuken-1 с два броя филтри ,
влагоотделители , омаслители ,при условия определени от лизингополучателя и да
му ги достави за ползване срещу заплащане на възнаграждение определено като
лизингова цена . Срокът на договора бил определен на 48 месеца от датата на
подписване на приемо-предавателния протокол –приложение №2 към договора ,като
падежните дати се определят съобразно датата на подписване на приложение №2. В
чл.8 от договора е уговорена лизинговата цена да се заплати с една встъпителна
вноска в размер 4868 лв.(20% от цената на придобиване) ,а останалата част от
цената да се плаща на месечни вноски съобразно с погасителния план към договора
на падежа посочен в същия план. За закъснение в плащането на лизинговите вноски
в чл.13,ал.2 е предвидено ,че лизингополучателя дължи на лизингодателя
неустойка в размер на 0,5 % на ден върху просрочената лизингова вноска
включваща главница и лихва .Представени са в препис и погасителен план и
приемо-предавателен протокол към договора ,видно от който на 15.05.2009 г.
лизингодателят е предал на лизингополучателя лизинговия актив предмет на
договора . Представен е препис от споразумение сключено на 13.02.2011 г. между М.
и.Д. ЕАД гр.София (МФИ Д.) и СНЦ БЦБИ, с което СНЦ БЦБИ е прехвърлило на МФИ Д.
правото си на вземане и всички други права по всички договори за финансов
лизинг описани в приложение №1 към споразумението ,в което под №14 е и
процесния договор за финансов лизинг №3/13.05.2009 г. За така извършеното
прехвърляне на вземанията по процесния договор
е изпратено уведомление до лизингополучателя ,което е получено на
17.07.2011 г. от негов пълномощник ,видно от направеното отбелязване върху
уведомлението . Представен е и препис от договор сключен на 10.02.2012 г. между
МФИ Д. , „В.”ЕООД гр.Поморие и „К.Т.” ООД гр.Поморие , с който страните се съгласили „В. „ЕООД да
прехвърли правата и задълженията си по процесния договор за лизинг на „К.Т. „
ООД , а последното дружество се съгласило да встъпи в правата и да замести „В.”
ЕООД в задълженията му на лизингополучател .В чл.6 на така сключения договор бил договорен нов
погасителен план –приложение №1А,който отменя първоначалния погасителен план ,а
също така е договорено ,че всички начислени неустойки върху допуснато просрочие
към датата на тристранния договор ще бъдат отписани , както и върху допуснати
просрочия към същата дата няма да бъдат начислени нови неустайки съгласно
чл.13,ал.2 от договора за финансов лизинг ,в случай че „К.Т. „ ООД погасява
лизинговите си вноски съгласно новия погасителен план ,с допускане на забава в
плащанията до 30 дни от датата на падежа
до пълното издължаване . Договорен е и нов размер на неустойката за забава ,
която съгласно чл.6.4. е 0,1 % на ден върху просрочената вноска за всеки
просрочен ден след датата на падежа . С чл.7.2 „В. „ЕООД и Д.Д. са поели задължение да сключат договор за
поръчителство за дължимите от лизингополучателя суми . Представено е и
споразумение от 17.02.2011 г. сключено между МФИ Д., СНЦ БЦБИ и „В.” ЕООД ,с
което страните се съгласили МФИ Д. да встъпи в правата на лизингодател и да
замести СНЦ БЦБИ по процесния договор , като в същото споразумение е посочен и
размерът на дължимите по договора суми към датата на сключването на договора .
Представени са и договори за поръчителство от 10.02.2012 г. сключени от „В.”ЕООД
и Д.Д. за обезпечаване изпълнението на
задължението на „К.Т.” ООД по процесния
договор .Представена е и нотариална покана от МФИ Д. до „К.Т. „ за заплащане на дължимите по договора за
финансов лизинг суми в общ размер 32424,82 лв. в 7-дневен срок от получаване на
поканата,като в поканата е отбелязано ,че е получена срещу разписка на
14.10.2013 г., а в самата разписка връчителят е направил отбелязване ,че
получателят е отказал да получи поканата .
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,видно от
заключението, на която общия размер на
задължението по процесния договор е 53031,98 лв.,като размерът на непогасената
главница е 12280,09 лв. ,начислената и непогасена по договора лихва е 2646,79
лв.,а размерът на договорната неустойка е 35379,85 лв.,като в кредитното досие
на ищеца са начислени и разноски в размер 2725,25 лв. по гр.дело №399/2015 г.
на ПРС .В кредитното досие е осчетоводено плащане от ответника „В.” ЕООД в
размер 2000 лв.платени на 14.12.2011 г.Плащанията извършени от „К.Т.”ООД по
процесния договор са в общ размер 7735 ,42 лв. и са извършени в периода от
14.12.2011 г. до 08.05.2013 г. Така представеното заключение не е оспорено от
страните и е прието от съда като обосновано и правилно .
Предвид
така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът направи
следните правни изводи: В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи
съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца , към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК . В случая се твърди , че вземането е
възникнало на основание сключен между страните договор за поръчителство на ответниците за обезпечаване изпълнението на задълженията
на лизингополучателя по договор за
финансов лизинг , по който правата на лизингодателя са прехвърлени на
ищеца , поради което следва да се
обсъди въпроса относно съществуването на посочените договори и техните правни
последици във връзка със задълженията на страните по тях . В случая за
успешното провеждане на иска , ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи съществуването на договора за финансов лизинг и договора
за поръчителство , като докаже и изпълнение
на собственото си задължение по договора за финансов лизинг , а именно предоставяне на лизинговия актив на
лизингополучателя при условията на договора . В случая между страните не се
спори и се установява от представените писмени доказателства ,че е сключен процесния договор за финансов лизинг №3/13.05.2009
г. между СНЦ БЦБИ гр.Айтос в качеството
на лизингодател и ответното дружество в качеството на лизингополучател ,по
който лизингодателят е предоставил вещите предмет на договора .Не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото,че лизингодателят
по процесния договор е прехвърлил правата си по договора на ищеца с
представеното споразумение от 13.02.2011 г. , като за прехвърлянето надлежно е
уведомен ответника „В.” , тогава все още в качеството му на лизингополучател с
нарочно уведомление подписано от него на 17.02.2011 г. ,като отделно от това
със споразумение от същата дата лизингополучателят се е съгласил с извършената
промяна на кредитора и се е задължил да изпълнява задълженията си,посочени в
същото споразумение към новия кредитор .Установява се също така ,че с договор
от 10.12.2012 г. ответникът „В.”ЕООД е прехвърлил правата и задълженията си по
процесния договор на „К.Т. „ООД ,което се е съгласило да встъпи в правата му и
да го замести в качеството на лизингополучател по договора със съгласието на
ищеца -лизингодател ,като на същата дата са сключени и договори за
поръчителство между ищеца и всеки един от ответниците , които са поели
задължение да отговарят за изпълнението на задълженията на лизингополучателя по
процесния договор солидарно с него . С
договора от 10.12.2012 г. е приет и нов погасителен план-приложение №1А , в
което е определен падеж на последната лизингова вноска 20.05.2015 г.
Основният спорен въпрос е дали е
налице основание за ангажиране отговорността на ответниците в качеството им на
поръчители , като в тази връзка се твърди от ответниците ,че правото на ищеца
да иска изпълнение от ответниците-поръчители е погасено ,тъй като не е предявен
иск срещу главния длъжник-„К.Т.” в
6-месечния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД от настъпването на падежа на главното
задължение от една страна , както и е удължен срока за изпълнение без да е било
налице съгласието на поръчителите -ответници за това . Също така се сочи,че
падежната дата 20.05.2015 г. не е падеж на цялото претендирано задължение ,а
само на последната лизингова вноска и срокът по чл.147,ал.1 от ЗЗД следва да се
изчислява от настъпването на падежа на всяка отделна вноска съгласно погасителния план .
Относно наличието на основание да се
ангажира отговорността на ответниците ,в качеството им на поръчители , съдът
прие следното : Отговорността на поръчителя има акцесорен
характер и е в зависимост от задължението на главния длъжник, в това число и от
настъпването на неговата изискуемост, като законодателят е предвидил в чл. 147,
ал. 1 ЗЗД самостоятелно основание за прекратяване на поръчителството. Съгласно
чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение , ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца, като срокът е преклузивен и съдът следи служебно за неговото изтичане.
За да се реализира фактическият състав на чл. 147, ал. 1 ЗЗД трябва да са
налице двете кумулативни предпоставки: изтичане на период от шест месеца от
падежа на главното вземане и бездействие от страна на кредитора по отношение на
длъжника в този шестмесечен преклузивен срок . В случая в чл.8,ал.7 от
процесния договор е посочено ,че заплащането на всяка вноска , съставлява
изпълнение на самостоятелна сделка , за която лизингодателят издава фактура .
Съответно при неизпълнението на задължението на лизингополучателя за внасяне на
всяка една от месечните лизингови вноски съгласно погасителния план , считано
от падежа на съответната вноска започва да тече срока по чл.147,ал.1 от ЗЗД ,в
който кредиторът може да предяви иск срещу длъжника ,респ. да ангажира
отговорността на поръчителя за изпълнение на задължението . Тук следва да се
отбележи ,че предявяването на иска срещу главния длъжник в срока по чл.147,ал.1
от ЗЗД има за последица запазване правата на кредитора по отношение на
поръчителите и след изтичането на срока
, но в рамките на този срок кредиторът може да предяви иска си и направо
срещу поръчителя ,който отговаря солидарно с главния длъжник за изпълнението на
задължението , поради което и кредиторът не е задължен да иска изпълнение първо
от главния длъжник и след това от солидарните длъжници и такова изискване
липсва в разпоредбата на чл.147 ,ал.1 от ЗЗД .
В случая по делото не са представени доказателства,че е предявен иск
срещу -„К.Т.”ООД- главния длъжник по
процесния договор ,но искът срещу поръчителите е предявен на 26.08.2015 г. –датата
на подаване на заявление по чл.410 от ГПК ,
към която дата не е изтекъл шестмесечния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД , за
всяка от лизинговите вноски с падеж
двадесето число на месеците март, април и май 2015
г . , считано от падежната дата всяка от тях и за размера на всяка от тези вноски ,
включително и за дължимата договорна неустойка за забава за всяка от вноските ,
е налице основание за ангажиране отговорността на ответниците поръчители . За
вноските дължими за предходните месеци обаче , отговорността на ответниците е
погасена , доколкото по делото липсват доказателства ,че ищецът е предявил иск
срещу главния длъжник в шестмесечния период считано от падежа на всяка от
тях . Съдът не споделя тезата на
ответниците ,че не са давали съгласие за продължението на срока за изпълнение
даден на длъжника с новия погасителен план
, тъй като ответниците с договора за поръчителство сключен от всеки от
тях с ищеца са се задължили да отговарят за задължението на „К.Т. „ по
лизинговия договор , което задължение е определено с условията на договора от 10.02.2012 г. , сред които в
чл.6.1 е и договарянето на нов погасителен план-представеното по делото
приложение №1А ,който отменя предходния погасителен план и е с падеж на
последната вноска 20.03.2015 г.,като е удължен срока за изпълнение ,който
първоначално е бил с падеж на последната вноска 20.05.2013 г. , а що се отнася
до ответника „В.” , същият е и страна по
този договор .С оглед изложеното съдът прие ,че искът следва да се уважи за
размера на месечните вноски за месеците март , април и май 2015 г .-1261,74 лв. ,ведно с
размера на договорната лихва за тези месеци-16,54 лв. , както и за размера на
договорната неустойка за неизпълнение за
периода от 21.03.2015 г. до 26.08.2015 г. включително -2297,81 лв. или
за обща сума 3576,09 лв. , а в
останалата си част над уважения размер до претендирания размер от 20 938,94
лв. следва да се отхвърли . Отделно от това следва да се отбележи и това ,че
задължението на ответниците е погасено и по давност ,на основание чл.111,б.”в”
от ЗЗД за всички лизингови вноски –главница и възнаграждение-договорна лихва , както и неустойка за неизпълнение , дължими
към 26.08.2012 г. .
По
направените искания за присъждане на разноски на страните , съдът прие следното
: Ищеца е направил разноски в доказан размер от 1341,56 лв. , от които д.т.
418,78 лв. в производството по чл.410 от ГПК , д.т. 418,78 лв. в настоящото производство ,200 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 304 лв. юрисконсултско възнаграждение определено
съобразно със заявеният материален интерес по реда на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предвид частичното уважаване на иска ,
на основание чл.78 , ал.1 от ГПК , следва на ищците да се присъдят разноски 228,06 лв. ,от които 71,92 лв. разноски в заповедното
производство съобразно с уважената част
от иска .Ответниците са направили разноски в доказан размер от 1258 лв. , от
които 1158 лв. адвокатско възнаграждение и 100 лв. за възнаграждение на вещо
лице . Предвид частичното отхвърляне на иска ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК
,следва на ответниците да се присъдят разноски в размер на 1044,14 лв.
,съобразно с отхвърлената част от иска .
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответниците „В.”ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр.Поморие , ул…., представлявано от Р.Д.Р. и Р.Д.Р. , ЕГН**********
, съществуването на вземане в полза на ищеца „М. и.Д. „ЕАД със седалище и адрес
на управление в гр.София ,район … ,представлявано от К.Б.М. и Б.Л.Б., за сумата
3576 ,09 лв. по договор за финансов
лизинг №3/13.05.2009 г., от които 1261,74 лв. -
лизингови
вноски за месеците март , април и май
ОСЪЖДА „В.”ЕООД
със седалище и адрес на управление в гр.Поморие , и Р.Д.Р. , да заплатят на „М.
и.Д. „ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София , сумата 71,92 лева , представляващи разноски по ч.гр.д. №399/2015 г. по описа на
Районен съд гр.Поморие съобразно с
уважената част от иска .
ОСЪЖДА „В.”ЕООД
със седалище и адрес на управление в гр.Поморие , и Р.Д.Р. , да заплатят на „М.
и.Д. „ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София , сумата 156,87 лв. ,представляващи разноски в
настоящото производство , съобразно с уважената част от иска .
ОСЪЖДА „М.
и.Д. „ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София да заплати на „В.”ЕООД със седалище и адрес на управление в
гр.Поморие , и Р.Д.Р. , сумата 1044,14
лв. представляващи разноски в настоящото производство , съобразно с
отхвърлената част от иска .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :