РЕШЕНИЕ
№ 1107
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330113737 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът Ц. С. Т. е предявила против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Файненшъл България“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че договорът за паричен
заем № ***/***, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е недействителен поради
противоречие със ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, както и за приемане за установено в отношенията между
страните, че сключеният между ищеца и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД
договор за поръчителство № ***/*** е недействителен поради липса на основание и
противоречието на добрите нрави.
Ищецът твърди, че сключеният между него и първия ответник договор за паричен
заем е недействителен поради това, че с установения в договора ГПР се нарушават добрите
нрави. Твърди, че не са спазени изискванията на ЗПК, тъй като в установения по договора
ГПР не е включено възнаграждението за фирмата поръчител, което представлява разход по
кредита, а от там се е стигнало до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Твърди, че
договорът за поръчителство също е недействителен, като излага подробни съображения.
В законоустановения срок ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД изразява
становище, че при сключване на договора са спазени изискванията на ЗПК, като развива
подробни съображения.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД също оспорва твърденията за
недействителност на договора за поръчителство и развива подробни съображения в тази
насока.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
1
във вр. с чл. 22 ЗПК, съединен с положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК във вр.
с чл. 26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, чл. 26, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД вр. чл. 19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.
От събраните по делото доказателства се установява, че между Ц. С. Т. и „Изи Асет
Мемиджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***/***, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на
ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов
ресурс на двадесет и една седмични погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 51, 75
лв. Установен е годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 49, 10
%.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че
заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от
следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1
000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата
по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за
заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество –
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
По делото е представен Договор за предоставяне на гаранция № ***/***, сключен
между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на
посредник, и ищеца – потребител. По силата на така сключения договор по възложение на
потребителя поръчителят поема задължение да сключи договор за поръчителство с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за
изпълнение на всичките му задължения, възникнали по силата на договор за паричен заем №
***, а именно – задължение за връщане на заемната сума от 1 000 лв. Установено е, че
договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, ал. 2
от Договора за паричен заем в указания срок. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за
предоставяне на поръчителство е установено, че за поемане на задължението от поръчителя,
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 530, 25 лв., платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 25, 25 лв., дължими на падежа на плащане
на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“
АД. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора е установено, че потребителят заплаща
възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем. С клаузата на чл. 3,
ал. 3 е договорено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 10 %, но от съдържанието на договора не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
2
ГПР. Нещо повече, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено
в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния
договор последното постъпва в неговия патримониум, като се заплаща ведно с месечните
погасителни вноски по договора за кредит. Следва да се отбележи също така, че договорът
за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни
задължението си по чл. 4, т.1 и т. 2, а именно да предостави някое от следните обезпечения –
две физически лица – поръчители, които да отговарят на съответните изисквания или
банкова гаранция за сумата от 1 086, 75 лв. Изискванията, които посочената клауза от
договора възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид
това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция, за което съответната
банкова институция ще изисква също заплащане, или поне две лица - поръчители, които да
отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредитодателят си
осигурява сигурно сключване на договор за предоставяне на гаранция, възнаграждението по
който договор се заплаща с всяка вноска по договора за кредит и постъпва в неговия
имуществен патримониум. От изложеното следва, че по този начин се установява
допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение за
кредитодателя, като това възнаграждение следва да бъде включено при формирането на
ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да
е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай,
това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 2, т. 7 от Договора като обща
сума за заплащане от потребителя е посочена 1 086, 75 лв. В тази величина, обаче, не е
включена дължимото по Договор за предоставяне на гаранция възнаграждение в размер на
530, 25 лв. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима
сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния
договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договор за паричен заем № *** от
*** е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което не
следва да се пристъпва към изследване и на останалите сочени от ищеца основания за
недействителност на договора.
По предявеният установителен иск против „Файненшъл България“ ЕООД, съдът
намира следното:
При тълкуване клаузите на договора и действителната обща воля на страните на
основание чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че обезпечението от страна на ответника е поето срещу
възнаграждение – т.е. възмездно, но заплащането му е установено разсрочено, ведно с
месечните погасителни вноски по заема. Установено е, че заемодателят е овластен от
поръчителя да приема заплащане на задълженията по договора за предоставяне на
поръчителство.
Съдът намира, че договорът за поръчителство е недействителен, поради
установяването му в противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел, поради
3
която е сключен е установяване на допълнително задължение за длъжника, респ.
допълнително възнаграждение за кредитодателя.
На първо място следва да се посочи, че съгласно уговорките, установени в договора
за кредит, условие за отпускане на финансовият ресурс, представлява обезпечаване на
вземането на кредитодателя с поръчителство от трето лице, одобрено от страна на кредитора
– заемодател – арг. чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора за паричен заем.
На следващо място, съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство е установено в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото
чрез сключване на процесния договор, последното постъпва в неговия патримониум. Това е
така, тъй като кредитодателят “Изи Асет Мениджмънт” АД и поръчителят “Файненшъл
България” ЕООД имат качеството на свързани лица. При осъществена служебна справка в
Търговския регистър съдът установи, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е
кредиторът по договора за кредит “Изи Асет Мениджмънт” АД. По този начин, в разрез с
нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на
заемодателя. В случая търговецът, който е икономически по-силната страна в
правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил
допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу
възнаграждение.
Този извод на съда се подкрепя и от клаузите на договора за предоставяне на
поръчителство, в които е установено, че възнаграждението по договора се заплаща ведно с
месечните погасителни вноски чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който да се счита
овластен да приема изпълнение на задължението.
Следва да се посочи, че с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той
отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за
всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Следователно и доколкото
по принцип договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя и по
силата на последния в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от
още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, няма пречка този договор да е
установен като възмезден, но такова задължение следва да се установи за обезпечения
кредитор като насрещна престация срещу поетото от страна на поръчителя задължение.
Установяване на такова задължение в тежест на главния длъжник, също следва да се приеме
за сключено в разрез с добрите нрави.
Поради така изложените съображения и доколкото договорът за поръчителство е
сключен единствено с цел, в разрез с нормите на добросъвестността, да се установи
допълнително възнаграждение за кредитодателя предявеният против „Файненшъл България“
ЕООД иск следва да бъде уважен, поради сключване на договора в противоречие с добрите
нрави.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на 100 лв.,
представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на делото. Разноските за банкови
преводи не следва да се присъждат, тъй като те не са съдебни разноски.
4
В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., поради което в полза на процесуалния му представител – адв. С. Н. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., определено на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие – ДВ, бр.7 от 22.01.2019 г.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. “Джавахарлал
Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46 по предявения от Ц. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.
„***“ № ***, ет. ***, ап. *** иск с правно основание чл. 124 ГПК, че сключеният между
страните договор за паричен заем № ***/*** е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ЗЗД на Ц. С. Т., ЕГН **********, сумата от 50 лв. – съдебно-деловодни
разноски в производството по гр.д. № 13737/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на адв. С. Н., АК – ***, с адрес гр. ***, ул. “***”
№ ***, сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр. д. № 13737/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.
“Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, по предявения от Ц. С. Т., ЕГН **********, с
адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че
сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция № ***/*** е
недействителен поради противоречието му с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ЗЗД на Ц. С. Т., ЕГН **********, сумата от 50 лв. – съдебно-деловодни
разноски в производството по гр.д. № 13737/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на адв. С. Н., АК – ***, с адрес гр. ***, ул. “***”
№ ***, сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр. д. № 13737/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
5