25.02.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на седми февруари две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор Петър Мидов
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1363 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е образувано
по искова молба, подадена от от Д.Н.Е. *** - чрез адв.Л., против Национален
осигурителен институт. Твърди се, че обжалвал Решение №1012-26104-1/18.05.2018г. на
Директор ТП НОИ Хасково, с което било отменено като незаконосъобразно
Разпореждане №261-00-2475-2/12.04.2018г. на Началник сектор Краткосрочни
плащания, с което било постановено спиране на производството по изплащане на
безработица от 01.03.2018г. Така била реализирана процедура по обжалване на
акта по административен ред пред по-горестоящ административен орган, като при
нея били ползвани услугите на адвокат за написването и подаването на жалба.
Налице били предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени
вреди в размер на 300,00 лева, представляващи платената сума за адвокатско
възнаграждение. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната
страна да заплати обезщетение за имуществени вреди от 300,00 лева, както и направените
в настоящото производство разноски.
Ответната
страна депозира отговор, като счита, че искът е допустим, но не е основателен и
доказан. Нямало и причинна връзка между отменения административен акт и
вредоносния резултат. Съгласно чл.12, ал.3 от АПК по производствата не се
събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е уредено в
АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове
по съдебен ред и при предявяване на иск по кодекса. Отговорността за съдебни
разноски била регламентирана в чл.143 и чл.14 от АПК, а систематичното място на
първата разпоредба не било в общите правила, поради което се счита, че правото
на разноски възниквало единствено и само в съдебното производство. Освен това в
чл.86 от АПК не било посочено като приложение договор за правна защита. Ако
жалбата се подавала от пълномощник, то било задължително да се представи
пълномощно, а не договор за правна помощ. При обжалването по административен
ред нямало изискване за специфични познания и умения. В приложения едва с
исковата молба договор за правна помощ било уговорено възнаграждение от 350,00
лева, което следвало да бъде заплатено в брой в деня на сключването, но нямало
доказателства за заплащане. Не било ясно защо се претендирали 300,00 лева.
Прави се възражение за прекомерност на разноските в настоящото производство,
както и при отхвърляне на иска се претендират направените разноски.
Окръжна
прокуратура счита, че искът за имуществени вреди е основателен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С
Разпореждане №261-002475-2 от 12.04.2018г. на основание чл.54г, ал.4 от КСО е
спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Д.Н.Е.,
считано от 01.03.2018г. Видно от представеното в препис Решение
№1012-26-104-1 от 18.05.2018г., издадено
от Директор ТП НОИ Хасково, била разгледана жалба с
вх.№1012-26-104/25.04.2018г., подадена от ищеца чрез адв.Л., срещу описаното
разпореждане. На основание чл.117, ал.3 от КСО разпореждането като неправилно и
незаконосъобразно било отменено, а преписката била върната за продължаване на
производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица.
С
представения по делото Договор за правна помощ от 23.04.2018г. се доказва, че
адв.Л. и Д.Н.Е. са страни по същия с предмет – изпълнителят адв.Л. да изготви и
подаде молба срещу Разпореждане №261-002475-2 от 12.04.2018г., като извърши
всички правни и фактически действия до приключване на производството пред тази
инстанция. В чл. от договора страните уговорили и че този договор има действие
до приключване на образуваното производство пред ТП НОИ Хасково. Уговореното
възнаграждение, което възложителят дължал на изпълнителя било в размер на
350,00 лева за подаване на молба и процесуално представителство, което следвало
да бъде заплатено в брой в деня на сключване – чл.4, ал.1, а ал.2 съдържа
уговорка в случай, че възнаграждение бъде заплатено по банков път.
От
допълнително представени от преупълномощен по делото адвокат доказателства се
установява, че на 23.04.2018г. адв.Л. получила от Д.Н.Е. сума от 350,00 лева,
дължими по сключен на 23.04.2018г. договор за правна помощ във връзка с
обжалването на административен акт, с който били спрени плащания за обезщетение
за безработица – разписка за получена сума на л.42.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по
реда на тази глава – Глава Единадесета, Производства за обезщетения. Съгласно чл.203, ал.2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената
отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /действаща редакция преди доп. ДВ бр.77/2018г., в сила от
01.01.2019г./. Съгласно чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда
установен в АПК. За да възникне право на иск за обезщетение следва да са налице
кумулативни предвидените предпоставки: да е налице вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Вредата е отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно
защитените от правото имуществени или неимуществени интереси на увредения, като
тя е пряка и непосредствена ако следва от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие на компетентния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. При липсата на елемент от фактическия състав, то
не може да се реализира отговорността по чл.203 от АПК във вр.с чл. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай следва да се има предвид и че за разлика
от разпоредбата на чл.120 от КСО, то чл.117 от КСО - Обжалване по административен ред, не съдържа уредба на въпроса за
направените от страните разноски в производството по обжалване по административен
ред. Така отговорността на НОИ в тази насока следва да се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липсата на законови
разпоредби в АПК и КСО относно дължимостта на разходите в производството по
обжалване на административен акт по административен ред, предвидения в
специалния закон ред е именно законовата възможност за обезщетение на
претърпените вреди.
В настоящото производство безспорно е установено наличие на незаконосъобразно Разпореждане №261-002475-2 от 12.04.2018г., с което е
спряно производство по изплащане на парично
обезщетение за безработица, е отменено с Решение
№1012-26-104-1 от 18.05.2018г. на Директор ТП НОИ Хасково. В този смисъл
съдът приема, че е доказано наличието на незаконосъобразен акт, издаден от
административен орган при изпълнение на административна дейност по смисъла на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Платеното адвокатско възнаграждение за обжалване по
административен ред на разпореждането представлява вреди по смисъла на чл.1,
ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ. Обжалването е инициирано от ищеца във връзка с
незаконосъобразен акт, издаден от служители на ответната страна, пред решаващ
орган в администрацията и е предвидено като задължително обжалване, а не алтернативно.
Обжалваното разпореждане е предпоставка и служи като единствено фактическо
основание за извършване на разходите за правна услуга. Намират се в отношение
на обуславяща причина и следствие, тъй като ако не е било издадено
разпореждането, то нямаше да бъде ангажирана и правната помощ. Фактическото
заплащане на сумата, представляваща адвокатско възнаграждение, е доказано с
представената по делото разписка – л.42, като е установен имуществен разход от
ищеца, които е и в размер над цената на предявения иск. По отношение
фактическото заплащане на сумата и възраженията на ответната страна следва да
се има предвид, че заплащането е извършено съобразно уговорките в договора от
23.04.2018г. – същия ден /видно от разписката на л.42/, както и между страните
няма спор, че възложената работа е била изпълнена /видно от Решение №1012-26-104-1 от
18.05.2018г., жалбата е подадена от адв.Л./. Имуществената вреда, която е
произтекла от незаконосъобразната административна дейност, е и пряка и
непосредствена последица, доколкото е в обоснована причинна връзка и следва
противоправния резултат.
Поради
така изложеното съдът намира, че са доказани изискуемите като кумулативни
предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и безвиновната отговорност на ответната
страна следва да бъде ангажирана съобразно търсения от ищеца размер.
С
оглед на крайния извод относно основателност на предявения иск, то ответната
страна следва да понесе направените по делото разноски по а.д.№973/2018г.,
както и пред ВАС инстанция, но разноските в настоящото производство по
а.д.№1363/2019г. не са доказани. Разноските по а.д.№973/2018г. са доказани с
представения договор за правна помощ от 17.06.2018г. – л.7, в който изрично се посочва – чл.5,
ал.4, и че е изплатено възнаграждение в брой в деня на сключването – 300,00
лева. Действително в разписката за получена сума – л.41 от делото, е посочено,
че е по договор за правна помощ във връзка с производство през АС Хасково, но
доколкото самата разписка е от 27.06.2018г. и е посочено, че се заплаща сумата по
договор от 27.06.2018г., а договорът за представителство по настоящото дело е
от 17.06.2018г., то разписката на л.41 от делото не следва да се цени като
съотносима към настоящия спор. Направените разноски пред върховната инстанция
при обжалването на постановеното по а.д.№973/2018г. решение са доказани с
представения договор за правна помощ от 17.01.2019г. – л.8 от а.д.№2740/2019г.
на ВАС, и са в размер на 300,00 лева, като фактът на заплащането се установява
от чл.4, ал.4 от самия договор. По отношение на разноските в производството по
настоящото дело следва да се обсъди представения договор за правна помощ от
20.12.2019г., а съгласно чл.4 от договора страните са уговорили да се заплати
възнаграждение от 300,00 лева, но няма доказателства да извършено плащане. По
делото не се представя до края на съдебните прения нито разписка за извършено
плащане, нито в самия договор съществува изявление от страните, което да
доказва извършеното своевременно и реално плащане по договора. В този смисъл
съдът намира, че ответната страна дължи само направените разноски за
адв.възнагражедние по а.д.№973/2018г. – 300,00 лева и по а.д.№2740/2019г. на
ВАС 300,00 лева. По отношение искането да бъдат заплатени направените разноски
за държавна такса, то следва да се има предвид, че са заплатени суми от 10,00
лева – пред АС Хасково, и 5,00 лева – пред ВАС при обжалването на решението по а.д.№973/2018г.,
поради което и те следва да бъдат заплатени от ответната страна.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, БУЛСТАТ ……, да
заплати на Д.Н.Е., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 300,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
от незаконосъобразен административен акт – Разпореждане
№261-002475-2 от 12.04.2018г., с което е спряно производство
по изплащане на парично обезщетение за безработица, отменено с Решение №1012-26-104-1 от
18.05.2018г. на Директор ТП НОИ Хасково, ведно със законна лихва, считано от 11.10.2018г.
– предявяване на иска, до окончателно изплащане на сумата, както и направените
разноски по делото от 615,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: