Р Е Ш Е Н И Е № 51
гр. Варна, 14.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. №
652 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано след като с Решение № 141/19.12.19г., постановено по
гр.д. № 361/18г. ВКС, ІІ г.о. на осн. чл. 250 от ГПК е било допълнено
постановеното по същото дело решение № 143/18.03.18г. и е разпоредено връщането
на делото на настоящия съд за разглеждане на предявения по делото евентуален
иск за признаване правото на собственост на „Девня инвест“ АД, гр. Девня върху
недвижим имот, представляващ: реална част с площ от 1 357 512 кв.м.
от ПИ с идентификатор № 20482.505.155 по КККР на гр. Девня, Промишлена зона-юг,
целият с площ от 1 587 312 кв.м., която реална част е повдигната в
лилав цвят на скицата на л. 906 от делото на ВОС, като придобит въз основа на
придобивна давност чрез владение, упражнявано в периода от 1991г. до
предявяване на иска на 24.11.14г., с присъединяване на владението на ДФ
„Полихим“ за периода 1989г.-1991г., и за осъждането на ответника „Солвей соди“
АД, гр. Девня /конституиран на осн. чл. 227 от ГПК като правоприемник на
първоначалния ответник в исковото производство „Девен“ АД, гр. Девня/ да му
предаде владението върху имота, на осн. чл. 108 от ЗС.
С цитираното по-горе решение № 143/18.03.18г. по гр.д. № 361/18г. ВКС, ІІ
г.о. е било отменено въззивно решение № 140/20.10.17г. по в.гр.д. №
338/17г. на ВАпС, с което е бил потвърдено
решение № 585/13.04.17г. по гр.д. № 2735/14г. на ВОС, с което е признато за
установено по отношение на „Девен“ АД, гр. Девня, че „Девня инвест“ АД, гр.
Девня е собственик на описаната реална част от посочения недвижим имот,
придобита по реда на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, като с разделителен протокол от
24.06.1991г. имотът е включен в баланса на ДФ „Девняинвест”, която с ПМС №
176/05.09.1991г. е преобразувана в „Девня инвест” ЕООД, и вместо него е
постановено отхвърлянето на предявения от „Девня инвест“ АД, гр. Девня против
„Солвей соди“ АД, гр. Девня иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване
за установено, че на осн. чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ ищецът е собственик на
описания по-горе недвижим имот, и за осъждането на ответника да му предаде
владението върху нея.
С писмена
молба и в открито с.з. пред настоящата инстанция процесуалните представители на
въззивника „Солвей соди“ АД, гр. Девня поддържат становище за нищожност на
допълнителното решение № 141/19.12.19г., постановено по гр.д. № 361/18г. ВКС,
ІІ г.о., като постановено извън пределите и в нарушение пределите на
правораздавателната компетентност на касационната инстанция. В тази връзка се
сочи, че правораздавателната компетентност на ВКС е била ограничена в рамките
на правния спор, определен с въззивната жалба, който е бил разгледан по
същество от въззивния съд и съответно е бил допуснат до касационно обжалване.
Налице е определен от нормата на чл. 269 от ГПК и указанията, дадени с ТР №
6/17г., прието на 15.01.19г. от ОСГТК на ВКС, обхват на въззивната проверка на
първоинстанционното решение относно спорното правоотношение – съобразно
преценката на страните /извън случаите, когато съдът следи служебно за точното
приложение на императивни материалноправни норми или когато следва да се
защитят правата на някои частноправни субекти и в защита на публичен интерес/.
И тъй като в настоящия случай не е била подадена насрещна въззивна жалба от
ищеца „Девня инвест“ АД, гр. Девня срещу първоинстанционното решение, в частта
му, с която не е бил разгледан предявеният в евентуалност ревандикационен иск,
основан на твърдението за придобиване на имота въз основа на изтекла в негова
полза придобивна давност, то и не е възможно да се счита, че спорът по тази
претенция, предявена с исковата молба, е все още висящ. Противното би
означавало, че по подадена въззивна жалба само от ответника (при липсваща
насрещна въззивна жалба от ищеца), и при постановено решение за уважаване на
евентуално предявения ревандикационен иск, ще се стигне до нарушаване на
забраната на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК - да не се допуска влошаване положението
на жалбоподателя. Поради това се претендира образуваното понастоящем въззивно
производство да бъде прекратено.
Допълнително
се развиват съображения за неоснователност на предявения в евентуалност иск от
ищеца, поддържайки, че собствеността върху имота не е напускала патримониума на
държавата до 2008г., когато имотът е бил продаден на ответното дружество. Счита
се, че следва да бъде възприето изложеното в мотивите на отменителното решение
на ВКС по настоящото дело, че от 1970г., когато имотът е станал държавна
собственост и до 1992г. същият не е бил предоставян на друго юридическо лице.
Такова предоставяне не е налице и за последващия период, което следва да се
изведе и от обвързващата страните сила на пресъдено нещо на решението по гр.д.
1651/09г. на ВОС, с което е бил отхвърлен предявения от ищеца против ответника
владелчески иск за този имот. Дори и да
е имало владение, осъществявано от ищеца /който факт се счита за недоказан от
събраните по делото доказателства/, то е налице хипотезата на чл. 81 от ЗС.
Наред с това страната се позовава и на спирането на давността по отношение
придобиването на имоти частна държавна собственост, считано от 1996г. и към
настоящия момент. Поддържа се и възражението, че ответникът е владял
добросъвестно на годно правно основание да го направи собственик процесния
период от момента на закупуването му през 2008г. и за период от 5 години го е
придобил. Претендира се отхвърляне на евентуалния иск като неоснователен като в
с.з. са депозирани и писмени бележки с подробно изложени съображения в защита
на изложената правна теза.
С писмено
становище и чрез процесуален представител в откритото с.з. насрещната страна
„Девня инвест“ АД, гр. Девня поддържа, че молбата за прекратяване на настоящото
дело е неоснователна. Това е така, защото доводи за нищожност на допълнителното
решение на ВКС не могат да се разглеждат от въззивния съд, който разглежда
делото при условията на чл. 294 от ГПК. Освен това в настоящия случай е налице
хипотезата именно на нормата на чл. 271, ал. 2 от ГПК, че при отмяна на
решението по главния иск се възстановява висящността по съединените с него
евентуални искове. Насрещна въззивна или касационна жалба в частта по
евентуалния иск не би могло да има, защото този иск не е бил разглеждан от
първите две инстанции.
Поддържа се предявеният в условията на
евентуалност иск като се излага, че процесният имот е част от един голям
недвижим имот, наименован съобразно функционалното му предназначение като Депа
с тръбопроводи, разделени на подобекти 4а, 4б и 4в, а понастоящем по
действащата кадастрална карта /КК/ депо 4а е получило два идентификатора за
самостоятелни обекти. По отношение на големия обект Депа с тръбопроводи никога
не е възниквало съмнение, че е бил включен в патримониума на ДФ „Полихим”, а
след разделянето й чрез разделителния протокол от 1991г., в баланса и в
патримониума на ищцовото дружество е включено цялото земно съоръжение,
представляващо депо 4а. За втората част от това депо 4а /идентифициран с друг
идентификатор по КК/ е налице сила на пресъдено нещо между страните, че имотът
е преминал в патримониума на ищеца на осн. чл. 17а от ЗППДОбП /отм./. В случая
се поддържа, че собствеността на държавата е преминала към патримониума на ДФ
„Полихим” въз основа на Указ 56 за стопанската дейност и имотът е станал фирмена
собственост, поради което и е допустимо придобиването на имота на оригинерно
основание, каквото е придобивната давност. Експлоатацията и поддържането на
всичките депа са били осъществявани от ищцовото дружество /за което са
представени и съответни писмени и гласни доказателства/, което представлява и
манифестиране на владението като спокойно и несъмнено. В указания от съда срок са депозирани и писмени бележки, развиваща
подробно изложената правна теза.
Държавата,
в качеството си на трето лице-помагач на страната на ответника, не е изразила
становище при настоящото разглеждане на делото.
По допустимостта на настоящото
въззивно производство.
Настоящият състав на съда следва
повторно да разгледа делото по общия ред, започвайки от оново незаконосъобразно
съдопроизводствено действие, което е послужило като основание за отмяна на
решението. Даденото от ВКС указание по прилагането и тълкуването на закона е
задължително за настоящия съд – чл. 294, ал. 1 от ГПК. Това означава, че
настоящият съд следва да разгледа делото в хипотезата на чл. 271, ал. 2 от ГПК,
тъй като е налице отмяна на решението по главния предявен ревандикационен иск,
основан на твърдението за придобиване на имота на осн. чл. 17а от
ЗППДОбП /отм./ (която отмяна е извършена от ВКС при допусната проверка
на законосъобразността на въззивното решение), при което е налице възстановена
висящност по евентуално съединения ревандикационен иск (с наведено придобивно
основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност за посочения период), по
който първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Действително съобразно нормата на
чл. 270, ал. 2 от ГПК нищожността на съдебно решение може да се предяви и чрез
възражение пред въззивния съд, но това е в хипотезата, когато последният съд
извършва проверка за действителността на първоинстанционното решение. Чрез
релевираното по настоящото дело възражение от въззивника се иска от въззивния
съд да извърши проверка за действителност на решението на ВКС, каквато
компетентност въззивният съд не притежава в рамките на въззивното производство.
За страната остава открита процесуалната възможност да предяви по исков ред
пред съответния районен съд нищожността на допълнителното решение на ВКС, доказателства за което по настоящото дело не са представени.
Въззивното производство е
допустимо и съдът дължи произнасяне по предявения от ищеца евентуален иск.
По
предмета на евентуалния иск.
Производство по този иск е
образувано по подадената на 24.11.14г. искова молба от „Девня инвест” АД, гр.
Девня против „Девен” АД, гр. Девня /понастоящем негов универсален правоприемник
е „Солвей соди“ АД, гр. Девня, който на осн. чл. 227 от ГПК е конституиран
като страна по делото с протоколно определение от 11.10.17г. по в.гр.д. №
338/17г. на ВАпС, предвид преобразуването чрез вливане на първоначалния
ответник, вписано в търговския регистър на 29.06.17г./. В исковата молба
се е твърдяло в условията на евентуалност /ако се приеме, че ищецът не е
придобил имота на осн. чл. 17а от ЗППДОбП /отм.//, че ищецът е придобил
процесния имот /описан словесно и графично с уточняващата молба от 02.04.15г. –
т. І, л. 178-179/ въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност чрез
владение, упражнявано в периода от преобразуването на „Девня инвест” ЕООД през
1999г. и присъединяване владението, упражнявано от ЕООД от 1991г., както и на
ДФ „Полихим” от 1989г. В исковата молба се сочи, че държавата е предоставила на
ДФ „Полихим” правото на собственост върху процесния имот, придобит от нея въз
основа на отчуждаване през 1970г., а впоследствие не е изключила имота от акта
за преобразуване на фирмата в търговско дружество. Ищцовото дружество е
правоприемник на посочената държавна фирма. Посочено е още, че на 23.05.2008г.
държавата е продала имот № 155 на ответника, за което е бил съставен
приемателно-предавателен протокол за предаване на имота. Договорът не е
произвел вещно-транслативен ефект, тъй като държавата не е притежавала правото
на собственост, но ответното дружество е установило владение върху имота.
Предявеният от ищеца против ответника иск по чл. 75 от ЗС за предаване
владението върху имот № 000740 (депо 4а с дига) по КВС, с площ от 1395.348 дка,
за което е било образувано гр.д. № 234/08г. на ДРС, е бил отхвърлен и ответното
дружество владее имота и към момента на подаване на исковата молба по настоящото
дело.
В депозирания отговор на исковата
молба ответникът оспорва основателността на предявения в евентуалност
ревандикационен иск. Поддържа, че имотът е бил актуван като частна държавна
собственост на 23.09.2002г. и на 23.05.2008г. е бил продаден на ответното
дружество. Излага се, че действително имотът е бил придобит чрез отчуждаване на
земеделски земи от държавата през 1970г. за строителството на „Пристанище
Варна-Запад”. След като теренът е бил запълнен с драгажни маси, е бил
изоставен, а през 1985г. се е наложило неговото надграждане. Сочи се, че според
разпореждането на КСК от 1970г. за отчуждаването на земите, последните, които
ще се използват за насипища и други подобни дейности, след като премине нуждата
от тях, да се връщат в ДПФ. Това се счита, че е станало и с процесния имот,
който е бившето депо 4а за драгажни маси, поради което е налице забраната на
чл. 24, ал. 5 и ал. 7 от ЗСПЗЗ. Оспорва се наличието на правоприемство между ДФ
„Полихим” и настоящия ищец. Освен това е поддържано, че давностно владение не
може да бъде валидно упражнявано против Държавата. Ако все пак е текла давност,
то не е налице необходимия 10-годишен период /тъй като е изключено
добросъвестното владение, при което давността е 5-годишна/ - поради забраната
на чл. 86 от ЗС в редакцията до отмяната й на 01.06.1996г., а след това на осн.
§ 1 от ЗД на ЗС е спряна давността и до настоящия момент. С отговора на
исковата молба е релевирано и възражение за придобивна давност върху имота в
полза на ответника – за период от 5 години поради осъществявано добросъвестно
владение от 23.05.08г. (момента на сключване на договора с държавата);
евентуално - за период от 10 години като се присъединява владението на
праводателя на ответника в лицето на Държавата, осъществявано от момента на
съставяне на АЧДС на 23.09.2002г.
В депозираното становище от третото
лице-помагач, евентуалният иск е оспорен като се поддържа, че Държавата владее
ПИ 155 от момента на предаването му от ТКЗС през 1970г. до 2008г., когато е бил
продаден на ответника с предаване на владението.
За да се произнесе
настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:
Съобразно
Постановление № 26/27.08.1969г. на МС на НРБ е постановено да се изгради
„Пристанище Варна - запад” в района на Белославското езеро край с. Повеляново
при посочени технико-икономически показатели. Инвеститор на обекта е определено
да бъде Министерство на транспорта, а разработването на Генерален своден план
за развитието на каналите, пристанището и терените около тях се продължава до
края на 1970 г. /т. ІІ, л. 634-636/. С Разпореждане № 37 от
02.02.1970г. на Комитета за стопанска координация при МС на НРБ е взето решение
ИК на ОНС-Варна и ИК на ГНС-Варна да отреждат и отчуждават по реда на ЗПИНМ
покрити и непокрити недвижими имоти, вкл. и поливни площи за строителство на
обект ”Пристанище Варна - запад”, за нов сгуроотвал на ТЕЦ „Варна” и за нова
нефтобаза, съгласно утвърдения от МС идеен проект и разработените парцеларни
планове. Предвидено е още Министерството на енергетиката и горивата да предаде
за строителството на ”Пристанище Варна - запад” 641 дка земи, отчуждени с 96-то
Разпореждане на МС от 10.04.67г. за сгуроотвал на ТЕЦ „Варна”. Засегнатите
държавни, кооперативни и обществени предприятия и организации са били длъжни да
освободят заеманите от тях имоти в срокове, определени в приложения график /т. ІІ, л. 637-643/. Въз основа на това
разпореждане е издадена Заповед № 827 от 02.03.1970г. на Председателя на
ОНС-Варна, с която на осн. § 60 от ППЗПИНМ са одобрени проектите за отреждане
на терените и площадките за строителство на пристанище ”Варна-запад” съгласно
парцеларните планове. Съгласно т. 10 от тази заповед, за изграждане на депа 4а,
4б, 4в и 4г са определени терени по парцеларен план № 19 в землищата на селата
Разделна и Тръстиково и гр. Девня /т. ІІ, т. 644-645/. Впоследствие е
осъществено и самото предаване на отчуждаваните за посоченото строителство
обекти – протоколите в т. ІІ, л. 646-655. Предназначението на посочените
по-горе депа е за изхвърляне на драгирани материали от пристанището.
Със Заповед № 376 от 29.12.1981 г. на МС на НРБ е наредено на Министерството на транспорта да
осигурява поддържането на проектираните дълбочини на канал № 2, утайника към
него и акваториите на пристанище Варна-запад и Фериботния комплекс, като
Министерството на химическата промишленост му предоставя ежегодно 60% от
разходите, необходими за това поддържане. Със същата заповед е наредено на
Министерството на транспорта, кооперирано с Министерството на химическата
промишленост и ИК на ОНС- Варна, да осигури необходимите лимити за разработване
на проект за удълбочаване на р. Провадийска, изграждане на депа и
дренажно-отводнителни съоръжения в района на с. Разделна и гара Разделна, като
след завършване на работния проект двете министерства и ИК на ОНС да договарят
за дяловото им участие в реализирането му /т. І, л. 223-224/.
Видно от писмо от 24.07.1985г.на Комитета по опазване на околната среда при
МС, адресирано до БНБ и Националната корпорация „Химическа промишленост”, че е
предложено при формирането на плана по капиталните вложения за 1986г. на
националната корпорация, да се включат три обекта с решаващо значение за
прекратяване замърсяването на водите, въздуха и почвата в СХК „Девня”. Третият
посочен обект е Депо с тръбопроводи за изхвърляне на дренажни утайки. Посочено
е, че най-подходящото решение е надзиждането на съществуващите депа, изградени
при построяването на фериботния комплекс. За изпълнител на обекта е определен
„Трансстрой” – Белослав /т. ІІІ, л. 1062/. С Протокол № ЕС-64 от 20.11.1985г.
Държавният експертен технико-икономически съвет при Министерство на химическата
промишленост /т. І, л. 112-115/, след като е констатирал, че „почистването на
коритото на р. Провадийска се налага от зачестилите в последно време наводнения,
а така също и от затлачване от химическите заводи, както и че в района на
пристанище Варна - запад липсват терени за депа за намиване от извършените
драгажни работи”, е одобрил първи вариант от разработка на ТИДРПП за обект СХК
„Девня”, подобект „Депа за утайки с тръбопроводи”, предвиждащ надграждане на
дигите на съществуващите депа, което ще се извърши на три етапа, като през
първия етап ще се надгради дигата на депо 4в, през втория етап - дигата на депо
4б и през третия етап - дигата на депо 4а. Утвърдената е била и Генерална
сметка за обекта. Сключен е бил договор за строителство на 15.01.1986г. между
Инвеститорска дирекция при СХК „Девня” като инвеститор и СП „Трансстрой”, Белослав като главен изпълнител
/т. ІІІ, л. 986-1054, л. 1056/.
На 25.09.1987г. в Акт 19 за предаване на стротелна площадка депо 4а е
вписано в поименния списък на обектите, предвидени за строителство през 1989г.
от СО „Девня”, гр. Девня /л. 325-332 от приложеното към настоящото дело гр.д. №
608/09г. на ВОС/.
На 06.01.1992г. е съставен Акт за
установяване състоянието на обекта /представляващ депо 4а/ при спиране на
строителството по вина на инвеститора, подписан от представител на инвеститора „Девняинвест”
ООД и изпълнителя „Трансстрой ”-Варна /т. І, л.
246/.
От анализа на горните доказателства се налага извода, че поземлените имоти,
върху които са били изградени Депа за утайки с тръбопроводи, разделени на
подобекти 4а-4г са станали държавна собственост въз основа на отчуждаването,
извършено с решението на ИК на ОНС-Варна през 1970г. по реда на ЗПИНМ /отм./.
Няма данни по делото за осъществена реституция на собствеността върху тези
поземлени имоти на някои от предвидените в действащото законодателство
основания.
По делото са налице доказателства, че ищцовото дружество /с правноорганизационната
форма на АД/ е правоприемник на „Девня инвест” ЕАД, гр. Девня – еднолично
акционерно дружество с държавно имущество, което е създадено от преобразуването
през 1999г. на съществуващото преди това „Девня инвест” ЕООД, гр. Девня,
регистрирано на 11.11.1991г. в търговския регистър като дружество с ограничена
отговорност с изцяло държавно имущество /т. І, л. 124/. Последното пък е било
създадено чрез поемането на активите, пасивите и другите права и задължения на
„Девня инвест” - Девня – дъщерна фирма на ДФ „ Полихим”, вписана в регистъра на
Държавните и общинските фирми и фирмите на обществените организации с решение
от 02.08.1989г. на ВОС /т. І, л. 122/, съгласно разделителен протокол от
24.06.1991г., предвиждащ, че извършените разходи за капитални вложения в т.ч.
автотехника и строителна механизация, депа с тръбопроводи за отпадни води,
медицинска апаратура за здравни обекти и други разходи, остават в баланса на
ДИФ „Девня инвест”, респ. Дирекцията за инвеститорски контрол до окончателното
утвърждаване на организационно-производствената структура на поделенията /т. І, л. 22-30/. Дъщерната фирма е била
правоприемник на прекратените с решение на МС Инженерингово предприятие „Девня
инвест” - ДИК, гр. Девня, ПО „ Химпроект”, гр. Девня и КНИПИ, гр. Девня.
Видно от съставения на 08.02.2008г. КНА за собственост № 154, т. І, рег. №
349, дело № 106 на нотариус Ал. Никитов, рег. № 226 на НК, с район на действие
РС-Девня, че ищцовото дружество е признато за собственик въз основа на писмени
доказателства на имот № 000740 (депо 4а с дига) с площ от 1395.348 дка, с начин
на трайно ползване – химическа промишленост (утайник с дига), находящ се в
землището на гр. Девня, при граници: имот № 000741, № 000739 и имот № 000778.
За удостоверяването на правото на собственост нотариусът е посочил РМС №
37/02.02.1970г., Заповед № 827/02.03.1970г. на ОНС-Варна, Протокол-опис от
23.10.1970г., Разделителен протокол от 24.06.1991г., решение на ВОС от
11.11.1991г., Заповед № 55/14.03.1996г. на Министерство на промишлеността,
решение от 22.04.1996г. на ВОС, решениe от 23.03.1999г. и решение от 02.11.00г. на ВОС, баланс и
аналитични ведомости на дружеството, съответно към 30.09.2007г. и за периода от
01.12-31.12.2007г. /т. І, л. 11/.
Въз основа на този КНА е било извършено вписването на ищцовото дружество
като собственик в регистъра на земеделските земи, гори и земи от ГФ по
партидата на имот № 000740 в землището на гр. Девня, открита на 03.04.2001г. и
водена при ОбСЗ-Девня. По пратидата е отразено, че имотът представлява
съществуваща собственост преди възстановяването на земи по ЗСПЗЗ /т. ІІ, 505-507/.
Материалната доказателствена сила на този констативен нотариален акт е
оспорена от ответника с отговора на исковата молба, отричайки ищецът да е
придобил права върху имота въз основа на описаните в него писмени
доказателства.
С влязлото в сила решение
по настоящото дело страните са обвързани със сила на пресъдено нещо, че
ищцовото дружество не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с
площ от 1 357 512 кв.м. от ПИ с идентификатор № 20482.505.155 по КККР
на гр. Девня, Промишлена зона-юг, целият с площ от 1 587 312 кв.м.,
която реална част е повдигната в лилав цвят на скицата на л. 906 от делото на
ВОС, като придобит по реда на чл. 17а
от ЗППДОбП /отм./, като с разделителен протокол от 24.06.1991г. имотът е
включен в баланса на ДФ „Девняинвест”, която с ПМС № 176/05.09.1991г. е
преобразувана в „Девня инвест” ЕООД. За да се отхвърли иска на заявеното
основание е прието, че не са налице
доказателства за факта на предоставяне на спорния имот за стопанисване и
управление на държавните предприятия СХК ”Девня”, респ. СО ”Девня” и ДФ
”Полихим”, от която ищецът черпи права като правоприемник на част от активите и
пасивите, включени в капитала му с акта за образуване на еднолично търговско
дружество, като един от елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/
отм./.
Това
означава, че спорният имот не е бил част от патримониума на праводателите на
ищеца /вкл. и на ДФ „Полихим”/, за да може по пътя на правоприемството и посредством
приватизационната процедура да се счита за преминал в патримониума на
приватизираното предприятие в лицето на ищцовото дружество.
На 23.09.02г. е бил съставен Акт за частна
държавна собственост /АЧДС/ № 3941 на осн. чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 147, т. 5
от ППЗДС /отм./, за ПИ № 155 по плана на Промишлена зона-юг на Община Девня,
гр. Девня, с площ от 1 587 400 кв.м., при описани граници.
Управлението върху имота е предоставено на областния управител на Варна на осн.
чл. 18 от ЗДС. В забележките е отразено, че със Заповед №
РД-1-7706/54/25.02.2003г. е постановено отказ за деактуване /т. І, л. 166/.
В първото по делото с.з. на 15.05.15г. АЧДС е
бил оспорен от ищеца относно констатацията за собствеността на Държавата върху
описания имот.
От
заключението на тройната СТЕ, изслушано пред първоинстанционния съд, което
съдът кредитира като по-пълно от заключението на единичната СТЕ, се установява,
че описанието на имота в горния АЧДС е по КП на „Промишлена зона-юг”, гр.
Девня, одобрен със Заповед № 300-4-40/11.05.2002г. До 2002г. за процесната
територия са били изработени два картни материала – КП на Девненски промишлен
комплекс, изработен през 1972г., върху който са показани границите на депо 4а,
съвпадащи с тези на ПИ 000740 по КВС; и Единна топографска карта (ЕТК),
изработена през 1980г. при спазване на инструкционните изисквания, по които е
изработен и КП през 1972г. Върху ЕТК под № 38 е била означена територия
„хвостохранилище”, което по граници и оформление се доближава до границите и
формата на ПИ 000740 по КВС. Вещите лица сочат, че обявата за одобряване на
коригирания план за земеразделяне на землището на гр. Девня (изработването на
КВС) е станало с ДВ от 09.05.2000г. и същият най-вероятно е проектиран по данни
от КП на Девненския промишлен комплекс, изработен през 1972г. От изготвената
към заключението комбинирана скица, представляваща приложение № 1, се
установява, че по посочения КП от 2002г. /щрихованата част/ в обхвата на ПИ №
155 се включва процесната реална част, представляваща съвпадащата част между ПИ
155 и имот № 000740 по КВС. Процесната реална част от ПИ 155 по КП от 2002г.
/идентичен на ПИ № 155 по действащата КК от 2008г./ условно е означена от
вещите лица като имот 741 и е обозначена графично на скицата с площ от 1357.512
дка, представляваща приложение № 3. На първата комбинирана скица са нанесени и
границите на комплекс „Депа с тръбопроводи за отпадни води” по Генералния
своден план от 1970г. Вещите лица сочат, че към момента на депозиране на
заключението /02.02.2017г./ процесната реална част представлява труднопроходим
терен, обрасъл на места с много храстовидна, блатна и тревна растителност;
обградена е от дига с височина 1.5-2 м. и на територията са налични следи от
прокари във взаимно перпендикулярни посоки с неизвестно предназначение; не се
забелязва наличието на действащи утайници, преливници и други подобни
съоръжения. На северозапданата част на процесната територия има наличие на
водна площ, попадаща в ПИ 000740 по КВС. ПИ 000739 по КВС /показан на скицата,
представляваща приложение № 1/ по начин на трайно ползване към момента
представлява дига с път с подобрена трайна настилка върху нея /макадам/. Този
имот не попада в процесната реална част, респ. в ПИ 155 по КП и КК. В КП от
2002г. и в КК от 2008г., част от ПИ 000739 по КВС е включен към ПИ 505.156. Експертите сочат още, че ПИ №
000740 по КВС и ПИ № 155 по КП и по КК са извън регулацията на плавателен канал
„Море – Варненско езеро” /комбинираната скица – приложение № 4/. Освен това ПИ
№ 000740 по КВС изцяло попада в зоната, отредена за изграждане на депо 4а по
Генералния своден план от 1970г. и ТУП за селищна система Девня, одобрен 1982г.
Налице са разминавания между границите на ПИ 155 по КП и КК и зоната, отредена
за изграждане на депо 4а по Генералния своден план и ТУП за селищна система
Девня, тъй като в КП са отразени техните действителни граници по данни от
изпълнени геодезически измервания на терена към момента на изработването на КП.
В регистъра на имот 000740 по данни от цифровия модел на КВС за землището на
гр. Девня, към дата 03.04.2001г., като собственик е било записано: „Неустановен
собственик”. Към КП от 1972г. и към ЕТК от 1980г. няма разписни листи, но в
регистъра за ПИ 155 по КП от 2002г. и до 23.05.2008г. като собственик е вписана
„Държава” с правно основание АДС № 3941/23.09.02г., а след дата 23.05.08г. като
собственик е записан „Девен” АД с правно основание договор №
3845/23.05.08г.
Съобразно
приетото в съдебната практика /Решение № 391 от 18.10.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1139/2011г., I г. о., ГК/, актовете за държавна и за общинска собственост
имат констативно, а не конститутивно действие и при оспорването им в тежест на
държавата/общината е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание
за придобиване на собствеността върху имота. Тъй като оспорването им представлява
твърдение за отрицателен факт, доказването става чрез доказване на изключващите
го положителни такива.
Между
страните е налице сила на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение
по гр.д. № 607/09г. на ВОС, с което е отхвърлен ревандикационния иск на „Солвей
соди” АД против „Девня инвест” АД относно ПИ № 156 оп КП, представляващ имот с
идентификатор 20482.505.156 по КК, с площ от 1027.025 дка /това е дигата,
представляваща част от ПИ 000739 по КВС съобразно цитираното по-горе заключение
на тройната СТЕ/, за който ищецът е претендирал да го е придобил по силата на
договор за покупко-продажба № 3844/23.05.08г., сключен с Държавата.
По делото обаче няма събрани доказателства, от
които да се установи, че спорният понастоящем имот е напуснал патримониума на
държавата, вкл. и посредством приватизационна сделка на друго държавно
търговско дружество, в чийто капитал същият да е бил включен. Това означава, че
процесният имот не може да бъде придобит чрез придобивна давност от ищеца, тъй
като този способ до 1996г. е недопустим за вещи, които са държавна собственост
/чл. 86 от ЗС в редакцията му до допълнението с ДВ, бр. 33/96г. с действие от
01.06.96г./, а считано от 31.05.2006г. теклата придобивна давност за имоти
държавна собственост е спряна чрез § 1 от ЗД на ЗС, обн. ДВ, бр. 46/06.06.06г.
Спирането е продължавано непрекъснато и последователно за
определени периоди от време, а понастоящем е удължено до 31.12.2022г. чрез последното
допълнение, извършено с ДВ, бр. 18/2020г.
Но
ако въпреки липсата на представени доказателства се приеме, че процесният имот
е напуснал патримониума на държавата и е бил включен в патримониума на
частноправен субект, по отношение на когото забрана за придобиване на имотите
по давност не съществува /макар и конкретен правен субект да не е посочен от
ищеца по евентуалния иск/, то следва да се вземат предвид следните други факти,
установени по делото чрез събрания доказателствен материал:
С договор № 3845/23.05.2008г. и по реда на
Закона за насърчаване на инвестициите, Държавата, представлявана от областния
управител на област Варна е продала на „Девен” АД, гр. Девня описания в АЧДС
недвижим имот /т. І, л. 32-44/. Владението върху същия е предадено на същата
дата 23.05.2008г. с нарочен приемателно-предавателен протокол /т. І, л. 168-169/.
В протокола е вписано, че фактическото предаване е извършено на място, където е
констатирано, че имотът не е ограден, теренът е покрит със саморасла
растителност (трева, храсти и др. некултивирани растения); в имота няма
строежи, сгради и съоръжения или други елементи, трайно прикрепени към земята,
с изключение на разположените в югоизточната част на имота слънчево-изпарителни
полета. В имота няма трайни насаждения, нито следи от дейности, свързани с
обработка на земята, няма присъствие на хора и техника.
На
09.06.2008г. е било извършено трасиране на имот № 155 по КП на „Промишлена
зона-юг”, гр. Девня по възлагане на „Девен” АД /т. І, л. 383-386/.
Въз
основа на подадената от настоящия ищец искова молба на 19.09.2008г. е било
образувано гр.д. № 234/08г. на РС-Девня, насочена против „Девен” АД, гр. Девня,
с която е бил предявен иск за защита на нарушено владение с правно основание чл. 75 от ЗС, с който е
претендирано възстановяване на владението върху имот № 740 /депо 4а с дига/ по
КВС с площ от 1 395.348 дка, с начин на трайно ползване – химическа
промишленост /утайник с дига/ и имот № 739 по КВС с площ от 29.648 дка, с начин
на трайно ползване – химическа промишленост /предпазна дига/, при твърдението,
че владението му е продължило повече от 6 месеца преди отнемането му на
23.05.2008г. Ищецът е твърдял, че непосредствено след въвеждането на ответника
във владение в имотите на 23.05.08г., същият е поставил бариери и други
заграждения. С решение № 89/29.06.09г. ДРС е уважил предявения посесорен иск и
на осн. чл. 361 от ГПК е издал изпълнителен лист на 24.07.09г. Въз основа на
същия е било образувано изп.д. № 20098070400312 по описа на ЧСИ Н. Денчева –
Варна, по което с протокол от 25.09.09г. е извършен въвод във владение в
имотите на ищеца „Девня инвест” /т. І, л. 145-151 и л. 248-254/. В протокола е
отбелязано, че на място имотите са отграничени с трайни теренни образувания и
знаци, фигуриращи за имот № 739 в скица № Ф07566/15.05.08г. на ОСЗГ
/представляващ дига с трапецовидно вертикално сечение/, а за имот № 740 –
имотът е отграничен с диги: имот № 741 /предпазна дига/, № 739 /предпазна дига/
и имот № 778 /предпазна дига/. По дига № 739 има поставени три табели с надпис
„Депо 4. ПИ № 156 по КП на гр. Девня с площ от 1026869 кв.м.”. В крайната точка
на имот № 739 има метални бариери с табелки „Солвей соди”. Имот № 740
представлява празна територия, запълнена частично с утаечни земни маси. В същия
е заварен пазач, който се представил, че е назначен от „Солвей соди”. При
отиването на имот № 739 е заварено лицето П. Илков Ангелов, който също се
представил за служител на „Солвей соди”.
С
решение № 721/03.06.2010г. по в.гр.д. № 1651/09г. ВОС е отменил горното решение
на РС-Девня и е отхвърлил предявения посесорен иск, приемайки, че ищецът „Девня
инвест” АД не е доказал, че е упражнявал непрекъснато владение върху имотите за
период повече от 6 месеца преди нарушаването на владението на 23.05.2008г. от
ответника. Решението на ВОС не е допуснато до касационно обжалване с
определение № 202/19.03.12г. по гр.д. № 1428/10г. на ВКС, І г.о. /т. І, л.
152-160/.
На
11.06.12г. е подписан протокол за доброволно предаване на ПИ № 000740 /депо 4а/
с площ от 1395.348 дка и ПИ № 000739 с площ от 29.648 дка от представител на
„Девня инвест” АД на представител на „Девен” АД, за което е съставен и
констативен протокол от същата дата от нотариус Ал. Никитов – Девня /т. І, л.
161-164/.
От
така коментираните доказателства се налага извода, че ищцовото дружество не е
установило по настоящото дело да е осъществявало владение върху имота за периода от 23.11.07г. /6-месеца преди 23.05.2008г.
съобразно силата на пресъдено нещо с решението по гр.д. № 234/08г. на ДРС/ до 24.01.14г. /датата на подаване на
исковата молба по настоящото дело/. Това е така, защото установеното от ищеца владение въз основа на отмененото
съдебно решение за периода от 25.09.09г. до 11.06.12г. не прекъсва придобивната
давност, на която се позовава ответника в настоящото производство /по арг. от
чл. 115 и 116 от ЗЗД вр. чл. 84 от ЗС/, а за периода от 11.06.12г. до 24.01.14г.
доказателства за осъществявано владение на имота от ищеца не са представени. За
периода към момента на подаване на исковата молба и след него е налице прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът
осъществява фактическата власт върху имота /протоколно определение на ВОС от
15.05.15г./.
По
делото са представени доказателства, че на 07.03.06г. „Солвей соди” АД, гр.
Девня е отправило искане до областния управител на област Варна за сключване на
споразумение за придобиване право на ползване за срок от 5 години върху част от
ПИ 156 в размер на 55 дка и част от ПИ 155 с площ от 160 дка, които са държавна
собственост, с оглед Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците и Закона
за управление на отпадъците. Искането е във връзка с инвестиционните намерения
на „Девен” АД за изграждане на нова площадка на депо за депониране на твърди
отпадъци. В тази връзка е посочено, че е стартирана процедурата за придобиване
от „Солвей соди” АД на ПИ № 155 и ПИ 156 по плана на Промишлена зона-юг, гр.
Девня, инициирана от дружеството през 2002г. Писмото е допълнено с писмо от
10.04.06г. на „Солвей соди” АД, в което е посочено, че „Девен” АД е дъщерно
дружество на „Солвей соди” АД, от чието име ще бъде сключен договор за ползване
на имотите, тъй като те са пряко свързани с неговата производствена дейност. На
06.07.06г. между Областна администрация Варна и „Девен” АД е сключено
споразумение за ползване на поисканите части от ПИ 156 – 55 дка и от ПИ 155 –
160 дка срещу заплащането на месечно обезщетение в посочен размер.
Споразумението е подновено на 18.04.07г. във връзка с измененията на ППЗДС /т.
І, л. 275-279/.
Във
връзка с инвестиционните намерения на „Солвей соди” АД и „Девен” АД за
изграждането на депо за складиране на отпадъци от производството на второто
дружество, е бил сключен договор за изготвяне на инвестиционен проект за
изграждане на депото за складиране на отпадъците с „Нипроруда” АД, гр. София
през м. 07.2006г. въз основа на поръчката на възложителя от 13.06.06г.
Договорът е бил сключен със срок на изпълнение от 8 месеца /т. І, л. 280-288/.
В изпълнение на договора изпълнителят е предоставил на възложителя „Девен” АД
изготвен доклад за извършените на обекта инженерно-геоложки, хидрогеоложки и
хидроложки проучвания. В същия е посочено, че полевите работи са били изпълнени
през месеците август и септеври 2006г. с изключение на посочени моторни
сондажи, които са били изпълнени през м. 12.2007г. Строителните работи са
включвали трасиране на подходи с булдозер и направа на проходи с булдозер,
прокарване на моторни проучвателни сондажи на площадка 4а, по десния и левия
бряг на р. Девненска, вземане на земни и
водни проби и тяхното изследване в лабораторни условия, геодезически заснемания
на инженерно-геоложките работи и хидроложки проучвания на р. Девненска в обсега
на отредената площадка и трасето за път и мостово съоръжение /т. І, л.
289-322/.
На
28.08.06г. „Девен” АД е публикувало в местния печат обява, с която на осн. чл.
95 от Закона за опазване на околната среда, е обявено на заинтересованите лица
и на обществеността, че възнамерява да изгради на територията на съществуващото
депо 4а (община Девня) депо за обезвреждане на неопасни производствени отпадъци
от изгарянето на твърди горива. Предвиденият срок за изграждане е на 3 етапа, всеки
от по 2.5 години /т. І, л. 378/.
На
24.04.07г. е бил сключен нов договор, с който „Девен” АД е възложило на
„Енергопроект-Хидроенергетика” ООД, гр. София да извърши контролни сондажи и
инженерно-геоложко проучване с оглед изграждането на нови депа за складиране на
отпадъци. Същите са били необходими с оглед изпълнените вече от „Нипроруда” АД
през 2006/2007г. В изпълнение на договора изпълнителят е предоставил доклад /т.
І, л. 323-344/.
Нов
договор за извършване на контролни изследвания на почвата и подпочвените води
на обект в Девня е бил сключен между „Солвей соди” АД и „Управлението на
ресурсите на околната среда” (ERM) през м.
03.2008г. В изпълнение на възложената работа изпълнителят е предоставил отчет.
В същия е отразено, че на обекта са били провеждани и предходни изследвания -
през 2003г. Програма за околната среда „Водна енергия” – геоложко и
хидрогеоложко изследване в участъка на депа 4 и 4а /т. І, л. 345-355/.
Следователно,
за периода от м. 03.2006г. до момента на закупуването на ПИ 155 по КП на
23.05.08г., Държавата чрез областния управител на област Варна е предприемала
действия по предоставянето за използване на част от имота /160 дка/ за нуждите
на инвестиционното проектиране и проучване с оглед изграждането на депо за
обезвреждане на неопасни производствени отпадъци от изгарянето на твърди
горива. С оглед на тези си инвестиционни намерения ответното дружество е
осъществявало в продължителни периоди от време съответните инженерно-геоложки,
хидрогеоложки и хидроложки проучвания, включващи трасиране на подходи с
булдозер и направа на проходи с булдозер, прокарване на моторни проучвателни
сондажи на площадка 4а, по десния и левия бряг на р. Девненска, вземане на
земни и водни проби и тяхното изследване
в лабораторни условия, геодезически заснемания на инженерно-геоложките работи и
хидроложки проучвания на р. Девненска. Освен това през м. 08.06г. ответното
дружество е оповестило чрез местните медии на всички заинтересовани и на
обществеността, че ще изгражда посоченото депо на територията на бившето депо
4а (община Девня).
Всички
описани по-горе явни действия, предприети от държавата и ответното дружество в
депо 4а (община Девня) не са срещнали противопоставяне от страна на ищеца.
Освен това тези действия са били извършвани при действието на Заповед №
5/11.12.06г. на изпълнителния директор на ищцовото дружество, с която е било
наредено извършването на допълнителни огледи на състоянието на дигите на депа
4а и 4б /т. І, л. 31/.
Горното
налага извода, че и за периода от м. 03.06г. до 23.11.07г., ищцовото дружество
не е осъществявало фактическа власт върху имота с намерение за неговото своене.
Наред
с горното по делото се установява, че с договор от 03.11.00г., изменен с анекс
от 23.10.01г., Община Девня е отдала под наем на БСК „Канотранс” ООД, гр. Варна
недвижим имот, означен като площадка част от имот пл. № 79 по КП на „Промишлена
зона-юг”, обозначен с граници: изток и юг – дига, север и запад – територии на
депо 4а. Ползването на имота е било с цел извършването на експеримент –
слънчево изпаряване на разсол /т. ІІ, л. 461-465/.
След
съставянето на посочения по-горе АЧДС, на 31.10.03г. наемателят Българска солна
компания „Канотранс” ООД е сключил нов договор за наем с Държавата,
представлявана от областния управител. С него е уговорено ползването на част от
100 дка от недвижимия имот, представляващ ПИ № 155 по плана на Промишлена
зона-юг. Със споразумението е посочен срок за ползването от 01.04.03г. до
провеждането на търг или конкурс за отдаването му под наем или за продажбата
му. Договорът е изменен със споразумение от 29.11.04г. и касае ползването на
част от описания имот, с площ на частта от 62 788 кв.м. С ново
споразумение от 16.05.2007г. страните са уговорили нов размер на паричното
обезщетение за ползваната част от имота на държавата /т. ІІ, л. 468-470/.
Договорите
са били оспорени от ищцовата страна с възражението за нищожността им поради
липсата на проведена предварително тръжна или конкурсна процедура за отдаването
на земите под наем. Дали обаче договорите са действителни е без значение за
предмета на настоящото изследване, тъй като от същите се установява, че
ползването на част от процесния имот и предоставянето му под наем на трети лица
е осъществявано от субекти, различни от ищеца и без неговото противопоставяне –
от община Девня и от праводателя на ответното дружество. Това ползване не е
било скрито, тъй като и към 23.05.08г. са налице следите от осъществяваната от
наемателя дейност – описани са в приемно-предавателния протокол разположените в
югоизточната част на имота изградените от БСК „Каностранс” ООД
слънчево-изпарителни полета.
По делото са приобщени гласни доказателства
чрез разпита на водените от всяка от насрещните страни свидетели. Свидетелите,
посочени от ищеца са настоящ и бивш служител на дружеството, поради което и
показанията им съдът преценява с оглед тяхната заинтересованост в негова полза.
От показанията на св. Н. (от 1991г. е
на длъжност „Главен координатор“ в ищцовото дружество) се установява, че
текущата дейност на дружеството е депониране на драгажни утайки от устието на
р. Провадийска, извлечени от удълбочаването на канал 2 на Пристанище
Варна-запад. Депонирането се извършва в депо 4в, което се намира в землището на
с. Разделна и е част от обект „Депа за утайки“ на бившия СХК „Девня“, на който
свидетелят е бил зам. генерален директор, отговарящ за научно-изследователската
и проектанската му дейност, инвестиционна дейност и капитално строителство.
Ищцовото дружество е правоприемник на бившата инвеститорска дирекция на СХК
„Девня“, която е станала дъщерна фирма на ДФ „Полихим“. След като през м.
01.1992г. е бил подписан акта за преустановяване на строителството по
надграждане на депо 4а поради липсата на финансови средства, по депо 4а се
изпълнявали само козметични неща – довършване на някакви проходи или пътища,
демонтаж на каквото е останало от оборудването и тръбопроводите; прибрани били
останалите след строителството вещи. Депо 4а е останало в активите на ищцовото
дружество съобразно разделителния протокол от 1991г. за разделянето на ДФ
„Полихим“ на отделни търговски дружество, и се водело по баланса му. Според
свидетеля стопанисването на депо 4а, осъществявано от ищцовото дружество, се
състои в извършването на периодичен оглед, тъй като то не е оградено и има площ
от около 1500 дка. Депо 4а не се използва като депо, тъй като дигата му не е
завършена. Към момента на разпита, проведен на 10.07.15г., свидетелят излага,
че по пътя към депото има бариери, които не са на ищцовото дружество, но не
знае чии са. Свидетелят и други служители на ищеца понякога минават по пътя, но
достъпът е ограничен, почти невъзможен от около 8 години. Преди около 6 години
/т.е. към 2009г./ е имало големи бели табели, които се виждали от шосето, а
освен това на най-високата точка на дигата в депо 4а в източната страна е имало
и фургон с охрана, която най-вероятно е била на ответника. Свидетелят сочи, че
когато е функционирало депо 4а преди неговото запълване, в района на Пристанище
Варна-запад са работили смукачки, които по тръбопровод са транспортирали
утайките на разстояние 2-3 км. По същия начин понастоящем ищцовото дружество
сега работи на депо 4в. След 2000г. ищцовото дружество се опитало да събере
необходимите документи и да актува депо 4а като завършен обект, тъй като се
водело като незавършен такъв, но му е било отказано издаването на скица поради
липсата на КП. На западната част на депото, която е безспорна между страните,
има табели на ищцовото дружество, но свидетелят не си спомня дали са слагали
техни табели и на източната част. Свидетелят добавя, че е виждал около 2000г. остатъци
от съоръжения за изпарение на сол в крайната източна част на депото, които са
били на „Канотранс“, но не знае дали ищцовото дружество е сключвало договор с
тази фирма. Остатъците от ползваните от „Канотранс“ съоръжения представляват
бетонни пътеки, бордюр.
От
показанията на св. Д. /директор на
ищцовото предприятие от неговото създаване до 2003г., когато се пенсионирал/ се
установява, че „Девня инвест“ ЕООД е създадената след разделянето на ДФ
„Полихим“ негова дъщерна фирма, бившата Инвеститорска дирекция на СХК „Девня“,
а преди това СО „Девня“. Депото представлява земно насипен обект с
тръбопроводи. След 1992г., когато е спряло строителството чрез надграждане на
депо 4а, е правена от ищцовото дружество дейност по поддръжката му чрез
възлагане на подизпълнители – възстановяване на нарушена част от дигата и общо
взето по поддръжка на изграденото. Свидетелят не си спомня на кои фирми е била
възлагана тази дейност, но счита, че именно ищцовото дружество е стопанисвало
депо 4а. До пенсионирането на свидетеля не е имало претенции от юридически лица
за този обект и искания за ползването му под някаква форма. Имало само устно
запитване от „Канотранс“ за закупуване на част от земята, но съгласие не е било
постигнато. Свидетелят знае за извършваните от „Канотранс“ експерименти преди
2003г. за изпаряване на сол. Свидетелят отрича ищцовото дружество да е
демонтирало съоръжения от депо 4а. Свидетелят сочи, че след като не е бил
завършен обекта, представляващ депо 4а, то и поради това ищцовото дружество не
е предприело действия по изкарване на акт за държавна собственост /АДС/.
От
показанията на свидетеля Терзиев /бивш директор на Захарен завод-Девня от
1984г. до 1999г. и след това до 2010г. – управител на „Канотранс“ ООД/ се
установява, че от суровината разсол, добивана от девненските заводи, са
направили опит да добиват сол чрез изпарителни полета и енергия. За тази цел са
се спрели на част от площта на депо 4а като най-подходяща и влезли във връзка с
Община Девня, тъй като опитите им да да закупят имот и да инвестират в свой
терен са останали безуспешни. От общината са им отговорили, че има процедура по
промяна на поземлените имоти, но са отдали под наем на солната компания частта
от терена /62 дка, но реално използвани 52 дка/ в югоизточната част на депо 4а
през 2000г. Плащали са обаче за 62 дка, тъй като площта е включвала и
комуникации – пътища и дъждовни канали. Наемът бил плащан на община Девня до
2004г., през който период никой не е гонил дружеството от имота, а напротив –
съдействали им с пътищата и с разсола. Подходът до имота бил „странен“ и поради
това наемателят поставил бариера на дигата на пътя към ползвания терен, за да
не влизат външни лица, тъй като на обекта е имало съоръжения – помпи,
генератор, дизел, материали. Нощно време е имало и физическа охрана, а всеки
ден на обекта е ходел неговия отговорник. За депо 4а с ищцовото дружество
свидетелят не е провел никакви разговори. С ТЕЦ „Девен“ по-късно са били
проведени такива разговори. През 2004г. община Девня са отказали да вземат
наема на солната компания, тъй като са посочили, че за терена има вече издадени
АДС. Така е бил сключен нов договор за наем с областната управа, който бил
изпълняван от двете страни до 2008г., когато наемодателят е съобщил, че имотът
е продаден на „Солвей соди“ АД. За периода от 2008г. до средата на 2009г.
солната компания продължила да ползва терена след договорка с „Девен“ АД, но
поради липсата на финансов интерес наемателят е престанал да ползва имота.
Свидетелят сочи, че не е виждал в този край на депото някой да го е обхождал
или да е извършвал ремонти. Мястото на депо 4а е пусто и прилича на лунен
пейзаж.
Показанията
на св. П. А., който е
служител на ответното дружество, съдът също съобразява с оглед неговата
заинтересованост в полза на работодателя му. Същият сочи, че от 2000г.
изпълнява при ответника длъжността „Специалист инвестиционни проекти“ към
„Управление, поддръжка и строителство“. Познава депо 4а във връзка с дейността
на „Девен“ АД с оглед изграждането на депо за неопасни отпадъци, което е
предполагало и предварителното проучване на площадката и документацията. През
2003г. било възложено на външен изпълнител „Свекоенерго проект“ да изпълни
предварителните проучвания в депа 4 и 4а, от което са получени
инженерно-геоложки доклади и изготвен идеен проект за конструкция на
проектираното депо за неопсани отпадъци. Не му е известно дали държавата е
разрешила извършването на тези предварителни проучвания, но през 2006г. е бил
сключен договор за наем с Областна управа Варна за наем на депо 4а.
Проучвателни действия са били възлагани и на „Нипроруда“ София. До 2008г.
депото не е било ограждано, а след закупуването на терена са били поставени
бариери на двата входа на депо 4а и били сложени табели по оградните диги с
обозначения за собственик – „Девен“ АД и № на идентификатора на имота. От
2003г. до момента на възникналия спор след 2008г. за имота, в последния никой
не е идвал или притеснявал използването му от ответника – нито ответното
дружество, нито неговите подизпълнители. Никой друг не е идвал в имота освен служители
на фирмата „Канотранс“, които били в депо 4а в долния край на площадката към
пристанището. Докъм 2008г. дейността на тази компания върху терена е била
прекратено, а съоръженията им са били изоставени. Свидетелят сочи, че не е
имало никакви индикации, че площадката се поддържа – теренът бил ограден с диги
и насипани земни маси, а във вътрешността на площадката имало фини материали от
драгажна дейност и всичко било в храсти и нискостеблена растителност, вкл. и
дигите. На някои места имало изхвърлени строителни отпадъци, горени кабели.
Свидетелят също потвърждава за поставянето на бариера и фургон от солната
компания. След 2003г. свидетелят е посещавал имота 2-3 пъти в седмицата с оглед
въвеждане на фирмата за проучвателните дейности. Сондите, използвани в имота са
били монтирани върху голяма транспортна техника – ЗИЛ със сонда и сондажна
кула.
От
така изложените показания на свидетелите може да се обобщи, че ищцовото
дружество депонира дренажните утайки в депо 4в, а депо 4а не се използва като
депо, тъй като дигата му не е завършена /св. Н./; по пътя към
депото има бариери, които не са на ищцовото дружество /св. Н./, а са поставени от ответното дружество след закупуването
на имота през 2008г. /св. А./. Достъпът на
служители на ищеца е ограничен, почти невъзможен от около 8 години /св. Н./. На най-високата точка на дигата в депо 4а в източната
страна е имало и фургон с охрана, които не са на ищеца /св. Н./, а са поставени от „Канотранс“ ООД /св. Т./. Налице е противоречие в показанията на свидетелите,
посочени от ищеца досежно факта, дали ищцовото дружество е демонтирало
съоръжения от депо 4а /св. Н. сочи, че
такавa дейност е била извършвана, докато бившият
директор Д. отрича/. Показанията на св. Н., че ищцовото дружество е извършвало „козметични дейности“
по поддръжка на дигите и пътищата на депо 4а остават изолирани. Около 2000г. е
започнала експерименталната дейност на СК „Канотранс“ ООД в част от терена на
депо 4а за изпарение на разсол, като ищцовото дружество не е сключвало договори
с тази фирма /св. Н., св. С., св. Т. и св. А./, а останките от използваните от „Канотранс“ съоръжения
представляват бетонни пътеки, бордюри /св. Н./. За
периода от 2000г. до 2009г. „Канотранс“ ООД въз основа на договор с община
Девня, а след това с областен управител са използвали имота срещу наем,
безпрепятствано и необезпокоявано от никого /св. Т./. От 2003г. до 2009г. са извършвани първоначални и
допълнителни проучвания на терена на депо 4а от „Девен“ АД и „Солвей соди“ АД
чрез използването на едрогабаритна техника и чести посещения на различни
служители на място за обслужване на техниката и събиране на данните /св. А./. Теренът е изоставен и със следи от строителни материали,
утаечни наноси и самоизбуяла растителност /св. А. и св.
Т./.
Горното налага извода, че не са
установени белезите на осъществявана от ищцовото дружество фактическа власт
върху спорния имот за периода от 2000г. до момента на възникване на съдебните
спорове с ответното дружество през 2009г. Напротив, фактическа власт въз основа
на договори и в полза на наемодателите
Община Девня и Държавата, върху част от терена, е осъществявана от
„Канотранс“ ООД, вкл. и чрез пълното ограничаване на достъпа до депото чрез
поставяне на бариера на единствения проходим път, както и поставянето на охрана
върху експлоатираната част от обекта. Показанията на св. А. относно проучвателните дейности се потвърждават от
коментираните по-горе писмени доказателства. Относно намерението за своене на
ищцовото дружество следва да се има предвид изявлението и на дългогодишния
директор на ищцовото дружество от неговото създаване през 1991г. до 2003г. -
св. Д., че поради незавършването обекта,
представляващ депо 4а, ищцовото дружество не е предприело действия по изкарване
на акт за държавна собственост /АДС/.
Чрез
приобщаването на материалите по гр.д. № 608/09г. на ВОС като част от
доказателствения материал следва да се считат и представените от „Девня инвест“
АД писмени доказателства, приложени в т. ІІ, л. 535-559 от посоченото дело
/същите са били предмет на изследването и на комплексната счетоводна и
техническа експертиза, чието заключение е изслушано по настоящото дело – т. 7
от задачите/. Видно от договорите от 01.03.99г., 08.02.00г., анекси от
04.04.00г. и 20.06.00г., че на ищеца е било възложено извършването на
депониране на драгирания материал в бреговите депа и по утвърдена технология,
вкл. и чрез поддръжката на подходящи брегови депа с надеждни оградни диги,
водоотливни съоръжения към депата, функциониращи ефективно; магистрален
тръбопровод за нормален режим на хидротранспорт на драгираните утайки от
бреговата линия на утаителя. Очевидно депонирането на драгирания материал по
тези договори не е било извършвано в депо 4а, имайки предвид невъзможността за
неговата експлоатация /недоизградените му диги/ и липсващите съоръжения към
него, а така и от показанията на самият инж. М.Д., разпитан по настоящото дело и участвал при сключването на
договорите. Договорите от 02.10.00г. и 19.04.01г. касаят осъществяване на
контрола по изпълнението договорите за депониране на драгажни утайки.
Договорите от 05.08.01г., 25.11.01г.
с които ищецът е възложил на „Стройкомплект - 2000“ ЕООД да извърши
изкопно-насипни работи с булдозер чрез стабилизиране на диговия насип на депо
4а и на обрушванията на дигата на депо 4а, също не касаят процесната реална
част от имота, тъй като дигата не е включена в същата, а освен това дигата е
гранично съоръжение между процесната реална част, представляваща ПИ 155 и собствения
на ищеца ПИ 156.
Договорът от 17.01.02г. също не
касае конкретно процесния имот, тъй като е за профилактика, почистване и
изпълнение на текущи промени по трасето на тръбопроводите за драгажни маси,
които са необходими за функционирането на депа 4а, 4б и 4в. Тръбопровод до депо
4а не е положен, тъй като трасето за него /дигите, върху които се поставят
тръбите/ не са доизградени, а поради това и самото депо 4а не функционира като
такова.
По същите по-горе съображения и
договорът от 13.11.02г. с „БЕЛЛ ТТ“ ООД не сочи на експлоатацията на депо 4а, а
на посоченото като алтернативно в договора депо 4в, тъй като същото не е било
годно за използване чрез уговореното в договора депониране на втвърден натриев
сулфат. Извода се потвърждава и от показанията на св. Денев, че депо 4а не е
могло и не е било използвано по предназначението му.
От тези писмени доказателства също
не може да се направи извод, че ищцовото дружество е осъществявало фактическа
власт върху процесния имот чрез експлоатирането му и с намерението за неговото
своене. Напротив, индиция за липсата на такова отношение към вещта у правните
субекти, представляващи ищеца, съставлява и посоченото в изпратения на
Агенцията за приватизация „Информационен бюлетин“ от ищцовото дружество,
получен на 04.10.2002г., в който в раздела за недвижимите имоти са опсочени
само депо 4в и депо 4б в с. Разделна, представляващи земя /т. І, л. 137-144/.
За периода от 1991г. до 1999г. също
липсват ангажирани доказателства за осъществяван непрекъсната, явна и
необезпокоявана фактическа власт от ищцовото дружество върху процесния имот,
съпроводена с намерението за своене на имота, която да е била противопоставена
на конкретни правни субекти.
Поради
всичко гореизложено следва да се приеме, че за никоя част от периода от
11.11.1991г., когато е създадено като правен субект ищцовото дружество /тъй
като за предходния период неговият праводател е правен субект, който упражнява
правата на Държавата върху имота и е неприложима нормата на чл. 82 от ЗС/ и до
24.11.2014г. не е налице установено непрекъснато /вкл. и при съобразяване на
презумпцията на чл. 83 от ЗС/ владение с намерението за своене /вкл. и при
съобразяване на презумпцията на чл. 69 от ЗС/, което да е продължило за период
от 10 години, поради което и предявеният иск за установяване правото на
собственост на ищеца върху процесния имот, основан на твърдението за
придобиването му чрез придобивна давност за посочения в исковата молба период,
и за осъждането на ответника да му предаде владението върху него, е неоснователен
и следва да се отхвърли.
По
разноските за настоящата инстанция.
Въпреки отправеното искане за
присъждане на разноски от въззивника в настоящото производство /ответник по
предявения в евентуалност иск, предмет на настоящото произнасяне/, то
доказателства за такива, които да са направени за настоящото разглеждане на делото и пред настоящата инстанция, не
са представени. Посочените в списъка по чл. 80 разноски касаят разноски за
първата, въззивната и касационната инстанции, които вече са присъди с решението
на ВКС от 18.03.19г. Ако част от претендираните понастоящем разноски не са били
присъдени от ВКС (напр. сумата от 18 000 лв. с ДДС по фактура от
24.11.17г., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на
касационна жалба; сумата от 180 000 лв., с ДДС по фактура от 01.04.19г.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за трета инстанция, които са
описани за първи път в списъка по чл. 80 от ГПК, представен пред настоящия
съд), то редът за претендирането им е този по чл. 248 от ГПК. Поради това и
разноски в полза на „Солвей соди“ АД за настоящото разглеждане на делото не
следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЕВНЯ
ИНВЕСТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к.
„Левски”, ул. „Подвис” № 29, корпус Б, ст. 20, евентуален иск за
признаване за установено по отношение на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД, гр. Девня
/конституиран на осн. чл. 227 от ГПК като правоприемник на първоначалния
ответник в исковото производство „Девен“ АД, гр. Девня/, че „ДЕВНЯ ИНВЕСТ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Е СОБСТВЕНИК на
реална част с площ от 1357.512 дка от ПИ № 20482.505.155 по КК на гр. Девня,
Промишлена зона – юг, целият с площ от 1587.312 дка, при граници на частта: ПИ
№ 156 и останалата част от ПИ № 155, повдигната в лилав цвят на скицата на лист
906 от гр.д. № 2735/14г. на ВОС, като придобита въз основа на придобивна
давност чрез владение, упражнявано в периода от 1991г. до предявяване на иска
на 24.11.14г., с присъединяване на владението на ДФ „Полихим“ за периода
1989г.-1991г., и за осъждането на ответника „Солвей соди“ АД, гр. Девня да
му предаде владението върху имота, на осн. чл. 108 от ЗС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез
процесуалните им представители/ при наличието на
предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: