Определение по дело №452/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 август 2010 г.
Съдия: Иво Харамлийски
Дело: 20101200200452
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер

569

13.07.2011 г.

година

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

07.13

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Съд. заседатели:

като разгледа докладвано от

Тонка Гогова Балтова

Частно гражданско I инстанция дело

номер

20115100100249

по описа за

2011

година

Производството е образувано по молба на Абдуррахман Калайджъ, гражданин на Р Турция с адрес в Р България гр. Кърджали, ж. к. „Веселчани- 2” 1 вх. Г ет. 5 ап. 4 и „Кардешлер сервиз” ЕООД гр. Кърджали с ЕИК *********, представлявано от Абдуррахман Калайджъ, чрез пълномощника им адв. Д. Аврамов със съдебен адрес гр. Хасково, ул. „Драгоман” № 14 ет. 2 адвокат Димитър Аврамов на основание чл. 390 ГПК- за обезпечение на бъдещ иск- неоценяем по чл. 124 от ГПК и с цена 200000 лв. Молителите твърдят, че с изпълнителен лист от 28.01.2011 г. по ч. гр. д. № 162/2010 г. по описа на Районен съд Кърджали били осъдени солидарно да заплатят на Аднан Бейсим Юмер от гр. Момчилград сумата 200000 лв. по запис на заповед от 23.11.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2011 г. до окончателното й изплащане. Въз основа на изпълнителния лист било образувано и висящо изп. дело № 84/2011 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, по което били предприети действия на принудително изпълнение. Записът на заповед за 200000 лв. от 23.11.2010 г., бил нищожен съгласно чл. 535 ТЗ поради липса на задължителен реквизит- подписи на двама от издателите. Записът на заповед бил нищожен поради липса на съгласие и нямал доказателствена сила, тъй като бил съставен на български език, който молителят не владеел писмено и говоримо и следвало да бъде преведен от преводач. След като липсвало валидно възникнало и изискуемо менителнично задължение, сумата не се дължала. За ищците била налице обезпечителна нужда, тъй като без допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело, щяло да бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, поради това, че било насочено изпълнение против недвижими имоти, които можело да бъдат продадени, и това да наложи издаване на обратен изпълнителен лист, водене на дела за събиране на сумата и за връщане на продадения имот. Искът бил подкрепен с убедителни писмени доказателства, от които се установявало, че е основателен. Моли да се допусне обезпечение на бъдещите искове- отрицателен установителен, който молителите ще предявят против Аднан Бейсим Юмер за това, че сумата 200000 лв. по запис на заповед от 23.11.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2011 г. до окончателното й изплащане по изп. лист от 28.01.2011 г. по ч. гр. д. № 162/2010 г. по описа на РС- Кърджали, не се дължи, за обезсилване на издадения изпълнителен лист, и за това, че записа на заповед от 23.11.2010 г. за 200000 лв. е неистински, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 84/2011 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков рег. № 812 район на действие Окръжен съд Кърджали. Посочват, че при необходимост, че ще внесат гаранция в определен от съда размер. Към молбата са приложени писмени доказателства- изп. лист от 28.01.2011 г. по ч. гр. д. № 162/2010 г. по описа на Районен съд Кърджали; ПДИ по изп. дело № 84/2011 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков; уведомления за принудително изпълнение по изп. д. № 84/2011 г.; запис на заповед от 23.11.2010 г.; заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 162/2011 г. по описа за 2010 г. на Районен съд Кърджали; почеркова експертиза.

Съдът като прецени изложеното в молбата, направеното искане и представените доказателства, намира молбата за обезпечение на бъдещите искове чрез спиране на изпълнителното дело, за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 389 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска като обезпечение се допуска по всички видове искове, а съгласно на чл. 390 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. Съгласно ал. 4 на сочената разпоредба, молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението- в случая окръжен съд Кърджали, поради което молбата е допустима, а спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция. В разпоредбата на чл. 391 ал. 1 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на обезпечението. При произнасяне по искането за допускане на обезпечение, съдът зад·лжително следва да прецени налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска; наличие на обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка винаги е конкретна- на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. В конкретния случай съдът намира, че не са налице нужните предпоставки за допускане на обезпечението. От представените към молбата доказателства може да се направи извод за допустимост, но не и извод за вероятна основателност на бъдещите искове. Впрочем, в случая не са налице предпоставките на чл. 391 ал. І от ГПК- т. е. бъдещите искове не са подкрепени с убедителни писмени доказателства, които да ги правят вероятно основателни. Съдът не обсъжда представената в това производство частна експертиза, която не е събрана по надлежния ред- не е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195 и сл. от ГПК- не е била допусната и събрана от съда при условията на устност и състезателност, поради което не може да се ползва като доказателство по делото. Липсата на сочената предпоставка е достатъчно основание да се остави молбата без уважение. Освен това, следва да се посочи, че от анализа на представените към молбата доказателства, не би могло да се направи извод, че е налице и обезпечителна нужда. По делото няма данни, от които може да се направи обоснован извод, че правата на молителите по бъдещото решение могат да се затруднят. Поради изложеното, следва искането за допускане на обезпечение като неоснователно да се остави без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 390 ал. І от ГПК във вр. с чл. 395 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Абдуррахман Калайджъ, гражданин на Р Турция с адрес в Р България гр. Кърджали, ж. к. „Веселчани- 2” 1 вх. Г ет. 5 ап. 4 и „Кардешлер сервиз” ЕООД гр. Кърджали с ЕИК *********, представлявано от Абдуррахман Калайджъ, чрез пълномощника им адвокат Димитър Аврамов със съдебен адрес гр. Хасково, ул. „Драгоман” № 14 ет. 2 адвокат Димитър Аврамов, на основание чл. 390 ГПК- за обезпечение на бъдещи искове- неоценяем по чл. 124 от ГПК и с цена 200000 лв. чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 84/2011 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 с район на действие Окръжен съд Кърджали

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника- от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397 ал. 1 т. 3 от ГПК.

Председател: