Решение по дело №87/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 131
Дата: 22 април 2020 г. (в сила от 27 юни 2020 г.)
Съдия: Наталия Денева Георгиева
Дело: 20204500500087
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              131

 

                                      гр. Русе,  26.03.2020г.

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                       гражданска колегия в открито заседание на  10 март две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ Г.

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                      АНТОАНЕТА АТАНАСОВА   

 

 

при секретаря     Тодорка  Н.                                                и в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Г.                                                            в. гр. дело 87 по описа         за 2020год.,  за да се произнесе, съобрази:

                   Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

                   Г.Й.П. *** обжалвал решението на Русенският районен съд по гр.д. № 8277/2018г. в частта с която са отхвърлени исковете му против И.Д.Н. и М.Д.Т. , в качеството им на наследници на Дамяна Тончева Кръстева , и И.И.Н. като приобретател за обявяване относителна недействителност по чл.76 от ЗН на договор за дарение на недвижим имот по н.а. № 113 том 25 рег.№ 9754 дело № 3658 от 30 юни 2004г. по описа на СлВп-Русе ; против И.Д.Н. и М.Д.Т. в качеството им на наследници на Дамяна Тончева Кръстева , и М.Г.М., Г.И.М.-Димова и А.И.М. в качеството им на наследници на приобретателя Иван Атанасов Манджаров, за обявяване относителна недействителност по чл.76 от ЗН на договор за дарение на недвижим имот по н.а. № 114 том 25 рег.№ 9547 дело № 5650 от 30 юни 2004г. по описа на СлВп – Русе ; против И.Д.Н. и М.Д.Н. в качеството им на наследници на Дамяна Тончева Кръстева , и М.Г.М. , Г.И.М. – Димова и А.И. Мандажарова в качеството им на наследници на приобретателя Иван Атанасов Манджаров  за обявяване относителна недействителност по чл.76 от ЗН на договор за дарение на недвижим имот изповядан с н.а. № 115 том 25 рег.№9548 дело № 5661 от 30 юни 2004г. по описа на СлВп – Русе и е отхвърлен предявеният иск за делба на описаните в исковата молба земеделски имоти. Излага оплаквания за неправилност на решението в тези части и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго , с което да се уважат предявените искове и да му се присъдят направените по делото разноски.

                   Ответниците оспорват основателността на жалбата . Считат решението в обжалваните части за правилно и молят то да се потвърди  и да им се присъдят разноските за въззивното производство.

                    Въззивният съд намира жалбата за допустима , тъй като е подадена от заинтересована от обжалването страна, в законният срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

                   Районният съд е прогласил недействителността на договор за доброволна делба на недвижими имоти с нотариална заверка на подписите  от 16 юни 2003г.  рег.№ 6434 /16.06.2003г. по описа на нотариуса Цвятко Миланов , вписан в СлВп – Русе под № 63 том 9 от същата дата на основание чл.75 ал.2 от ЗН , поради неучастието в него на ищеца /жалбоподател –  законен наследник на Тончо Налетов починал  на 23. 02.1949г. и Руса Налетова – починала на 02.04.1967г. наследството на които е било предмет на доброволната делба. Решението в тази част като необжалвано е влязло в сила. С исковата молба са били предявени отрицателни искове по чл.124 ал.1 против Н.С.С.  и Държавата представлявана от министъра на земеделието , храните и горите, че не са собственици на имот № 483053 с площ 8,101 дка в землището на с.Тетово Русенска област,местността „Гурбаница“ придобит от С. с н.а. за покупко-продажба № 54 том 2 рег. № 2375  дело № 209 от 18 май 2006г. , а Държавата – на основание договор за замяна по реда на чл.27 ал.6 т.3 ЗСПЗЗ № СД-26 от 30 август 2007г. ,вписан в СлВП – Русе с вх.№ 70 от 20.09.2007г. , акт № 134 том 10 ; против Държавата представлявана от министъра на ЗХГ ,че не е собственица на имот № 483052 с площ 7,106 дка в землището на с.Тетово , местността“Гурбаница“ придобит на основание договор за замяна на недвижим имот № СД – 3 от 12.02.2007г. вписан в СлВп – Русе с вх. рег. № 16 от 08.03.2007г. акт № 230 том 3 ; против Л.А.Д. ,че не е собственик на имот № 483051 с площ 8,954 дка в местността „Гурбаница“ землището на с Тетово придобит с н.а. за покупко-продажба № 95 том4 рег. № 2634 дело № 484 от 2012г. на нотариуса А. Филчева. Производството по делото в тази част е прекратено поради недопустимост на предявените искове и определението е влязло в сила. Останалите искове – по чл.76 от ЗН за прогласяване относителна недействителност на посочените сделки  и по чл.34 от ЗС за съдебна делба на имотите  възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Тончо Налетов и Руса Налетова районният съд е отхвърлил като неоснователни , тъй като е приел , че същите не са съсобствени между ищеца и останалите законни наследници на Налетови , тъй като са придобити от ответниците по давност.             

                   Въззивният съд намира , че решението на районният съд в обжалваните части е правилно. То е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон , на което основание следва да се потвърди , поради което въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционният акт.

                   По делото не е спорно , че процесните имоти са земеделски земи възстановени по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Тончо Т. Налетов и починал на 23.02.1949г. и Руса Т.Налетова – починала на 02.04.1967г. въз основа на заявления за възстановяването им подадени пред поземлената комисия гр.Кубрат  от М.К.Й. с решение № 61125 от 13.04.1994г. по преписка № 61125 от 04.02.1992г. и решение № 61126 от 13.04.1994г. по преписка  № 61126 от 04.02.1992г. От приложените по делото преписки за възстановяване на процесните имоти е видно , че към заявленията са приложени удостоверения за наследници  в които ищецът не фигурира. По делото не е спорно и това , че възстановените земи са поделени  между наследниците на Налетови с договор за доброволна делба от 16.06.2003г. и , че ищецът не е участвал в сделката. По делото са представени удостоверения за наследниците на Тончо и Руса Налетови       от които е видно , че ищецът е техен  законен наследник като едноутробен брат на Тончо И. починал на 12.12.1980г. – син на Иван Тончев  починал на 02.01.1927г. –син на наследодателите. Наследодателите са имали три деца- син Иван – починал на 02.01.1927г. , дъщеря Деча – починала на 17.03.1987г. и дъщеря Дамяна – починала през 2007г.  По делото липсват твърдения на ищеца и доказателства , че участвалите в доброволната делба  наследници на Деча Тончева Т. – синовете и К.Д.Е. и А.К.И. и дъщеря и М.К.Й. и Дамяна Тончева Кръстева са знаели , че ищецът е едноутробен брат на сина на наследодателите Иван Тончев.  При това положение макар , че ищецът е законен наследник на Налетови , участниците в съдебната делба са поделили земеделските земи и са започнали да ги владеят в това си качество. Ищецът не твърди и не е ангажирал доказателства по някакъв начин да е демонстрирал  качеството си на наследник на Налетови и да е предявявал претенции за собственост по отношение на възстановените имоти до  предявяването на исковата молба, макар че е живял в с.Тетово  където се намират възстановените по ЗСПЗЗ земи на общите наследодатели. Съдът намира , че в настоящия случай , не е било необходимо ответниците К.Д.Е., А.К.  И. и М.К.Й. ,в качеството им на владелци на получените  при делбата имоти да обективират спрямо ищеца намерението си да придобият идеалната му част от наследството за себе си , тъй като манифестирането на намерението за своене на другия наследник е било обективно невъзможно поради  липсата на знание за съществуването му като наследник на сина на наследодателите Иван Тончев/ в този смисъл ТР № 1/06.08.2012г. по т.д. № 1/2012г. на ОСГК и Решение № 51/02.06.2016г. на ВКС по гр.д. 68/2016г. – второ г.о./. По отношение на тези ответници е налице упражнявана фактическа власт върху получените в дял земеделски земи , постоянно и необезпокоявано  от датата на сключване на договора за доброволна делба – 16.06.2003г. до датата на предявяване на иска – 11.12.2018г. , т.е. в продължение на повече от 10 години , поради което същите са придобили тези имоти по давност,в който смисъл е и решението на районният съд. На това основание получените от тях в дял имоти не са съсобствени , а са тяхна лична собственост , поради което исковете за съдебна делба в тази част са неоснователни и правилно са отхвърлени от районният съд. Останалите земеделски земи първоначално са получени в дял от Дамяна Тончева Кръстева – дъщеря на общите наследодатели – нива № 483031 от 15,701дка, нива № 483051 с площ от 8,954 дка и лозе № 549174 с площ от 2,514 дка. С нотариални актове за дарение Кръстева се е разпоредила с получените от нея в дял имоти в полза на внуците си И.Н. / за имот № 483051/ и Иван Манджаров/ за имот 483031/ и с договор за дарение от 30.06.2004г. в полза на двамата /за имот 545174/. На 25.05.2012г. И.Н. е продал на ответника Л.Д. подареният му имот № 483051. Иван Маджаров е разделил получения по дарение имот от Кръстева № 483031 на два мота – имот № 483053 от 8,101 дка и имот № 483052 от 7,600 дка. Имот № 483053 той е продал на Н.С. с н.а. от 18.05.2006г., а втория е заменил с държавата с договор за замяна от 12.02.2007г. № СД-3. С. е заменила придобитият  с Държава с договор за замяна на недвижим имот № СД-26 т 30.08.2007г.  При така изяснената фактическа обстановка съдът намира  предявените по чл.76 от ЗН против наследниците на Кръстева – И.Н. и М.Т. и И.Н. и наследниците на Иван Манджаров – М.М. , Г.М. – Димова и А.М. – страни по договорите за дарение от 2004г. за неоснователни. Искът по чл.76 ЗН е предоставен в полза на наследник , чиито права са засегнати от разпоредителна сделка на друг наследник , сключена преди извършването на делбата. Този иск има за цел да върне прехвърленото имущество  в наследствената маса. В конкретния случай тези искове не могат да бъдат уважени защото получените в дял от Кръстева имоти са били отчуждени в резултат на поредица от сделки и към настоящия момент са част от патримониумите на трети за наследството лица- Л.Д.  и Българската държава. Приобретателите по тези сделки са трети добросъвестни лица и в отговорите си по чл.131 ГПК са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност. По делото липсват твърдения и доказателства приобретателите да са недобросъвестни, поради което  те са придобили поставените в дял на Кръстева имоти с кратката пет годишна давност. На това основание предявените срещу И.Н. и наследниците на Иван Манджаров искове по чл.76 ЗН са неоснователни, както и исковете за съдебна делба на получените в дял от Кръстева имоти. Решението на районният съд в този смисъл се явява правилно , като в полза на ответниците се дължат направените разноски във въззивното производство, в това число юрисконсултско възнаграждение в полза на Държавата.

                   По изложените съображения Окръжният съд

 

         

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение № 1730 от 25.10.2019г. на Русенският районен съд по гр.д. № 8277/2018г. в частта ,с която са отхвърлени исковете на Г.Й.П. по чл.76 от ЗН за прогласяване нищожност на договорите за дарение,   сключени с н.а. № 113 том 25 рег.№9454 дело № 5658 от 30 юни 2004г. в полза на И.И.Н., договор за дарение на недвижим имот по н.а. № 114 том 25 рег.№ 9547 дело № 5650 от 30 юни 2004г. в полза на Иван Атанасов Манджаров –починал на 23.10.2012г. и договорът за дарение на недвижим имот по н.а. № 115 том 25 рег.№ 9548 дело № 5661 от 30.06.2004г. в полза на И.Н. и Иван Манджаров   с които Дамяна Тончева Кръстева се е разпоредила с получените в дял имоти, както и и исковете  за съдебна делба на  описаните в исковата молба имоти .

                   ОСЪЖДА Г.Й.П. да заплати на М.Д.Т. 300 лв. , на М.Г.М. – 300 лв. , на Л.А.Д. 600 лв. и на Българската държава представлявана от министъра на земеделието , храните и горите -100 лв. – юрисконсулткско възнаграждение разноски за въззивното производство.

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

                   В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: