РЕШЕНИЕ
№…………….
2.12.2020 г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
На
втори ноември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
Секретар: М. Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 863 по описа за 2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
искова молба от С.В.К. *** против Г.П. *** за допускане до делба на едноетажна
еднофамилна жилищна сграда със ЗП 60 кв.м. и РЗП 156 кв.м., състояща се от две
спални, дневна, кухненски бокс със столова и санитарен възел, антре и веранда,
изградена в дворно място с площ от 643 кв.м., представляващо УПИ 6-198 в кв. 46
по плана на с. Оброчище, община Балчик.
В първо съдебно заседание и на
основание чл. 341, ал. 2 от ГПК в делбената маса е включен и лек автомобил
марка Опел модел Зафира с Рег. №ТХ****ХК.
Ответникът оспорва иска за делба
на съсобствената недвижима вещ като неоснователен. Желае допускане до делба на
съсобствения лек автомобил.
Двамата съделители правят искане
по чл. 344, ал. 2 от ГПК да бъде определено обезщетение по повод ползването на съсобствените вещи.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства като взе предвид направените доводи и възражения и
съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът твърди, че с решение №2124/16.05.2019
г. по гр.д. №4833/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, гражданския брак между
страните, включен на 23.01.1993 г. бил прекратен. По време на брака в недвижимия
имот, представляващ дворно място с
площ от 643 кв.м., представляващо УПИ 6-198 в кв. 46 по плана на с. Оброчище,
община Балчик страните построили едноетажна еднофамилна жилищна сграда със ЗП
60 кв.м. и РЗП 156 кв.м. Строежът започнал през 2006 г. и приключил през м.март
2009 г. За него било издадено разрешение за строеж на името на ответника.
За ползването на имота закупили и
поставили ПВЦ дограма и врати; изградили кухня; поставили фаянс в баня и
тоалетна и цялостно оборудване в нея; поставили подови настилки: в коридора и
кухненски бокс- теракота, а останалата част – ламинат. В кухнята поставили
кухненски шкафове от МДФ с приблизителни размери на горен ред шкафове 70/30/200
и размери на долен ред шкафове 90/60/200; поставили термо плот и гръб по цялата
дължина на плота. Кухнята била с размери 200/300/200 с вградена мивка с
поцинкована ламарина 50/40 и смесител за нея. Банята оборудвали с бойлер
Дипломат – 80 л., тоалетна чиния бяла и душ батерия. В антрето поставили
вграден гардероб бял на цвят от ПВЦ.
Страните не можели доброволно да
уредят своите отношения, което мотивирало ищеца да предяви настоящия
конститутивен иск за делба на недвижимия имот и движимите вещи, трайно
прикрепени към него.
Ответникът оспорва периода на
извършване на строителните работи досежно еднофамилната сграда, като твърди, че
строителството е започнало през лятото на 2007 г. и приключило през м. юни –
август 2019 г. Ответникът оспорва иска за делба на бойлер като твърди, че
същият поради повреда бил подменен с друг, негова собственост.
Ответникът прави искане на осн.
чл. 344 ал. 2 от ГПК съдът да определи в негова полза обезщетение за ползването
на съсобствената движима вещ, представляващ лек автомобил в размер на 100 лв.,
ако предостави ползването му на ищеца до окончателното извършване на делбата,
като същевременно оспорва размера на претендираното такова за недвижимия имот.
Материалноправно основание на
иска е в чл. 34 от ЗС.
Съделителите са бивши съпрузи. В
тоя смисъл е представеното съдебно решение №2124/16.05.2019 г. по описа на
Районен съд – Варна. С този съдебен акт семейното жилище, находящо се в с.
Оброчище, ул. „Витоша“ №6 е предоставено за ползване на съпругата.
Не се спори по делото, че по
време на брака върху собствен на съпругата по силата на договор за доброволна
делба, вписан в СВ при Районен съд – Балчик, под №146 т.2, вх.р.
№1158/1.11.1999 г., имот, представляващ дворно място с площ от 643 кв.м.,
представляващо УПИ 6-198 в кв. 46 по плана на с. Оброчище страните са получили
разрешение за строеж на едноетажна еднофамилна жилищна сграда №188/11.06.2007
г.
Не се спори по делото и
обстоятелството, че по време на брака е закупена процесната движима вещ,
представляваща лек автомобил марка Опел модел Зафира с Рег. №ТХ****ХК. В тоя
смисъл е представеното свидетелство за регистрация част 1 – л. 22 от делото.
При прекратяване на брака чрез
развод частите на съпрузите в имуществената общност, респ. придобитите по време
на брака вещи са равни, като съвместният принос за придобиването им се
предполага по силата на чл. 21, ал. 3 от СК.
Контроверсните въпроси в това
производство са налице ли е право на съсобственост върху така описаните и
придобити по време на брака процесни вещи.
По
отношение на иска за делба на едноетажна еднофамилна жилищна сграда със ЗП 60
кв.м. и РЗП 156 кв.м., състояща се от две спални, дневна, кухненски бокс със
столова и санитарен възел, антре и веранда, изградена в дворно място с площ от
643 кв.м., представляващо УПИ 6-198 в кв. 46 по плана на с. Оброчище, община
Балчик:
По делото бе назначена и изслушана
съдебно – техническа експертиза, заключението по което съдът приема като
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице след оглед на място и справки
в ОбА- Балчик и СК Добрич установи, че на
място е изградена едноетажна еднофамилна сграда с три жилищни и три обслужващи
помещения и покрита площ, незатворена със стени – веранда, без складово
помещение. Има поставен покрив, пластмасова дограма. Сградата е изградена с
монолитна носеща конструкция, стоманобетонен скелет и тухлени стени. За сградата
няма издадено удостоверение за степен на завършеност. Тя представлява строеж, самостоятелен обект; не съответства
напълно на одобрените строителни книжа – не е спазена проектната ситуация, увеличен
е броя на помещенията, увеличена е застроената площ на сградата, не е изпълнено
складовото помещение на кота 2,30 и външно стълбище към него.
Според експертът реализираният
строеж е допустим по действащия ПУП и правила и норми на ТСУ по отношение на предназначението,
начина, характер, плътност на застрояването, а недопустим: с оглед несъответствието
му с предвижданията на ПУП, респ. отклонения с одобрения инвестиционен проект
по отношение на местоположението – по малко от 3м. от източната вътрешно
регулационна линия към имот с идентификатор №53120.502.586; поради липса на
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво; липса на други актове по време на строителството; липса на документи,
доказващи вложените строителни материали и изделия със съществени изисквания
към тях, липса на заповедна книга и техн.контрол по време на строителството.
Изложените констатации налагат извода
на вещото лице, което несъмнено следва да се възприеме, че сградата е незаконна
и като изградена след 2007 г. същата не попада в изключенията на ЗУТ, които
регламентират реда за евентуалното тяхно узаконяване.
Същевременно сградата е годна за
обитаване и тя е обитавана, в какъвто смисъл са твърденията на страните и
показанията на свидетеля В.С.В.
– дъщеря на ищеца; няма подадени сигнали, издадени актове от проверки за
спиране на строежа, както и открита процедура за премахването й.
В съдебно заседание проц. представител
на ищеца представи декларация – съгласие от собствениците на имот с
идентификатор №53120.502.586 и сграда с идентификатор 53120.502.586.1, с която
декларират своето съгласие страните да изградят в техния поземлен имот
№53120.502.585 едноетажна еднофамилна жилищна сграда при намалено от нормативно
предвиденото отстояние от 3 метра от вътрешнорегулационната граница между
имотите.
Според теорията недопустима е
делба на незаконни
строежи, които са
изградени без строителни книжа и разрешение, и не подлежат на узаконяване и
запазване в бъдеще.
По силата на Постановление
№5/1972 г. на Пленума на ВС, в съпружеската имуществена общност се включва сградата, построена през
време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да
не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг.
Съобразно доктрината при делба на
дворно място и всички постройки в него е допустима делба на незаконни строежи,
дори за тяхната допустимост да не са представи доказателства за тяхната
търпимост, т.к. собственикът на земята по силата на чл. 92 ЗС е
собственик и на всички подобрения, като разпоредбите на ЗУТ не го лишават от това
негово право, като при оценката във втората фаза следва да се отчете обстоятелството,
дали същите са търпими или подлежат на премахване. Това становище следва да се съобрази и преведе в съответствие с
цитираното по - горе постановление, като по делото се допусне до делба така
изградената сграда, която според вещото лице представлява самостоятелен обект
на правото, респ. правото на съсобственост върху нея може и следва, предвид
доводите по - горе, да се отдели от това на дворното място, а при оценяването
на имота във втората фаза на делбата следва да се вземе предвид дали същата
подлежи на премахване и забрана за ползване.
Законът
допуска делба върху незаконни сгради, доколкото същите не са забранени за
ползване и не подлежат на премахване, каквито данни по делото не се събраха.
Така юридически търпимите строежи по пар. 16, ал. 1 ПР ЗУТ,
могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки без да е необходимо
извършването на каквито и да било последващи действия от страна на
техните собственици; търпими строежи, визирани в пар. 16, ал. 2 ПР ЗУТ, биват наричани от някои автори
“фактически търпими строежи” (Вл.Петров – “Устройство на територията”, СИБИ, 2004
г.), т.к.
могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки само ако са били декларирани
в предвидените от закона срокове, а според §127, ал. 1 ЗИДЗУТ (ДВ бр.82/2012 г.) и тези строежи, дори да не
са били декларирани, придобиват статут на юридически търпими строежи. По – натам, според § 53 от ПЗР на ЗУТ, търпимите строежи по § 16,
ал. 1 от ПЗР на ЗУТ
и по §127 от ПЗР на ЗУТ (бр. 98 от 2014
г.), които са с постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен
план, могат да се пристрояват и надстрояват и в тях могат да се извършват
основни ремонти, реконструкции и преустройства, включително с промяна на
предназначението, както и всички допустими строителни и монтажни работи в съответствие
с предвижданията на действащия подробен устройствен план, а търпимите строежи, които нямат постоянен
устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат при спазване на
изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя
предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание
в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се
укрепват носещите конструкции.
С оглед изложените съображения, искът
като основателен следва да се уважи.
По делото е извършена и приета
съдебно – оценъчна експертиза относно ползването на съсобствената недвижима
вещ, заключението по което съдът приема като обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице определи размера на обезщетението за ползване на ½ ид.ч. от
имота в размер на 105/2=52,50 лв.
Искането за присъждане на
обезщетение за ползване по чл. 344 ал. 2 от ГПК следва да бъде уважено до този размер.
По
отношение на лек автомобил марка Опел модел Зафира с Рег. №ТХ****ХК:
По делото не се спори, че автомобилът
освен за таксиметров превоз е бил използван и като личен. Това се установява и
от твърденията на страните и в показанията на свидетеля
Иван Недялков Петков- семеен приятел, които съдът кредитира поради
близките отношения със страните.
Законът определя като лични,
вещите на съпруга придобити по време на брака, независимо на чие име са
придобити и на каква стойност, които осигуряват свобода на избор и упражняване
на професия от всеки съпруг, като при предоставяне на средства от другия съпруг,
при развода, той има право и следва да получи частта от стойността на вещта,
съответна на неговия принос. Професия е такава дейност, източник на доходи,
която съпругът осъществява, без да е необходима регистрация като едноличен
търговец.
В събраните гласни доказателствени
средства от свидетелката В. В. става явно, че ищецът е карал такси от дълги
години. Мястото му на дейност е била в курорта А. ***. Според свидетелката: „..
през 2011 г. годините на автомобила, който тогава шофираше изтекоха, излезе
закон, според който таксиметровите автомобили следва да са до 10 годишна
възраст и се наложи да се закупува нов автомобил, който трябваше да отговаря на
определени изисквания за да отговаря за такси – търсеше се автомобил който да е
жълт, да е на метан, да бъде на възможно най-малко години. Към края на
2011-началото на
С оглед показанията на
свидетелката – дъщеря на ищеца, които съдът кредитира като точни и обективни,
дадени под страх от наказателна отговорност, и при преки възприятия от
събитията при закупуване и ползване на лекия автомобил, съдът приема, че ищецът
е закупил автомобила за осъществяване на таксиметрова дейност, което не
изключва ползването му и като автомобил за лични нужди на страните. Но
основните критерии/изисквания при закупуването му били свързани с тези,
регламентирани за извършване на таксиметров превоз, който ищеца осъществявал и
докато работел като учител и понастоящем, с цел набавяне на средства за
препитание и строителство на съвместния дом между страните. В тоя смисъл съдът
приема, че автомобилът представлява лично имущество на съпруга по смисъла на
чл. 22, ал. 2, пр. 2 от СК. Обстоятелството, че автомобилът, който служи на
ищеца за упражняване на професията „таксиметров шофьор“ се ползва и като личен
автомобил няма за правна последица превръщането на вещта в обща на двамата
бивши съпрузи.
С оглед изложените съображения
съдът намира иска за неоснователен.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА до делба между С.В.К.
*** и Г.П. ***, при равни квоти следния недвижим имот: едноетажна еднофамилна
жилищна сграда със ЗП 60 кв.м. и РЗП 156 кв.м., състояща се от две спални,
дневна, кухненски бокс със столова и санитарен възел, антре и веранда,
изградена в дворно място с площ от 643 кв.м., представляващо УПИ 6-198 в кв. 46
по плана на с. Оброчище, община Балчик.
ОТХВЪРЛЯ иска по
отношение на лек автомобил марка Опел модел Зафира с Рег. №ТХ****ХК.
ОСЪЖДА Г.П.Д. да заплаща
ежемесечно на С.В.К. *** сумата в размер на 52,50лв.(петдесет и два
лева и петдесет ст.), представляваща обезщетение за ползване на ½
ид.ч. от. следния недвижим имот: едноетажна еднофамилна жилищна сграда със ЗП
60 кв.м. и РЗП 156 кв.м., състояща се от две спални, дневна, кухненски бокс със
столова и санитарен възел, антре и веранда, изградена в дворно място с площ от
643 кв.м., представляващо УПИ 6-198 в кв. 46 по плана на с. Оброчище, община
Балчик, до окончателното извършване на делбата.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:……