Р Е Ш Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 13.09.2021 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ………....……………....….. в публично заседание ……….......
на
седми септември .........................................…………………….......….………………..……….............…………
през
2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря
………………………………………………………….
Мелиха
Халил, .................................................
като
разгледа докладваното от .........................................
съдията Виктор Атанасов ….............................
административно
дело ........... №89
……....... по описа за .................... 2021 година ...............................
и
за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.211 от ЗМВР.
Делото
е образувано по жалба от Н.Ж.П. от ***, с ЕГН **********, държавен служител - ***
при ОДМВР - Кърджали, със съдебен адрес ***, против Заповед №292з-655/23.03.2021
год. на директора на ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.204, т.3 и
чл.200, ал.1, т.11, предл.2/второ/ от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.3 и във
вр. с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, на жалбоподателя Н.Ж.П. - държавен служител – ***
при ОДМВР - Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „порицание”, на държавен служител от
ОДМВР - Кърджали, за срок от 6/шест/ месеца, считано от датата на връчване на
заповедта.
Жалбоподателят
заявява в жалбата, че не е доволен от така издадената заповед и наложеното му с
нея наказание, поради което я обжалва пред съда, с молба да бъде отменена
изцяло, като издадена при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото му
на защита, ведно с всички законни последици от това, както и моли му бъдат
присъдени и направените по делото разноски. Излага съображения, като твърди, че
в дейността си като държавен служител - *** при ОДМВР -Кърджали, е изпълнявал
коректно, добросъвестно и точно вменените му задължения, съгласно ЗМВР, ППЗМВР,
Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и
видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция”,
технически характеристики и правила за работа, утвърдени с министерска Заповед
Рeг.№81213-731/15.07.2020 год., типовата му длъжностна характеристика и всички
други нормативни актове, регламентиращи дейността ми, спазвал е служебната
дисциплина. Заявява, че не е извършил нарушението, което е описано в
обстоятелствената част на атакуваната заповед, като твърди, че на процесната дата,
управляваният от него служебен автомобил имал технически проблем с ел.инсталацията,
за който входирал и докладна и след неговата докладна, служебният автомобил с
ДК №*** бил технически обслужен и отремонтиран в специализиран сервиз на „***” в
***, собственост на „***” ООД ***, тъй като била изтекла гаранцията му. Освен
това заявява, че при издаване на атакуваната заповед са били допуснати и
съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи нейната отмяна, като
сочи, че в чл.195, ал.1 от ЗМВР изрично били упоменати преклузивните срокове за
налагане на дисциплинарно наказание, поради което съгласно тази разпоредба,
жалбоподателят счита, че те са изтекли по отношение на посоченото в заповедта
евентуално извършено от него нарушение. Сочи също, че съгласно чл.209 от ЗМВР,
дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява,
когато: 1. деянието не е дисциплинарно нарушение; 2. не са събрани достатъчно
доказателства за извършено дисциплинарно нарушение; 3. са изтекли сроковете по
чл.195, ал.1 и 2; 4. за същото деяние на същия държавен служител вече е
наложено дисциплинарно наказание или е образувано дисциплинарно производство;
5. служебното правоотношение на държавния служител е прекратено; 6. държавният
служител е починал, като твърди, че в конкретният случай, по отношение на него
били налице предпоставките за приложението на чл.209, т.З от ЗМВР, поради което
не следвало да се образува дисциплинарно производство. Счита, че така
посочените нарушения на императивните разпоредби на ЗМВР налагат отмяна на
атакуваната заповед само на това основание, без дори да се излагат мотиви по
същество. Твърди също, че при така установената фактическа обстановка, с
поведението и действията си не е извършил нарушението, за което е наказан с
атакуваната заповед на директора на ОДМВР - Кърджали, поради което наказанието
му било наложено и при неправилно приложение на материалния закон. С оглед на
изложеното, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваната Заповед №292з-655 от 23.03.2021 год. на директора на ОДМВР - Кърджали,
като издадена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото му на
защита, ведно с всички законни последици от това, като му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Призован
редовно за съдебно заседание, жалбоподателят Н.Ж.П. *** - *** при ОДМВР -
Кърджали, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения
му процесуален представител – адв.Н.М. от АК-*** е депозирана молба, в която
заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Към молбата прилага и списък на направените
деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – директорът на ОДМВР – Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален
представител - гл.юрк.М. П., която оспорва жалбата и я намира за неоснователна,
като намира обжалваната заповед за законосъобразна. Излага съображения, като счита
най-напред, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като дисциплинарното
нарушение е безспорно установено чрез видеофайловете, които са предоставени от
Дирекция „Вътрешна сигурност”, като сочи, също така, че е установено, че на
процесната дата, в описания интервал от време, са извършени технически
манипулации на служебния автомобил и работата на системите за аудиозапис и
видеонаблюдение е била прекъсната. Сочи, че това прекъсване е станало
съзнателно, без да се налага от външни обстоятелства и без да бъде уведомен
дежурният в РУ и съответният служител, който е извършил инструктажа и отвода.
Счита, че е налице нарушение на Указанията за работа на полицейските служители
със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, с които служителят е бил запознат,
а освен това, извършеното нарушение е установено по време и място, изложени са
и мотиви за избора на срок на наказанието и е спазена процедурата за провеждане
на дисциплинарното производство за издаване на процесната заповед. По тези
съображения, моли съда да приеме, че атакуваният административен акт е
законосъобразен и да отхвърли жалбата, като неоснователна.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
приема за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
нормата на чл.211, предл.І/първо/ и II/второ/
от
ЗМВР, заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл.214, ал.1, т.1 и 2а
и ал.4 и за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред
съответния административен съд по реда на Административно-процесуалния кодекс,
като обжалването не спира изпълнението, т.е. заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването й,
съгласно нормата на чл.149, ал.1 от АПК. Обжалваната Заповед №292з-655 от 23.03.2021
год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, е била връчена, срещу подпис,
лично на жалбоподателя Н.Ж.П., видно от оформената и подписана разписка на
втората й страница/л.8/, на
датата 25.03.2021 год., в 15:30 часа. Жалбата срещу нея е подадена чрез
административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд –
Кърджали, на датата 01.04.2021 год., регистрирана в деловодството на ОДМВР –
Кърджали с Вх.№292000-4810/01.04.2021 год., видно от положения върху същата и
попълнен щемпел/л.3/, т.е.
жалбата е подадена на 7-ия/седмия/ ден след връчването на заповедта, с което е
спазен законоустановения 14/четиринадесет/ - дневен срок за обжалване на
заповедта по съдебен ред. Същата, освен това, е подадена против акт, подлежащ
на съдебен контрол по смисъла на чл.211 от ЗМВР, по предвидения в закона ред, в
предвидената писмена форма и от лице – неин пряк адресат, на което лице, с тази
заповед е наложено дисциплинарното наказание „порицание” и за което, в този
смисъл, тя е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Административен
съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото между страните не се спори, че оспорващият заповедта Н.Ж.П., към датата
на издаване и връчване на оспорената заповед, е държавен служител, на длъжност ***
при Областна дирекция на МВР – Кърджали.
С оспорената Заповед №292з-655
от 23.03.2021 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали/л.6-л.8/, на жалбоподателя *** Н.Ж.П.
- *** при Областна
дирекция на МВР – Кърджали,
е наложено дисциплинарно наказание „порицание”, за срок от 6 /шест/ месеца, считано
от датата на връчване на заповедта, за това, че за времето от 22:21
часа до 23:45 часа на 10.10.2020 год., в ***, при изпълнение на служебни
задължения по контрол на пътното движение със служебен автомобил с ДК №***,
неколкократно по време на движение на управляваното от него МПС, освобождава от
скорост автомобила и гаси двигателя, след което принудително стартира същия
чрез подаване на контакт и включване на по-висока скоростна предавка, което е
довело до игнориране работоспособността на инсталираната в служебния автомобил
система за видео наблюдение, за времето от 23:45 часа на горепосочената дата до
приключване на дежурството. В заповедта е посочено, че с действията си
служителят е нарушил член 2 от Раздел II на „Указания за работа на полицейските
служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните
автомобили на „Пътна полиция”. Технически характеристики и правила за работа.”,
утвърдени с министерска Заповед Рег.№8121з-731 от 15.07.2020 год., съгласно
който, „Забранява се системите да бъдат
изключвани чрез прекъсване на проводници на ел. захранването или по какъвто и
да е друг начин, както и други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване
работоспособността на системите.”. Това
поведение е квалифицирано от наказващия орган като виновно извършено нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 - „неизпълнение на
заповедите на министъра на вътрешните работи”, във връзка с чл.200, ал.1, т.11,
предл.2/второ/ от ЗМВР - „неизпълнение на заповеди”, за което служителят следва да носи
дисциплинарна отговорност, като е прието, че съобразно критериите, посочени в
чл.206, ал.2 от ЗМВР, при спазване принципа на съразмерност, че наказание
„порицание”, наложено за минимално определения срок в чл.200, ал.2 от ЗМВР -
шест месеца, ще съответства на тежестта на извършеното от *** Н.П.
дисциплинарно нарушение.
В
заповедта, дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че за виновното нарушение
на служебната дисциплина, извършено на 10.10.2020 год. в град Кърджали,
установено в рамките на дисциплинарна проверка, образувана със Заповед
Рег.№292з-2407 от 09.11.2020 год., приключила със справка с Рег.№292р-1609 от
22.01.2021 год., след като е оценил събраните доказателства, взел е предвид
тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината, цялостното поведение на държавния
служител по време на службата му и не е приел писмените му обяснения/възражения
по зависещи от него причини, на основание чл.194, ал.2, т.1; чл.197, ал.1, т.3;
чл.200, ал.1, т.11, предл.2/второ/ и чл.204, т.3 от ЗМВР, налага на *** Н.Ж.П.
- *** *** при Областна дирекция на МВР – Кърджали, дисциплинарно наказание „порицание”, за
срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като със
заповедта същият е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно
наказание по чл.200, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде
наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
От
представената по делото административна преписка по издаване на оспорения административен
акт се установява най-напред, че с писмо с
Рег.№7855р-9056/19.10.2020 год., директорът на ОДМВР - Кърджали е бил уведомен
от директора на Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР/л.30/, че при преглед на видеофайлове на адрес: ***, папка ***, относно
изпълнение на Организационно-технологичните правила за работа с АИС
„Видеозаснемане на охранителната дейност и пътен контрол” (ОТП за работа с АИС – ВОДПК), утвърдени с
министерска Заповед №8121з-1107/17.07.2020
год. и във връзка със Заповед №8121з-1107/25.08.2017 год., относно организиране
на контролната дейност по ЗДвП и определяне на мерки за ограничаване на
корупционния риск при осъществяване дейности по контрол на движението по
пътищата, в папка *** и директория *** е установено нарушение от полицейски
служители по време на изпълнение на служебните си задължения, което се изразява
в следното:
На датата 10.10.2020 год., за
времето от 22:21 часа до 23:45 часа, е констатирано как водачът на служебен
автомобил с peг.№***, манипулира системата АИС - ВОДПК, като по време на
движение освобождава от скорост автомобила, посяга с дясната си ръка към
контактният ключ и гаси двигателя, след което подава контакт и принудително
стартира двигателя на управляваното от него служебно моторно превозно средство. В
писмото е посочено, че от прегледа на наличната
видеоинформация е установено, че в посочената директория липсват видеофайлове
от 23:45 часа на 10.10.2020 год. до приключване на дежурството на служителите и
че след извършена проверка в ДВС-МВР е констатирано, че служебен автомобил
рег.№***, оборудван със система АИС „ВОДПК” е използван в наряд след 23:45 часа
на 10.10.2020 год. и съответно, възниква въпросът за причината, довела до липса
на запис в централна компонента. В същото писмо е отразено, че
с действията си служителите
нарушават указанията за работа със системата АИС - ВОДПК, което е явно
неизпълнение на M3 №8121з-731/15.07.2020 год., Раздел II, чл.2 и че така предоставената информация води
до обосновано предположение, че полицейските служители съзнателно - при пряк
умисъл и в разрез със служебните им задължения, спират (манипулират) работата
на системата АИС – ВОДПК.
Във връзка с изложеното и на основание
Глава Втора, чл.7, т.2 и т.3, чл.8, ал.1, т.5, б.„д” от министерска Заповед peг.№8121з-727/14.07.2020
год., с писмото е указано да се извърши проверка по случая и че Дирекция
„Вътрешна сигурност” при МВР следва да бъде уведомена за резултата от извършената
проверка и предприетите мерки в срок от 60 дни.
Във връзка с изложеното в
посоченото писмо е било разпоредено извършването на проверка, в резултат на
която е изготвена докладна записка с Рег.№292р-22879/28.10.2020 год. на
началник отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Кърджали, адресирана до
директора на ОДМВР – Кърджали/л.29/, в която е посочено, че в хода на извършената
проверка е установено, че
служебен автомобил „КИА Сиид”, с ДК
№***, се числи и използва от служители на *** при ОДМВР – Кърджали и че на
10.10.2020 год., за времето от 19:00 часа до 07:00 часа на 11.10.2020 год., с
посочения служебен автомобил в наряд са били назначени служителите: *** Т.Д.У.
и *** Н.Ж.П., *** при ОДМВР - Кърджали. Предвид изложеното, със същото писмо е предложено
по случая да се извърши дисциплинарна проверка от комисия, назначена от
директора на ОДМВР - Кърджали, с оглед изясняване на случая и вземане на
необходимото отношение и за резултата от извършената проверка и предприетите
мерки, комисията да уведоми Дирекция „Вътрешна сигурност”, в указания срок.
За изясняване на постъпилите
предварителни данни, съдържащи се в докладната записка peг.№292р-22879/28.10.2020
год. на ОДМВР – Кърджали и писмото с рег.№2855р-9056/19.10.2020 год. по описа
на ДВС в МВР, за това, че на 10.120.2020 год., по време на служба, *** Н.П. от *** при ОДМВР - Кърджали, е нарушил разпоредби
от Организационно-техническите правила за работа с АИС „Видеозаснемане на
охранителната дейност и пътен контрол”, утвърдени с министерска Заповед №8121з-727
от 17.07.2020 год., довело до игнориране работоспособността на инсталираната в служебния
автомобил система за видеонаблюдение, със Заповед №292з-2407 от 09.11.2020 год.
на директора на ОДМВР – Кърджали/л.27-л.28/, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР, е разпоредено извършването на проверка за установяване – съставлява ли
деянието дисциплинарно нарушение, съставомерността на същото и наличието на
основания за реализиране на дисциплинарна отговорност от *** Н.Ж.П. – *** ***
при ОДМВР - Кърджали. Със същата заповед е определена комисия, която да извърши
проверката, в състав: *** при ОДМВР – Кърджали – председател и членове: 1. ***
при ОДМВР – Кърджали и 2. *** *** при ОДМВР – Кърджали, като със заповедта е
разпоредено, за резултата от проверката за се изготви писмена справка, която да
се докладва в срок до 20.12.2020 година. С тази заповед полицейският служител Н.Ж.П.
е бил запознат, срещу подпис, на датата 18.11.2020 год., в 14:00 часа, видно от
оформената разписка към същата/л.28/.
С докладна записка с
Рег.№1300р-9674/15.12.2020 год. на председателя на комисията, адресирана до
директора на ОДМВР – Кърджали/л.23/, във връзка с необходимостта от
получаване на писмен отговор-становище от служител в „***” ООД, е поискано
удължаване на срока за извършване на проверката до 22.01.2021 год., като на
тази докладна записка, от директора на ОДМВР – Кърджали е поставена резолюция
„Съгласен”, от датата 16.12.2020 година.
По административната преписка е
представен Протокол с Рег.№292р-13.01.2021 год. на ОДМВР – Кърджали/л.21-л.22/, от който е видно, че на
05.01.2021 год., в 10:25 мин., в помещение на „НТЛ” при ОДМВР - Кърджали, в
изпълнение на Заповеди с peг.№292з-2407/09.11.2020 год. и peг.
№292з-2408/09.11.2020 год. на директора на ОДМВР - Кърджали, комисията в
състав: председател - А. С. Р. и членове - 1. В. С. А. и 2. К. А., е прегледала
предоставените видеофайлове от системата за видеонаблюдение, инсталирана в
служебния автомобил „КИА Сиид”, с ДК №***, за датата 10.10.2020 год. В т.7 и
т.8 от този протокол, подписан и от тримата членове на комисията, е описано
следното: „7.
файл ***/начало/ - между края на файл 6 и началото на файл 7 липсва запис от 41
мин. и 21 сек. По време на спирането на записа служителите се намират извън автомобила. В 23:43:46 мин.
служителите са в автомобила и са в движение. В 23:41:50 мин. Н.П./Н.П./ държи
ръката си на скоростния лост, след което отново посяга към контактния ключ и
пак връща ръката си към скоростния лост. В 23:44:10 мин. отново се повтаря
гореописаната ситуация. Автомобилът е в движение. В 23:44:37 мин. за пореден
път се повтаря гореописаната ситуация. *** /край/; 8. Файл ***/начало/ - в 23:45:19 мин. екранът на монитора светва в
черно, липсва запис. ***/край/.”.
В хода на проверката е поискано и е
дадено писмено сведение от жалбоподателя Н.Ж.П., с Вх.№292000-654 от 13.01.2021
год. на ОДМВР – Кърджали/л.20/, в което същият е посочил, че на
10.10.2020 год., за времето от 19:00 часа до 07:00 часа на 11.10.2020 год., е
бил на работа заедно с колегата си Т. У., съгласно утвърдения часови график.
Посочил е също, че от 22:00 часа до 07:00 часа са изпълнявали задълженията си със
служебен автомобил „***”, с рег.№***, тъй като на назначеният им в наряд
служебен автомобил „***”, с рег.№***, на бензиностанция „***” било заредено
гориво бензин вместо дизел, за което имало изготвена докладна записка. В
писменото сведение П. е заявил, че за времето от 22:00 часа до 07:00 часа, при
изпълнение на служебните си задължения като водач на лекия автомобил „***”, с
рег.№***, няма спомен да е манипулирал системата за видеонаблюдение, монтирана
в автомобила. Заявил е също, че не е знаел че при принудителното стартиране на
двигателя, т.е. че по този начин, може да се въздейства на монтираната система
за видеонаблюдение в автомобила и тъй като по арматурното табло светели
множество лампи, затова се опитал да го рестартира по този начин. В сведението
е посочил, че на по-късен етап била изготвена и докладна записка за това, след
което автомобилът бил закаран до ***, за отстраняване на проблема.
В хода на извършената проверка е
било дадено писмено сведение и от К.Т.А. – *** при ОДМВР – Кърджали, с
Вх.№292р-1480 от 20.01.2021 год. на ОДМВР – Кърджали/л.18/, в което същият е описал, че на
10.10. и 11.10.2020 год. е бил назначен да извърши инструктаж и отвод на
автопатрулите на сектор „Пътна полиция” и че съгласно утвърдения часови график
с рег.№1300р-7943/08.10.2020 год./на л.42-л.43 от делото/, АП-21 бил в състав: *** Т. У. –
старши на автопатрула и *** Н.П. – водач на МПС, като функционалните си
задължения служителите изпълнявали с лек автомобил „КИА Сиид”, с рег.№***. В
сведението *** К. А. е описал, че по време на смяната се е наложило този
служебен автомобил да бъде зареден с гориво, като бил зареден на бензиностанция
„***”, вместо с дизелово гориво, с бензин и поради това бил заменен с друг лек
автомобил - „КИА Сиид”, с рег.№***. В писменото сведение А. е посочил, че при
отвода на този наряд, за случилото се служителите изготвили докладна записка с
рег.№1300Р-7987/12.10.2020 год./на л.36 от делото/, която била представена на
началник сектор „Пътна полиция” за информация и отношение. В сведението А.
категорично е заявил, че за други неизправности по автомобила и системата за видеонаблюдение
АИС-ВПК, не му е било докладвано от служителите от този автопатрул.
Следва да бъде посочено, че по
административната преписка е представен и приет като доказателство Списък с
Рег.№1300р-6033 от 30.07.2020 год. на ОДМВР – Кърджали, на служителите от *** при ОДМВР – Кърджали,
запознати с министерска Заповед/M3/ №81213-731 от 15.07.2020 год. и с „Указания
за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и
видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция”.
Технически характеристики и правила за работа.”/л.48/. Видно от този списък, на позиция
номер 18 в същия е вписан жалбоподателят Н.Ж.П., който се е запознал с
посочените по-горе документи, на датата 24.07.2020 год., което е удостоверил и
с положен от него саморъчен подпис срещу имената си.
Така, след извършената проверка и в
изпълнение на Заповед №292з-2407 от 09.11.2020 год. на директора на ОДМВР –
Кърджали, от назначената със същата заповед комисия в описания по-горе състав,
е изготвена Справка с Рег.№292р-1609 от 22.01.2021 год. на ОДМВР – Кърджали, адресирана
до директора на ОДМВР – Кърджали/л.11-л.14/, в която справка са обсъдени и
анализирани събраните в хода на проверката материали и данни за извършено дисциплинарно
нарушение от жалбоподателя – *** Н.Ж.П. – *** *** при ОДМВР – Кърджали.
В справката са анализирани
описаните по-горе писмени доказателства и установените факти и обстоятелства в
хода на проверката, като е описано, че комисията е прегледала папка *** и директория
*** и е установила, че полицейският служител Н.П., като водач на служебен
автомобил „***”, модел „***”, с peг.№***, манипулира системата АИС-ВОДКП по
следния начин - по време на движение на автомобила освобождава от скорост
предавателната кутия, след което посяга с дясната ръка към контактния ключ и
прекъсва контакта на системата. Няколко секунди по-късно същият служител връща
контактния ключ в положение контакт и без да продължи, като даде контакт на
стартера на автомобила, запалва двигателя принудително със скоростния лост,
като включва на по-висока предавка. Посочено е, че тези действия са
документирани както от предоставените файлове така и от приложената по
преписката справка Viasat Smart Tracker за GPS локализация на служебния
автомобил.
В справката е посочено, че описаната
манипулация спрямо АИС - ВКП, П. извършва няколкократно в следния времеви
период: - на 10.10.2020 год., в 22:24:38 часа, при движение по ул.„***”, посока
кръстовището на ул.„***” (до бензиностанция ***); - на същата дата, в 22:25:31
часа, на ул.„***”, непосредствено преди кръстовището на ул.„***”. Работата на
АИС- ВПК е преустановена за 16 секунди; - в 22:27:21 часа, на бул.„***”, след
кръговото кръстовище *** - работата на АИС - ВПК е преустановена за 41 минути и
26 секунди, между 23:02:25 часа и 23:43:46 часа; - в 23:30:32 часа, на 66 метра
на бул.„***” №** същото действие се повтаря; - в 23:45:19 часа работата на системата
е преустановена до приключване на дежурството на служителите.
Вследствие на извършената проверка
и установената фактическа обстановка, комисията е достигнала до следните
изводи:
*** Н.Ж.П. – *** при ОДМВР - Кърджали,
осъществяващ служебните си задължения по контрол на пътното движение, при
работа със системата АИС - ВПК нарушава действащата нормативна наредба, като с
действията си е извършил нарушение на чл.2, Глава II от министерска Заповед
№8121з-731 от 05.07.2020 год., съгласно който текст, „Забранява се системите да бъдат изключвани чрез прекъсване на
проводници на ел. захранването или по какъвто и да било друг начин, както и
други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване работоспособността на
системите.”. Комисията е посочила в справката, че снетите и от служителя и
обсъдени писмени сведения не се кредитират като основателни, като те не
опровергават установената фактическа обстановка.
Въз основа на посоченото, комисията
е намерила за установено по безспорен начин, че на 10.10.2020 год., в ***, в
22:24:38 часа и в 22:25:31 часа, на ул.„***”; в 22:27:21 часа на бул.„***”,
след кръговото кръстовище *** (посока ***) и в 23:30:32 часа, на 66-ия метър от
бул.„***” №**, при управление, на служебен автомобил марка „***”, модел „***”,
с peг.№***, при изпълнение на служебните си задължения по контрол на пътното
движение, *** Н.Ж.П., с действията си, изразяващи се в освобождаване от скорост
предавателната кутия, изключва контактния ключ и прекъсва работата на
двигателя, запалва двигателя принудително със скоростния лост, като включва на
по-висока предавка, с които действия се преустановява работата на системата АИС
- ВПК, монтирана в служебния автомобил, като впоследствие се прекъсва и записът
на видеокамерите, с което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл.194, ал.2, т.1, предл.2 от ЗМВР - „Неизпълнение на заповед на министъра на
вътрешните работи” а именно: на чл.2, Глава II от M3 №81213-731/15.07.2020 год.,
съгласно който, „Забранява се системите
да бъдат изключвани чрез прекъсване на проводници на ел. захранването или по
какъвто и да е било друг начин, както и други действия, водещи до повреждане
и/или нарушаване работоспособността на системите.”, за което, на основание
чл.200, ал.1, т.11, във вр. с чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, се налага
дисциплинарно наказание „порицание”. С изготвената справка комисията е
предложила, нa *** Н.Ж.П., на длъжност *** *** при ОДМВР – Кърджали, да бъде
наложено дисциплинарно наказание „порицание”, за срок от 6 (шест) месеца.
С изготвената Справка с Рег.№292р-1609
от 22.01.2021 год. на комисията, назначена със Заповед №292з-2407 от 09.11.2020
год. на директора на ОДВМР – Кърджали, жалбоподателят Н.П. е бил запознат,
срещу подпис, на датата 22.01.2021 год., в 12:00 часа, като същият саморъчно е
изписал под съдържанието на справката: „Долуподписаният
Н.Ж.П. се запознах със Справка Рег.№292р-1609 от 22.01.2021 год., на 28.01.2021
год., в 12:00 часа”, след което е положил и подписа си/на
л.14 от делото/.
С покана за даване на писмени
обяснения с Рег.№292р-2021 от 28.01.2021 год., изходяща от директора на ОДМВР –
Кърджали, адресирана до жалбоподателя – *** Н.Ж.П. – *** при ОДМВР – Кърджали,
връчена му срещу подпис на 28.01.2021 год., в 12:00 часа/л.10/, последният е уведомен, че предвид
изложеното в Справка Рег.№292р-1609 от 22.01.2021 год. от извършена проверка, разпоредена
със Заповед с peг.№292з-2407/09.11.2020 год., в която са установени данни за
описаното дисциплинарно нарушение, че на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР, във
връзка с извършеното от него дисциплинарно нарушение, в срок до 12:00 часа на 29.01.2021
год., следва да представи писмените си обяснения или възражения, изготвени
съгласно Инструкция Рег.№8121з-470 от 07.04.2015 год. за дисциплинарната
практика в МВР, като в поканата е указано на жалбоподателя П., че ако в
указания срок не представи обяснението си, това ще бъде считано за отказ от
негова страна.
По административната преписка,
освен посочените по-горе писмени доказателства, е представен и е приет като
доказателство и Протокол
с Рег.№292р-2247 от 01.02.2021 год. на ОДМВР - Кърджали, относно: Отказ
отдаване на допълнително обяснение или възражение/л.9/, в
който е посочено, че е съставен на 01.02.2021 год., в сградата на Областна
дирекция на МВР - Кърджали, на основание чл.207, ал.11, предл.2/второ/ от ЗМВР,
в който протокол е описано, че на
28.01.2021 год., в 12:00 часа, *** Н.Ж.П. - *** ***, е запознат със справката и
с материалите от извършената проверка, което е удостоверено собственоръчно от
служителя с отбелязване на дата, час, имена и подпис върху справката и въпреки
че на *** Н.П. е предоставен законовия 24-часов срок (от 12:00 часа на
28.01.2021 год. до 12:00 часа на 29.01.2021 год.), отразено във връчената
покана за даване на писмени обяснения с peг.№292р-2021/28.01.2021 год., същият
не се е възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения или възражения,
по зависещи от него причини. В протокола е отразено, че посоченото
обстоятелство е констатирано след извършена справка в деловодствата на Областна
дирекция на МВР - Кърджали и на *** при Областна дирекция на МВР - Кърджали.
Така, в крайна сметка, на 23.03.2021
год. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед №292з-655 от 23.03.2021
год. на директора на ОДМВР – Кърджали, за налагане на дисциплинарно наказание
„порицание” на държавен служител от Областна дирекция на МВР – Кърджали, за
срок от 6/шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
При
така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните,
Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорения административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
По
отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Процесната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.204, т.3 (изм. – ДВ, бр.14 от 2015 г.) от
ЗМВР дисциплинарнонаказващ орган. Съгласно тази разпоредба, наказанията се
налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл.37 – за всички
наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за
стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от
висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл.197,
ал.1, т.1 – 3.
Съгласно
чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР - Кърджали е основна
структура, която, съгласно чл.43, ал.1 от ЗМВР, се ръководи от директор, като
съгласно чл.42, ал.3 от ЗМВР, в областните дирекции на МВР може да се създават
отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък
ранг, в зависимост от задачите и дейността им, като такова структурно звено от
по-нисък ранг е и сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, което се
ръководи от началник сектор. Видно от оспорената заповед, неин издател е именно
директорът на Областна дирекция на МВР - Кърджали, а към момента на издаването
й, жалбоподателят Н.Ж.П., като държавен служител в МВР, е
заемал длъжност „*** при ОДМВР - Кърджали. Ето защо, съдът приема, че в случая,
директорът на Областна дирекция на МВР - Кърджали се явява материално и
териториално компетентен дисциплинарнонаказващ орган и притежава правомощие да
издаде заповед за налагане на дисциплинарното наказание по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, а именно – „порицание”, по отношение
на наказания полицейски служител.
Съдът
намира, че са спазени и регламентираните в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове, в
които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Съгласно
посочената разпоредба, дисциплинарното наказание следва да се наложи не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Според настоящия съдебен състав, нарушението, за което е
ангажирана отговорността на оспорващия полицейски служител, е „открито” по
смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР, след получаването в ОДМВР – Кърджали на
Справката с Рег.№292р-2021 от 22.03.2021 год., като след
получаването й, на датата 28.03.2021 год. на същата е поставена и резолюция „Запознат!”
от директора на ОДМВР – Кърджали, т.е. от компетентния
дисциплинарнонаказващ орган, от което следва, че именно на тази дата –
28.03.2021 год., на органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, са
станали известни всички данни относно извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. Съдът намира, че това е така, т.к. именно в този документ -
Справката с Рег.№292р-2021 на комисията,
определена със Заповед №292з-2407/09.11.2020 год. на директора на ОДМВР –
Кърджали, се
съдържат точни, ясни и категорични данни относно твърдяното дисциплинарно
нарушение и конкретните факти и обстоятелства, свързани с извършването му,
както и относно дееца. При това положение, оспорената заповед се явява издадена
в установения двумесечен срок от откриване на нарушението – на 23.03.2021 год.,
като същевременно, към датата на издаването й - 23.03.2021 год., не е изтекъл и
едногодишният срок от датата на извършването на твърдяното нарушение, т.е.
считано от датата 10.10.2020 година. Предвид горното съдът намира, че оспорената
заповед е издадена в при спазване на сроковете, регламентирани в нормата на чл.195,
ал.1 от ЗМВР, поради което се явяват неоснователни доводите в тази насока,
изложени в жалбата, респ. е неоснователно твърдението, че в конкретния случай
били налице предпоставките за приложението на чл.209, т.3 от ЗМВР, поради което
не следвало да се образува дисциплинарно производство.
Съдът в
настоящия състав намира, че е спазено и императивното изискване на чл.206, ал.1
от ЗМВР, задължаващо дисциплинарнонаказващия орган, преди да наложи
дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения. Видно от доказателствата по преписката, още в хода на
разпоредената проверка със Заповед
№292з-2407/09.11.2020 год. на директора на ОДВМР – Кърджали, от жалбоподателя Н.П.
е било поискано и е било дадено писмено сведение, с Рег.№292000-654 от 13.01.2021
год. на ОДМВР – Кърджали, което е било разгледано и обсъдено от комисията,
определена да извърши проверката по постъпилите предварителни данни за
извършено дисциплинарно нарушение, като съдържанието на същото е коментирано и
в изготвената Справка с
Рег.№292р-2021/22.01.2021 год. Отделно
от това, след регистрирането в деловодството на ОДМВР – Кърджали на Справката с
Рег.№292р-2021/22.01.2021 год., изготвена след даденото от него писмено сведение,
с характер на обяснение, на 13.01.2021 год. и в деня на резолирането й - 28.01.2021
год. от директора на ОДМВР – Кърджали, жалбоподателят П. е бил
запознат със съдържанието, й срещу подпис, на 28.01.2021 год., след което
отново е бил поканен, с надлежно изготвена и връчена на 28.01.2021 год. писмена
покана, да даде писмените си обяснения или възражения, в указания в поканата
срок. Жалбоподателят, всъщност,
не се е възползвал от това си право и не е дал допълнителни писмени обяснения
или възражения в посочения в поканата срок, което е изрично е констатирано и
описано в съставения Протокол с Рег.№292р-2247 от 01.02.2021 год. на ОДМВР -
Кърджали, относно: Отказ отдаване на допълнително обяснение или възражение,
изготвен и подписан от началника на група ***
при ОДМВР – Кърджали – А. Р., който е и председател на комисията, определена
със Заповед №292з-2407/09.11.2020 год. на директора на ОДМВР – Кърджали, която
да извърши проверката по постъпилите предварителни данни за извършено
дисциплинарно нарушение.
Поради изложеното по-горе, съдът в настоящия състав намира, че в конкретния
случай е процедирано законосъобразно от дисциплинарнонаказващия орган и е
спазено императивното изискване на разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че са напълно несъстоятелни
оплакванията, инвокирани в жалбата, в насока, че оспорената заповед била
издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които били накърнили правото на защита на жалбоподателя Н.П.
Относно
формата и съдържанието на оспорения административен акт, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени; доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В конкретната случай съдът намира,
че оспорената Заповед №292з-655 от 23.03.2021 год., издадена от директора на
ОДМВР – Кърджали, съдържа всички тези изискуеми се реквизити, посочени в разпоредбата
на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като заповедта за дисциплинарното наказание е връчена
на държавния служител лично и срещу подпис, съответно отбелязана е датата и
часа на връчване – 25.03.2021 год., в 15:30 часа, съгласно изискването на
чл.210, ал.2 от ЗМВР. В заповедта ясно е посочено, каква длъжност като държавен
служител в ОДМВР – Кърджали е заемал жалбоподателят Н.П. към датата на извършване
на твърдяното нарушение, посочена е датата на извършване на нарушението, като
същото е описано и словесно в достатъчна степен, така, че да стане ясно и на
наказаното лице, и на контролиращите съдебни инстанции, за какво се налага
дисциплинарното наказание, ясно е посочена министерската заповед, т.е.
заповедта на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени „Указания за работа на полицейските
служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните
автомобили на „Пътна полиция”. Технически характеристики и правила за работа.”, както
и неизпълнението на задълженията от страна на жалбоподателя или по-скоро
нарушението на забрана, разписана в конкретна разпоредба от тези Вътрешни
правила – чл.2 от Раздел II същите, като дори е възпроизведено съдържанието на
тази разпоредба.
В
мотивите към заповедта е дадена правната квалификация на дисциплинарното нарушение,
която съдът намира за правилна, а освен това, изрично е посочено, че са оценени
събраните доказателства, взета е предвид тежестта на нарушението, настъпилите
от него последици, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината. Взето
е предвид и е обсъдено даденото от полицейския служител писмено сведение, с
характер на обяснение, с Вх.№292000-654 от 13.01.2021 год., както е взето е
предвид и цялостното поведение на служителя, обективирано в приложената по
преписката кадрова справка с Рег.№292р-1578/22.01.2021 год., от която е установено,
че жалбоподателят П. е постъпил в системата на МВР през м.*** год., като
изрично е отчетено и е взето предвид, че по време на службата си е награждаван ***
и че настоящото дисциплинарно нарушение не е извършено в срока на наложено
дисциплинарно наказание. При преценката на всичко изложено по-горе, съобразно
критериите, посочени в чл.206, ал.2 от ЗМВР, при спазване на принципа на
съразмерност, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че наказание, наложено за
минимално определения срок в чл.200, ал.2 от ЗМВР, а именно - шест месеца, ще
съответства на тежестта на извършеното от *** Н.П. дисциплинарно нарушение.
Предвид обстоятелството, че наказанието е наложено за срок от 6/шест/ месеца,
който срок на наказанието „порицание”, действително е минималният
законоустановен срок, предвиден в нормата на чл.200, ал.2, предл.І/първо/ от ЗМВР, съдът намира, че
дисциплинарнонаказващият орган се е съобразил както с формата на вината, така и
цялостното поведение на жалбоподателя и изпълнението на служебните
задължения от негова страна по време на службата му в МВР.
Така,
по изложените по - горе съображения, съдът намира, че при издаването на
оспорената заповед и в хода на проведеното административно производство, не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да съставляват основание за отмяната й и съответно, оплакванията в
жалбата в тази насока се явяват неоснователни и недоказани.
По
отношение материалноправната законосъобразност на оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗМВР, държавните служители в МВР, които са
нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон
наказания, като в ал.2, т.1 - т.4 на същия текст е посочено, че дисциплинарните
нарушения са: неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията
на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и главния секретар на
МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване
на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. Като правно основание за налагане на дисциплинарното
наказание, административният орган е посочил в оспорената заповед разпоредбата
на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съгласно която, „Дисциплинарно
нарушение представлява неизпълнение
на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители”, както и разпоредбата на чл.197,
ал.1, т.3 от ЗМВР, която регламентира, че едно от дисциплинарните наказания по
този закон е „порицание”. Посочена е като правно основание и
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.11, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР, която
регламентира, че дисциплинарно наказание „порицание” се налага за „неизпълнение
на … заповеди.”. Същевременно,
както бе посочено и по-горе в настоящото изложение, заповедта е мотивирана с посочените
фактическите обстоятелства, а именно - че жалбоподателят – *** Н.П. - *** *** при ОДМВР – Кърджали, за времето от 22:21 часа
до 23:45 часа на 10.10.2020 год., в ***, при изпълнение на служебните си
задължения по контрол на пътното движение със служебен автомобил с ДК №***,
неколкократно по време на движение на управляваното от него МПС, освобождава от
скорост автомобила и гаси двигателя, след което принудително стартира същия
чрез подаване на контакт и включване на по-висока скоростна предавка, което е
довело до игнориране работоспособността на инсталираната в служебния автомобил
система за видео наблюдение, за времето от 23:45 часа на горепосочената дата до
приключване на дежурството, т.е. до 07:00 часа на 11.10.2020 год., като така, с
тези си действия, служителят е нарушил член 2 от Раздел II на „Указания за
работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение,
монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция”. Технически характеристики
и правила за работа.”, утвърдени с министерска Заповед
Рег.№8121з-731 от 15.07.2020 год., съгласно който, „Забранява се системите да бъдат изключвани чрез прекъсване на
проводници на ел. захранването или по какъвто и да е друг начин, както и други
действия, водещи до повреждане и/или нарушаване работоспособността на
системите.”.
С
цитираната Заповед с №8121з-731 от 15.07.2020 год., издадена от министъра на
вътрешните работи, приета като доказателство по делото/на л.49 от делото/, на
основание чл.33, т.9 от ЗМВР и връзка с чл.24 от Организационно-технологичните
правил за работа с автоматизираната информационна система „Видеозаснемане на
охранителната дейност и пътния контрол”, утвърдени със Заповед
№8121з-727/14.07.2020 год. на министъра на вътрешните работи, с т.1 от същата,
са утвърдени „Указания за работа на полицейските служители със системите за
аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна
полиция”. Технически характеристики и правила за работа.”/на л.65-л.72 от делото/, а в
т.2 е указано, че „Указания за работа на полицейските служители със системите
за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна
полиция”. Технически характеристики и правила за работа.”, представляват
неразделна част от заповедта. В т.3 от заповедта е разпоредено, ръководителите
на Главна дирекция „Национална полиция”, Столична дирекция на вътрешните
работи, областните дирекции на МВР, дирекция „Bътрешна сигурност”, дирекция
„Инспекторат” и дирекция „Комуникационни и информационни системи”, да създадат
организация за запознаване на полицейските служители с утвърдените „Указания за
работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение,
монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция”. Технически характеристики
и правила за работа.”, като това е изпълнено в Областна дирекция на МВР –
Кърджали, видно от представения и приет като
доказателство Списък с Рег.№1300р-6033 от 30.07.2020 год. на ОДМВР – Кърджали, на служителите от *** при ОДМВР –
Кърджали, запознати с министерска Заповед/M3/ №81213-731 от 15.07.2020 год. и с
„Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и
видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция”.
Технически характеристики и правила за работа.”, в който списък, на позиция
номер *** в същия, е вписан жалбоподателят Н.Ж.П., като запознал се с
посочените по-горе документи, на датата 24.07.2020 год., което е удостоверил и
с положения от него саморъчен подпис срещу имената си. От горното следва, че към
датата на извършване на дисциплинарното нарушение – 10.10.2020 год., тези „Указания
за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и
видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция”.
Технически характеристики и правила за работа.”, са били в сила и са действали
и полицейският служител, при изпълнение на служебните си задължения, е бил
длъжен да ги съблюдава и да ги изпълнява.
Така, чл.2
от тези „Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис
и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция”.
Технически характеристики и правила за работа.”, посочен в мотивите към заповедта, като
нарушен от жалбоподателя Н.П. в конкретния случай, се намира в Раздел ІІ на
Указанията – Работа със системите и тактика за контрол, като текстът ясно
регламентира, че: „Забранява се системите да бъдат
изключвани чрез прекъсване на проводници на ел. захранването
или по какъвто и да било друг начин, както и други действия, водещи до повреждане
и/или нарушаване работоспособността на системите.”. В тази връзка съдът
намира, че правнорелевантните факти, които следва да се установят, са: на първо
място, дали жалбоподателят Н.П., на посочената дата – 10.10.2020 год., като член
от състава на автопатрул/АП/-21 и водач на МПС – служебен
лек автомобил „КИА Сиид”, с рег.№***, с който автопатрулът е изпълнявал функционалните
си задължения и в който автомобил е била монтирана система за аудиозапис и
видеонаблюдение, е извършил описаните действия при управлението на този
автомобил, които са довели до спиране работата на системата за видеонаблюдение
за посочения период от време и на второ място, дали тези действия са извършени
умишлено от него.
Съдът
намира, предвид събраните по делото доказателства, за безспорно установен
първия от тези факти, а именно – че жалбоподателят П., на датата 10.10.2020
год., в периода от 22:24:38 часа до 23:45:19 часа на 10.10.2020 год.,
неколкократно /пет пъти/ извършва следните действия, при управлението на
служебния патрулен автомобил - по време на движение на автомобила освобождава
от скорост предавателната кутия, след което с дясната ръка с помощта на
контактния ключ прекъсва контакта на ел.система на автомобила и съответно,
изключва двигателя, а няколко секунди по-късно връща контактния ключ в
положение „контакт” и без да продължи, като даде контакт на стартера на
автомобила, запалва двигателя принудително със скоростния лост, като включва
предавателната кутия на по-висока предавка и по този начин принудително
стартира двигателя. От доказателствата по преписката става ясно, че тези
действия на жалбоподателя П. при управлението от него на посочения служебен
автомобил, са били документирани на предоставените от дирекция „Вътрешна
сигурност” в МВР видеофайлове, така и от приложената по преписката справка
Viasat Smart Tracker за GPS локализация на служебния автомобил, като тези видеофайлове
са били прегледани от комисията, определена за извършване на проверката, като
установеното при прегледа им е много подробно описано в съставения от комисията
Протокол от 05.01.2021 год., с рег.№292р-921 от 13.01.2021 год. на ОДМВР -
Кърджали. В протокола, а впоследствие, и в изготвена от комисията справка, ясно
е посочено, че описаните действия при управлението
на служебния автомобил жалбоподателят П. извършва
няколкократно, в следния времеви период: - на 10.10.2020 год., в 22:24:38 часа,
при движение по ул.„***”, посока кръстовището на ул.„***”
(до бензиностанция ***); - на същата дата, в 22:25:31 часа, на ул.„***”, непосредствено преди кръстовището на ул.„***”, като работата на АИС - ВПК е преустановена за 16
секунди; - в 22:27:21 часа, на бул.„***”, след
кръговото кръстовище ***, като работата на АИС - ВОДПК е преустановена за 41
минути и 26 секунди, между 23:02:25 часа и 23:43:46 часа; - в 23:30:32 часа, на
66 метра на бул.„***” №** повтаря същите действия; - в 23:45:19 часа извършва
отново същите действия, с което работата на системата АИС – ВПК, монтирана в служебния
автомобил, е преустановена до приключване на дежурството на служителите. От
прегледа на наличната видеоинформация в предоставените от дирекция „Вътрешна
сигурност” комисията е установила, че липсват файлове, т.е. видеозапис, за
времето от 23:45 часа на 10.10.2020 год., до приключване на дежурството на
служителите, т.е. до 07:00 часа на 11.10.2020 год. Съдът не подлага на
съмнение, че с така извършените от П. неколкократно действия при управлението
на служебния автомобил, за периода от
22:24:38 часа до 23:45:19 часа на 10.10.2020 год., т.е. в период от около един
час и 21 минути, е била прекъсвана, а в крайна сметка и преустановена работата
на системата АИС - ВОДПК, монтирана в служебния автомобил, като вследствие на
това е прекъсван, а накрая и преустановен и записът от видеокамерите.
Съдът
намира за безспорно, също така, че тези действия при управлението на служебния
автомобил, довели до преустановяване на работата на монтираната в същия система
за видеонаблюдение, са осъществени от жалбоподателя Н.П. умишлено, а не се
касае за неволното или случайното им
извършване. Факт е, че при осъществяване на тези действия, при
управлението на автомобила, се борави както със скоростния лост, с който се
освобождава от предавка или се превключва на по-висока предавка, така и с контактния ключ, с който се прекъсва контакта на ел.система на
автомобила и се изключва двигателя, а при принудителното му запалване с помощта
на скоростния лост и включване на по-висока предавка, при върнат контактен ключ
в положение „контакт”, но без да се продължи, като се даде контакт на стартера
на автомобила, се използва и педалът на съединителя. Всичко това всъщност
представлява една поредица от действия, която няма как да бъде извършена
неволно или случайно, още повече, че тази поредица от действия е извършена от жалбоподателя
П. неколкократно – пет пъти, в период от около един час и 21 минути, от което
се налага единствено възможния извод, че тези действия при управлението на
автомобила са осъществявани от Н.П. напълно съзнателно и целенасочено или иначе
казано – умишлено.
Освен
това, не отговаря на истината твърдението в жалбата, че управляваният от жалбоподателя
служебен автомобил имал технически проблем с ел.инсталацията, за който входирал
и докладна и след неговата докладна, служебният автомобил с ДК №*** бил
технически обслужен и отремонтиран в специализиран сервиз на „***”.
Жалбодателят П. действително е депозирал докладна записка с Вх.№1300р-7987 от
12.10.2020 год., до началника на сектор „Пътна полиция” – Кърджали/на л.36 от делото/, в
която е описал, на 10.10.2020 год., за времето от 19:00 маса до 07:00 часа на
11.10.2020 год. били на работа, заедно с колегата му У., като около 21:05 часа,
на бензиностанция „***” на назначеният
им в наряд служебен автомобил „***”, с рег.№***, било заредено гориво бензин
вместо дизел, за което докладвали на дежурния офицер в ОДМВР – Кърджали и
инструктиращия офицер К.А., като по разпореждане на дежурния офицер на място
била извикан автомобил на „Пътна помощ”, с който служебният автомобил „***”, с
рег.№***, бил транспортиран до сектор „ПП” при ОДМЧВР – Кърджали. В същата
докладна е отразено, че от 22:00 часа на 10.10.2020 год., автопатрулът
продължил да изпълнява задълженията си с друг служебен автомобил - „***”, с рег.№***, като в тази докладна не е
упоменато абсолютно нищо за технически проблем в ел.инсталацията на този
автомобил или за възникнал проблем в работата на монтираната в него система за
аудиозапис и видеонаблюдение. Освен това, при отвода на наряда на този
автопатрул, на приемащия отвода офицер – *** К. А., не е било докладвано и
устно за наличието на такъв технически проблем, с този служебен автомобил „***”,
с рег.№***, от което следва, че твърденията в жалбата в тази насока, са
недоказани и напълно голословни.
В тази
връзка и предвид горното, съдът намира за обоснован извода на
дисциплинарнонаказващия орган, изложен в мотивите на оспорената заповед, в
насока, че това поведение и действия на жалбоподателя Н.Ж.П. съставлява нарушение
на член 2 от Раздел II на „Указания за работа на полицейските служители със
системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на
„Пътна полиция”. Технически характеристики и правила за работа.”, утвърдени с министерска Заповед Рег.№8121з-731 от
15.07.2020 год. и които представляват неразделна част от тази заповед, т.е.
съставлява неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи по смисъла
на чл.200, ал.1, т.11, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР, за което се предвижда налагането
на дисциплинарно наказание „порицание”.
Така, всичко изложено по-горе, според настоящия съдебен състав,
води до безспорния извод, че е налице извършено виновно дисциплинарно нарушение
на посочената заповед на министъра на вътрешните
работи е утвърдените с нея „Указания за работа на полицейските
служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните
автомобили на „Пътна полиция”. Технически характеристики и правила за работа.”, от страна на жалбоподателя Н.Ж.П., като
дисциплинарнонаказващият орган правилно е преценил, че това съставлява
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за
което и на основание чл.200, ал.1, т.11, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР се налага
наказание „порицание”, в
предвидените в чл.200, ал.2 от с.з. срокове. В тази връзка, съдът
намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие и с приложимите
материалноправните разпоредби на закона и не е налице основание за отмяната й
по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, като по изложените съображения се явяват
неоснователни и доводите за материална незаконосъобразност на оспорената
заповед, както е неоснователно и твърдението, изложено в жалбата, че
жалбодателят не бил извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, описано в
оспорената заповед.
Следва,
също така, да се посочи, че видът на наложеното наказание е правилно определен
от дисциплинарнонаказващия орган, предвид приетото и мотивирано от него,
извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.200, ал.1, т.11,
предл.ІІ/второ/ от ЗМВР, като определянето на размера на това наказание е
единствено в правомощията на този орган и този размер се определя по
целесъобразност и не подлежи на контрол. Следва отново да се посочи, че в
оспорената заповед е отразено, че видът и размерът на наказанието са определени
и след като са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата му, като
наказанието е наложено в предвидения, съгласно чл.200, ал.2 от ЗМВР, минимален срок
от 6/шест/ месеца.
Ето
защо, по така изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали
намира, че обжалваната Заповед №292з-655 от 23.03.2021 год., издадена от
директора на ОДМВР – Кърджали, е законосъобразна, т.к. същата е издадена от
материално и териториално компетентен дисциплинарнонаказващ административен
орган, при спазване на установената форма и с определеното от закона
съдържание, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона,
като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и същата е съобразена и с целта на
закона. Предвид това, жалбата на Н.Ж.П. *** - държавен служител, на длъжност ***
*** при ОДМВР - Кърджали, се явява неоснователна и недоказана и като такава,
следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.
Деловодни
разноски не са претендирани от ответника по жалбата, а такива реално не са и
сторени от него, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран
от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка
с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Ж.П. от
***, с ЕГН **********, държавен служител - *** при ОДМВР - Кърджали, против
Заповед №292з-655 от 23.03.2021 год., издадена от директора на ОДМВР -
Кърджали, с която, на основание чл.204, т.3 и чл.200, ал.1, т.11,
предл.2/второ/ от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.3 и във вр. с чл.194, ал.2,
т.1 от ЗМВР, на жалбоподателя - *** Н.Ж.П. - *** при ОДМВР - Кърджали, е
наложено дисциплинарно наказание „порицание”, на държавен служител от ОДМВР - Кърджали, за срок от
6/шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Преписи от настоящото решение, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или
връчат на страните по делото.
Решението,
съгласно разпоредбата на чл.211, предл.ІІІ/трето/ от ЗМВР, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване или протестиране.
С Ъ Д И Я: