Решение по дело №1042/2012 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

№210/ 02.08.2013год.  гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на 20.05.2013год. / двадесети май през две хиляди и тринадесета година/, в състав:

             Председател: Рени Ковачка

при секретаря Росица Игнатова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1042 по описа за 2012  година, за да се произнесе взе предвид следното:

          По изложени в исковата молба съображения, Община П. моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ЧЕЗ Р. Б.” АД, гр. С., че е собственик на недвижим имот, представляващ сграда с предназначение за трафопост "П.”, кв. „И.”,  на един етаж, панелно строителство, със застроена площ от 87 кв. м., представляващ имот с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД – 18-91 от 13. 10. 2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и на площта от 87 кв.м., върху която е построена сградата и представляваща част от гореописания имот, заключен между буквите А-Б-В и Г и оцветен със зелен цвят на скицата от 06.12.2011год..  Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът-„ЧЕЗ Р. Б.” АД, изразява становище за недопустимост и неоснователност на така предявените искове. Подробни съображения в тази връзка излага в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на разноски.

Третото лице –помагач-„ Н. е. к.” ЕАД гр.С. счита за неоснователни така предявените искове и моли съда да не ги уважава.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От изготвената по делото съдебно техническа експертиза от в.л. Н. се установява, че процесният трафопост е нанесен на КРП гр.П., утвърден със Заповед № 2322/22.12.1978год., действащ какато към 17.09.1991год., така и към 01.06.1996год., а и към настоящия момент и попада  в улица с ОК ***-***, находяща се източно от кв.*** и западно от квартал без номер. По кадастралната карта и кадастралните ригистри на гр.П., утвърдени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008год. на Изпълнителния директор на АГКК, процесният имот е сграда с идентификатор *** и е построен върху поземлен имот с идентификатор ***. Вещото лице е изготвил схема към заключението си , на която  е нанесъл и защриховал трафопоста и земята под него с площ от 87 кв.м. и обозначил с буквите” А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-К-Л-М-Н-О-П-Р-А”, където А-Б-Ж-М-А е надземната част на трафопоста със застроена площ от 78 кв.м.

От горецитираната техническа експертиза, както и от комплекстната такава на в.л.Б. и К., депозирана на 11.06.2012год., изслушана пред ПРС и потвърдена пред ПОС е видно, че трафопостът представлява електроенергийно съоръжение, предназначено за трансформиране и разпределение на ел.енергия. Същият трансформира получената от подстанциите ел.енергия СН на 20 КV и я разпределя към потребителите с напрежение съответно 230/400V, 150 Hz.. Процесният трафопост е включен под напрежение на 08.05.1981год. и е въведен в експлоатация на същата дата, като чрез него са присъединени към електроразпределителната мрежа 278 броя потребители, пребиваващи на територията на Община П. Вещите лица са установили, че към 17.09.1991год. процестният трафопост е бил включен  в актива на П „ Е.”-П. като ДМА като машини и оборудване и сгради от 01.11.1982год., а като земя- от 05.04.1996год. Няма данни в чия полза е било отстъпено правото на строеж за изграждането му, както и от кого и с какви средства е изграден същия.

По делото е разпитан като свидетел С. Т. А., който установявая че трафопоста съществува отпреди той да започне работа в ответното дружество през 1992год., че съоръжението преди и след този момент  е обслужвано от специалисти на ответното дружество, чиито служители държат и ключовете от него.

Процесният трафопост е актуван като държавна собственост с Акт № 12393/21.03.1995год. на основание  ПМС № 53/93год. и писмо 1147/31.05.1994год. на НЕК- АД клон ел.снабдяване П. С акт № 2540/03.05.2002год.  същият трафопост е актуван и като общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.9 от ЗОС във вр. с параграф 10 от ПЗР на ЗОС.

С разпореждане № 46/07.11.1991г. на Министерския съвет, е образувано “НЕК” ЕАД като еднолично търговско дружество с държавно имущество, като в него са включени обединенията, комбинатите и другите предприятия от системата на Комитета по енергетика, съгласно Приложение № 1. Като част от Стопански енергоснабдителен комбинат – С. област, е включено и Предприятие “Е.”- П. Със Заповед № ДВ-143-А от 24. 04. 2000г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, “НЕК” ЕАД е преобразувано чрез отделяне на ново еднолично акционерно дружество “Е. – С. област” ЕАД, което дружество става правоприемник на активите, включително на електроенергийните съоръжения /електрически уредби и електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за разпределение и пласмент на ел. енергия/ на територията на югозападната част на България. С решение №20 / 02. 11. 2007г., постановено по ф.д. № 6358 / 2000 г. на СГС е вписано преобразуване при условията на общо правоприемство на “Е. – С. област” ЕАД, чрез вливането му в “Е. – С.” АД. С решение № 21 / 29.01.2008 г., по ф.д. № 6358/2000 г. на СГС е вписана промяна на наименованието на “Е. – С.”АД в “ЧЕЗ Р. Б.” АД.

Ищецът твърди че е собственик на  процесния трафопост на основание параграф 7, ал.1 ,т.7 от ЗМСМА. За да бъде признато правото на собственост върху процесния трафопост на соченото придобивно основание,  ищецът- Община П. следва да установи че към релевантния момент - влизане в сила на ЗМСМА- 17.09.1991год., са били налице предпоставките на закона - параграф 7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА за трансформирането на държавната собственост върху спорния имот в общинска.  Съгласно цитирания параграф, с влизането на закона в сила, а именно 17.09.1991год. преминават в собственост на общините мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.

При установения по делото статут на процесния трабопост, неговото естество и предназначение, съдът намира, че същият не съставлява обект от техническата инфраструктура на общината, обслужваща единствено и само територията на Община П. Противен извод за това не би могло да се направи въз основа на обстоятелството, че трафопоста се намира на територията на общината и че захранва с ел.енергия битови потребители от същата община.

Процесният трафопост е изграден и въведен в експлоатация през 1981год., към който момент, а и към влизане в сила на ЗМСМА е действал  Закона за електростопанството  от 1975год. Съобразно разпоредбата на чл. 2., ал. 1 от този закон /сега отменен/, електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Легалната дефиниция на понятието "електрически мрежи" е дадена в § 3 от ДР на Закона за електростопанството/ отм./ и това е съвкупност от електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. Следователно трафопостът като част от електрическата мрежа по силата на чл.2, от посочения закон, е държавна собственост. Изключение от правилото, че собствеността е държавна се съдържа в разпоредбата на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството /отм./, където е предвидена възможност кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, но по настоящето дело не се твърди, а и не се представят доказателства за това.

Трафопостът съставлява част от единната енергийна система на страната и това следва от разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за електростопанството /отм./. Като част от тази система, задоволяваща потребности от национално значение, процесното ел.съоръжение не може да се разглежда като самостоятелен обект , нито като такъв от техническата инфраструктура на енергийната система на община П. Дотълнителен аргумент за горното е и последваща правна уредба в тази връзка – чл.68 ЗЕЕЕ / отм /., където е посочено, че всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия.

Разпоредбата на ал.1, т.7 на параграф 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ  има предвид такива мрежи и съоръжения, които от една страна имат самостоятелен характер и от друга - обслужват общинската инфраструктура. В случая се установи, че процесният трафопост, като част от енергийната мрежа, обслужва и други потребители, освен живеещите на територията на община П. Като част от мрежата за производство и разпределение на ел. енергия, процесният трафопост е предоставен за ползване на съответните предприятия, осъществяващи тази дейност съгласно Закона за електростопанството /отм./. Това предоставяне е по силата на закона и невписването на трафопоста в баланса на предприятието, не променя извода, че предоставянето за ползване е станало по надлежния ред.

Неоснователен е доводът на ищеца, че трафопостът, като построен върху недвижим имот, общинска собственост, отреден за благоустройствени и комунални мероприятия, съставлява част от общинската инфраструктура. В конкретния случай собствеността и предназначението на този обект са законово регламентирани и съответно изграждането му върху имот, отреден за благоустройствени и комунални мероприятия, не променя неговите характеристики и не го превръща в обект, съставляващ част от общинската инфраструктура.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не се установи по делото наличие на предпоставките на  параграф 7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА за трансформиране на държавната собственст в общинска, поради което предявения установетелен иск за презнаване правото на собственост върху сграда - трафопост, се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Ищецът твърди че е собственик на земята-площта, върху която е изграден трафопоста на основание параграф 42 от ПЗР на ЗОС. Съгласно цитираната норма, застроените и незастроени парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и блогоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

От представените по делото писмени доказателства, както от заключението на в.л. Н. се установавя, че процесният трафопост е изграден в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П. Не се спори по делото, а е видно и от приложените скици, трафопостът заема част от този имот, от което и следва, че за да се уважи предявеният иск за собственост за част от поземлен имот, то подлежи на установяване правото на собственост на ищеца върху целия имот. По КРП на гр. П., утвърден със заповед № 2322/22.12.1978 г., действащ към 17.09.1991 г., към 01.06.1996 г. и към настоящия момент, процесният трафопост попада в улица с ОК ***-***, находящ се източно  от кв.*** и западно от квартал без номер. Квартал *** е отреден „За жилищно строителство квартален клуб с трансформатор и магазин”, а квартала без номер- „за жилищно строителство”. С оглед момента на изграждане - през 1981год., трафопостът няма как да е нанесен на плана през 1978год., което е станало допълнително. При липса на доказателства за статута на имота преди 1991год., за неговото презназначение -дали се касае за  изградена  или само за предвидена  за изграждане улица, съдът намира, че не са налице предпоставките на параграф 42 от ПЗР на ЗОС за трансофрмиране  собствеността върху земята, върху която е построен процесния трафопост от държавна в общинска такава. Уважаването на иска предпоставя да бъде установено, че земята, върху която е построен трафопоста е била частна държавна собственост, която чрез отреждането си за мероприятията, посочени в цитирания параграф, да е преминала в собственост на общината, а това не бе установено по делото. Това предпоставя отхвърляне на установителния иск за собственост за земята, върху която е построен процесния трафопост като неоснователен и недоказан и прави безпредметно обсъждането на  твърдението на ответника за придобиване собствеността върху земята под трафопоста по давност.

 С оглед изхода на делото и направеното в тази връзка искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, които са в размер на 1 700 лева.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА П. против "ЧЕЗ Р. Б." АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК: ***, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ОБЩИНА П. на основание § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА е собственик на сграда с  предназначение за трафопост " П. " на един етаж, панелно строителство, находяща се в гр. П., кв. "И.", представляващ имот с идентификатор ***, която сграда е построена в имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД – 18-91 от 13. 10. 2008г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. П., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА П. против "ЧЕЗ Р. Б." АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК: ***, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ОБЩИНА П. на основание § 42 от ПЗР на Закона за общинската собственост е собственик на 87 кв.м.сграда, представляващи част от имот с идентификатор *** по КК на гр. П., върху която част от имот е построена сграда- трафопост и която част от имота е заключена между буквите "А-Б-В-Г" по схемата, изчертана от вещото лице Р.Н., като тази схема, приподписана от съда представлява неразделна част от решението като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ОБЩИНА П. да заплати на "ЧЕЗ Р. Б." АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК: ***  сумата от  1700 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО се постановява при участие на Н. е. к. ЕАД гр.С. *** като трето лице-помагач.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

                                                                       Съдия :