№ 12809
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110110500 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2022г. е доставил на ответницата
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в
***************** като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок, като
ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение. Според чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
1
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди А. А. Т. за сумата 397,66 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена
в обект, намиращ се в София, **********************, за периода м. май 2020г.- м. април
2022г., сумата 50,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия, за периода 16.09.2021г.- 07.06.2023г.; сумата 15,19 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020г.- 30.04.2022г., сумата 2,93
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.- 07.06.2023г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Ответницата оспорва, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение. В отговора се навеждат доводи, с
които се оспорва обстоятелството, че в процесния имот е доставена топлинна енергия в
количество, съответстващо на претендираната цена. Ответницата оспорва да е сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение между дружеството за дялово
разпределение и етажните собственици. Същата оспорва предявените искове за обезщетение
за забава.
В обобщение, ответницата счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения н.а. № 24/ 03.12.1981г., т. XXXI, дело 4727/ 1981г., А.Г.Т. е
придобил правото на собственост върху недвижим имот- апартамент, с адрес:
**************** (настоящото наименование на ул. "Васил Мулетаров, съгласно
удостоверение, изх. № 26- 00- 260/ 17.02.2011г., издадено от Столична община, район
Слатина) чрез правна сделка- дарение.
Установява се, че А.Г.Т. е починал на 05.10.2021г. и е оставил наследници по закон С.П. Т.-
съпруга, А. А. Т., П. А. Т. и Г.А.Т..- низходящи от първа степен.
От представения протокол от 23.07.2002г. се установява, че етажните собственици в сграда
в режим на етажна собственост, с адрес: гр. София, *******************, са взели решение
да възложат извършването на услугата дялово разпределение на "Т.С." ЕООД. Видно от
издадената от ищеца обща фактура № **********/ / 31.07.2021г. за отчетен период
01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на
сумата 715,19 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2022г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 877,02 лева.
Относно количеството топлинна енергия, доставена в процесния имот, е назначена
съдебно- техническа експертиза (СТЕ), през процесния период в имота има четири
радиатора с ИРРО и една щранг лира без ИРРО. За процесния период ответницата не е
осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. Абонатната станция е
2
индиректна, автоматизирана, с пластинчати подгреватели. Общият топломер се отчита по
електронен път в 0 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество топлинна
енергия се приспадат техногичните разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна
енергия. За процесния период в имота е доставена топлинна енергия на стойност 1616,81
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане. При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано
от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна
енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
3
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че А.Г.Т. е придобил правото на собственост чрез
правна сделка- дарение. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД
форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до
транслативния вещноправен ефект на договора. Следователно Aнгел Георгиев Теменлиев е
придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Конкретиката на случая сочи, че А.Г.Т. е починал на 05.10.2021г., когато е открито
наследството му, съгласно чл. 1 ЗН. В случая при откриване на наследството
наследодателят е оставил наследници от първи ред- низходящи, те са призовани към
наследяване и изключват наследниците от следващи редове, и съпруга. Съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството ЗН), децата на починалия наследяват по
равни части. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на
частта на всяко дете. С оглед изложеното, съобразявайки разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 ЗН, както и обстоятелството, че недвижимият имот е придобит от А.Г.Т. по силата на
правна сделка- дарение и представлява лична собственост, съдът счита, че наследниците на
А.Г.Т. са придобили равни части от наследството му- по ¼ ид.ч. Следователно, с откриване
на наследството на А.Г.Т. ответницата е придобила правото на собственост 1/4 ид.ч. от
процесния недвижим имот. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема,
че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на
договор за доставка на топлинна енергия, респ. ответницата се явява пасивно материално
легитимирана да отговаря по предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
4
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни
правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2019г.- м. 04.2021г.
Доставката на топлоенергия в количествата, отговарящи на фактурираните се установява
от заключението на съдебно- техническата експертиза, което се основава на извършени
ежемесечни отчети на средството за търговско измерване– общия топломер. Средството за
търговско измерване се намира в сградата– етажна собственост и се отчита ежемесечно от
ищеца, като етажните собственици имат възможност да присъстват при отчитането в случай,
че посочат на ищеца свой представител, който следва да бъде уведомен за графика на
отчитане. Съответно в определения от подзаконовите актове и общите условия срокове не са
направени рекламации във връзка с отчитането на показанията, поради което и при липсата
на възражения на етажните собственици относно отчетените показания, че същите са реално
извършени, съответно е консумирано отчетеното количество топлоенергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно ал. 2 на с.р.
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради- етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. В случая етажните собственици на сградата са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач. Договорът е сключен от
представител на етажните собственици, упълномощен с взето на ОС, като не се твърди
ответникът да е обжалвал решението на общото събрание по предвидения ред, още повече,
че за сключването на договора не е необходимо единодушно решение на етажните
собственици. Ето защо, възникналото между третото лице-помагач и етажните собственици
правоотношение е обвързало ответникът в качеството му на титуляр на вещното право на
ползване. В чл. 4, ал. 1 от Правилника за управлението, реда и надзора в етажната
собственост /в редакцията и изм. - ДВ, бр.76/ 1978 год., действал към сключване на
договора/ изрично е предвидено правомощие на общото събрание да решава въпроси,
свързани с ползването на общите части от сградата. Обстоятелството дали ответницата е
дала съгласие за сключването на такъв договор (или изрично се е противопоставила) не води
до извода, че не е налице редовно проведено общо събрание. А и законността на взетото
решение не може да бъде изследвано в рамките на настоящото производство. Ако
ответницата оспорва редовността на проведеното общо събрание за нея е съществувал друг
ред за защита, а именно чрез атакуване на решението с конститутивен иск пред съответния
съд по реда на ПУРНЕС. Предвид липсата на изрична отмяна на решението на ОС, следва да
се приеме, че сключения с дружеството, осъществяващо дялово разпределение договор
обвързва и ответницата, доколкото се установява, че същата е потребител на топлинна
енергия, както и че притежава индивидуален обект в процесната сграда. Аргумент в тази
5
насока е и нормата на § 68 от ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.), съгласно която заварените към момента на
влизане в сила на закона потребители на топлинна енергия в сгради- етажна собственост са
длъжни да окомплектоват имотите си със средства за отчитане на дялово потребление. От
изложеното е видно, че задължението касае всички заварени потребители, като изборът за
начина на разпределение, включително и избора на търговеца, който ще извършва
измерването на потреблението, е предоставено на мнозинството на етажните собственици.
Поради изложеното, правата и задълженията по договора са възникнали директно в
правната сфера на представлявания и ответницата е обвързана от правоотношението.
Възприемането на противното не е и в интерес на ответницата, доколкото се установи, че
последната са била потребител на топлинна енергия и не сочи друга ФДР да е извършвала
тази услуга (в който случай би следвало да се начисляват суми на максимална мощност).
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действащата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т.
1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или
прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или
прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № Е- РД- 04- 1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
6
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
Според чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата- етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Задължението е възложено на
топлопреносното предприятие, което съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършва дялово
разпределение на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичен регистър по чл. 139а ЗЕ.
В нормата на чл. 22 Общите условия (от 2016г.), приложими за процесния период, е
посочено, че дялово разпределение се извършва възмездно чрез възлагане на търговец,
избран от клиента, като клиентът заплаща на продавача стойността за услугата "дялово
разпределение". Начинът, по който се формира стойността на услугата за дялово
разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ. Съгласно посочената разпоредба
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
Редът и начинът назаплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на
клиентите. От представения договор, сключен между ищеца и ТЛП страните са договорили,
че цената на услугата дялово разпределение се заплаща от ищеца. Изложеното обуславя
извод, че ищецът се легитимира като носител на правото да получи стойността на
извършваната услуга дялово разпределение. При съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че услугата "дялово разпределение на топлинна
енергия" е била действително осъществена.
В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС отговорността на съсобствениците за
заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в
съсобствеността. Ето защо, предвид установените дялове на всеки от съсобствениците на
имота, следва да се приеме, че ответницата следва да отговаря за заплащане на 1/4 ид.ч. от
стойността на потребената топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
7
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ / 31.07.2021г. за отчетен период
01.05.2020г.- 30.04.2021гг. е настъпил на 14.09.2021г., задълженията по фактура №
**********/ 31.07.2022г., за отчетен период 01.05.2021г. – 30.04.2022г. са станали изискуеми,
считано от 14.09.2022г. Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 16.09.2021г.- 07.06.2023г. е в размер на
50,61 лева.
По отношение на претендираната от ищеца мораторна лихва върху стойността на
главницата за извършеното дялово разпределение, следва че доколкото по делото не беше
установено наличието на главно изискуемо вземане за извършеното дялово разпределение,
то неоснователно се явява и искането за плащане на акцесорното вземане.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 50
лева, депозити за възнаграждение на особен представител в размер на 400 лева и на вещо
лице в размер на 400 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото
в размер на 100 лева, съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за
заплащането на правна помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 944,93 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА А. А. Т., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *************,
сумата 397,66 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в София, **********************, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., ведно със
законната лихва, счиртано от датата на подаване на исковата молба- 26.02.2024г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД,
сумата 50,61 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за за цена на топлинна енергия, за периода 16.09.2021г.- 07.06.2023г., на
основание чл. 86 ЗЗД; сумата 15,19 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2020г.- 30.04.2022г., ведно със законната лихва, счиртано от
датата на подаване на исковата молба- 26.02.2024г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 79 ЗЗД и сумата 944,93 лева, представляваща разноски, съразмерно уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *************, против А. А. Т., с ЕГН
**********, за сумата 2,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
16.07.2020г.- 07.06.2023г., с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "Директ" ЕООД като трето лице помагач
на страната на "Т.С." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9