№ 313
гр. Варна, 23.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233000600314 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.
Жалбоподател-подсъдим С. Р. С., редовно призован, явява се лично и с
адв.К. О. Б. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
Жалбоподател-подсъдим В. И. И., редовно призован, явява се лично и с
адв.М. Т. К. от АК – СЛИВЕН, редовно упълномощен от преди.
Жалб.-ч.обв. З. Ш. С., Б. З. Ш. и Т. С. К. редовно призовани, не се
явяват, представляват се от повереника адв.В. Ж. М. от АК – СИЛИСТРА ,
редовно упълномощена от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства, само
искам да представя адв. пълномощно за пред настоящата инстанция на моите
доверители. Нямам искания за отводи.
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
1
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по даване ход на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ДИМИТРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.М.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло подадената
въззивна жалба по отношение на разноските, присъдени в полза на моите
трима доверители, конституирани като частни обвинители по делото.
Окръжен съд Разград е присъдил размери за всеки един от тях под минимално
установените в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Този подзаконов нормативен акт е обвързващ както за нас
адвокатите, така и за съда при определяне на размерите на адвокатските
възнаграждения, които се дължат по делата. В изложената въззивна жалба,
както и в списъка с разноски, които съм представила пред първата инстанция
съм описала приложимите разпоредби от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съгласно които размери следва да бъде
определен и присъден по отношение на двамата подсъдими адвокатския
хонорар, който трябва да бъдат осъдени заплатят на моите трима доверители.
В този смисъл поддържат моята въззивна жалба.
По отношение на подадените въззивни жалби от защитите на двамата
подсъдими оспорвам същите. Считам, че не съдържат и не обосновават
никакви пороци, които да доведат да отмяна на първостепенния съдебен акт.
Напротив, заявявам становище, че поддържам изцяло правилност на
присъдата, постановена от Окръжен съд Разград в нейната осъдителна част, и
считам, че следва да бъде потвърдена изцяло от Вас като правилна,
обоснована и съответно законовите последици от това потвърждаване да
бъдат присъждани деловодни разноски, които са договорени от моите
доверители пир условието на чл.38 от Закона за адвокатурата, съобразно
представените пред Вас адвокатски пълномощни и списъци с разноски.
АДВ.Б.: Уважаеми Апелативни съдии, аз поддържам жалбата, която
2
съм депозирал пред Вас. Само с няколко думи ще маркирам някои от
основанията, които имам да не съм съгласен с първоинстанционната присъда.
Всичко тръгва още от един немотивиран и необоснован обвинителен акт, в
който има копи-пейс на експертизата на в.л. Д. Д.. Ние възразихме за това
още на разпоредителното заседание, но отговора беше, че има обвинение и
да се защитаваме по него и ние се защитаваме. Но от самото обвинение не
става ясно защо и на базата на какво е повдигнато. За съжаление, след
разглеждане на делото и постановяване на присъдата, в мотивите ние също не
намираме отговор за затова, защо е постановена тази присъда. В изложеното
от първоинстанционния съд се повтаря най-вече думата „счита“. Съдът счита
това което е приел. Но анализ от обективна и субективна страна липсва. Ние
разбираме какво счита съда, но не разбираме защо. Още повече, че в част от
тези възприети положения съществуват очевидни грешки, които ако съдът се
базира на тях за да постанови присъдата си, тя не може да бъде правилна. На
напр. на стр.5 от мотивите се твърди, че преди да започнат работа свид.Р.Д. с
автомобила е показал трасето на свид.Петков. това не е вярно. Това е станало
предния ден, и действително двамата свидетели са минали по това трасе. Но в
самия ден преди да започнат работа именно според самия шофьор – свид.
Р.Д. и на моя доверител по трасето е минал другия подсъдим, който е бил
ръководител на бригадата. Така, че какво приема съда и защо не е ясно. Още
повече, че по отношение на пътя на този автомобил има друга експертиза на
в.л.К.К., който с джипиес координати определя къде е минал този автомобил
и къде е спирал, и дали от там могат да се видят стълбовете на това трасе или
не могат. Той твърди, че могат спокойно да се възприемат. Така, че това,
което съдът приема е нереално, то липсва. И на това се базира присъдата,
която е неправилна.
На следващата стр. 5, съдът твърди, че тези действия, които моя
подзащитен е извършил са извършени формално. И той е абсолютно прав,
защото тези действия, които се извършват във връзка с този правилник, те са
формални. Там се спазва една необходима форма, която е разписана и в
самото обвинение в този чл. 58, където са изредени точка по точка. И съдът е
описал в присъдата си точките от този текст, които смята, че са нарушени, и
на базата на които смята, че работата е извършена немарливо. И отново
стигаме до началото - причината да бъде повдигнато това обвинение. Това е
едно в.л. на име Д. Т. Д., което дори при разпита му се установи, че не е
3
експерт по енергетика, и на многобройните въпроси, които му задавах, той
обобщи с едно общо, че той така тълкува закона. В.л. никъде не е посочило
конкретна разпоредба, която е нарушена, и ако приемем, така, както
първоинстанционният съд приема, че са нарушени тези точки от чл.58,
стигаме до един non-sens, защото очевидно, че бригадата е била заведена до
работното място, така както се изисква по т.1, инструктирана е, има подписи
на всички, на които е проведен инструктаж, посочени са границите на
работното място, и са посочени къде може да има напрежение или
индуктирано такова, което в т.4. В т.5 пред бригадата се изисква да се докаже
отсъствието на напрежението. Това е направено. Всички свидетели казаха, че
дори се е качил С.-моя подзащитен и с ръка е хванал електропровода, за да
покаже, че няма напрежение. Това е точно така, формално се изисква той да
хване с ръка и всички да видят, че по този електропровод няма напрежение.
Там е нямало, и до края е нямало никакво напрежение на този електропровод,
където са работили бригадата. И след като направи това нещо, той вече
предава работното място на отговорния изпълнител – другия подсъдим,
връчва екземпляр от наряда с необходимите подписи. Връщам се на това,
което казах, че съдът тълкува в мотивите си съгласно това в.л., което не е
специалист по енергетика, което в.л. смята, че е така според него. Вещото
лице и след това съда смята, че трябва на всеки стълб по този електропровод,
където е посочено, че няма ток, от двете страни има заземления. Та, съдът
тълкува, че за да не стане такава авария е необходимо допускащия до работа
да ходи от стълб на стълб да показва сега ще работите на този стълб, и да
показва отново, че няма ток и след това отново да връчи наряда. Но за да го
връчи отново първо трябва да го вземе. А ако вземе наряда на бригадата която
работи, това означава, че работата е приключена, написват се необходимите
неща в наряда и трябва да се издаде нов наряд. А издаването на нов наряд има
редица особености, които текат пак една след друга формално, за да се стигне
отново до повторение на цялата процедура по чл.58, и да се връчи отново
наряда. А освен това, както казах от този електропровод „Райнино“ е нямало
ток, и всъщност инцидента не се е случил там. Той се е случил на съседен
електропровод „Антола“, където самия първоинстанционен съд на стр.7 от е
написал, че е безспорно установено, че на тази дата в отклонение на
издадения наряд те са се насочили на стълб от друг електропровод, който е
бил под напрежение. Защо е станало така е съвсем друг въпрос. Той няма
4
нищо общо с наряда. Наряд за този друг електропровод „Антола“ е нямало
издаден. Трябвало е да се следва гръбнака на електропровода „Райнино“ за
който са били допуснати да извършват някакви действия по него.
Уважаеми Апелативни съдии, от моя подзащитен, който е представител
на Енергото, на място няма извършено нарушение, защото са си спазили
разписанието в правилника, извършили са го формално както е необходимо
точка по точка, предали са електропровода за работа, и са си заминали по
друга работа. Това се е правило и преди това, прави се в момента, така ще се
прави и след днешния ден. Считам, че още изначално неправилно е било
повдигнато това обвинение на базата на твърденията на един експерт, който
няма познания в тази тема, но дори не е нужно да се назначава експертиза по
този въпрос, за да се установява какво е написано в чл.58, тъй като всеки
може да го отвори и да види точка по точка дали са извършени действията, а
те са били извършени и да сравни с това каква е причината за да се случи
това. А причината е самоволното изнасяне от този обект и отиване на друг
където те нямат никаква работа. Те нямат издаден наряд за друг
електропровод.
Моля да отмените присъдата в тази част, в която е осъден моя
подзащитен и да го оправдаете изцяло.
АДВ.К.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така подадената
въззивна жалба и допълнението към нея. Поддържам това, което каза и
колегата относно нарушенията в обвинителния акт, че има препис на една
експертиза от едно вещо лице, и което е преписало констатациите на
Инспекцията по труда. Ако правилно прочетем констатациите на
Инспекцията по труда, 99 процента от допусканите нарушения са на
отговорния ръководител, а не на приемащия работата. И в самата присъда
Окръжен съд вписа, че самоволно моя подзащитен са отишли на въпросното
ЖР. Видно от показанията на другите свидетели, там работиш до края на
работното време, и няма прекъсване. Видно от показанията на другия
работник - свид.Г., не моя подзащитен е завел бригадата от трима човека на
мястото, а този който управлявал автомобила, а именно свид.Г. е посочил за
това.
Няколко причини ще посоча, които считам, че изключват вината на
подзащитния ми.
5
На първо място причината за смъртта. Липсата на U-образно въже и
щека, която да показва на всеки стълб дали има напрежение, щеше да
предотврати този случай. Но видно и от заключението на Инспекцията по
труда, това е задължение на отговорния ръководител, а не на приемащия
работата.
На второ място е липсата на всякаква маркировка на въпросната линия.
Дори няма табела, както е задължението на въпросните линии. Относно
подписването му в инструктажа сутринта, всички установихме, че е
формално, с оглед излизането на работа. И от разпита на свидетелите, които
са членове на бригадата В. И. никога не е бил бригадир и да изпълнява
някакви ръководни функции и да дава нареждания на самите работници.
Поддържам още няколко основания в жалбата, няма да ги преповтарям и
моля да промените присъдата и да признаете В. И. за невиновен.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите без
уважение подадените въззивни жалби на двамата подсъдими. Считам, че те са
изцяло неоснователни. Намирам, че първоинстанционният съд е положил
всички усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата от значение за предмета на доказване. Събраната
доказателствена съвкупност е била подложена на обективен анализ, в
резултат на който е достигнато до правилни правни изводи относно
съставомерността на извършеното и участието на двамата подсъдими. Не
намирам да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
налагат отмяна на първоинстанционния акт и връщането му на окръжния съд.
В този смисъл считам, че са изцяло неоснователни възраженията на защитата
на подс.С. за наличие на пороци в обвинителния акт и неразбиране на
обвинението. Действително окръжния съд е прекратил съдебното
производство по внесено от наблюдаващия прокурор обвинителен акт в съда,
тъй като е приел, че обвинителния акт не съдържа пълно и ясно изложение на
фактите, не може да се установи волята на прокурора изложена в
обстоятелствената част на този обвинителен акт. Този акт обаче е бил
отменен от Апелативния съд, който е приел, че наблюдаващия прокурор е
очертал в необходимата степен обвинителните факти, които поставят
основните рамки на процеса на доказване и позволяват осъществяване
правото на защита. Затова и намирам това възражение, което е било
6
направено и пред първоинстанционния съд за изцяло неоснователно. Считам,
че първоинстанционният съд е приложил правилно и материалния закон.
Безспорно по делото е установено, че двамата подсъдими са били назначени
на трудов договор. Подс.С. като ел.монтьор в „Електроразпределение Север“,
а подс.И. като ел.монтьор във фирма „АРЕТ-90“.
В съответствие с разпоредбата на чл.45 от Правилника за безопасност и
здраве при работа в електрически уредби на електрическите и
топлофикационни централи и по електрическите мрежи е бил издаден наряд
№ 128 от 24.09.2020 г., в който са били вписани двамата подсъдими. Подс.И.
като изпълнител на работата, а подс.С. като допускащ. В наряда е била
вписана и бригадата в състав от 4 човека, сред които и пострадалия Сейфула.
Установено е, че бригадата е предприела смяната на изолаторите на
железорешетъчен стълб извън мястото на работа и намирам, че правилно
първоинстанционния съд е установил, че отговорните лица за осигуряване на
безопасността така, както е следвало и е вписано в чл.45, ал.2 от Правилника,
съответно вписани в наряда са двамата подсъдими. Безспорно
осъществяваната от тях дейност ремонт по електропроводната мрежа и то
при високо напрежение е правно регламентирана от разпоредбите на
Правилника и съответно конкретни лица, в случая двамата подсъдими носят
конкретни отговорности. Подс.С. като допускащ работата е следвало да
въведе бригадата до работното място, следвало е да посочи точно границите
на това работно място, да докаже отсъствието на напрежение, като той е
лицето, което е следвало да предаде работното място на отговорния
служител, което не е сторил. Това са негови задължения, така както е посочил
и първоинстанционния съд съгласно чл.58, ал.2, т.1-4-5и 6 от Правилника.
Подс.И. като изпълнител на работата е следвало да приеме
обезопасеното работно място, като вместо това той е предприел подмяна на
изолаторите на стълб с табела „Антола“, т.е. по друго трасе, което не е било
вписано в наряда, без присъстващия на допускащия работата. Той е отговорен
и за даваните от него указания, започване на работа именно на стълб извън
указаното трасе, който е бил под напрежение, и е бил извън обхвата на
работата посочена в наряда. Допуснал е също така пострадалия да бъде без
осигурително въже, въпреки вменената му от Правилника отговорност да
осигури на работното място необходимите защитни средства, инструменти и
7
приспособления за бригадата и да следи за правилното им използване така,
както е посочено и в присъдата - негови задължения съгласно чл.59, ал.1, т.1-
2-3 и 5 и ал.2, т.1и 2 от Правилника.
Не намирам за основателни и възраженията на защитата на подс.И.
относно необходимостта от ангажиране на наказателна отговорност и на
други лица, като намирам, че от това, което в днешната пледоария се изрече
от това следва да оневиним подс.И.. За личната наказателна отговорност на
двамата подсъдими е без значение наличието на възможност за ангажиране на
наказателна отговорност считам, че това възражение е неоснователно.
Не намирам за основателно и възражението за причината за настъпване
на смъртта, че пострадалият Сейфула е починал вследствие на травми от
падане, а не от токов удар. Първо причината е именно токов удар, вследствие
на който е последвало и падането от стълбата. Съгласно СМЕ, тя е
установила изгаряния по дланите и на двете ръце на подсъдимия, което е
категорично доказателство за наличие на токов удар. Считам, че присъдата е
законосъобразна и справедлива и в санкционната си част.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанията на двамата
подсъдими, като е обсъдил относимите за това обстоятелства. Съответно е
приложил разпоредбата на чл.66 от НК, като считам, че правилно е намерил,
че за поправянето на двамата подсъдими не е наложително ефективно
изтърпяване на наложените наказания. В този смисъл не намирам основания
за ревизия на първоинстанционния акт в посока нито изменение, нито
отмяната му. Считам, че присъдата е правилна, законосъобразна и
справедлива и затова моля да я потвърдите.
АДВ.М.: /реплика/ Относно аргумента, който сочи защитата на подс. С.
Р., че в мотивите на първоинстанционния съд било записано формално
изпълнение на тези задължения, моля да имате в предвид, че това е едно
крайно неправилно преиначаване на тези мотиви и смисъла, който е вложил
първоинстанционният съд. От думата формално изпълнение съобразена в
контекста на всички тези мотиви съдът е имал в предвид крайно немарливо и
крайно небрежно и нехайно изпълнение на тези задължения, а не и в никакъв
случай спазване на тяхната форма.
По повод на това установяване границата на работното място, показване
и очертаване на същото, ще Ви помоля да имате предвид, че това не е така,
8
тъй като в няколко поредни с.з. работниците, които са присъствали на място
установиха и доказаха по един категоричен начин, че са се объркали, тъй като
не им е станало ясно кои са границите на това работно място, които са
именно тази линия от ЖР-то. За да стане това объркване на самите работници
и то при работа с високо рискови ЖР-та, в случай стълбове високо
електрическо напрежение, това категорично и еднозначно значи, че някой от
задължените лица не е изпълнил своите задължения.
Ще цитирам показанията на свид.Георги Янчев …..“ Там е гориста
местност. Ние тръгнахме през гората и явно точно тогава сме се
объркали. Там се срещаха вече пет линии, които на нито едно ЖР нямаше
обозначение. Всички ЖР-та бяха голи, без номера и без индикация. Ние се
объркахме, ЖР-тата са се кръстосали някъде и така стана объркването“ ..
Т.е. подробно свидетелят обясни, че бригадата не е имала никаква ориентация
къде и как да продължи. Това безспорно и категорично установява липсата, в
по-малка степен нехайно изпълнение на задълженията на подс.С. Р..
В още едно с.з. същият свидетел отново дава показания, отново
изяснява подробно как са се объркали, и как не са знаели работниците къде и
колко ЖР-та трябва да направят и ще цитирам отново …“аз не знаех колко
стълба трябва да се направят“. От тук нататък аз не виждам за какво
изпълнение и за каква оправдателна присъда следва да става реч по
настоящото дело.
Не съм съгласна категорично и с опита да се компрометират
показанията на вещото лице, което е изготвило експертизата по делото от
които показания стана категорично ясно кои са тези задължения, и каква е
причинната връзка между тяхното неизпълнение и съответно отговорността
на двамата подсъдими. Досежно неговата професионална квалификация
заяви в с.з., че е специалист по работа с електрически съоръжения, високо
рискови, електроцентрали и пр. която квалификация самия той я даде в един
от разпитите си и считам, че следва да бъде съобразена и от Вас.
АДВ.Б.: /реплика/ Отново не става ясно когато се говори за работа под
високо напрежение както се изрази прокурора. Това не е вярно. Работа под
напрежение е съвсем друга тематика, съвсем други закони действат там. Тука
става на въпрос за изключено напрежение за земенни стълбове от двете
страни, където липсва каквото и да е било напрежение. Има голяма разлика
9
между двете неща. Това, че инцидента е станал на Стълб, където има
напрежение е резултат на преместването на бригадата. Работата тук е
действала без да има напрежение, при спазване на всички изисквания на
чл.58, в тяхната последователност, като най-накрая се предава наряда на
отговорния изпълнител, от там нататък задължения за представителите на
Енергото няма. Това, че е имало някакво объркване се цитират избирателно
едни свидетели, това също не е вярно. Те говориха за момента, когато са се
качили в един автомобил личен, техен, и са тръгнали из гората да си търсят
някакъв друг стълб да оправят. Това е извън наряда изцяло. И са се объркали
минавайки между дървета и са видели един стълб, където същия този
свидетел казва, че подс.И. е посочил да се спрат там. Това са твърденията на
тези свидетели, а не избирателно което Ви се прочете сега. Така, че не може
да се правят изводи от едни откъсечно извадени твърдения.
Както Ви казах, това е една дълга електроповодна линия, води се от
стълб до стълб. Те не са толкова далече, че да не се вижда единия стълб от
другия. Те се виждат с просто око.
Доколкото отново се опитва да се изчисти експертния капацитет на в.л.,
не е достатъчно то да може да работи с електрически уреди, както беше
казано. Да, всеки може да си включи кафеварката, но енергетиката е нещо
съвсем различно, където се изисква познаване на самата материя. И самото
вещо лице в едно от заседанията на мой конкретен въпрос, когато го попитах
какво е нарушил моя подзащитен при работата на този стълб „Райнино“, той
каза, че на този електропровод „Райнино“ нарушения от С. няма допуснати. А
как може той да допусне нарушение на някакъв друг електропровод, за който
както казахме няма изваден наряд, и никакви ангажименти от него да се
извършва каквото и да е на този друг електропровод. Бригадата би могла да
се качи на колата и да отиди където и да е на някакви електропроводи. Но как
може когато си допуснал някого с наряд на работа на определено място, да
носиш отговорност за това през целия ден къде той ще отиде и какво ще
направи. Така, че считам, че моя подзащитен е спазил формата на абсолютно
всички действия по чл.58, които се изискват. Накрая завършва с връчване на
наряда, и след което закона не го задължава той да стои там. Те нямат работа
там да стоят и да наблюдават. От там нататък отговорността е на
ръководителя.
10
ПОДС.С.: Както каза и моя адвокат, аз не мога да издам на всеки стълб
нов наряд, защото трябва да се закрие предния, а за да се закрие предния,
трябва да възстановя ел.напрежението и пак да го спра. И това става чрез
дежурния диспечър. Закона не го изисква така.
ПОДС. И.: Аз също съм съгласен с това, което каза моя адвокат, като в
допълнение мога да кажа, че объркването стана от това, че не са били
номерирани стълбовете, както и трябва да се отбележи всяка линия кой
електропровод представлява.
Не съм съгласен с твърдението на прокурора, че на стълба, където е
станало произшествието е имало табела. Там нямаше табела в този момент.
На другия ден вече имаше, но в момента на извършването нямаше нито
надпис, нито номерация, нито табела.
И още нещо, на сутрешния инструктаж, който ни дават не са описани, а
и няма как да бъдат описани стълб по стълб, примерно да се направи стълб №
1, 2, 3, 4 или 5. Няма такава номерация. Просто казват тръгвате по линията и
работите по далекопровода, и в движение вече става объркването. На
практика ръководителя на обекта е моя началник и той е запознат с това кои
стълбове трябва да се правят. Аз не съм запознат. Аз съм във фирмата както
всички останали най-обикновен работник. А това, че съм се разписал така е,
но всеки идва и казва разпиши се. Дори понякога въобще не го и четем за да
разберем за какво става на въпрос.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.С.: Искам да бъда оправдан, защото съм си изпълнил всички
задължения по правилник.
ПОДС.И.: Искам да бъда оневинен.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.30
часа.
11
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12