№ 830
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000500786 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца И. В. К., подадена
срешу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-5 състав,
постановено на 07.12.2020 г. по гр. дело № 15 345/2018 г., с което частично са
отхвърлени исковете му, предявени на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в
резултат от обвинение в престъпление, за което жалбоподателят е бил оправдан.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на градския съд е неправилно в
обжалваната му част. Излагат се съображения, че необосновано съдът е приел, че
психичното заболяване на ищеца „параноидна шизофрения не е повлияно единствено
от повдигнатото срещу него обвинение. Сочат се нарушения на чл.52 от ЗЗД при
определяне на размера на обезщетението и не е обсъдил всички доказателства,
обуславящи неимуществените вреди – прекомерната продължителност на задържането
под стража, отразяването в медиите на обвинението и задържането на К., упражненото
физическо насилие от органите на досъдебното производство.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковете в
пълния им предявен размер от 60 000 лева за обезщетяване на неимуществените вреди
и от 7 381,40 лева за имуществените.
Въззиваемият ответник ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ чрез
1
своя представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, че съдът е
определил обезщетение, което не се явява занижено с оглед на събраните
доказателства.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Първоинстанционният окръжен съд е изяснил фактическата обстановка по
делото. В решението си подробно е обсъдил събраните доказателства.
Установено е по делото, че на 30.12.2011 г. ищецът И.К. е бил задържан от
органите на МВР и привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.330,
ал.1 от НК /палеж/. На същата дата спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Видно от публикация във вестник 24 часа от 28.12.2011 г. със заглавие
„Полицията издирва 27-годишния И.К. – ***“, в нея е отразено съобщеното от
пресцентъра на МВР, че СДВР издирва ищеца за „извършени криминални
престъпленията на територията на столицата“. На 06.01.2012 г. на сайта dir.bg е
публикуван материал със заглавие „Съдът остави *** в ареста за палежи на коли“.
Обвинителен акт е внесен в съда на 15.06.2012 г. и по него е образувано НОХД
№ 11 232/2012 г. по описа на СРС, НО, 17 състав.
С определение от 12.12.2012 г. мярката за неотклонение на ищеца е изменена в
„домашен арест“, а с определение от 26.04.2013 г. – в „подписка“.
На 01.11.2013 г. е постановена оправдателна присъда.
По протест на прокурора е образувано въззивно НОХД № 4373/2014 г. по описа
на СГС, НО. С решение от 01.12.2014 г. оправдателната присъда е отменена – поради
допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Делото е
върнато за ново разглеждане от СРС.
Повторно образуваното първоинстанционно производство е под № 22 408/2014
г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 3 състав. С определение от 23.09.2015 г.
районният съд е спрял производството по делото, тъй като след приемане на съдебно-
психиатрична и психологична експертиза е установено, че след извършване на
деянието подсъдимият е изпаднал в разстройство на съзнанието, при което не може да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
2
Наказателното производство е възобновено с определение от 19.10.2016 г.
На 25.01.2017 г. Софийският районен съд, НО, 3-ти състав, е постановил
оправдателна присъда по НОХД № 22 408/2014 г.
По протест на прокурора е било образувано въззивно НОХД № 1 804/2017 г. по
описа на СГС, НК, Х състав. С решение от 01.09.2017 г. въззивният наказателен съд е
потвърдил оправдателната присъда и на тази дата същата е влязла в законна сила.
Видно от мотивите на наказателните съдебни състави, авторството на деянието
„палеж“ не е било установено по несъмнен начин.
Наказателното производство е продължило общо 5 години и 8 месеца, от които
за една година е било спряно поради здравословния проблем на подсъдимия..
Видно от представеното свидетелство за съдимост, през 2000 г. ищецът И.К. по
силата на одобрено от съда споразумение е бил признат за виновен /като
непълнолетен/ за придобиване и държане на наркотично вещество и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца – условно; през 2004 г. отново със
споразумение е признат за виновен за кражба, като му е наложено наказание 10 месеца
лишаване от свобода – отново условно; през 2008 г. е бил осъден ефективно на 9
месеца и 13 дни лишаване от свобода за грабеж /като е приспаднато задържането под
стража от 12.06.2007 г. до 25 03.2008 г./; през 2013 г. е бил признат за виновен и осъден
за държане на високорискови наркотични вещества, като случаят е приет за маловажен
и му е наложена глоба в размер на 150 лева.
За установяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат от
наказателното преследване, е допусната до разпит свидетелката Т. К. – майка на И.К..
Същата е разказала пред съда, че от телевизията научила, че синът й е издирван за
палеж на кола. По това време К. живеел отделно от майка си – на квартира с
приятелката си. Преди задържането бил палав, буйна натура, но и много работлив.
Работел във фурна и в строителството. Започнал да работи още като ученик, тъй като
съпругът на свидетелката починал рано. Бил здраво момче. Само веднъж припаднал,
след като ходил да играе на компютърни игри. Свидетелката не знае, преди да е лежал
в затвора, знае само, че е бил задържан и освобождаван.
След като разбрала от телевизията за обвинението, приятелката на ищеца го
напуснала.
3
Когато видяла сина си след задържането, той бил неузнаваем, а на последното
свиждане бил и неадекватен. Разбрала, че е бил лекуван в психиатричното заведение
към затвора в Ловеч. През 2014 г. бил лекуван в психиатрично заведение в Бургас. След
като му поставили диагнозата, не се чувства добре, изпада в кризи. Последно около
Нова година бил неадекватен за около месец. Трудно си намирал работа, защото
навсякъде му искали „медицинско“. Към датата на разпита /12.02.2020 г./ работи.
Градският съд е допуснал до разпит и личния лекар на ищеца – д-р Р. В..
Свидетелката е обяснила, че е личен лекар на И.К. от 2000 г. Не е боледувал често. За
последно е посетил кабинета на 05.01.2010 г., а след това се е появил на 02.12.2014 г.,
за да поиска направление за психиатър. Тогава д-р В. разбрала, че К. е отключил
параноидна шизофрения. След това редовно започнал да идва за направления и да се
лекува при психиатърката, която е в поликлиниката.
По искане на ищеца, градският съд е допуснал и приел съдебно-психиатрична
експертиза. От заключението на вещото лице д-р Л. К. се установява, че И.К. страда от
параноидна шизофрения, с придружаващи психични заболявания „смесено личностово
разстройство и психически и поведенчески разстройства вследствие комбинирана
употреба на ПАВ“ /психоактивни вещества/. Диагнозата „параноидна шизофрения“ му
е поставена за пръв път през 2014 г., но промени в психичното му състояние
/неадекватно поведение, слухови халюцинации, идеи за повлияност и въздействие/, са
описани от комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза още през
месец март 2012 г. Това състояние е наложило превеждането му в психиатричното
отделение към затвора в гр. Ловеч.
Според вещото лице, не може да се отговори категорично, дали само
преживеният от принудителното задържане стрес през 2011-2012 г. и воденото срещу
ищеца дело е отключило заболяването, тъй като в генезата на параноидната
шизофрения се имат предвид много фактори – включително и продължителната
употреба на марихуана, амфетамини и хероин. Но определено преживяното от
обвинението и задържането под стража е предизвикало влошаване на психичното
здраве на ищеца.
Видно от представените решения на ТЕЛК, през 2016 г. на И.К. е определена 71
% трайно намалена работоспособност поради заболяване от параноидна шизофрения, а
през 2020 г. ищецът е бил преосвидетелстван с 60 % трайно намалена
работоспособност поради същото заболяване.
4
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Наказателното производство срещу ищеца е продължило 5 години и 8 месеца /от които
в продължение на 1 година е било спряно поради психичното му заболяване/. Бил е
обвинен за извършване на тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което
се предвижда наказание от 1 до 8 години лишаване от свобода. Бил е задържан под
стража в продължение на близо една година, а при условията на домашен арест – 4
месеца и половина. Общо мерките, представляващи сериозно ограничаване на основно
човешко право, са продължили 1 година и 4 месеца. Съдът отчита обстоятелството, че
налагането на най-тежките мерки за неотклонение е било обусловено от предишните
осъждания на И.К..
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не е установено,
психичната болест на ищеца да е предизвикана единствено от наказателното
преследване. По делото има достатъчно данни, че и преди производството по чл.330 от
НК, а и по време на него К. системно е използвал наркотични вещества, които са един
от факторите, които могат да доведат до увреждане на човешката психика. Съдът
приема обаче, че обвинението за палеж и задържането под стража съществено са
допринесли за влошаване на психичното състояние на К..
При определяне на обезщетението съдът взе предвид и обстоятелството, че
издирването и задържането на И.К. е било публично обявено чрез средствата за масово
осведомяване, което несъмнено също му се е отразило негативно.
Като съобрази както горните обстоятелства, така и показанията на свидетелката
К.а /преценени при условията на чл.172 от ГПК/, въззивният съд намира, че
обезщетение в размер на 2 000 лева за неимуществените вреди, претърпени от ищеца, е
несправедливо занижено. Настоящият съдебен състав приема, че справедливото
обезщетение е 12 000 лева. В този смисъл следва да бъде изменено обжалваното
решение. Решението следва да бъде изменено и в частта за лихвата, претендирана като
имуществена вреда за периода от 01.09.2017 г. до 15.11.2018 г. Изчислена чрез
програмата „Калкулатор.бг“ върху главница от 12 000 лева, законната лихва за времето
от 01.09.2017 г. до 15.11.2018 г. възлиза на 1 470 лева. Градският съд е уважил тази
претенция за 245,01 лева, поради което с въззивното решение следва да се присъдят
още 1 224,99 лева.
С оглед увеличаване на обезщетението, следва да бъде увеличено и адвокатското
възнаграждение за процесуалния представител на ищеца, осъществил правна помощ
при условията на чл.38 от ЗА. При цена на исковете 67 381,40 лева адвокатското
възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
5
минималните размери на адвокатските възнагражения, възлиза на 2 551,44 лева. При
основателност на исковете за 13 470 лева, възнаграждението възлиза на 510,05 лева.
СГС е присъдил в полза на адв. Т.З. 85 лева възнаграждение за първата инстанция,
поради което от ответната страна следва да му се заплатят още 425,05 лева.
За производството пред въззивния съд отново следва да се присъди
възнаграждение в полза на адв. З.. При обжалван интерес от 65 136,39 лева
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 2 484,09 лева. При уважена жалба
за 11 224,99 лева дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 428,08 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-5
състав, постановено на 07.12.2020 г. по гр. дело № 15 345/2018 г. В ЧАСТТА, с която
искът на И. В. К. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил
отхвърлен за разликата над 2 000 /две хиляди/ лева до 12 000 /дванадесет хиляди/ лева
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на И.
В. К. с ЕГН ********** от гр. ***, ЖК „***“ бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес
гр. София, бул. „Витоша“ № 81, ет.3, ап.12 – адв. Т.З. още 10 000 /десет хиляди/ лева
обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със
законната лихва, начислявана от 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-5
състав, постановено на 07.12.2020 г. по гр. дело № 15 345/2018 г. В ЧАСТТА, с която
искът на И. В. К. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляваща
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, начислявана за периода
01.09.2017 – 15.11.2018 г. е бил отхвърлен за разликата над 245,01 лева до 1 470
/хиляда четиристотин и седемдесет/ лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на И.
6
В. К. с ЕГН ********** от гр. ***, ЖК „***“ бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес
гр. София, бул. „Витоша“ № 81, ет.3, ап.12 – адв. Т.З. още 1 224,99 /хиляда двеста
двадесет и четири лева и 99 ст./ обезщетение за имуществени вреди и на осн. чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на
адвокат Т. В. З. още 425,05 /четиристотин двадесет и пет лева и 05 ст./ адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред Софийския градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на
адв. Т. В. З. 428,08 /четиристотин двадесет и осем лева и 08 ст./ възнаграждение за
процесуално представителство пред Софийския апелативен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7