РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. П., 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230100722 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.108 ЗС.
Образувано е по подадена искова молба от В. А. М., ЕГН: ********** от гр.С., ул.К.
№ 4, М. А. Т., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“Е.“ бл.70, вх.А, ет.7, В. А. И., ЕГН:
********** от гр.С., ул.А. бл.3, ет.2 и К. Г. С., ЕГН: ********** от гр.С., ж.к.“С.“ бл.5, ет.3,
ап.9, всички действащи чрез пълномощника им адв.П.Х., с адрес за кореспонденция гр.П.,
ул.П. № 6, ет.1, чрез адв.П.Х., против Еднолично дружество с ограничена отговорност
„КМСР-73“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Е. № 4,
представлявано от управителя К.К.И..
Посочва се в исковата молба, че ищците са законни наследници на А.Л.А., бивш
жител на село С., община П., с ЕГН: **********, починал на *** година. Същият приживе
притежавал имот в село С., община П., находящ се на улица „С." №21, представляващ
дворно място и изградени в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 63 кв.м. и едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м. По
действащият план на село С., имота е отразен като УПИ VІІ-40, в квартал 4 по плана на село
С., одобрен със Заповед №1027а/22.09.1989 г., с площ на урегулирания поземлен имот от
1070 кв.м. /хиляда и седемдесет/ квадратни метра, ведно с построените в имота едноетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 63,00 кв.м. и едноетажна паянтова жилищна
сграда със застроена площ от 28 кв.м.
Изтъква се, че съгласно представените по делото удостоверения за наследници,
общият им наследодател е оставил за свои законни такива първите трима ищци, С.А.Л. -
1
дъщеря /починала през 2009 г., чийто законен наследник е четвъртата ищца/, Л.А.Л., син,
починал през 2020 година без преки наследници и И.А.А - син.
Навеждат, че всеки един от сънаследниците на общия им наследодател притежава по
1/6 идеална част от наследството, а предвид обстоятелството, че сънаследника им Л.А.Л. е
починал без да остави преки наследници, същият се замества по право от останалите
сънаследници - ищците и брат му И.А.А. Сочат чл. 5 от Закона за наследството, съгласно
който, в случая децата/респективно техните наследници/ на починалия - А.Л.А. наследяват
по равни части оставеното от тях наследство, а съгласно чл. 8 ал.1 от Закона за
наследството, когато починалият е оставил само братя и сестри /както в случая е станало със
сънаследника Л.А.Л./, същите наследяват по равни части. Обобщено, според тях, означава,
че квотите на собственост на ищците - наследници на А.Л.А., бивш жител на село С.,
община П. и сина му Л.А.Л., починал на *** г., са общо 4/5 ид.ч. /четири пети идеални
части/ или по 1/5 /една пета/ идеална част за всеки един от ищците.
Ищците посочват, че след смъртта на баща им А.Л.А. през 1992 година до месец март
2020 година имотът се ползвал от всички наследници, същите държали свои вещи в него, но
имотът се обитавал от Л.А.А. до смъртта му през 2020 година. След смъртта на Л.А., най-
младият по възраст син на А. и брат на Л.А., и сънаследник заедно с ищците - И.А.А.
зачестил посещенията си в наследствения жилищен имот и започнал да ползва жилището в
него като вилно със знание и съгласие на ищците, а дворното място се използвало от всеки
от сънаследниците, като последните години имало уговорка помежду им градината да се
ползва за добиване на разсад за ранни зеленчуци от В. А. М., В. А. И. и И.А.А. Също така
твърдят, че години наред имотът бил деклариран на името на всички наследници и всички
заплащали данъците си съобразно наследствените квоти, които притежават.
От И.А.А., в края на месец март 2021 година разбрали, че имотът е вече чужда
собственост, тъй като бил продаден от него на лице, което ищците не познават, което от
своя страна препродало имота на дъщерята на И.А. - Р.И. И., която заедно със съпруга й
К.К.И., го препродали на ответното дружество, представлявано от и еднолична собственост
на К.К.И., като сделката е обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижими имоти
№130, том I, рег.№2596, дело 123/2021 година на Нотариус рег.№511 РНК, вписан в СВ - П.
с дв.вх.рег.№796/21.04.2021 г., вх. Peг.№798/21.04.2021 г., акт №187, том III, дело 187/2021
г.
След направени справки в Служба по вписванията и данъчна служба ищците
установили, че с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на
основание обстоятелствена проверка №53 том II, рег.№6992, дело 224 от 2020 година,
издаден на 22.12.2020 година от Нотариус рег.№503 РНК, вписан с дв.вх.peг.N92374, вх.
№2378 от 22.12.2020 г., акт №57, том IX, дело 1434/2020 г. на СВ - П., сънаследникът им
И.А.А. е признат за собственик на основание давностно владение на наследствения им
недвижим имот, след което с Нотариален акт №43 том I, peг. № 1253, дело №38/2021 г.,
издаден на 04.03.2021 година от Нотариус рег.№503 РНК,, вписан в дв.вх. рег.№381, вх. Рег.
№382 от 04.03.2021 г., акт №80, том II, дело №227/2021 г. на СВ - П. същият е продаден на
2
И.К.Д., с ЕГН-********** от град К., който от своя страна е препродал имота на дъщерята
на И.А.. - Р.И. И. с Нотариален акт №67, том I, рег.№1703, дело 61/2021 г., издаден на
23.03.2021 година от Нотариус с рег.№503 РНК, вписан с дв.вх.peг.№526, вх.
№527/23.03.2021 г., акт №184, том II, дело 325/2021 г., а месец по-късно Р. И. и съпругът й
К.К.И., го препродали на ответното дружество, представлявано от и еднолична собственост
на К.К.И., като сделката е обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижими имоти
№130, том I, рег.№2596, дело 123/2021 година на Нотариус рег.№511 РНК, вписан в СВ - П.
с дв.вх.рег.№796/21.04.2021 г., вх. Рег.№798/21.04.2021 г., акт №187, том III, дело 187/2021
г.
Ищците твърдят, че са собственици на основание наследствено правоприемство, като
наследници на А.Л.А. и починалият му без преки наследници син Л.А.Л. на общо 4/5
/четири пети/ идеални части или по 1/5 /една пета/ идеална част за всяка една от тях от
процесния имот.
Твърдят, че ответното дружество не е придобило процесния имот изцяло, тъй като е
приобретател от несобственик, който също е придобил имота от несобственик. Твърдят, че
И.А.А. не е придобил имота по давност, същият не е владял имота за себе си и във времеви
период, годен да го направи собственик, тъй като е имал фактическа власт върху този имот в
качеството на държател, а не на владелец и то в кратък времеви период. А. по никакъв
начин не е демонстрирал, че владее имота само за себе си, не е отблъсвал владението на
ищците, а дори напротив - бил е с ясното съзнание, че имота е общ и че е в собственост на
всички сънаследници. Твърдим още, че с посочените обстоятелства са били наясно и всички
приобретатели след И.А.. Навеждат, че И.А.А. не би могъл да придобие по давност
наследствената му 1/5 ид.ч. от имота, тъй като същата е била придобита от него по силата на
друго основание, а именно наследствено правоприемство.
В горния смисъл, оспорват, че ответното дружество е едноличен собственик на
процесния имот, като твърдят че те са собственици общо на 4/5 (четири пети) идеални части
от същия или по 1/5 (една пета) идеална част за всяка една от ищците. Твърдят, че ответното
дружество владее без валидно правно основание собствените им идеални части от имота, с
което мотивират предявяването на ревандиканционната претенция.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответното Еднолично дружество с ограничена отговорност „КМСР-73“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Е. № 4, представлявано от
управителя К.К.И., че ищците В. А. М., ЕГН: **********, М. А. ТР., ЕГН: **********, В. А.
ИВ., ЕГН: ********** и К. Г. СП., ЕГН: ********** са собственици на основание
наследствено правоприемство на общо на 4/5 /четири пети/ идеални части или по 1/5 /една
пета/ идеална част за всяка една от ищците на следния недвижим имот, находящ се в село
С., общ.П., обл.Б., ул.С. № 21, а именно: Урегулиран поземлен имот VII-40 /седми, отреден
за имот с планоснимачен номер четиридесет/, в квартал 4 /четири/ по плана на село С.,
одобрен със Заповед № 1027а/22.09.1989 г., с площ на урегулирания поземлен имот от 1070
кв.м. /хиляда и седемдесет/ квадратни метра, ведно с построените в имота едноетажна
3
масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м /шестдесет и три/ и едноетажна
паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м /двадесет и осем квадратни метра/,
както и да осъди ответното Еднолично дружество с ограничена отговорност „КМСР73“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Е. № 4, представлявано от
управителя К.К.И. да предаде на ищците владението върху собствените им 4/5 /четири пети/
идеални части или по 1/5 /една пета/ идеална част за всяка една от ищците на имота, описан
по-горе.
Претендират се сторените по делото разноски. Ищците прилагат към молбата
писмени доказателства, правят доказателствени искания.
В определения от закона срок по реда на чл.131 ГПК, процесуалният представител на
ответното дружество релевира доводи за допустимост, но неоснователност на предявения
ревандикационен иск. Оспорва ищците да са собственици по наследство от общия им
наследодател на 4/5 ид.ч. от процесния имот, както и същите да са владяли имота след
смъртта на общия наследодател А.Л.А., както и че Л.А.Л. е обитавал имота след смъртта на
общия наследодател. Оспорва общия наследодател на ищците да е бил собственик на
процесния имот. Твърди, че ответното дружество е собственик на имота на основание
договор за покупко-продажба и в тази връзка оспорва същото да владее имота без
основание. В условията на алтернативност, в случай че съда приеме противното, твърди, че
дружеството е придобило имота по давност по реда на чл. 79, ал. 2 от ЗС, а именно чрез
добросъвестно владение продължило повече от пет години, а именно в периода от
02.02.1992г. /датата на смъртта на А.Л.А. до 21.04.2021г. /датата на закупуване на имота/,
като ответникът е присъединил към своето владение по реда на чл. 82 от ЗС и владението на
праводателите си – И.А.А., И.К.Д. и Р.И.И..
Прави доказателствени искания. Възразява по искането на ищците за разпит на
свидетели относно установяване на обстоятелствата за липса на придобивна давност от
И.А.А. с доводи, че посочените твърдения са отрицателни факти, които не подлежат на
доказване.
В проведените съдебни заседания ищците не се явяват, представляват се от надлежно
упълномощен адв.П.Х., която поддържа предявения иск.
Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от управителя К.И. и от
адв.И.Я.. Последният оспорва исковата молба като недопустима, твърди неоснователност на
предявения иск по възраженията, сторени и в отговора.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, разпитани са свидетелите
Г.И.К., Н.К.Г., А.И.А., В.К.П. и В.Х.П..
Изслушано и прието е заключението на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза.
След като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени
доказателства, които прецени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
4
Видно от представеното и прието като доказателство Удостоверение за наследници с
изх.№ 19/13.04.2021 г. издадено от Кметство с.С., общ.П., след смъртта на А.Л.А., бивш
жител на с.С. общ. П. /починал на *** г./ същият е оставил като наследници следните лица, а
именно: В. А. М., М. А. Т., В. А. И. /ищци по делото/, С.А.Л. /починала 2009 г., Л.А.Л.
/починал 2020 г., без преки наследници/ и И.А.А..
От приложеното по делото удостоверение за наследници № 20 от 13.04.2021 г. се
установява, че след смъртта на Л.А.Л., негови наследници са В. А. М., М. А. Т., В. А. И.,
С.А.Л. /починала 2009 г./ и И.А.А..
От удостоверение за наследници изх.№ ГСР-874 от 13.04.2021 г. се установява, че
наследници на починалата С.А.Л. са Г.С.Л. /починал през 2017 г./ и К. Г. С. /ищец по
делото/.
От представеното по делото удостоверение за наследници изх.№ ГСР-958 от
21.04.2021 г. е видно, че наследници на починалата Е. С. А. са И.А.А., А.И.А. и Р.И. И..
От приложения като писмено доказателство нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 53, том II, рег. №
6992, дело № 224 от 2020 г. на Нотариус Йосифовска е видно, че И.А.А. е признат за
собственик на основание давностно владение на недвижим имот представляващ Урегулиран
поземлен имот VII-40 /седми, отреден за имот с планоснимачен номер четиридесет/, в
квартал 4 /четири/ по действащия план на с. С., общ.П., одобрен със Заповед №
1027а/22.09.1989 г., с площ на урегулирания поземлен имот от 1070 кв.м. /хиляда и
седемдесет/ квадратни метра и при съседи на същия имот: от северозапад – урегулиран
поземлен имот VI-39, от североизток – улица с о.т. 26 – о.т. 25, от югоизток – урегулиран
поземлен имот VIII-43 и от югозапад – улица с о.т. 38 – о.т. 39, ведно с построените в имота
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м /шестдесет и три/ и
едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м /двадесет и осем
квадратни метра/.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том I, рег.№
1253, дело № 38 от 2021 г. на Нотаруис Йосифовска, И.А.А. продава на И.К.Д. процесния
недвижим имот, придобит на основание давностно владение.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 67, том I, рег. № 1703,
дело № 61 от 2021 г. на Нотариус Йосифовска, се установява, че И.К.Д. продава на Р.И. И.
поземления имот придобит с нотариален акт № 43, том I, рег.№ 1253, дело № 38 от 2021 г.
на Нотаруис Йосифовска, а с нотариален акт № 130, том I, рег.№ 2596, дело № 123 от 2021 г.
на Нотариус Фани Шутова, Р.И. И. и К.К.И. продават на Едноличното дружество с
ограничена отговорност „КМСР-73“ ЕООД, придобития по време на брака им в режим на
съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ Урегулиран поземлен
имот VII-40 /седми, отреден за имот с планоснимачен номер четиридесет/, в квартал 4
/четири/ по действащия план на с. С., общ.П., одобрен със Заповед № 1027а/22.09.1989 г., с
площ на урегулирания поземлен имот от 1070 кв.м. /хиляда и седемдесет/ квадратни метра и
при съседи на същия имот: от северозапад – урегулиран поземлен имот VI-39, от
5
североизток – улица с о.т. 26 – о.т. 25, от югоизток – урегулиран поземлен имот VIII-43 и от
югозапад – улица с о.т. 38 – о.т. 39, ведно с построените в имота едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м /шестдесет и три/ и едноетажна паянтова
жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м /двадесет и осем квадратни метра/.
По делото са представени и приети скица на недвижимия имот, удостоверение за
данъчна оценка, Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти подадена от И.А.А., в която като съсобственици са посочени всички наследници на
починалия И.Л.А..
Изискани и приети като доказателства по делото са и копия от документите
съдържащи се в нотариалното дело, въз основа на които е издаден нотариален акт № 130,
том I, рег.№ 2596, дело № 123 от 2021 г. на Нотариус Фани Шутов, както и от Нотариус
Йосифовска са изискани копия от документите по нотариалните дела, въз основа на които са
издадени - нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на
основание обстоятелствена проверка № 53, том II, рег. № 6992, дело № 224 от 2020 г.,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том I, рег.№ 1253, дело № 38
от 2021 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 67, том I, рег. №
1703, дело № 61 от 2021 г.
Приложени по делото са и удостоверение от Кмета на с.С., относно адресна
регистрация на лицето А.И.А. и удостоверение от Кмета на с.С., с което удостоверява, че
лицето Л.А.Л.е живял до смъртта си /*** г./ на постоянния му адрес в с.С., общ.П., ул.С. №
21.
Приети като доказателства по делото са и оригинали на договор /за продажба/ от
1939 г. и Договор от 1956 г.
От изслушаното и прието от съда, неоспорено от страните, заключение по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния имот УПИ VII-40,
в кв.4 по плана на с.С., е включен в строителните граници на с.С. в плана от 1989 г., одобрен
със Заповед № 1027а от 22.09.1989 г., съгласно разширението на регулационния план от
12.11.1959 г. УПИ III – 184, кв.33, представлява част от УПИ VII-40, в кв.4 по плана на с.С.
към 1989 г., като същият имот към 1989 г. е бил с площ от 1070 кв.м. при съседи: от изток –
УПИ VIII-43, запад – УПИ VI-39, север – проектна улица /не е изградена/ и юг – улица.
Вещото лице сочи, че от разписните листове, които се намират в Кметство с.С., се
установява, че собственици на процесния имот, вписани в разписните листове са: А.Л.А.,
И.А.А., И.К.Д., Р.И. И. и „КМСР-73“ ЕООД.
Дава заключение, че с договор от 1939 г. А.Л.А. купува от С.Г. сграда застроена
върху държавно място извън плана на селото с площ от около 500 кв.м., както и сградичка
със сламен покрив. С Договор от 1956 г. С. И. Н., Г.А.П. и Й.А.П. продават на А.Л.А. празно
дворно място от около 500 кв.м., като така описаните имоти, предмет на Договор от 1939 г.
и Договор от 1956 г. и УПИ VII-40, в кв.4 по плана на с.С., одобрен със Заповед № 1027а от
22.09.1989 г., с площ на УПИ от 1070 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна
6
масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м. и едноетажна паянтова жилищна
сграда със застроена площ от 28 кв.м. НЕ СЕ ИДЕНТИЧНИ.
В хода на производството по делото са ангажирани и гласни доказателства.
Свидетелят Г. К. /Кмет на с.С./ заявява, че познава ищците само по имена, тъй като са
наследници на баба К., заедно със синовете на баба К., Л., който починал преди три години и
И.. Заявява, че до смъртта си Л. живеел в процесния имот на ул.С. № 21, като нямало друг
обитател на имота, но брат му И. посещавал имота докато Л. бил жив. Заявява, че почти
всяка събота и неделя били на село и работили в имота, но след смъртта на Л. имотът бил
запустял. Посочва, че имотът представлявал малка къщичка, до нея имало една-две
пристройки, като навеси и двор, на един етаж, имало някакво мазе и отгоре две или три
стаи, а парцелът е около 600-700 кв.м.. Твърди, че докато Л. и брат му И. работили там,
парцелът бил подреден, че същият се работил и от двамата братя, но основно си работил Л.,
а И. му помагал. Заявява, че е кмет на селото от 2007 г. досега непрекъснато, като Л.р бил
адресно регистриран в с.С., тъй като бил в избирателните списъци на селото. Посочва, че Л.
починал преди три години, като семейството му бил брат му, тъй като самият той нямал
съпруга и деца.
Свидетелят Н.Г. посочва, че е съсед на имота, тъй като живее на ул.С. № 22 и са през
една къща сме. Заявява, че имотът представлява типична селска къща с имот някъде около
декар. Заявява, че собственици на имота били дядо А. и баба К., които имали двама синове и
дъщери. Единият син бил И., а другия му брат бил бригадир в ТКЗС-то Л., който починал
преди две години, май месец, бил даскал по С., но си живеел в С., бил ерген, не се бил
женил, нямал съпруга и деца. Твърди, че в последните години в имота идвали братята И. и
Л., рядко идвали сестрите им. Посочва, че семейството на А. и К. дошли от Гърция и
закупили имота някъде към 1947 г., 1950 г. или 1956 г. Заявява, че откакто се помни
оградите на този имот не били местени. Сочи, че след като И. се оженил поживял малко в
селото и след това отишъл по Гоце Делчевско и по С., като много рядко отивал в С.. По-
често в селото идвал сина му А., който заедно с чичо му Л. гледали разсад. Посочва, че
сестрите на Л. идвали в селото, както и И. също идвал, но само на гости, като свидетеля не
го виждал да работи, както и че синът на И. отивал на село.
Свидетелят А. А. установява, че е син на И., че негови лели са В.М., М.Т., В.А. и
С.Л., но С. починала, като тя имала дъщеря К., като лелите му са сестри на баща му И. и
неговия брат Л.. Твърди, че представляващия ответното дружество К.И. е съпруг на
неговата сестра Р., т.е. му е зет. Заявява, че имотът се състои от една сграда около 60 кв.м. с
пристройка във вида на плевня, като общия имот е близо малко над декар заедно с двора. От
изток съседи са баба Н., А., от западната страна отдолу е В.П., неговият баща, от долна
страна е улицата „С.“, от юг, а от север е баир, като няма други къщи от северната страна,
тъй като са последната къща от селото. Заявява, че е роден в П., но до 4-клас учил в с.С.,
след което учил в Б., но се връщал и живял на село по цяло лято. След като починала баба
му, чичо му Л. останал да живее сам в сградата, като свидетелят ходил да помага в
земеделската работа, оставал и да приспивам, даже живял там със семейството си от 2005 г.
7
до 2009 г. и от 2014 г. до 2019 г. Посочва, че имал и жителство там, тъй като имал
намерение да се установи трайно там. Заявява, че често помагал на чичо му Л. и на неговите
лели, когато работили по имота. Твърди, че почти през ден отивал на имота, често оставал с
приспиване там даже и през седмицата. Сочи, че всички работили заедно, леля му В.
последно садила разсад. Твърди, че баща му също садил разсад в имота, но никога не е
живял там, както и неговата сестра, като никой в С. не я познавал.
Заявява, че останал изненадан от действията на сестра му, тъй като принудила баща й да
направи така, че те да придобият този имот, защото баща му знаел много добре, че имало и
други наследници на този имот. Излага твърдения, че всеки път когато искал да прави нещо
в имота се обаждал на лелите си, тъй като поддържал добри отношения с тях. Твърди, че
баща му никога не бил демонстрирал поведение, че е едноличен собственик на този имот,
никога не оспорвал на лелите му, че и те са наследници на този имот, не бил чувал от баща
си, че този имот е негов. Посочва, че границите на имота никога не били местени. Твърди,
че в имота все още имало вещи на наследниците на баба му и дядо му. Заявява, че всички
наследници участвали когато се налагало да се прави ремонт по къщата. Посочва, че
проблемите започнали през 2019 г., когато усетил странно поведение от страна на баща му,
който по принцип бил комуникативен човек, но станал затворен. Заявява, че през 2020 г.
след смъртта на чичо му, обработвал градината, когато дошъл зет му и му казал, че
разполага с 30 дни, за да напусне имота, защото бил негов. Свидетелят попитал баща му,
който по това време също бил в имота, както става, след което последният му обяснил, че
сестра му и зет му го принудили да им прехвърли имота в С.. Посочва, че цялото дворно
място в имота било разпределено и всеки си знаел негово място, както било и с другите
имота на семейството. Заявява, че баща му не бил получил пари за тези продажби, защото
знаели, че има и други наследници, за да не могат и те да получат нищо. Посочва, че сестра
му не поддържала никакви отношения с лелите им, както и че той никога не е влизал в
конфликт със семейството на сестра си. Сочи, че живее в гр.С. в апартамент, собственост на
баща му, който му го прехвърлил, като запазил правото си да го ползва.
Свидетелят В.П. заявява, че живее в съседния имот и познава страните. Посочва, че
имотът представлява къща с дворно място, но не може да посочи дворното място колко е
като квадратура. Твърди, че този имот е на бащата на И., който се казвал А. и живеел в
имота заедно с жена му К.. Сочи, че след смъртта на баща му И. идвал да работи там, както
и Л., който имал в С. апартамент и двамата работили в имота, а сестрите им не ги виждал да
идват. Заявява, че познавам А., сина на И., който идвал в имота заедно с баща му и работили
градината. Посочва, че познава и дъщерята на И., Р., която не била ходила в имота. В
последствие разбрах кой е мъжа на Р., както и че били купили къщата в С.. Посочва, че в
имота по-често отивал И., а сестрите му не ги виждал там.
Свидетелката В.П. посочва, че живее в селото откакто е родена. Заявява, че И. и сина
му А. имат имот в селото, тъй като идвали там, но по принцип в имота живели възрастните
баба и дядо докато починат. Заявява, че дядото А. починал преди 30 години, 1991 г. или
1992 г., а бабата се казвала К..Те имали деца - Л., Ц., М., Л. и И.. Посочва, че след смъртта
8
на бабата имотът се работил от И., който садил разсад. Брат му Л. също идвал, но той си
живеел в С., където имал апартамент. Твърди, че никоя от сестрите не идвала в имота,
основно Л. идвал с брат му И., като с тях идвал и на И. сина А., който им помагал. Заявява,
че дъщерята на И. - Р. не идвала в имота, както и съпругът й. Посочва, че познава Р. и мъжа
й откакто си купили къщата в С.. Твърди, че се учудили, защото къщата била семейна и
самата свидетелка много се учудила от това нещо, че купили тяхната си фамилна къща.
Сочи, че сестрите не идвали, най-много по един два пъти в годината да отивали в селото,
защото не живеели там. Излага твърдения, че от баба К. знае, че къщата щяла да остане на
И.. Посочва, че в имота има една стара къща, две стаи със салонче, като имало преградена
стая като лятна кухня, където готвела баба К., но нямало голям парцел.
При така установеното от фактическа страна, съдът излага следните правни
съждения:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС "собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това".
За уважаването на ревандикационния иск е необходимо да са налице кумулативно
три предпоставки: ищецът да е собственик, имотът/вещта/ да се владее от ответниците и
това владеене да е без правно основание. Липсата на която и да е от горните предпоставки
води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищците по ревандикационната претенция следва да докажат изложените в молбата
обстоятелства, а именно, че са собственици на сочените идеални части от спорния имот на
заявеното основание /наследство от техния баща починал на *** г./, както и обективният
факт, че ответната страна упражнява фактическата власт върху тези идеални части от имота.
Пасивно легитимираната страна следва да докаже, че осъщественото владение почива
на годно правно основание, в която връзка и изложените в писмения й отговор
правоизключващи /досежно ищците/ доводи, които ищците релевират срещу придобиването
от негова страна на спорните вещни права в резултат от редица правни сделки.
Ревандикационната претенция включва две свързани помежду си искания - да се
установи съществуването на правото на собственост на ищеца, респ. да се осъди ответникът
да прекрати по-нататъшното упражнение на фактическото владение върху спорния обект,
като го предаде във владение на собственика или носителя на вещното право.
От представените и приети по делото многобройни писмени доказателства се
установява, че бащата на част ищците /В. А. М., М. А. Т. и В. А. И./ и дядо на ищцата К. Г.
С. по силата на договор от 1939 г. е закупил сграда, застроена върху държавно място извън
плана на селото с площ от около 500 кв.м., а с Договор от 1956 г. закупува и празно дворно
място от около 500 кв.м. Въпреки констатациите на вещото лице по изготвената експертиза,
че процесния имот не е идентичен с описаните в цитираните два договора от 1939 г. и 1956
г., от същото заключение се установява, че имот УПИ VII, в кв.4 по плана на с.С. е включен
в строителните граници на с.С. в плана от 1989 г., одобрен със Заповед № 1027а от
9
22.09.1989 г., а от разписния лист съдържащ се в Кметство с.С., като собственик на същия е
записан А.Л.А..
От приложения по делото нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 53, том II, рег. № 6992, дело № 224
от 2020 г. на Нотариус Йосифовска е видно, че И.А.И. е признат за собственик на основание
давностно владение на недвижим имот на 22.12.2020 г., девет месеца след смъртта на брат
си Л.А.Л..
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 68 от ЗС
владението е по своята същност упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
В тази връзка съдът, анализирайки доказателствената стойност на показанията на
разпитаните свидетели, намира за опровергано твърдението на ответното дружество, за
придобиване на спорния имот по давност по реда на чл.79, ал.2 от ЗС, като ответника
присъединява своето владение по реда на чл.82 от ЗС и владението на праводателите си
И.А.А., И.К.Д. и Р.И. И..
Това е така, защото всички свидетели заявяват, че до смъртта си Л.А. е обработвал
спорната вещ заедно с брат си И.А..
Относно владелчески действия на ищците свидетелските показания са
противоречиви, като в една част се заявява, че същите са обработвали имота, а други, че това
не е така, като те са идвали в село С. само по празници.
От особена важност са показанията на свидетеля А.А., защото от една страна е шурей
на представляващия ответното дружество, както и син на И.А., а от друга и племенник на
ищците.
Този свидетел заявява, че процесният имот се обработвал основно от чичо му Л. /А./,
на когото и често е помагал, както и че лелите му също посещавали имота и садели разсад.
Същият свидетел изрично сочи, че баща му /И.А./ никога не е демонстрирал поведение на
едноличен собственик на имота, тъй като знаел, че има и други съсобственици. Посочва, че
в имота все още има вещи и на неговите лели.
Анализирайки в тяхната съвкупност показанията на разпитаните свидетели, съдът
намира същите за последователни, безпротиворечиви, логични, основани на лични
впечатления, и кореспондират напълно с останалите писмени доказателства по делото.
Базирайки се на тях, според районната инстанция по делото се установява, че братята
Л. и И.А. след смъртта на родителите си са обработвали заедно имота, който са посещавали
и техните сестри, който и имали свои вещи в него.
В тази връзка и не се установява И.А. да е установил непрекъснато, явно и
необезпокоявано свое самостоятелно владение.
Още повече, че промяната в намерението и трансформирането на държането във
владение не трябва да остане скрито, а напротив - трябва да намерят външна изява в
10
предприемане на конкретни действия - фактически или правни, които да бъдат
насочени към останалите съсобственици, като също и бъде отблъснато тяхното
владение.
Такава ясно манифестирана промяна в намерението на И.А. и неговата външна изява,
съдът намира, че по делото не е доказана.
Следва да се отбележи и това, че в подобна насока са и някои от приобщените по
делото писмени доказателства.
Например – двете удостоверения издадени от Кмета на с.С., от които се установява,
че лицето А. И. А. е имало адресна регистрация в с.С., общ.П., ул.С. № 21 за периодите от
2004 г. до 2011 г. и от 2015 г. до 2019 г., както и че Л.А.Л. приживе е живял до смъртта си
/*** г./ на постоянен адрес в с.С., общ.П., ул.С. № 21 /т.е. ревандикираната вещ/.
Т.е., към датата на издаването на нотариалния акт за право на собственост на
основание давностно владение в полза на И.А.А. – 22.12.2020 г., същият не е владял имота
непрекъснато в продължение на 5 години, каквито доводи са наведени от ответната страна.
Ответната страна не успя да докаже непрекъснато и необезпокоявано владение върху
процесния имот в продължение на пет години, като към датата на издаване на нотариалния
акт №53, т.II, дело №220/2020г. по описа на нотариус Румяна Йосифовска, с който И.А. е
признат за собственик на процесния имот не са били налице изискуемите законови
предпоставки за неговото издаване.
А след като в патримониума на И.А. не е попадало правото на собственост относно
имота, последващият купувач /И.Д., вж. нот.акт №43, т.I, д.38/2021г./ не би могъл да ги
придобие, респ. и да прехвърли впоследствие на Р.Д. - съпруга на представляващия
ответното ЕООД.
Т.е., при всяка от следващите обстоятелствената проверка в полза на И.А. - продажби, в
т.ч. и последната продажба, обективирана в нотариален акт № 130, том I, рег.№ 2596, дело
№ 123 от 2021 г. на Нотариус Фани Шутова, с който Р.И.И. и К.К.И. са продали на
Едноличното дружество с ограничена отговорност „КМСР-73“ ЕООД спорната
вещ, продавачите не са били собственици на имота. Отделно и ответното дружество не
може да се легитимира, като собственик на вещта базирайки се на изтекъл в негова полза
придобивно-давностен срок.
Относно посочените прехвърлителни сделки следва да се отбележи и това, че
продажбата на чужда вещ не е нищожна, а непротивопоставима на действителния
собственик. Тя не произвежда действие по отношение на собственика на вещта, тъй като за
да бъде обект на транслативна сделка, правото на собственост трябва да е част от
патримониума на прехвърлителя. Ако продавачът не е собственик, той не може да
прехвърли правото, тъй като никой не може да се разпореди с такова, което не притежава.
Обстоятелството, че прехвърлянето не произвежда действие за собственика на имота, не се
отразява на действителността на сключените договори за продажба в отношенията между
страните по него. Макар и валидни, те не могат да прехвърлят правото на собственост,
11
поради което ищците на са го загубвали.
Съобразявайки изложеното, първостепенната инстанция намира, че предявеният
ревандикационен иск се явява основателен, тъй като са налице предпоставките на чл.108 от
ЗС, поради което следва да се признае за установено по отношение на ответното Еднолично
дружество с ограничена отговорност „КМСР-73“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.Е. № 4, представлявано от управителя К.К.И., че ищците В. А. М., ЕГН
**********, М. А. Т., ЕГН **********, В. А. И., ЕГН ********** и К. Г. С., ЕГН
********** са собственици на основание наследствено правоприемство на общо на 4/5
/четири пети/ идеални части или по 1/5 /една пета/ идеална част за всяка една от ищците на
следния недвижим имот, находящ се в село С., общ.П., обл.Б., ул.С. № 21, а именно:
Урегулиран поземлен имот VII-40 /седми, отреден за имот с планоснимачен номер
четиридесет/, в квартал 4 /четири/ по плана на село С., одобрен със Заповед №
1027а/22.09.1989 г., с площ на урегулирания поземлен имот от 1070 кв.м. /хиляда и
седемдесет/ квадратни метра, ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 63 кв.м /шестдесет и три/ и едноетажна паянтова жилищна
сграда със застроена площ от 28 кв.м /двадесет и осем квадратни метра/, както и да осъди
ответното Еднолично дружество с ограничена отговорност „КМСР73“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.Е. № 4, представлявано от управителя К.К.И. да
предаде на ищците владението върху собствените им 4/5 /четири пети/ идеални части или по
1/5 /една пета/ идеална част за всяка една от ищците на имота.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищцата В. А. М. /по делото се представени доказателства за сторени разноски
само от нея/, сумата от 1 412 /хиляда четиристотин и дванадесет / лв. - сторени разноски по
настоящето дело, от която – 210 лв. – внесена държавна такса, 202 лв. – възнаграждение за
вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Водим от горното и на основание чл.108 ЗС, Петричкият районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответното Еднолично дружество
с ограничена отговорност „КМСР-73“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.Е. № 4, представлявано от управителя К.К.И., че ищците В. А. М., ЕГН:
**********, М. А. Т., ЕГН: **********, В. А. И., ЕГН: ********** и К. Г. С., ЕГН:
********** са собственици на основание наследствено правоприемство на общо на 4/5
/четири пети/ идеални части или по 1/5 /една пета/ идеална част за всяка една от ищците на
следния недвижим имот, находящ се в село С., общ.П., обл.Б., ул.С. № 21, а именно:
Урегулиран поземлен имот VII-40 /седми, отреден за имот с планоснимачен номер
четиридесет/, в квартал 4 /четири/ по плана на село С., одобрен със Заповед №
1027а/22.09.1989 г., с площ на урегулирания поземлен имот от 1070 кв.м. /хиляда и
12
седемдесет/ квадратни метра, ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 63 кв.м /шестдесет и три/ и едноетажна паянтова жилищна
сграда със застроена площ от 28 кв.м /двадесет и осем квадратни метра/, както и ОСЪЖДА
ответната страна „КМСР73“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.Е. № 4, представлявано от управителя К.К.И. да предаде на ищците владението върху
собствените им 4/5 /четири пети/ идеални части или по 1/5 /една пета/ идеална част за всяка
една от ищците на имота, описан по-горе.
ОСЪЖДА търговското дружество „КМСР-73“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.Е. № 4, представлявано от управителя К.К.И. ДА ЗАПЛАТИ
на ищцата В. А. М., ЕГН: ********** от гр.С., ул.К. № 4, сумата от 1 412 /хиляда
четиристотин и дванадесет / лв. – сторени разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд-Б..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13