№. 260137 / 16.4.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№. 1231 по описа на РС-Монтана за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2. от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД, под евентуалност осъдителни с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД
Ищецът ,,О. Ф. Б. Е. 2.., със седалище и адрес на управление: гр.С. 1000, район ,,О.‘‘, б. А. Д. №. 1. е. 2., представлявано от И. Г. Д.Изпълнителен директор и Е. Д. К.-Прокурист/като частен правоприемник-цесионер на ,,Б. Д. цедент/ е предявил срещу ответника А.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx обективно съединени установителни искове, за следните суми, дължими по сключен на 07.12.2016 г. между ,,Б. Д. и ответника Договор за кредит овърдрафт, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение от 25.07.2017 г. и Изпълнителен лист от 25.07.2017 г. по ч.гр.д. №. 2257/2017 г. по описа на РС-Монтана, както следва: 500,00 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2017 г. до окончателното изплащане; 22,46 лв. договорна лихва за периода от 06.06.2017 г. до 19.07.2017 г. и 0,14 лв. лихвена надбавка за забава за периода от 06.06.2017 г. до 19.07.2017 г.
Претендира деловодни разноски.
При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове, в случай, че съдът прекрати делото или отхвърли горепосочените установителни искове, както следва: на основание настъпил на 06.12.2017 г. краен падеж по Договор за кредит овърдрафт от 07.12.2016 г. да бъде осъден ответника А.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx да заплати на ,,О. Ф. Б. Е. 2.., със седалище и адрес на управление: гр.С. 1000, район,,О.‘‘, б. А. Д. №. 1. ет.2./като частен правоприемник-цесионер на ,,Б. Д.цедент/, следните суми, произтичащи от неизпълнението на Договор за кредит овърдрафт от 07.12.2016 г., включващи: 500,00 лв. усвоена и неизплатена главница по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 22,46 лв.неизплатена договорна/редовна/ лихва за периода от 06.06.2017 г. до 20.07.2017 г.; 65,20 лв. лихвена надбавка за забава по т.22.6 от Общите условия, върху усвоената и неизплатена главница в размер на 500 лв. за периода от 07.12.2017 г. до 02.07.2020 г.
В исковата молба се излагат следните факти и обстоятелства:
На първо място се твърди, че има липса на предпоставки за даване на указания за предявяване на иск по чл. 415 от ГПК, предвид факта, че заповедта за незабавно изпълнение следва да се счита за връчена на А.В.Б. на 25.10.2017 г. и по настоящем е влязла в сила спрямо него. Връчването по реда на чл. 47 от ГПК се счита извършено на 25.10.2017 г., т.е. преди изменението на чл.47 и чл.415 от ГПК/обн. ДВ, бр.86 от 2017 г., в сила от 27.10.2017 г. Така заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила спрямо А.В.Б. още през 2017 г.
По основателността:
Със Заповед №. 1618 за незабавно изпълнение на парично задължение от 25.07.2017 г. и Изпълнителен лист №. 1663 от 25.07.2017 г., издадени по ч.гр.д.№. 2257/2017 г. по описа на РС-Монтана, въз основа на представено извлечение от счетоводни книги на ,,Б. Д., А.В.Б. е осъден да заплати на ,,Б. Д., следните суми по Договор за кредит овърдрафт от 07.12.2016 г.: 500,00 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2017 г. до окончателното изплащане; 22,46 лв. договорна лихва за периода от 06.06.2017 г. до 19.07.2017 г. и 0,14 лв. лихвена надбавка за забава за периода от 06.06.2017 г. до 19.07.2017 г.; 25,00 лв. държавна такса; 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
След снабдяване с цитираните документи заявителят по ч.гр.д.№. 2257/2017г . по описа на РС-Монтана-,,Б. Д. , по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 11.07.2018 г. прехвърлил на дружеството-ищец пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между ,,Б. Д. като кредитор и А.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx като кредитополучател Договор за кредит овърдрафт от 07.12.2016 г.
Основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславят съществуването на вземането на ,,О. Ф. Б. са следните:
На 07.12.2016 г. между ,,Б. Д., като кредитор и А.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, като кредитополучател е сключен договор за кредит-овърдрафт.
По договора ,,Б. Д. е предоставила на А.В.Б. в качеството на кредитополучател, кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 500,00 лв.
Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредит овърдрафт, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на Договора.
Предоставеният кредит се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 11,95% годишно.
Лихвата по договора се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума, без да се капитализира, като лихвата е дължима месечно на падежна дата-5-то число на месеца.
Съгласно чл. 2. от Договора кредитът се предоставя за ползване по разплащателна сметка на кредитополучателя за срок от 12 месеца, който изтича на 06.12.2017 г.
Договорът се прекратява с изтичането на договорения в него срок, ако някоя от страните отправи до другата писмено изявление за прекратяване на Договора най-малко 30 дни преди крайната падежна дата и при пълно погасяванет от страна на кредитополучателя на всички дължими такси. лихви и главница. В случай, че такова писмено предизвестие не е отправено, договорът се подновява автоматично, но само при условие, че към крайната падежна дата Кредитополучателят е погасил всички дължими суми.
Съгласно т.19.1 от Общите условия в случай, че кредитополучателят не погасява в продължение на 3 месеца дължимите суми за лихва, считано от последната падежна дата, на която са били погасени такива суми, правото за ползване на кредита се спира.
Поради преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за овърдрафт от 07.12.2016 г. кредиторът ,,Б. Д. е обявил кредита за предсрочно изискуем, като на ответника е изпратено уведомление за това с изх. №. 08-20-00778/26.06.2017 г., връчено му на 28.06.2017 г. чрез връчване на пълнолетен член на домакинството му-Валери Б.-баща, видно от известие за доставяне, приложено в заверено копие към исковата молба.
По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 11.07.2018 г. ,,Б. Д. прехвърлила на ,,О. Ф. Б. пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е цедирано вземането към отв. А.В.Б..
Отправя се искане до съда, в случай, че счете, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането с изпратеното уведомително писмо, то да приеме, че същият е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова молба.
На следващо място: в случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена, то следва да се вземе предвид от съда, че 06.12.2017 г. е настъпил крайният падеж на това основание и процесното вземане е изискуемо.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначеният особен представител на ответника адв.М.. В отговора се твърди, че на първо място предявените искове са процесуално недопустими, тъй като не са представени доказателства относно спазването на процедурата по връчване на връчване на уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, поради което искът е предявен при липса на процесуална легитимация.
На следващо място се оспорва твърдението на ищеца,че процесната Заповед за незабавно изпълнение №. 1618 от 25.07.2017 г. е връчена на ответника, като се твърди, че такива данни по делото няма. Счита, че процедурата по чл. 47 от ГПК не е спазена в нито един момент.
На следващо място се излагат твърдения за неоснователност на исковете:
Ответникът не бил уведомен за станалото прехвърляне/цедиране/ на задължението, както разпорежда нормата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението, извършено от стария кредитор, но не и съобщение, извършено от цесионера. Извършването на тези действия от цесионера, въпреки, че е упълномощен, не изпълнява регламентираното в нормата с оглед на това, че законът изисква от цедента да извърши това лично. Принципа за допустимост на представителство за всички правни действия е уреден в чл. 36 от ЗЗД.
По делото липсват също така и доказателства относно прехвърлянето на вземането на ответника А. Б.. Няма доказателства, че именно задължението на ответника Б. е било предмет на цесията.
Оспорва се твърдението на ищеца относно усвояването на сумата, заложена в процесния договор. По делото няма данни ответникът да е усвоил цитираните от ищеца суми.
Нещо повече, по делото няма данни, Кредиторът в лицето на ,,Б. Д. да е уведомил кредитополучателя в лицето на А. Б., че кредитът е станал предсрочно изискуем. Съгласно чл. 22.3 от Общите условия към процесния договор, с които ответникът се е съгласил при подписване на договора, Кредиторът има право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо, едва след уведомяване на кредитополучателя.
Начисленият лихвен процент, обективиран в чл.22.6 от Общите условия към процесния договор се оспорва като противоречащ на добрите нрави.
Въз основа на горното, исковата претенция се оспорва, като неоснователна и недоказана. Отправя се искане до съда, изцяло да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2., вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.
Не е спорно между страните и видно от приложен към делото в заверен препис от същия, че на 07.12.2016 г. между ,,Б. Д./кредитор/ и ответника А.В.Б./кредитополучател/ бил сключен договор за кредит ,,Овърдрафт‘‘. По договора ,,Б. Д. е предоставила на А.В.Б. в качеството на кредитополучател, кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 500,00 лв.
Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредит овърдрафт, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на Договора.
Предоставеният кредит се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 11,95% годишно.
Лихвата по договора се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума, без да се капитализира, като лихвата е дължима месечно на падежна дата-5-то число на месеца.
Съгласно чл. 2. от Договора кредитът се предоставя за ползване по разплащателна сметка на кредитополучателя за срок от 12 месеца, който изтича на 06.12.2017 г.
Договорът се прекратява с изтичането на договорения в него срок, ако някоя от страните отправи до другата писмено изявление за прекратяване на Договора най-малко 30 дни преди крайната падежна дата и при пълно погасяване от страна на кредитополучателя на всички дължими такси. лихви и главница. В случай, че такова писмено предизвестие не е отправено, договорът се подновява автоматично, но само при условие, че към крайната падежна дата Кредитополучателят е погасил всички дължими суми.
Съгласно т.19.1 от Общите условия в случай, че кредитополучателят не погасява в продължение на 3 месеца дължимите суми за лихва, считано от последната падежна дата, на която са били погасени такива суми, правото за ползване на кредита се спира.
Поради преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за овърдрафт от 07.12.2016 г. кредиторът ,,Б. Д. е обявил кредита за предсрочно изискуем, като на ответника е изпратено уведомление за това с изх. №. 08-20-00778/26.06.2017 г., връчено му на 28.06.2017 г. чрез връчване на пълнолетен член на домакинството му по реда на чл.46, ал.2. от ГПК-Валери Б.-баща, видно от известие за доставяне, приложено в заверено копие към исковата молба. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че кредитът надлежно е обявен за предсрочно изискуем.
По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 11.07.2018 г. ,,Б. Д. прехвърлила на ,,О. Ф. Б. пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е цедирано вземането към отв. А.В.Б., видно от приложено към договора за покукпо-продажба на вземания/цесия/ извлечение от приемо-предавателен протокол- л.15 от делото.
Що се касае до изпълнението от страна на ищеца на задължението му по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за уведомяване на длъжника, съдът намира това изискване за изпълнено, най-малкото заради приложено такова уведомление като приложение към исковата молба, препис от който е надлежно връчен на назначения от съда процесуален представител на ответника/особен представител/ при изпълнение на процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК. ,,О. Ф.‘‘ЕАД е упълномощено от цедента ,,Б. ДСК‘‘ ЕАД изрично да уведоми длъжника за настъпилата цесия, съгласно чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл. 36, ал.1 от ЗЗД,, едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания‘‘.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената от съда ССЧЕ, което съдът изцяло кредитира, като компетентно и обективно изготвено: кредитът е усвоен от кредитополучателя на 17.12.2016 г.; останалите непогасени задължения по договора за кредит овърдрафт са, както следва: 500,00 лв. главница/ответникът не е направил никакви погашения относно главницата/, 22,46 лв. договорна лихва и 0.14 лв. мораторна лохва. Посочените задължения точно отговарят на исковите суми.
Водим от горното,съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени настоящите искове, в процеса следва да се установи: наличието на валидно облигационно правоотношение между страните; предвид, че договорът за кредит/частен случай на заемния договор по чл. 240, ал.1 от ЗЗД/ е реален договор- заемната сума да е предадена във фактическата власт на кредитополучателя/кредитът да е усвоен от длъжника/; договорно неизпълнение от страна на кредитополучателя.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че безспорно се касае за договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД от страна на ответника Б.. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, в негова доказателствена тежест е да установи евентуалното изпълнение по договорните си задължения, каквито доказателства в процеса не се представиха и предвид липсата на лично участие на ответника в гражданското съдопроизводство. От друга страна кредиторът безспорно е изправна страна по процесния договор, като е изпълнил надлежно своето основно задължение да предаде заемната сума във фактическата власт на отв.Б., респективно и дружеството-ищец като негов правоприемник по договора. Както вече се посочи и по-горе, кредитът надлежно е обявен за предсрочно изискуем и е изпълнено изискването по чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
Цесионерът е активно процесуално легитимиран да предяви пред съда иска по чл.422 от ГПК, като частен правоприемник на кредитора,,Б. Д., съгласно чл. 429 от ГПК. В този смисъл-т.4г от ТР №. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място, съдът, във връзка със своята служебна проверка по чл. 7, ал. 3 от ГПК, не откри наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит-овърдрафт. Съгласно трайната и задължителна практика на ВКС, за да се приеме, че е налице уговорена като неравноправна клауза договорна лихва по кредита и тази клауза е в противоречие с добрите нрави, нейният годишен размер следва да е по-голям от три пъти размера на законната лихва/ основаният лихвен процент на БНБ + 10 пункта, или 3х10,02%,/ или 30,06%. Съгласно чл.3 от Договора, лихвеният процент по кредита е променлив и е 11,95 % -много под този размер.
Водим от горното, съдът намира, че така предявените обективно съединени установителни искове, като изцяло основателни и доказани, следва да се уважат в пълен размер.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на дружеството-ищец, съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК, направените деловодни разноски, реализирани както в исковото, така и в заповедното производство, съгласно приложен по делото списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2. от ГПК, вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2. от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,,О. Ф. Б. Е. 2.., със седалище и адрес на управление: гр.С. 1000, район ,,О.‘‘, б. А. Д. №. 1. е. 2., представлявано от И. Г. Д.Изпълнителен директор и Е. Д. К.-Прокурист/като частен правоприемник-цесионер на ,,Б. Д. цедент/ КЪМ А.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx за следните суми, дължими по сключен на 07.12.2016 г. между ,,Б. Д. и ответника Договор за кредит овърдрафт, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение от 25.07.2017 г. и Изпълнителен лист от 25.07.2017 г. по ч.гр.д. №. 2257/2017 г. по описа на РС-Монтана, както следва: 500,00 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2017 г. до окончателното изплащане; 22,46 лв. договорна лихва за периода от 06.06.2017 г. до 19.07.2017 г. и 0,14 лв. лихвена надбавка за забава за периода от 06.06.2017 г. до 19.07.2017 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК А.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,О. Ф. Б. Е. 2.., със седалище и адрес на управление: гр.С. 1000, район ,,О.‘‘, б. А. Д. №. 1. е. 2., представлявано от И. Г. Д.Изпълнителен директор и Е. Д. К.-Прокурист/като частен правоприемник-цесионер на ,,Б. Д. цедент/ сумата от общо 825,00 лв. деловодни разноски по гр.д.№.1231/2020 г. по описа на РС-Монтана за: заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и особен представител на ответника, както и юрисконсултско възнаграждение, както и общо 75,00 лв. деловодни разноски, направени по ч. гр.д.№.2257/2017 г. по описа на РС-Монтана, за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: