№ 3
гр. С.З. , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела А. Караджова
Трифон И. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Иванела А. Караджова Въззивно търговско
дело № 20205501001193 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 131/09.03.2020г., постановено по гр.д. №
1872/2019г. по описа на Районен съд – гр. К., в частта, в която "В." ЕООД е
осъдено да заплати на „Р.“ ООД солидарно с „Е.“ ЕООД сумата от 2686,85лв.
– предмет на сключени между страните споразумения, както и да заплатят
солидарно обезщетение за забава за периода от 31.08.2017г. до 27.06.2019г. в
размер на 479,11лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
Във въззивната жалба се развиват съображения за неправилност на
обжалваното решение, като постановено в противоречие с разпоредбата на чл.
101 от ЗЗД.
Твърди, че по своята същност споразумението от 20.06.2017 г
представлява договор за поръчителство, уреден в чл. 138 и следващите от ЗЗД
и не е налице встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Това твърдение
1
се подкрепяло от факта, че „Р." ООД е подписал идентично споразумение и с
ответника "В." ЕООД. Чрез двете споразумения ищецът гарантирал, че
задълженията на длъжника А.Е.Г. по договор за аренда на земеделска земя от
29.04.2014 г., договор за наем на земеделска земя от 20.01.2015 г., договор за
наем на земеделска земя от 24.11.2015 г.;договор за наем на земеделска земя
от 20.07.2016 г. и по Договор за наем на земеделска земя от 28.07.2016 г. за
стопанската година 2016/2017 г. ще му бъдат изплатени.
Счита, че споразумението от 02.06.2017 г. притежава всички основни
белези на правния институт на поръчителството.
Спазена е изискуемата в чл. 138 от ЗЗД писмена форма.
Съгласно уговореното „В." ЕООД отговаря за всяко неизпълнение на
длъжника в същия размер, както уговореното в Договор за аренда на
земеделска земя от 29.04.2014 г., Договор за наем на земеделска земя от
20.01.2015 г., Договор за наем на земеделска земя от 24.11.2015 г., Договор за
наем на земеделска земя от 20.07.2016 г. и по Договор за наем на земеделска
земя от 28.07.2016 г.
Съдържа се уговорка за доброволно уреждане на отношенията между
А.Е.Г. и „В." ЕООД, в случай че кредиторът „Р." ООД предяви претенциите
си срещу поръчителя „В." ЕООД.
На следващо място посочва, че „Р." ООД е предприел действия за
принудително събиране на вземанията си по Договор за аренда на земеделска
земя от 29.04.2014 г., Договор за наем на земеделска земя от 20.01.2015 г.,
Договор за наем на земеделска земя от 24.11.2015 г., Договор за наем на
земеделска земя от 20.07.2016 г. и по Договор за наем на земеделска земя от
28.07.2016 г. чрез подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК на 03.10.2018 г.,
по което образувано ч.г.д № 2514/2018 по описа на Районен съд К..
Поради липсата на извършено плащане на описаните задължения от
страна на длъжника А.Е.Г. „Р." ООД предприел действия за принудително
събиране на вземанията си от двамата поръчители - „В." ЕООД и „Е." ЕООД.
Действията срещу ответниците се изразявали в подаване на искова молба до
Районен съд К. с вх. № 9157/05.07.2019 г.
2
Посочва, че кредиторът „Р." ООД не е предявил иск срещу длъжника
А.Е.Г. нито против „Е." ЕООД в шестмесечния преклузивен срок по чл. 147
от ЗЗД, поради което съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС е прекратено самото поръчителство.
Счита, че този срок е изтекъл на 28.02.2018 г., поради бездействието на
кредитора. Видно от деловодната система на съда заявлението по чл. 410 от
ГПК е подадено на 03.10.2018 г., а именно след изтичане на срока по чл. 147
от ЗЗД.
Поради изложеното посочва, че „В." ЕООД, въпреки че притежава
качеството на поръчител на длъжника, не дължи плащане на сума общо в
размер на 3165,96 лв., включваща 2686,85 лв., представляващи задължение по
Споразумение от 02.06.2017 и 479,11 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 31,08.2017 г. до 27.06.2019 г. на „Р." ООД..
Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на „Р."
ООД. Претендира присъждане на разноските по делото.
Постъпил е отговор от въззиваемия „Р.“ ООД, в който взема становище,
че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение правилно и
законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.Пред
въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
Въззиваемият „Е." ЕООД редовно и своевременно призован не се явява
и не взема становище.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Пред районен съд са предявени обективно и субективно съединени
осъдителни искове от „Р." ООД против „В." ЕООД и „Е." ЕООД за сумата от
2686,85 лв., предмет на сключени между страните споразумения, както и
обезщетение за забава за периода от 31.08.2017 г. до 27.06.2019 г. в размер на
479, 11лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
3
подаване на исковата молба, до окончателното плащане на сумата.
По делото са представени пет договора за наем на земеделска земя,
както следва: Договор за аренда на земеделска земя от 29.04.2014 г., Договор
за наем на земеделска земя от 20.01.2015 г., Договор за наем на земеделска
земя от 24.11.2015 г. , Договор за наем на земеделска земя от 20.07.2016 г.,
Договор за наем на земеделска земя от 28.07.2016 г., всичките със срок на
действие една стопанска година, считано от 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г.
Видно от посочените договори „Р." ООД в качеството си на наемодател е
отдал на А.Е.Г. в качеството на наемател описаните в договорите земеделски
земи за определен срок срещу наемна цена, предварително определена в
договора.
Видно от представеното по делото споразумение от 02.06.2017 г.
подписано между „В." ЕООД, А.Е.Г. и „Р." ООД, „В." ЕООД се задължил
да изплати задълженията на А.Е.Г. за стопанската 2016/2017 г. е размер на 2
686,85 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и пет
стотинки/ със срок до 30.08.2017 г.
На 20.06.2017 г. между „Е." ЕООД, А.Е.Г. и „Р." ООД е включено
второ Споразумение, по силата на което „Е." ЕООД се задължил да изплати
задълженията на А.Е.Г. за стопанската 2016/2017 г. в размер на 2 686,85 лв.
/две хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и пет
стотинки/, със срок до 30.08.2017 г.
От Фактура № 50462/06.06.2017 г. за сумата 26,86,86 лв. и с основание
рента 2016/2017 г. по договор № 2203/24.11.2015г.; договор №
205/20.01.2015г., договор № 3072/30.04.2014 г.; договор № 42463/20.07.2016
г.; договор № 42775/26.07.2016 г, се установява, че до настоящия момент
задълженията към „Р." ООД за стопанската 2016/2017 г. не са погасени, факт,
който не се оспорва от страните в настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
4
С оглед предмета на спора, направените от въззивника възражения в
жалбата и насрещните възражения на въззиваемия в отговора на жалбата,
основният спорен въпрос по делото е характера на обвързаността между
страните, обективирана в споразумение от 02.06.2017 г. подписано между
„В." ЕООД, А.Е.Г. и „Р." ООД и налице ли е солидарна отговорност.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че квалификациите на
праоотношението, давани от страните сами по себе си не са определящи за
неговата същност. Важни са съдържателните уговорки, съгласието на
страните и преследваната от тях цел. Съдът следва служебно да установи
вида поетите от страните задължения, тълкувайки договора съобразно
критериите на чл. 20 ЗЗД.
Съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в
определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако
кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде
изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице
отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Встъпването в дълг има
акцесорен характер, тъй като има сила само при наличието на действително
старо задължение. Задължението на новия длъжник е ново и самостоятелно.
Общите правила за солидарността се прилагат и за вътрешните отношения и
ако новият длъжник плати, той има регресни права срещу стария длъжник за
горницата над приспадащата му се част. Той може да се суброгира в правата
на кредитора срещу стария длъжник до размера на регресните му права.
Видно от чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство, поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на
негово задължение. Поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на
шест месеца (чл. 147 ЗЗД). Поръчителството е акцесорен формален договор.
Основанието му е желанието кредиторът да бъде обезпечен, а основанието на
поръчителя е да обезпечи кредитора. Последователно се приема доктрината и
практиката, че волята на страните трябва да бъде изрично изразена. Когато
едно лице изяви воля да „гарантира“ чужд дълг, ако не следва друго от
съдържанието на договора, то се е задължило като поръчител.
5
Видно от представеното по делото споразумение от 02.06.2017 г., „В."
ЕООД се е задължило „да заплати от името на А.Е.Г. дълга от 2686,85 лв. по
сметка на „Р." ООД, т.е. едно трето лице с изрично съгласие на кредитора „Р."
ООД е поело да заплати от името, т.е. вместо длъжника А.Е.Г. парична сума,
с плащането на която да се погасят вземанията на кредитора към А.Е.Г..
Заместеният длъжник с подписване на тристранното споразумение е
освободен от отговорност към кредитора след като в това споразумение не е
изрично изразена воля от страните за прибавяне на
отговорността/задължаване на третото лице „В." ЕООД към отговорността на
длъжника на А.Е.Г.. В съглашенията липсва също така каквото и да е
изявление за обезпечаване или гарантиране изпълнението на чуждо
задължение.
Освобождаването от отговорност на първоначалния длъжник е част от
последиците на заместването в дълг и като такава следва да бъде
квалифицирана уговорката в подписаното между „В." ЕООД, А.Е.Г. и „Р."
ООД споразумение от 02.06.2017 г.
По същите аргументи настоящият състав намира, че споразумението от
20.06.2017 г., подписано между „Е." ЕООД, А.Е.Г. и „Р." ООД е всъщност
договор за встъпване в дълг, по силата на който „Е." ЕООД се е задължило да
заплати на „Р." ООД задълженията на А.Е.Г..
Обжалваното решение е неправилно обаче поради назаконосъобразно
прилагане на института на солидарната отговорност.По начало въззивната
проверка се ограничава до оплакванията,наведени във въззивната жалба,но
при нарушение на императивна правна норма въззивният съд е длъжен да
обезпечи нейното правилно приложение.
Видно от посочените споразумения, не е налице и уговорка за
солидарно задължаване на „Е." ЕООД и „В." ЕООД.Нормата на чл. 121 ЗЗД е
императивна и посочва изрично случаите, когато е налице солидарна
отговорност между две и повече лица. Юридическите факти, пораждащи
солидарността могат да бъдат обособени в две групи - първата обхваща
онези основания, при които солидарността възниква по силата на закона, а
втората – когато тя е уговорена между страните. Пасивната солидарност е
6
уредена в защита на правата на кредитора. Тя обаче не се предполага, а се
доказва от лицето, което се позовава на нея. Солидарността в гражданското
право е изключение, за разлика от разделността, която е правило, поради
което следва да бъде доказана във всеки конкретен случай.
За да се приеме, че ответниците са солидарни длъжници по силата на
подписаните от тях споразумения, следва да се установи, че те изрично са
изразили воля за поемане на такава солидарна отговорност. Не е
задължително волеизявлението да е направено в един акт, необходимо е обаче
тази воля да е несъмнена. От представените по делото две споразумения не
може да се направи извод, че ответниците са се задължили солидарно. Двата
договора са подписани поотделно с двамата ответници, като не е ясно нито
дали са поели да изпълнят като свое определено задължение, нито, че са
наясно за действията на другия.
Освен с множество на задълженията, пасивната солидарност се
характеризира и с единство на предмета на престацията. От представените
поделото споразумения не може да се направи извод за идентичност на
престацията по тях. Вярно, посочено е, че се касае за задължения на едно
лице, има съвпадане на размера на сумите, както и на основанието за
заплащането им, но не може да се установи дали става въпрос за едно и също
задължение, за различни части от едно задължение или за различни
задължения.
Неоснователността на предявения иск за главница има за последица
неоснователност на претенциите за заплащане на обезщетение за забавеното й
изпълнение.
Поради изложеното, съдът намира, че следва да отмени
първоинстанционното решение. В полза на въззивника следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски съгласно представения списък.
Водим от изложеното, Окръжен съд – С.З.
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 131/09.03.2020г., постановено по гр.д. №
1872/2019г. по описа на Районен съд – гр. К., с което "В." ЕООД е осъдено да
заплати солидарно с „Е. ***" ЕООД на „Р.“ ООД сумата от 2686,85лв.(две
хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки) –
предмет на сключени между страните споразумения от 02.06.2017 г. и от
20.06.2017 г., както и да заплатят солидарно на „Р." ООД, ЕИК ***
обезщетение за забава за периода от 31.08.2017г. до 27.06.2019г. в размер на
479,11лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата,и в
частта относно разноските като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ***, с адрес за кореспонденция: гр. С., ул. ***,
представлявано от управителя С.И.С. иск за осъждане на „В." ЕООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. К., обл. С.З., ул. ***,
представлявано от управителя П.Б.К. за заплащане солидарно с „Е." ЕООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Г., общ. П.Б., обл. С.З., ул.
***, представлявано от управителя В.К.М. на сумата от 2686,85 лв. /две
хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/,
предмет на сключените Споразумения-Споразумение от 02.06.2017г. между
„В." ЕООД, А.Е.Г. с ЕГН *** и „Р." ООД и Споразумение от
20.06.2017г.между „Е." ЕООД, А.Е.Г. с ЕГН *** и „Р." ООД, както и да се
заплати солидарно на ищеца „Р." ООД обезщетение за забава за периода от
31.08.2017 г. до 27.06.2019 г. в размер на 479,11лв./ четиристотин седемдесет
и девет лева и единадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното плащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Р." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. ***, с адрес за кореспонденция: гр. С., ул. ***, представлявано от
управителя С.И.С. да заплати на „В." ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. К., обл. С.З., ул. ***, представлявано от управителя П.Б.К.
сумата 945 (деветстотин четиридесет и пет лева), представляваща разноски
пред двете инстанции.
8
Решението е окончателно не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9