РЕШЕНИЕ 396
гр. Сливен, 10.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти гр. състав, в публично заседание на осми април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 7164 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника Г.П.Й., ЕГН: ********** *** че дължи на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3 следните суми: 983, 17 лева главница; 100,98 лева - договорна лихва за периода 01.04.2016 г. до 19.05.2017 г.; 793,24 лв., съставляваща такси и комисионни за допълнителни услуги и сумата от 164,94 лева - обезщетение за забава, считано от 20.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда-17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба се твърди, че на 23.03.2016 г.,
между „Провидент Файненшъл България" ООД, като кредитор и Г.П.Й., като кредитополучател бил сключен
Договор за потребителски кредит № 2852869, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит.
Съгласно
сключения договор за потребителски кредит, кредиторът се задължил да предостави
на кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 1700 лева.
На
основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се задължил да
върне сумата по кредита в срок до 19.05.2017 г. на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка от които по 59,51 лева, при първа погасителна вноска
01.04.2016 г. , съгласно погасителен план неразделна част от Договора за кредит,
в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. В договора била
уговорена и възнаградителна лихва в полза на кредитора, която се дължала за
периода от 01.04.2016 г. до 19.05.2017 г. в общ размер от 100,98 лв. С подписването на договора длъжникът се бил
съгласил да му бъдат начислявани такса за оценка на кредитно досие и такса за
услуга „Кредит у дома”, които били включени в седмичните погасителни вноски и
били в размер на 793, 24 лв.
По
договора ответникът бил извършвал плащания в общ размер на 1693 лв. и към
настоящия момент дължимата главница, която била останала неплатена била в
размер на 983,17 лв. Срокът на Договора изтекъл на 19.05.2017 г. и не бил
обявяван за предсрочно изискуем. От тази датата до датата на подаване на
заявлението в съда-17.10.2018 г. се била дължала и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 164,94 лв.
Междувременно,
на 01.07.2017 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания(цесия) на основание чл. 99 ЗЗД между „Провидент Файненшъл
България" ООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2852869 от
дата 23.03.2016 г. между „„Провидент Файненшъл България" ООД и Г.П.Й.
било прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви. От своя страна на
30.01.2017 г. „Изи Асет Мениджмънт" АД сключил Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания(цесия), и Приложение № 1 към него от 03.07.
С оглед горното, ищецът моли
длъжника да се счита за уведомен за извършената цесия с Исковата молба.
С оглед горната
фактическа обстановка, за „Агенция за контрол на просрочени вземания" ЕООД
бил възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по
образуваното ч.гр.д. 5679/2018 на PC Сливен била издадена заповед за
изпълнение. Срещу заповедта било депозирано възражение, което от своя страна
обусловило подаването на настоящата искова молба.
Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на "Агенция за контрол на просрочени вземания" ЕООД следните суми: следните суми: 983, 17 лева главница; 100,98 лева - договорна лихва за периода 01.04.2016 г. до 19.05.2017 г.; 793,24 лв., съставляваща такси и комисионни за допълнителни услуги и сумата от 164,94 лева - обезщетение за забава, считано от 20.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда-17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението.
Моли да бъдат присъдени и направените в
производство разноски в размер на 350 лв./триста и петдесет лева/.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от страна на ответника.
При преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби
съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е
неоснователен. По делото се доказа твърдението, че „Провидент Файненшъл България" ООД,
като кредитор и Г.П.Й., като кредитополучател сключили Договор
за потребителски кредит № 2852869В. Съгласно сключения договор за
потребителски кредит, кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя
под формата на заем парична сума в размер на 1700 лева. На основание сключения
между страните договор, Кредитополучателят се задължил да върне сумата по
кредита в срок до 19.05.2017 г. на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка от които по 59,51 лева, при първа погасителна вноска 01.04.2016 г. ,
съгласно погасителен план неразделна част от Договора за кредит,
в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. В договора била
уговорена и възнаградителна лихва в полза на кредитора, която се дължала за
периода от 01.04.2016 г. до 19.05.2017 г. в общ размер от 100,98 лв. С подписването на договора длъжникът се бил
съгласил да му бъдат начислявани такса за оценка на кредитно досие и такса за
услуга „Кредит у дома”, които били включени в седмичните погасителни вноски и
били в размер на 793, 24 лв. Кредит
станал изискуем с настъпването на падежа на задължението.
По делото не се доказа, обаче твърдението
на ищеца, че на 01.07.2017 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания(цесия) на основание чл. 99 ЗЗД между „Провидент Файненшъл
България" ООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2852869 от
дата 23.03.2016 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и Г.П.Й.
било прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви. Този договор не беше
представен като доказателство по делото, нито бяха представени други доказателства
въз основа на които съдът да направи категоричен извод, че първата твърдяна
цесия на процесното вземане е била извършена независимо, че съдът в своето
определение по чл. 140 ГПК е изрично указал на ищеца, че не сочи доказателства
относно този факт. По делото не беше представено уведомление за първата
извършена цесия изходящо от цедента на процесното вземане „Провидент Файненшъл България" ООД
или от изрично упълномощения от него цесионер „Изи Асет Мениджмънт" АД, което да е било връчено на длъжника. Такова уведомление
не беше приложено и към исковата молба.
С оглед на изложеното съдът
счита, че не се доказва прехвърлянето на
вземането между първоначалния кредитор Провидент
Файненшъл България" ООД и цесионера „Изи Асет
Мениджмънт" АД по първата цесия от 01.07.2017 г. Такъв договор дори и да е бил
сключен между страните, не е представен по делото, поради което остава
недоказано, че именно дългът на ответника е прехвърлен с цесията. Представен е
единствено договорът за втората цесия, който е бил сключен между ищцовото
дружество и „Изи Асет
Мениджмънт" АД и извлечение от приложение
1, към този договора за цесия от
30.01.2017 г., в което е записано, че
вземането спрямо ответника е прехвърлено с този договор. Това приложение обаче
не доказва въобще, че вземането е прехвърлено с първата цесия, тъй като няма
данни в тази насока. След като вземането не е прехвърлено от „Провидент Файненшъл България"
ООД на „Изи Асет Мениджмънт" АД с първата цесия, нямало е
как след това то валидно да бъде продадено по втората цесия и съответно да се
закупи от ищеца. По тази причина следва извод, че вземането не е прехвърлено
надлежно на ищеца. Длъжникът следва да се счита за уведомен за
извършената цесия, ако в получените книжа по делото е имало и уведомление от
предишния му кредитор (в случая, от двамата му предишни кредитори), който факт
съдът е длъжен да вземе предвид при постановяване на решението си, на основание
чл.235, ал.3 ГПК. В този смисъл е и постоянната актуална практика на ВКС, която
не е необходимо да се коментира.
В случая, по делото е представено едно уведомление до
ответника за извършена цесия на вземане – от „Изи
Асет Мениджмънт" АД на ищцовото
дружество. Не е приложено уведомление за извършената цесия на вземане от „Провидент Файненшъл България" ООД
на „Изи Асет Мениджмънт" АД до ответника.
Съдът намира, че доколкото липсват доказателства по делото
цесионерът „Провидент Файненшъл
България" ООД да е уведомил
длъжника за прехвърлянето на неговото вземане на „Изи Асет Мениджмънт" АД, такова уведомяване съгласно изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД, не е извършено. Съответно, при това положение, по арг. за противното от
чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето, осъществено с договора за цесия от 01.07.2017
г., няма действие спрямо длъжника, тъй като не му е съобщено от предишния
кредитор.
Поради това, независимо че второто уведомление до ответника
за извършената цесия от „Изи Асет
Мениджмънт" АД на ищцовото дружество,
приложено към исковата молба, респ. получено от ответника, изхожда от цесионера
изрично упълномощен от цедента, в съоответствие с чл.99, ал.3 ЗЗД, с това не
може да се санира неуведомяването на длъжника за предходната цесия от предишния
му кредитор „Провидент
Файненшъл България" ООД. Ето защо,
след като първата цесия, която е легитимирала праводателя на ищеца като
кредитор на ответника не е противопоставима на последния, такава се явява и
последващата цесия между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и ищцовото дружество. Следователно, налага се извод, че ищецът не е
материалноправно легитимиран по предявените искове, по арг. за противното от
чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което и исковете му се явяват неоснователни.
При
това положение претенцията, предявена по реда на чл.422 ГПК не може да бъде
уважена. Следва да се постанови решение, с което искът се отхвърли.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има принципно
право на разноски, но такива не са направени.
Така
мотивиран Сливенският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника Г.П.Й.,
ЕГН: ********** *** че дължи на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов” № 29, ет. 3 следните суми: 983,
17 лева главница; 100,98 лева - договорна лихва за периода 01.04.2016 г. до
19.05.2017 г.; 793,24 лв., съставляваща такси и комисионни за допълнителни
услуги и сумата от 164,94 лева - обезщетение за забава, считано от 20.05.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда-17.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
районния съд до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение №3211 / 24.10.2018 г. на СлРС по
ч.гр.дело №5679 /2018 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Сливенския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: