Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

07,02,2020г.

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

            Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета  година, в състав:                                                                     

                                                                           Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Х. В. , като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА анд № 1633/19.  по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.Б.Л., ЕГН ********** *** против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА с. К № 1328237 на ОДМВР Пазарджик, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП на основание чл. 189, алинея 4, във връзка с член 182 , алинея 2 , точка 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева. 

С жалбата се настоява електронният фиш да бъде отменен с доводи относно неговата процесуална и материално-правна порочност .

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства. 

Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено становище, че  жалбата е неоснователна и електронният фиш следва да бъде потвърден.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

 На 23,08,16г. със стационарна радарна система MULTD RADAR било заснето движение по АМ Тракия, км. 86+400 в посока гр. София на MПС Мерцедес с рег.№ *******със скорост от 163 км/ч ,при максимално разрешена скорост за движение по автомагистрала от 140 км./ч.

Установен бил собственикът на автомобила по данните за неговата регистрация - жалбоподателя, комуто бил съставен ЕФ за налагане на глоба за управление с превишена скорост. След връчване на фиша на 03,07,19г (л.8)  и в 7-дневния законоустановен срок след това не е подавана декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП.

 

 

 

С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран за управление на МПС с превишена скорост - 158 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.2 т.2 от ЗДвП му е наложена  глоба в размер на 50 лв.

Атакуваният ЕФ не страда от претендираните недостатъци, тъй като съдържа данни за своя издател, има и дата на издаване.  Формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените реквизити с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП.

По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП  ЕФ представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с  разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 -  „Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител”.

Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и  специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен издател. 

От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му. Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г., на което неправилно се позовава жалбаподателя , за да обоснове претенцията си за отмяна на фиша. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие,  задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Т.е. издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства/ , … и същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.“

С цитираното горе  ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор).“.

В процесния случай скоростта на движение е отчетена от стационарна система за видеонаблюдение. Нейното функциониране е напълно автоматично и независимо от човешка намеса. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията. В резултат на този процес е изведен и приложен съдържащия и съответните данни фотос ( приложен към ЕФ). Законът не вменява задължение на издателя на фиша да изпраща на санкционираното с него лице ведно с ЕФ и фотоса, който илюстрира заснет автомобила към момента на нарушението на процесното място и в процесното време.

Освен визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта, фотосът , в каре над него съдържа и данни за конкретно отчетената скорост , която в случая е 163 км/ч ( при предвидена и от производителя на измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3% е редуцирана до 158 км/ч с издадения ЕФ) , датата и часа на отчитането, местоположението и посоката и дори лентата на плътното, към която е насочен измервателния уред.

В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в ЕФ са възпроизведени от приложеното като веществено доказателствено средство(съгласно чл. 189, ал.15)  - фотос , отразяващ конкретните визирани горе параметри. Самото изображение  ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на  пътното платно и конкретно в лентата, в която се сочи, че е станало измерването( виж горното каре - лента 2), дори рег. номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.

Несъмнено е, че заснемането е станало със стационарно устройство, което е трайно фиксирано на определено обозначено място. Годността му за достоверно отмерване е гарантирана от удостоверението за одобрен тип средство за измерване, дадено при първоначалното сертифициране ( л. 11) и последващата периодична проверка - л. 12 и 13. Така, че несъмнено установени са всички , релевантни за нарушението обстоятелства, свързани с времето, мястото, начина на извършване и основно - начина на установяване.

Мястото на стационарната система е било предварително обозначено със съответния пътен знак за осъществяване на видеоконтрол - 9 и 10.

Установен е бил и собственика в лицето на жалбоподателя (СРМПС л. 6, гърба) който  след получаване на фиша - л. 8 не  е подал декларация в хипотезата на ал. 5 на чл. 189 ЗДвП и в предвидения там срок.

`Процедурата по установяване на скоростта на движение,респ. установяване на нарушението  , не страда от пороци. Времето на заснемане и това, отразено като време на извършване нарушението напълно съвпадат - виж ЕФ и горното каре на фотоса към него

Заснемането и установяването на нарушението в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е станало със стационарно техническо средство, указано и функциониращо без субективен фактор за въздействие при дейността му, по реда и начина, която е предвиден за това и с лицензирано за измерване и одобрено, надлежно проверено, техническо средство.  Самата проверка е проведена в рамките на указан надлежно контрол , вкл. и на сайта на съответната ОД .

          При това обстойно изследване Съдът не отри порочност на акта от гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който, при това, за първи път се определят и параметрите на установеното  нарушение. То е описано по време, място и начин на извършването му,  достатъчно ясно и детайлно, че да прави възможна, в гарантирания от закона обем, защитата против него. Този извод е важим и по отношение на мястото на нарушението, което ясно е определено във фиша АМ Тракия при движение в посока София км 86+400.

 Събраните по делото доказателства обуславят извода за съставомерност на нарушението по възприетата от административния орган правна квалификация - първо и второ - основателността на ангажираната административно -наказателна отговорност чрез налагане на предвидената в твърд размер ( съобразно стойностите на превишението) глоба - по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.  Само за пълнота на изложението и без да могат да рефлектират по някакъв начин при индивидуализация на наказанието ще се споделят впечатленията за обременени данни за нарушения на правилата на движения по пътищата  - 37 ЕФ-а за нарушения от процесния вид  и наложени накацания глоба поради управление с превишена скорост.

  По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

                                         Р      Е       Ш     И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА с. К № 1328237 на ОДМВР Пазарджик, с който на С.Б.Л., ЕГН ********** *** на основание чл. 189, алинея 4, във връзка с член 182 , алинея 2 , точка 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева. 

 

 

        Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.                                                                                                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: