МОТИВИ:
Производството е по чл.
247 ал. 1 т.1 от НПК и е
образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.
Обвинението
е против Е.Х.С. за
извършено престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 от НК, във връзка с чл. 194 ал. 1
от НК, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК,
във връзка с чл. 29 ал. 1 буква „А” и буква „Б” от НК за това, че през периода 03.08.2009 г. до 19.08.2009 г. в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи от владението на
различни лица, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е в условията на опасен
рецидив, както следва:
-
на 03.08.2009 г. в гр. Пазарджик е отнел
мобилен телефон „Моторола W 220”
на стойност 45.00 лева и сумата от 120.00 лева, всичко на обща стойност 165.00
лева от владението на М.А.С. ***009
г. в гр. Пазарджик е отнел мобилни
телефони „Самсунг Д 880”
на стойност 20.00 лева и „Самсунг В 130” на стойност 30.00 лева,
на обща стойност 230.00 лева от владението на
К. Д.С. и З.Н.С. ***.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимият
се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Дава обяснения за изясняване
на обстоятелствата по делото.
Защитника
му пледира за определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл.301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
Подсъдимият Е.С.
е извършител на множество престъпления
предимно кражби и грабежи. Освободен е
от Затвора - гр. Пазарджик на 15.05.2009
г.
На
03 срещу 04.08.2009 г. през нощта
тръгнал да обикаля по улиците на гр. Пазарджик, с цел извършване на кражба от апартамент. Стигнал
до ул. „Есперанто” № 3 и видял,
че прозорецът на първия етаж бил
отворен, като само комарникът бил
пуснат. Покатерил се през терасата и проникнал в апартамента на свидетелката М. С.. От стаята в която спяла
свидетелката С. отнел дамската
и чанта, в която имало лекарства,
несесерна чантичка и дамски принадлежности, сумата от 120.00 лева и
мобилен телефон марка „Моторола” W220”.
След като излязъл от стаята проверил
съдържанието на чантата и взел само
парите и телефоните. Другите вещи ги хвърлил
върху козирката на гараж срещу терасата, където на сутринта били открити от пострадалата.
Няколко дни по-късно на 18 срещу 19.08.2009 г. през нощта, подсъдимият
С. отново тръгнал да обикаля из града /гр. Пазарджик/, с цел извършване
на кражба. Видял къща с отворен
прозорец на ул.”Братя Консулови” № 34.
Проникнал в домът на свидетелката К.С. и
свидетеля З.С.. От стаята в която спяла пострадалата взел личният и
телефон марка „Самсунг Д 880”, а от стаята на съпруга и
взел неговия телефон „Самсунг В 130”.
Успял да излезе незабелязано, след което
се прибрал в домът си. Мобилният телефон „Моторола” дал на брат си Асен, а
другите два телефона продал на неизвестни лица.
На
15.09.2009 г. в кабинет на РУ на МВР – гр. Пазарджик, бил предаден телефон
„Самсунг В 130”,
собственост на свидетеля С., на главен
полицай И.Г. с
протокол за доброволно предаване от К. Г.. Същият
заявил, че телефонът е придобил след
размяна с друг телефон. Този телефон бил получен от подсъдимият С.
след размяна с касетофон.
На
15.09.2009 г. с протокол за доброволно
предаване са предадени няколко СИМ карти на главен полицай Ганчев от Роза
Симеонова, майка на подсъдимия С.. По същите карти са приложени разпечатки от различните мобилни оператори.
На 15.09.2009 г. в кабинета на главен полицай Ганчев с протокол за доброволно
предаване са предадени от И. К. от гр. Кричим мобилен телефон „Моторола със
СИМ карта”. Същият заявява, че го е закупил за сумата от 20.00 лева от
Асен С., брат на подсъдимия. С разписка са върнати телефоните на пострадалите.
От приетата
по делото оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетите вещи е 395.00 лева по пазарни цени, като е приспаднато съответното
овехтяване където е необходимо, към датата на извършване на
престъплението.
Тази
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на св. С., прочетените
по реда на чл. 281 ал.3 от НК показания на св. С. и св.С., заключението на
съдебно икономическата експертиза проета по делото по реда на чл. 282 ал.3 от НПК, както и прочетените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства с
оглед приобщаването им доказателствения материал по делото.
Подсъдимият
се признава за виновен. Дава обяснения за изясняване на обстоятелствата по
делото, които са непротиворечиви и взаимно допълващи се с показанията на
свидетелите по делото.
Действията
на подсъдимия на инкриминираните дати се установяват от всички доказателства по
делото.
След анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
безспорно установено, че подс. С. е извършил от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл. 196 ал. 1 т. 1 от НК, във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК,
във връзка с чл. 29 ал. 1 буква „А” и буква „Б” от НК за това, че през периода 03.08.2009 г. до 19.08.2009 г. в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи от владението на
различни лица, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е в условията на опасен
рецидив, както следва:
-
на 03.08.2009 г. в гр. Пазарджик е отнел
мобилен телефон „Моторола W 220”
на стойност 45.00 лева и сумата от 120.00 лева, всичко на обща стойност 165.00
лева от владението на М.А.С. ***009
г. в гр. Пазарджик е отнел мобилни
телефони „Самсунг Д 880”
на стойност 20.00 лева и „Самсунг В 130” на стойност 30.00 лева,
на обща стойност 230.00 лева от владението на
К. Д.С. и З.Н.С. ***.
От
субективна деянието е извършено при пряк умисъл с целени и настъпили обществено
опасни последици. С оглед данните от свидетелството за съдимост то е извършено
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,ал.1 б. „а” и „б” от НК..
За така
извършеното престъпление подсъдимия бе осъден на лишаване от свобода за срок от
две години. Разпоредбата на чл. 196, ал.1, т.1 от НК предвижда минимално
наказание лишаване от свобода две години. Предвид критериите за
индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК, съдът съобрази от една страна,
че субектът на престъплението е с висока степен на обществена опасност. Видно
от свидетелството за съдимост, същият е
осъждан за извършени престъпления от общ характер, като обремененото му съдебно
минало следва да се преценява като отегчаващо наказателната отговорност
обстоятелство.
Съдът
взе предвид и особената дързост на конкретното деяние, което е извършено в
домовете на пострадалите, когато те са спели..
Подсъдимият е осъзнавал
обществено опасният характер на деянието си като е имал представа за всички
обективни елементи на състава и е искал настъпването на обществено опасните
последици-действал е при пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е и
поведението на подсъдимия.
При определяне на вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подс. С., съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК-относно целите на наказанието и на чл. 54 и следващите от НК – за неговата
индивидуализация.
Съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието кражба, което е тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Подбудите за извършване на
деянието са незачитането на установеният в страната правов ред и правото на
лична собственост.
Съдът прецени като висока
обществената опасност на подсъдимия, който е осъждан на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер.
Като смекчаващи вината
обстоятелства по отношение на подс. С. съдът отчете ниският социален статус и
обясненията, съдържащи самопризнания, а като отегчаващи негативните
характеристични данни.
Като прецени
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че на подс. Н. следва да се
наложи наказание от две години лишаване от свобода.
Предвид данните за личността на подс. С. и на
основание чл. 47 ал.1 б.”б” от ЗИН съдът определи първоначален “строг”режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от
закрит тип.
На основание чл.53 ал. 1 буква
„А” от НК, съдът отне в полза на
Държавата ВЕЩЕСТВЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА – опаковка от стартов пакет В-конект с тел. № **********,
СИМ-карта с № 89359050100417875110, СИМ-карта
с № 89359051100210097721, СИМ-карта с № 7082123037173 W, СИМ-карта с № 89359030101010351074, опаковка от
СИМ-карта, Б-конект с № **********, опаковка от СИМ-карта В-конект с №
********** и опаковка от СИМ карта В-конект с № ********** и постанови
унищожаването им.
Предвид осъдителната присъда в тежест на подсъдимият
бяха присъдени направените по делото разноски в размер на 40 лв. за експертиза.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: