90Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 274 Година 20.02.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на тринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА ЧЛЕНОВЕ:
1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря: С. Х.
Прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева
касационно наказателно административен характер дело номер 189 по описа
за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на „Джет Транспорт“ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Македония“№
93, вх.1, ет.5, ап.12 против решение № 1564/13.12.2019г. постановено по
н.а.х.д. № 4858/2019г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно
и незаконосъобразно. Излага доводи, че районният съд не е оценил приложените по
делото писмени доказателства, че не е обсъдил релевираните възражения относно
правната квалификация на нарушението, че неправилно е ангажирана отговорността
на „Джет Транспорт“ ЕООД вместо на ръководителя транспортна дейност в
предприятието. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.
Ответникът - Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Бургас, редовно уведомен, не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 22-0000329/08.10.2019,
издадено от началника на ОО „АА“ гр.Бургас, с което касаторът е санкциониран за това, че на
26.06.2019г. е допуснал, в качеството си на превозвач, извършването на
междунроден автомобилен превоз на товари с товарен автомобил с рег. № А8407HB, с водач М.Д., който не отговаря на изискванията за психологическа
годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като е без
удостоверение за психологическа годност, доколкото при извършена справка в
регистъра на психологическите изследвания на водачите на ИА „АА“ е установено,
че притежаваното от него е със срок на валидност до 16.09.2013г.. За да
постанови решението си, съдът е приел, че при съставянето на акта и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като са спазени разпоредбите на чл.40-44 и чл.57-58 от ЗАНН. По същество съдът е приел за
доказано, че „Джет
Транспорт“ ЕООД е допуснал извършването на
международаен автомобилен превоз на товари с водач, който не отговарял на
изискването за психологическа годност, деяние, което е счел за правилно
квалифицирано от АНО като нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр, за което законосъобразно
е била ангажирана отговорността на дружеството, на основание чл.96г, ал.1, пр.2
от ЗАвП.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Съдебното
решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му са изследвани и изяснени всички
релевантни за спора факти, въз основа обстоен анализ, както на гласните, така и
на писмените доказателства по делото (трудов договор между „Джет Транспорт“ ЕООД и М.Д. от
16.10.2018г., справка по чл.62, ал.5 от КТ, справка от регистъра на
психологическите изследвания на водачите за М.Д.), които съдът е ценил всестранно и обективно.
Правилно, въз основа на събраните по делото гласни
и писмени доказателства първоинстанционният съд е приел, че дружеството е
извършило административното нарушение, за което е санкционирано.
Изискванията за психологическа годност и условията
и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили
за обществен превоз на пътници и товари са установени в Наредба № 36 от
15.05.2006 г., издадена от министъра на транспорта на основание чл.152, ал.1,
т.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.5 от Наредба № 36, психологическата
годност на водачите на ППС се установява с психологическо изследване, което
завършва със заключение за психологическа годност (чл.7 от Наредбата). Съгласно
чл.7, ал.2 от Наредба № 36, при положително заключение от психологическото
изследване на изследваното лице се издава „Удостоверение за психологическа
годност“, което е валидно за срок от три години, считано от неговото издаване,
с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна
възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една
година (чл.8, ал.2 от Наредбата). В чл.8, ал.4 от Наредба № 36 е предвидено, че
лицата по ал.1 подлежат на психологическо изследване на всеки три години след
датата на издаване на предходното удостоверение за психологическа годност. От
анализа на цитираните норми се налага извода, че удостоверението за
психологическа годност удостоверява в рамките на тригодишния срок на неговата
валидност, че водачът на ППС, на когото е издадено, отговаря на изискванията за
психологическа годност, установени в Наредбата. Притежаването на удостоверение за
психологическа годност с изтекъл срок на валидност е равнозначно на липса на
такова удостоверение.
В случая, към датата на извършване на международния
автомобилен превоз на товари - 26.06.2019г., водачът М.Д. не е разполагал с
удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му е било с
изтекъл срок на валидност на 16.03.2013г., видно от справката в Централния регистър на
психологическите изследвания на водачите в информационната система на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Следователно правилно е прието
от наказващия орган и от първоинстанционния съд, че към датата на извършване на
превоза водачът не е отговарял на изискванията за психологическа годност, регламентирани
в Наредба № 36.
Неоснователно е възражението за неправилна правна
квалификация на установеното деяние. Правилно от наказващият орган е посочена
като нарушена нормата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, в която е установено
задължение за лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за
собствена сметка да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б,
ал.1 от този закон и чл.152,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Съставомерните елементи на нарушението са очертани и в нормата на
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП, която освен санкция съдържа и състава на вмененото
на касатора административно нарушение. Освен това нарушителят се защитава по
фактите, които в случая са изложени пълно и ясно както в акта за установяване
на административното нарушение, така и в наказателното постановление.
Неоснователно е възражението на касатора, че
отговорността му е неоснователно ангажирана, тъй като в чл.96г, ал.1,
предл.1 от ЗАП е предвидено
налагането на имуществена санкция в размер 3 000 лева за лице, което допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. Касаторът, в качеството си на превозвач е субект на административнонаказателна
отговорност по чл.96г,
ал.1, предл.1 от ЗАП и правилно е
ангажирана неговата отговорност. В този смисъл, следва да се има в
предвид и че отговорността на дружеството е безвиновна и за да бъде ангажирана
е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното
задължение, като в случая са без значение както причините поради които
задължението не е изпълнено, така и конкретното длъжностно лицето чиито
действия или бездействия са довели до неизпълнението.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1564 от 13.12.2019г. постановено по
н.а.х.д. № 4858 по описа за 2019г. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.