№ 21384
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110119331 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е доставил на ответника
П. Д. И., ЕГН: ********** топлинна енергия по силата на общи условия,
приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли
съда да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от 1152.43
лева представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден
имот – ап. 55, находящ се в гр. София, п.к. 1345, община Илинден, ж.к. ***, за
периода 05.2022 г. до 04.2024 г., мораторна лихва за забава в размер на 106.56
лв. за периода 15.09.2023 г. до 09.12.2024 г., както и сумата за дялово
разпределение за периода 05.2022 г. до 04.2024 г. в размер на 17.91 лв. -
главница и мораторна лихва за забава в размер на 3.12 лв. от 16.07.2022 г. до
09.12.2024 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на настоящата молба до изплащане на вземането.
Твърди се, че във връзка с незаплатени задължения за потребена топлинна
енергия, ищецът е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Е.П И.а, Н. Д.а И.а и П. Д. И.,
1
ЕГН: ********** с вх, № 413840/19.12.2024 г., за следните суми: 4609.73 лева
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода 05.2022 г. до 04.2024 г., мораторна лихва за забава в размер на
426,21 лв. за периода 15.09.2023 г. до 09.12.2024 г., както и сумата за дялово
разпределение за периода 05.2022 г. до 04.2024 г, в размер на 71,64 лв, -
главница и мораторна лихва за забава в размер на 12.48 лв. от 16.07.2022 г. до
09.12.2024 г., ведно със законните лихви върху двете главници.
Доколкото П. Д. И. нямал обичайно местопребиваване на територията на
Република България и срещу същия заявлението е отхвърлено с Разпореждане
№ 40886/10.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 76096/2024 г. по описа на
Софийски районен съд - 25 състав, ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск срещу П. Д. И., ЕГН: ********** за
1/4 от горепосочените суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особения си представител е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
Твърди, че не е собственик на процесния топлоснабден имот и съответно не е
потребител на топлинна енергия през процесния период. Излага доводи, че е
исковата молба е неясна и не доказва на какво основание и с какъв дял той е
собственик на имота. Посочва, че има противоречие в адреса на имота,
посочен в исковата молба и в приложените фактури.
Оспорва качеството си на „клиент“ и „потребител“, тъй като няма
обичайно местопребиваване в Република България и не е ползвал имота през
процесния период, поради което не следва да носи отговорност за натрупаните
задължения. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че той е
длъжник, оспорва размера на претенцията. Твърди, че сумите са изчислени
неправилно и следва да бъдат преизчислени съобразно действителния му дял
от съсобствеността.
Третото лице помагач на страната на ищеца „***” ЕАД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
2
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От представения Договор за продажба на държавен недвижим имот от
17.12.1970 г. се установява, че П. В. И. е придобил собствеността върху
апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „***. Видно от Удостоверение за
наследници изх. № РИЛ22-ТД26-405/30.06.2022 г., първоначалният
собственик П. В. И. е починал на 11.07.2018 г. Негови наследници са
съпругата (починала 2018 г.) и децата му. Един от синовете му – Д.П. И., е
починал на 12.06.2020 г., като е оставил за свои наследници децата си:
ответника П. Д. И. и Н. Д.а И.а, които притежават по ¼-т от процесния
недвижим имот, като останалата ½-ра е собственост на Е. И.а – леля на П. Д.
И. и Н. Д.а И.а. С оглед на това, ответникът П. Д. И. се легитимира като
съсобственик на процесния имот по наследство. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
качеството на „клиент“ на топлинна енергия възниква по силата на закона (ex
lege) с придобиването на вещни права върху имота. Обстоятелството дали
ответникът живее в имота, или в чужбина, е ирелевантно за възникване на
задължението, тъй като страна по правоотношението е собственикът, а не
ползвателят (освен при изрично писмено съгласие на собственика, каквото не
се твърди).
За установяване на доставеното количество енергия и нейната стойност е
приета Съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Вещото лице инж. В. Т. е
извършила проверка в "Топлофикация София" ЕАД и при фирмата за дялово
разпределение (ФДР).Експертизата установява следното: Сградата е етажна
3
собственост с въведена система за дялово разпределение. Общият топломер е
преминал метрологична проверка.
За имота се начислява енергия за отопление, сградна инсталация и
подгряване на вода (БГВ). Отчетите на уредите за дялово разпределение са
извършвани от ФДР „Термокомплект“ ООД (сега „***“)13.Установено е
реално потребление. В имота са монтирани 4 бр. разпределители, като по един
от тях (№ 71354869) и по друг (№ 71354914) е отчетен разход на единици за
процесния период. Тоест, възражението за неползване на имота се
опровергава от техническите записи на уредите, които показват активна
консумация, освен начислената сградна инсталация. Общата стойност на
задължението за целия имот за периода 05.2022 г. – 04.2024 г. е 4554.52 лв.
главница (с включени изравнителни сметки). Начислената сума за дялово
разпределение за целия имот е 71.64 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и
обосновано. При съобразяване на наследствения дял на ответника (1/4),
дължимите суми са както следва:Главница за ТЕ: 4554.52 лв./ 4 = 1138.63 лв.
(Ищецът претендира 1152.43 лв., но съдът е обвързан от доказания размер по
СТЕ). Тъй като обаче експертът посочва, че сумата по фактури (4048.17) +
изравнение (506.35) прави 4554.52 лв., а ищецът е представил разбивка по
месеци в ИМ, съдът приема размера, установен от вещото лице.
Видно от таблицата на в.л. (стр. 4 от СТЕ), сбора на сумите е 4554.42 лв..
Една четвърт от тази сума е 1138.61 лв. Искът за главница за ТЕ е основателен
до размера от 1138.61 лв., като за горницата до 1152.43 лв. следва да се
отхвърли. За дялово разпределение: Ищецът претендира 17.91 лв. (което е
точно 1/4 от 71.64 лв.). Тази претенция е изцяло основателна, доколкото по
делото са ангажирани писмени доказателства – справка за дялово
разпределение /л.15 от делото/, че услугата е извършвана в процесния период
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг, изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За процесния период са приложими Общите условия (ОУ) на
„Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и
влезли в сила през м.08.2016 г. (арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
4
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по
ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят
задължението си да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД тези суми, е
необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл.
32, ал. 3 от ОУ.
При изчисление върху цялата главница от 1152.43 лв. с началните дати на
забава, съответстващи на падежите по ОУ, размерът на дължимата лихва
възлиза на 106.54 лв. (сто и шест лева и 54 ст.). Ищецът претендира сумата от
106.56 лв. Разликата е минимална (0.02 лв.) и се дължи на методиката на
олихвяване на месечните вноски преди изравнението. Съдът намира иска за
доказан по основание и размер до сумата от 106.54 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство. Предвид това тази акцесорна претенция за
5
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение следва да се
отхвърли изцяло (за сумата от 3,12 лв.).
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от 855,55 лв., (при общ
размер на разноските 867,02 лв. и уважена стойност на исковете в размер на
98,68%) представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо
лице по СТЕ и за особен представител на ответника, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „***, ап. 5,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 1138.61 лв.
(хиляда сто тридесет и осем лева и 61 ст.), представляваща главница за
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за
топлоснабден имот с абонатен № 324910, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от
17.91 лв. (седемнадесет лева и 91 ст.), представляваща главница за услуга
дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащането, както и сумата
от 106.56 лв. (сто и пет лева и 28 ст.) – обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 09.12.2024 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ за заплащане
цената на топлинна енергия до пълния предявен размер от 1152,43 лв. и за
сумата от 3,12 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 09.12.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Д. И., ЕГН **********, да
6
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 855,55 лв.
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „***” ЕАД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7