ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 13.09.2019 год.
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 246 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по Глава десета, раздел IV, във вр. с чл. 54, ал. 5, във вр. с чл. 54,
ал. 1, т. 3 от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от В.Й.В., ЕГН: **********,
съдебен адрес: ***, срещу Заповед № 906з-9/15.05.2019 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗДвП е спряно „производството по
административна услуга № 1239 от регистъра за услугите, част от Административния
регистър, регламентиран в Закона за администрацията, а именно производство по
първоначална регистрация на ПС, започнало с подаване на заявление №
160906012460, за регистрация на употребявано ПС, с произход на държава член на
ЕС, на ПС с номер на рама JDAJ210G001109652, до изясняване на въпроса за собствеността от компетентния орган по
предоставяне на административна услуга“.
В жалбата се сочи, че обжалваната заповед е издадена при съществено
противоречие на административнопроизводствените правила, като се сочи, че
съгласно ЗДвП издателят на акта е имал единствено правомощие да регистрира
превозното средство или да откаже регистрация, като се сочи, че липсва
правомощие за спиране на производството по чл. 54, ал. 1 от АПК. Допълнително
се сочи нарушение на чл. 35 от АПК, като административният орган не е предприел
всички действия за изясняване на фактите. Отделно се сочи, че липсват
кумулативните предпоставки на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК. Сочи се противоречие
на правни и фактически основания за издаване на обжалваната заповед. Твърди се
липса на мотиви, поради което се сочи, че заповедта е издадена при съществен
порок на формата на административния акт – отменително основание по чл. 146, т.
2 от АПК. Сочи се, че обжалваната заповед е издадена при противоречие с влязло
в сила съдебно решение – Решение № 4900 от 02.04.2019 г. по адм.д. № 12357/2017
г. на ВАС. В заключение се иска отмяна на Заповед № 906д-9/15.05.2019 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч.
С разпореждане от з.с.з. на 04.06.2019 г., съдът е констатирал, че
подадената жалба е нередовна, поради което жалбата е оставена без движение на
основание чл. 151, т. 3 от АПК.
С молба вх. № 2173/24.06.2019 г. на жалбоподателя се представя документ
за платена д.т. от 10 лв. по сметка на съда.
С писмо вх. № 1925 на ответника се представя заверено копие на
административната преписка, съдържащо и копие на Решение № 4900 от 02.04.2019
г. по адм.д. № 12357/2017 г. на ВАС.
Съдът намира жалбата, подадена по реда на Глава десета, раздел IV, във вр. с чл. 54, ал. 5, във вр. с чл. 54,
ал. 1, т. 3 от АПК, за допустима като подадена от лице с надлежна активна
процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване административен акт и в
срока по чл. 197 от АПК, считано от съобщаването на ожалваната заповед, видно
от разписка на л. 10 от делото – заповедта е съобщена на 17.05.2019 г., а
жалбата е подадена директно в съда /а не чрез административния орган/ с вх. №
1865/30.05.2019 г., пощенско клеймо от 28.05.2019 г.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК - Административният орган спира
производството когато в хода на производството се разкрият престъпни
обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.
Необходимо е да са налице кумулативно и двете предпоставки за спиране
съгласно нормата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК: 1. престъпни обстоятелства, 2. чието
установяване е от значение за издаването на акта; Константна е съдебната
практика, че не се изискват доказателства за образувано наказателно
производство, както и че актът за спиране на производството по чл. 54, ал. 1 от АПК следва да е мотивиран.
Основателно е твърдението в жалбата, че посоченото в Заповед № 906з-9/15.05.2019
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч правно основание противоречи
на фактическите основания, посочени в обжалваната заповед, доколкото са
посочени фактически основания.
Видно е, че в самия диспозитив
на заповедта е посочено следното: „спирам производството по административна
услуга № 1239 от регистъра за услугите, част от Административния регистър,
регламентиран в Закона за администрацията, а именно производство по
първоначална регистрация на ПС, започнало с подаване на заявление №
160906012460, за регистрация на употребявано ПС, с произход на държава член на
ЕС, на ПС с номер на рама JDAJ210G001109652, до изясняване на въпроса за
собствеността от компетентния орган по предоставяне на административна услуга“.
От друга страна в обстоятелствената част на заповедта не се сочат
изрично фактически основания във вр. с: 1.
престъпни обстоятелства, 2. чието установяване е от значение за
издаването на акта /съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК. Вместо това в
обстоятелствената част на обжалваната заповед е посочено, че: „В молба за
правна помощ, постъпила от Апелативната прокуратура на гр. Атина в ОП – Ловеч,
както и чрез националното бюро на България в Евроджъст недвусмислено е била
заявена волята на компетентните органи на държава членка, въвела сигнала в ШИС,
за връщане на вещта – лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с рама № JDAJ210G001109652.“. Допълнително в обстоятелствената част на
заповедта се сочи, че: „МПС е обявено за
издирване и не е изяснен въпроса за собствеността“.
При това положение съдът намира, че изложените фактически основания са
непълни, противоречиви и неясни от една страна, а от друга мотивите на
заповедта противоречат на посоченото в нея правно основание - чл. 54, ал. 1, т.
3 от АПК.
Ето защо обжалваната заповед е издадена при съществен порок на формата
на административния акт – отменително основание по чл. 146, т. 2, във вр. с чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, като от една страна липсват фактически основания, а от
друга изложените такива противоречат на правното основание.
Посочените пороци на административния акт по чл. 146, т. 2, във вр. с
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съществено затрудняват по-нататъшната проверка за
съответствие с материалноправните разпоредби и съответствие с целта на закона
/чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК/.
Съдът намира, че жалбата е основателна и във връзка с нарушение на чл.
35 от АПК. В административната преписка не се съдържат достатъчно писмени
доказателства, като преди издаването на обжалваната заповед не са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая. Липсват доказателства да са
обсъждани обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации. Нарушението на чл. 35 от АПК винаги се приема за съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Поради това ожалваната заповед е издадена и при отменително основание
на чл. 146, т. 3 от АПК, което е друго самостоятелно основание за отмяната на
същата.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя във връзка с противоречие на Заповед
№ 906з-9/15.05.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч с
влязло в сила Решение № 4900 от 02.04.2019 г. по адм.д. № 12357/2017 г. на ВАС.
Видно е, че соченото решение е със съвсем различен предмет, поради
което и не намира приложение чл. 177, ал.
2 от АПК. Нещо повече в мотивите на Решение № 4900 от 02.04.2019 г. по
адм.д. № 12357/2017 г. на ВАС изрично е посочено стара редакция на чл. 84 от ЗМВР, която не е действащо право към момента на издаване на обжалваната в
настоящото производство заповед – 15.05.2019 г.
В мотивите на Решение № 4900 от 02.04.2019 г. по адм.д. № 12357/2017 г.
на ВАС е прието, че: „Нормата на чл. 84 от ЗМВР е част от обективното право на
РБългария, установено от държавата и носи силата и авторитета на нейната власт.
Като такава тя представлява обективно измерение, което стои над волята на
индивида - гражданин, защото той няма власт да я промени, а напротив, длъжен е
да й се подчинява и да я съблюдава. Процедурата, установена от тази норма от
създаването й до сега е административна и е свързана с дейност на
администрацията по издаване на индивидуални административни актове. До
постановяването на Решение № 4 от 14.03.2017 г. на КС на РБ по к.д. № 16/2016
г. актът на прокурора, издаден по реда на чл. 84 от ЗМВР има характера на
административен акт и подлежи на съдебен контрол, тъй като в случая прокурорът
действа като административен орган. Следователно при издаването на акта по чл.
84 от ЗМВР прокурорът е длъжен да прилага разпоредбите на АПК и в частност
разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 4 – да спре производството, когато
Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се
оспорва конституционосъобразността на приложим закон. На 14.11.2016 г. главният
прокурор е направил искане до КС на РБ за установяване на
противоконституционност и несъответствие с международните договори, по които
Република България е страна, на разпоредбите на чл. 84, ал. 6 и ал. 8 от Закона
за Министерството вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г., посл.
изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.) - приложим закон от органите на
прокуратурата. С определение от 19.01.2017 г. КС на РБ е допуснал разглеждането
по същество на това искане. Следователно, след тази дата органите на
прокуратурата е следвало да спрат всички административни производства по
издаване на актове по чл. 84 от ЗМВР, доколкото не е налице обстоятелство по
чл. 54, ал. 2 от АПК – опасност за живота и здравето на гражданите или
застрашаване на важни държавни или обществени интереси. Дефинирането, направено
в мотивите на решението на КС, че до отпадането на установените в чл. 84, ал. 6
и ал. 8 ат ЗМВР функции на прокурора, актовете издадени по този ред са
административни, а прокурорът е действал като административен орган, не променя
правната норма на чл. 84, а само обяснява каква е била функцията на прокурора
при издаването на тези актове. Нещо повече, това е направено и в мотивите на
искането, направено от главния прокурор до КС на РБ, с което искане би следвало
да са запознати всички органи на прокуратурата. Издавайки постановление №
3223/03.02.2017 г. и постановление № 3223/28.03.2017 г., без да спази
процедурата на чл. 54, ал. 2 от АПК административният орган (в случая прокурор
при Окръжната прокуратура) е извършил съществено процесуално нарушение –
касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и издадените постановления следва
да бъдат отменени.“
Ето защо, както беше посочено по-горе, посоченото Решение № 4900 от
02.04.2019 г. по адм.д. № 12357/2017 г. на ВАС е неотносимо към настоящото
производство, неприложима е и разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, поради
което след отмяна на обжалваната заповед и изпращане на преписката на
компетентния административен орган същото решение на ВАС не следва да бъде
съобразявано.
По изложените съображения – допуснати нарушения на формата и съществени
нарушения на административнопроизводствените правила – отменителни основания по
чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК - обжалваната заповед следва да бъде отменена, като
преписката бъде изпратена на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч
за произнасяне с друг административен акт, като се съобразят мотивите на настоящото
определение.
Водим от горното и на основание чл. 200, във вр. с чл. 54, ал. 5, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Й.В., ЕГН: **********,
съдебен адрес: ***, Заповед № 906з-9/15.05.2019 г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Ловеч, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК,
във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗДвП е спряно производството.
ИЗПРАЩА преписката на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч
за произнасяне с друг административен акт, като се съобразят мотивите на
настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението пред ВАС от СТРАНИТЕ, участващи в административното производство.
Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя и Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч.
АДМ. СЪДИЯ: