Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 13 180 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./.
В исковата молба на К.Ц.М., починала в
хода на съдебното производство и на основание чл. 227 от ГПК на нейно място
конституирани нейните наследници по закон Т.Й.Т. и Г.Й.Т., с определение от
13.10.2017 г., се твърди, че на 29.07.2016 г., около 19.50 часа, в гр. Сливен,
пред входа на супермаркет „Е.”, при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 320
Д” с рег. № *********, А.Д.И., извършвайки маневра на заден ход блъснала
първоначалната ищца като й причинила телесни увреди, изразяващи се в счупване
на носа, счупване на лява раменна шийка, счупване на дясна лъчева кост, тежка
травма на дясна раменна кост и на двете колена. Твърди се, че била
транспортирана до МБАЛ „д-р Иван Селимински” АД, в
гр. Сливен, където й били извършени две операции на счупените нос и рамо и
наместване на лъчевата кост на дясната ръка с поставяне на лонгета
тип „Дезо” на лява раменна става. Твърди се, че на
04.10.2016 г. ответното дружество й заплатило доброволно сума в размер на 681,
22 лв., която счита за крайно недостатъчна да репарира претърпените вреди.
Твърди се, че й били причинени неимоверни болки, силен физически и психически
стрес.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „БМВ 320”,
да й заплати сума в глобален размер от 56 000 лв. като в исковата молба
сумата е разбита по пера с оглед твърдените увреди. Претендира се законна лихва,
считано от датата на деликта – 29.07.2016 г. и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.”, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирани са допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор.
По делото като трето лице на страната
на ответника е конституиран А.Д.И. и е приет за съвместно разглеждане обратен
иск срещу нея с правно основание чл. 274 ал. 1 от КЗ/отм./, заявен за сумата от
26 000 лв., като частичен и пълен заявен размер от 56 000 лв.
Ответникът по обратния иск оспорва
същият в депозирани писмени отговори. В качеството си на трето лице – помагач
по първоначалния иск е заявила възражение за съпричиняване
от страна на ищцата с оглед установено количество алкохол в кръвта й.
Главният иск се поддържа в открито съдебно заседание от адв.
К..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. И., която
поддържа заявения обратен иск.
Третото лице на страната на ответника
и ответник по обратния иск се представлява в открито съдебно заседание от адв. Ш..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица 471 от
29.07.2016 г., съставен от ОД на МВР– Сливен, от който се установява, че на 29.07.2016
г., около 19.50 часа в гр. Сливен, пред супермаркет „Е.” се е осъществило ПТП
от водача на лек автомобил „БМВ 320 Д” с рег. № ********* – А.Д.И., с
концентрация на алкохол в кръвта от 0,18 промила, установена с „дрегер алкотест” и пешеходката К.Ц.М.,
от което пострадала пешеходката с диагноза: счупен нос, счупена дясна китка,
счупено ляво рамо. Като причина за ПТП е посочено, че водачът на лекия
автомобил извършвайки маневра на заден ход не вижда преминаващата зад него
пешеходка и я блъска.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че пътното
произшествие е осъществено в района на паркинг пред супермаркет „Е.” в гр.
Сливен. Посочено е, че скоростта на движение на лекия автомобил е била от
порядъка на 10 км/ч, а най-вероятният начин на движение на пешеходеца е спокоен
ход с 4,5 км/ч като опасната зона за спиране при движение от 10 км/ч е 3,3
метра. Посочено е, че от наличните данни по делото не е възможно да се определи
точното място на удара и отстоянието, на което се е намирал автомобила от
мястото на удара към момента на възприемане на пешеходеца. Посочено е, че
водачът е имал техническата възможност преди потегляне да възприеме пешеходеца,
както е имал и техническата възможност чрез завъртане на главата назад да
възприеме други участници в движението и да осигури безопасна маневра. Посочено
е, че няма технически причини за настъпване на произшествието. Вещото лице е
обосновало и извод, че пешеходецът е имал техническата възможност да възприеме
визуално и слухово лекият автомобил.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Р.М.Д.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то К.М. е получила „счупване на шийката на лява раменна
кост - закрито, счупване на костите на
дясна предмишница /лъчева и лакътна/ закрито в областта на дясна гривнена става с разместване, счупване на носните кости,
контузия с охлузна рана в областта на лявото коляно”.
Посочено е, че получените травматични увреди са резултат от удари с или върху
твърди тъпи предмети – блъскане на пешеходец от лек автомобил при маневра
движение на заден ход, при съприкосновение между тялото и купето на автомобила.
Обоснован е извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между
телесните повреди и настъпилото ПТП. Вещото лице е посочило, че е проведено
комплексно лечение в болнични и амбулаторно-домашни условия. Обоснован е извод
за извършена мануална репозиция
и гипсова имобилизация за гривнената става и мека, имобилизационен тип
„Дезо” за лява раменна кост. Посочено е, че
възстановителният периода е продължил – 2 месеца имобилизация, след което
рехабилитация – общо около 3-4 месеца, който период е обичайният
възстановителен период за тези увреди.
По делото е изслушана и съдебно химическа експертиза, изготвена от вещото
лице д-р В.Д.. Вещото лице е посочило в заключението си, че концентрацията на
алкохол в кръвта на К.Ц. към момента на ПТП-то е 1,55 промила, което
съответства на средна степен на алкохолно опиване, която се характеризира със
значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността,
вниманието, ориентировката, координация на движенията, силно забавени реакции.
Посочено е, че концентрацията на алкохол в кръвта на К.М. към момента на
вземане на кръвната проба /22.15 часа/ е 1,19 промила, което е лека степен на
алкохолно опиване.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р А.Т.М.. В заключението е посочено, че концентрация на алкохол в кръвта
от 1,55 промила е долната граница на средна степен на алкохолно опиване, което
се характеризира с нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността,
вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени
реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови разстройства, признаци на
значително подтискане на ЦНС с понижение на
чувствителността за болка.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.И.Д.,
фактически съжител на първоначалната ищца, в съдебно заседание от 23.10.2017 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от констативния протокол за ПТП
и изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице – ортопед-травматолог. С оглед изводите на
СМЕ са установени и търпените от ищцата болки и страдания, техните интензитет и
продължителност, които се потвърждават и от събраните по делото гласни
доказателства, ценени от състава на съда при съблюдаване на нормата на чл. 172
от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й увреждания, настъпилата промяна в стереотипа й на
живот, подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда
по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на ищцата, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпяла болки, страдания и ограничения, настоящият съдебен състав счита, че при съобразяване възрастта, интензитетът
на страданието и продължителността на търпените от ищеца неблагоприятни
последици /3-4 месеца/, изплатеното по доброволен ред обезщетение /500 лв./ справедливо
би било да се присъди сума от 20 000 лв. за като за горницата до пълния
предявен размер от 56 000 лв. искът като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че първоначалната
ищца е нарушила разпоредбите на чл. 108 и чл. 114 т.1 от ЗДвП. Възражение за съпричиняване е наведено и от третото лице помагач на
ответника, изразяващо се в обстоятелството, че към ПТП-то ищцата е била в
степен на алкохолно опиянение от 1,55 промила респ. 1,19 промила при кръвната
проба. Съгласно нормата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият
е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се
намали. Допринасянето може да бъде
както с действия, така и с бездействия т.е. налице е
фактически критерий за преценка, а не следва да се презюмира
наличие на съпричиняване само с оглед факта, че
поведението на пострадалия е в нарушение на правилата на ЗДвП. В този случай вредоносния
резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на увредения. При ангажираните по
делото доказателства - изводите на САТЕ,
СХЕ и СМЕ, изготвена от вещото лице - съдебен медик, преценени в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира заявените възражения за
основателни. За да достигне до този извод, съдът взе предвид, че първоначалната
ищца се е движила на необозначено за целта място – на паркинг и не е положила
достатъчно грижа да осигури безопасността си като с повишено внимание да следи
за движещи се на това място автомобили, а и сама се е поставила в състояние,
което обективно не й е позволявало да прояви такова повишено внимание, с оглед
установената концентрация на алкохол в кръвта й, характеризираща се като средна
степен на алкохолно опиване и водеща до нарушения на
мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията и силно забавени реакции. Настоящият съдебен
състав намира, че същото възлиза на 1/4 и с така възприетия процент следва да
се редуцира определеното обезщетение т.е. следва се сумата 15 000 лв.
Конституираните по реда на чл. 227 от ГПК ищци са нейни низходящи от първа
степен, поради което и с оглед нормата на чл. 5 ал.1 от ЗН на всеки един от
двамата се следва сума от по 7 500 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт. С оглед диспозитивното начало в процеса същата следва да се
присъди от 28.08.2015 г.
По обратния иск с правно основание чл. 219 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 274 ал. 1 т.1 пр.1 от КЗ/отм./:
Обратният иск на ответника винаги се предявява като евентуален – ако бъде
уважен първоначалния иск. С оглед гореизложените изводи за уважаването на
първоначалния иск, съдът следва да разгледа предявения от ответника срещу третото
лице, обратен иск, с предмет – притезанието на
ответника срещу деликвента за процесното
вземане.
Страните не спорят, че към момента на настъпването на застрахователното
събитие страните по настоящия иск са били в договорни отношения по повод
сключен договор за застраховка, покриващ риска „ГО”. По делото е установено, че
процесното застрахователно събитие попада в
приложното поле на този договор. Ищецът мотивира правен интерес от заявяване на
иска с оглед на обстоятелството, че водачът на МПС е управлявал същото с
концентрация на алкохол в кръвта.
Видно от констатациите в протокола за ПТП количеството алкохол в кръвта на
водачката на лекия автомобил е 0,18 промила, а и това е обстоятелство, по което
страните не са формирали спор. За да възникне правото на регресно
вземане на застрахователя – ищец следва да се установи, не само наличие на
употреба на алкохол у водача на МПС, но и концентрацията на алкохол да е над допустимата
по закон норма. Съобразно нормата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП /в редакцията й към
датата на ПТП/ на водача на лек автомобил е забранено да управлява ППС под
въздействие на алкохол, наркотици и други упойващи вещества. Тази норма визира
забрана да се управлява пътно превозно средство „под въздействие” на алкохол,
който израз не носи същата смислова идентичност като „след употреба на
алкохол”, каквато теза е застъпил ищеца.
Допустимата концентрация на алкохол в кръвта, до която законодателя
приема, че липсва въздействие на алкохола е 0, 5 промила и този извод се
извежда с оглед нормите на чл. 171 т.1
б. „б” и чл. 174 ал.1 от ЗДвП. В случая се касае за наличие на алкохол в кръвта
от 0,18 промила, което като аритметично изражение е под законодателно определената
граница, поради което не са налице кумулативните предпоставки на разпоредбата
на чл. 274 ал. 1 т.1 пр. 1 от КЗ /отм./ и обратният иск следва да бъде
отхвърлен.
По разноските: Ищците по първоначалния иск са депозирали списък по чл.
80 от ГПК, в който е посочено искане за заплащане на сумата от 4420 лв. –
адвокатско възнаграждение. В представения по делото договор за правна помощ
/стр.171/ е посочено, че сумата е реално заплатена, а договорът служи за
разписка. Ответникът е заявил своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал.5
от ГПК за неговата прекомерност. Съобразно размерите на адвокатските
възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско
възнаграждение с оглед цената на заявения иск възлиза на 2 210 лв. На
адвоката се следва и сума от по 100 лв. за всяко следващо второто съдебно
заседание. В настоящото производство са проведени три съдебни заседания т.е.
минималното възнаграждение по цитираната Наредба възлиза на 2 310 лв. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените по него процесуални
действия настоящият съдебен състав намира, че адекватният размер на същото
възлиза на сумата от 2 800 лв. т.е. възражението на ответника е
основателно. Припадащата се част от това възнаграждение с оглед уважената част от
иска възлиза на сумата от 750 лв., която се следва по равно на двамата ищци на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника по първоначалния иск се
следва сумата от 878, 57 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът по първоначалния иск следва да
бъде осъден да плати по сметка на СГС сумата от 693, 75 лв. – ДТ и съдебни
разноски.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника по обратния иск се
следва сумата от 1 710 лв. – разноски, съобразно уважената част от иска. Възражение по реда на чл. 78
ал.5 от ГПК на адвокатско възнаграждение за обратния иск ищецът по обратния иск не е заявявал и съдът не може по свой почин да го
намалява.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.” ,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Т.Й.Т., ЕГН ********** и Г.Й.Т., ЕГН **********
/конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на
съдебното производство К.Ц.М./, и двамата на съдебен адрес:***77 – адв. Д.К. сумата от 15
000 /петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 29.07.2016 г. в гр. Сливен,
платима на двамата по равно /от по 7 500 лв./, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.07.2016 год. до окончателното им
изплащане като отхвърля искът за горницата до сумата от 20 000 лв. –
поради уважено възражение за съпричиняване, а до пълния
предявен размер от 56 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 750 лв. – разноски, платима на двамата
по равно от по 375 лв.
ОСЪЖДА Т.Й.Т., ЕГН ********** и Г.Й.Т., ЕГН **********
/конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на
съдебното производство К.Ц.М./, и двамата на съдебен адрес:***77 – адв. Д.К. да заплатят на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ЗАД
„Д.Б.: Ж.и З.” , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от
878, 57 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.” , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 693, 75 лв. – дължима ДТ и разноски за
депозит за съдебни експертизи.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника
– А.Д.И., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.” , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** по
реда на чл. 219, ал. 3 ГПК вр. с чл. 274 ал.1 т.1
пр.1 от КЗ /отм./ обратен иск срещу А.Д.И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 4 – АД „Ш. и П.” за заплащане на сумата от 26 000
лв. – регресно вземане от ПТП, осъществено на
29.07.2016 г. в гр. Сливен, частична претенция, при пълен заявен размер от
56 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.” , ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на А.Д.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 – АД „Ш. и П.” сумата
от 1 710 лв. - разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: